Здравей
Тая история.. ми звучи като.. че нещо има, което не си признаваш пред себе си. За нас не знам дали трябва да го чуваме... но ти май е добре да си поровиш и да намериш какво те яде. Очевидно онази връзка от '16та година или нещата покрай нея са ти са се отразили. Така звучи. Вярно е че може и да е само съвпадение във времето, но може и стреса от раздялата да ти се е отразил, без да си осъзнал.
Това за "параноята" и мислите ти че някой иска да ти навреди или да те нападне.. ами то си звучи съвсем като параноя. Да ти кажа първият ми съвет е да идеш на психолог. Не защото "не си нормален", а защото нормалните хора всъщност, когато не им е добре търсят начин да оправят нещата. (Аз ходя на психолог от години, да се занимавам с моите си проблеми. Не мисля че има нещо странно/срамно/ненормално човек да иска да си помогне.)
Ако не да ти помогне на 100%, поне ще разбереш какво ти е, за да не се чудиш.
Иначе по-долу е това което аз виждам като ти чета споделеното:
- на 25 години и 5 месеца. Ами хората като ги питам на колко са години, не ми отговарят в месеци. Всеки казва "ами на 25" като че все тая дали е на 24 или 27 или някъде там. Това с годините и възрастта очевидно нещо те занимава. Не знам защо толкова. И.. ако на 25 си "възрастен" или "трябва да се държиш като възрастен" не знам какво ще е на 65, тогава сигурно ще трябва да ходиш с бастун, дори да не те болят краката, сигурно ще се чувстваш длъжен? Правя го на въпрос, защото ако си жив и здрав -- според мен възрастта не е особено определяща за повечето неща. Спорта си е спорт, ученето на нови неща и новите връзки също, и хората започват с нови спортове, неща .. връзки по всяко време на живота си. Просто защото така искат, и защото хората по принцип им е възможно при налично време да го направят Как да кажа - част от "пакета услуги е" който се включва в това са сме човешки същества -- възможни са тия неща
"Причината поради която поддържам приятелски връзки, е че не си показвам негативните мисли, пред другите се държа нормално, но вътре в мен, става голяма вътрешна психическа война" - ами може би.. няма какво да криеш толкова, те и другите хора имат негативни мисли. Пък и ако почнеш да споделяш на хората край теб, вероятно те пък ще ти кажат, че за някои неща може би си прав, а за други може би са "глупости", а за трети може да не са се сетили сами. Аз поне доста споделям с хората край мен и те ми помагат. Естествено... не на всеки може да кажеш всичко, просто защото някои хора не са толкова стабилни.
Допускам че ако те тревожат всякакви неща, ако намериш някой 'непукист' с който да ги споделяш - това би имало заземяващ и отрезвяващ ефект върху теб, да видиш че тия неща които си ги мислиш са по-скоро фантазия, а не реалност, когато ги гледа друг човек, който е по-спокоен.
Аз си мисля... Дали освен тревогите и негативните мисли.. дали пък не са в следствие на нещо чисто физическо. Не ми трябват отговорите нито публично, нито "на лични". По-скоро въпросите са си за теб. И ако си отговориш честно, може би там се крие причината за страховете и тревогите.
Когато тялото не е окей, всичките емоции се 'побъркват' (знам от личен опит с хронично недоспиване, за пример де)
Та въпросите са:
- Спиш ли достатъчно (минимум по 7 часа на нощ)? между 8 и 10 часа е нормално.
- Храниш ли се нормално или.. е само "боклуци"?
- Злоупотребяваш ли със стимуланти/кафе, алкохол, цигари/? Наркотици приемаш ли под някаква форма?
- почиваш ли си достатъчно? ...
- зает ли си с продуктивна дейност (примерно ходиш ли на работа, имаш ли хобита.. някак си ако по цял ден примерно четеш романи или гледаш филми, не е никак окей за психиката)...
ии май това е. Дано ти помогне нещо от тези неща =)
Поздрави!
да отговоря на още един престарял пост, че вече отговорих на един преди малко, по погрешка
начи следната история:
излизам с един приятел, с който сме на едни години (и тогава когато стана историята бяхме на по 20-и-няколко-30 някъде) .. и той ме запознава със сина си, и казва "това е чичо Явор" и аз естествено се стъписах, ама реално, щом той е баща му, приятелите на бащата са чичковци няма как