Ivana

Песен за човека Ние спориме двама със дама на тема "Човекът във новото време". А дамата сопната знаете- тропа,нервира се,даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словестна атака. -Почакайте-казвам-почакайте,нека... Но тя ме прекъсва сърдито: -Ах,моля,запрете! Аз мразя човека. Не струва той ваща защита. Аз четох как някой насякал с секира насякал сам брат си,човека. Измил се на черква отишъл подире и...после му станало леко.- Смутено потръпнах.И стана ми тежко. Но аз понакуцвам в теория и рекох полека, без злоба човешки, да пробвам със тази история. Тя,случката станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил,вземал ги на сила и после баща си затрил. Но в месец,или пък в два във седмица само властта го открила и ...съд. Но в съдът не потъпват по рамото, а го осъждат на смърт. Отвели злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал човек. Не зная с каква е закваса заквасен, не зная и как е замесен, но своята участ от книга по-ясна му станала с някаква песен. И после разправял: "Брей как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш като скот в скотобойна, въртиш се в очите ти-ножа. Ех,лошо ех,лошо светът е устроен! А може,по-иначе може..." Тогава запявал своята песен, запявал я бавно и тихо. Пред него живота изплаввал чудесен- и после заспивал усмихнат... Но в коридора тихо говорят. Сетне секунда покой. Някой полека вратата отворил.- Хора зад тях часовой. Някой от групата, плахо и глухо, казал му: "Хайде стани"- Гледали хората тъпо икухо сивите,влажни стени. Онзи в леглото разбрал,че живота е свърщен за него, и в миг скочил,избърсал потта от челото и гледал с див поглед на бик. Но лека-полека човека се сетил- страхът е без полза,ще мре. И някак в душата му станало светло. -Да тругнем ли?-казал. -Добре. Той тръгнал.След него те тръгнали също и чувствали някакъв хлад. Войника си казал "Веднъж да се свърши... Загазил си здравата,брат." Във коридора тихо говорят. Мрак се в ъглите таи. Слезналипосле на двора, а горе вече зората блести. Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда и мислил за своята, тежка човешка жестока безока съдба. "Тя-моята-свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен?- Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пралетен ден..." Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло,широко и светло,отдръпнал се, после запял. Как мислите може би тука се крие един истеричен комплекс? Мислете тъй,както си щете, но вие грешите,приятелко,днес.- Човекът спокойно,тъй дума по дума редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх. Дори и затвора треперил позорно, и мрака удари на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво,човек!" Нататък е ясно.Въжето изкусно през шията,после-смъртта. Но там,в разкривените, в сините устни напирала пак песента. И тука започва развръзката,значи . Как мислиш,читателю,ти?- Тя,бедната дама,започна да плаче, започна във транс да крещи: "Ужасно!Ужасно!- Разказвате секаш като че там сте били!..." Какъв ти тък ужас?!- Той пеел човека.- Това е прекрасно,нали? НИКОЛА ВАПЦАРОВ Дано да ви е харесало това е моето любимо стихотворенил и все пак доста е дълго и трудно го приписах.Отне ми доста време

Да одобрявам кавърите защото пнякога са по добри от оригинала особенно тези на ивана