plamen.spam

Болната ти логика да беше прочела какво написах: тристайна панелка (може и да няма 100 кв.м.) Очевидно съм имал предвид ориентировъчна квадратура. Както казваш: Това беше за златния фонд 🤦‍♂️ Продължаваш да се заплиташ в собствените си недомислици. Питаше за купуване. Значение има продажна цена, а не себестойността. Влез в час с понятията. Наистина не си наясно със себе си. Искаш "средна цена на жилище в България... и апартаменти и и къщи и всички населени места". Само статистиката може да ти даде тази средна цена и то правена по онова време. Обясних ти защо няма такава.

Нещо съвсем се оплете. Я виж какво всъщност питаше: След като питаш за купуване, ясно е, че става въпрос за купуване на нещо построено. Ти сам изключи строежите със собствени средства. Освен това, едно време никой не правеше къщи, за да продава жилища. Кой строеше масово, с цел продажба - държавата (заради малкия процент изключвам ведомствата). Статистика от онова време, за такъв тип средна цена няма. Няма и как да има, точно защото се смесват серийно с индивидуално строителство, а освен това голямата част от сумите по продажбите между гражданите минаваха под масата и точният размер не се отчиташе никъде. В главата ти е такъв бъркоч. Не знаеш какво си попитал. Наричаш таблиците - графики. Не си наясно с разликата между диалектен говор и правопис... Мъка, мъка...

Не съм ти виновен, че не се справяш с коректно формулиране на въпросите си. Май не си много наясно със себе си... Първо питаше за 100 кв.м. жилище. После обясняваше за къщи. Последно, за 100 кв.м. жилище в къща ли питаш? И в какво населено място? Такива, построени през 80-те на миналия век, са значително по-малко. Масовото строителство в градовете беше панелки, тук-там ЕПК или тухли.

Къща с РЗП 100 кв.м. е къщурка... Къде ви намират такива неграмотници...

По принцип "Тук не е ИНФОРМАЦИЯ", но днес съм малко по-снизходителен и ще се опитам да ти помогна с отговорите... Предвид това, че брутната средна работна заплата в Германия е около 3,5 пъти по-голяма от брутната средна работна заплата в България, предвид разликата в начина на облагане в двете държави и предвид близките цени на техниката, днес една средна месечна в Германия купува между 2,5 - 3 пъти повече перални в сравнение с България Да направим няколко уточнения... По онова време в България: Новите жилища бяха предимно панелки. ЕПК бяха доста по-голяма рядкост; Наличието на средства, по никакъв начин не гарантира възможността за покупка на жилище; Може да си чакал и 20 години, докато събереш достатъчно лихвоточки, но няма никаква гаранция, че ще можеш да се докопаш до голям апартамент, защото АБПФК винаги са с предимство; В края на 80-те тристайна панелка (може и да няма 100 кв.м.) в София е около 20000 лв. СрРЗ през 1987 г. е около 235 лв., т.е. 85 бр. заплати за споменатата панелка. Във ФРГ по онова време: Апартамент 100 кв.м. е с цена между 150000 DM и 350000 DM, в зависимост от населеното място, локацията, вида строителство и т.н. СрРЗ през 1987, вече споменах, че е 3258 DM; След удръжки за данъци и социални осигуровки, нетната сума за един несемеен служител (данъчен клас 1) е била около 1900 – 2100 DM, т.е. 75 - 175 бр. броя заплати. Хубаво е също, да са направи сравнение и между качеството на строителството, инфраструктурата, средата и куп други дребни нещица, които определят качеството на живот. Спомняш ли си вица "Защо е построен Люлин?" Ако си го забравил, ще ти кажа: "др. Тодор Живков искаше да се покаже на хората, че на запад не се живее добре." Редно е да добавим и лимита на собствеността: По закон едно семейство имаше право само на едно основно жилище и една вила.

Хем го казваш, хем твърдиш, че някакво действие било следствие на нещо, случило се почти месец по-късно? Хем...ороиди ли имаш в мозъчната кухина?

Съгласен съм. Не става с каруцата пред коня.

Систематизирай си купищата въпроси и ще видим дали са по съществото на спора, който всъщност беше "Кое от кое следва?"

Нещо вкиснат ми се струваш, заради окончателно погребаната ти опорка...

Заповядай: В каталога на Quelle 1986-1987 пералните започват от стр. 838 Цените им са от 399.50 DM за компактна (3 кг.) автоматична пералня, до 1998 DM за пералня със сушилня. Средната брутна месечна заплата във ФРГ през тези години е: 1986 г. - 3141 DM (1606 EUR) 1987 г. - 3258 DM (1666 EUR) Източник (в EUR): https://www.destatis.de/EN/Themes/Labour/Earnings/Earnings-Earnings-Differences/Tables/liste-average-gross-monthly-earnings.html#56518 т.е. по онова време във ФРГ, автоматична пералня е струвала от 1/8 до към 1/3 (за суперлуксозен модел) от брутната работна заплата. У нас, през 1988 г., пералня Перла-05 струва 620 лв., което 4,4 пъти МРЗ или 2,5 пъти СрРЗ Кажи, де... Признай си и ще ти олекне... Народният съд вследствие на Съглашението ли е?

И като го минахме, можем да обобщим, нали? Ще кажеш ли най-накрая, Народният съд вследствие на Съглашението ли е?

Редно беше да попитам за цялото съглашение: 🧠 Прецизно тълкуване (ключово!) 1. ❗ Няма изрично задължение „България да наказва“ Формулировката е: „ще сътрудничи“ „за задържането“ „и за тяхното съдене“ ➡️ Това означава: 👉 задължение за съдействие, а не за: самостоятелно разследване самостоятелно осъждане или създаване на съд ⚖️ 2. Какво включва „сътрудничество“? В контекста на международното право от периода това означава: ✔️ издирване и арест ✔️ задържане ✔️ предоставяне на доказателства ✔️ предаване на съюзниците (ако бъде поискано) ➡️ Но НЕ задължително: ❌ да съди със свои съдилища ❌ да създаде специален трибунал 📌 3. Къде е „наказанието“? 👉 В текста няма изрична дума „наказване“ 👉 Има само: „съдене“ Това е съществено разграничение: Термин Значение „съдене“ процес (trial) „наказание“ резултат (punishment) ➡️ Договорът: изисква процесът да се случи но не казва кой го извършва ⚠️ 4. Кой всъщност контролира процеса? Виж чл. 18: създава се Съюзна контролна комисия под ръководството на СССР ➡️ Това означава: 👉 България не действа самостоятелно 👉 „Съденето“ е под съюзнически контрол 🧠 Ключов правен извод 👉 Чл. 6 създава: ✔️ процесуално задължение (cooperation duty) ❌ не създава институционално задължение (няма „Народен съд“) ❌ не създава изрично задължение за национално наказване 📌 Най-точната академична формулировка Можеш да използваш това в есе: Чл. 6 от Съглашението за примирие въвежда задължение за съдействие при задържането и съденето на лица, обвинени във военни престъпления, но не налага на България задължение да създаде конкретен съдебен орган, нито да осъществи самостоятелно наказателно преследване. Формулировката предполага участие в един по-широк съюзнически механизъм на правосъдие, поставен под контрола на Съюзната контролна комисия. 🎯 Финален отговор на въпроса ти 👉 Задължението за „наказание“ не произтича пряко от текста. Произтича само задължение за съдействие при съдене.

Четох и попитах: Този чат с теб ли е воден? като посочих твоя цитат. Ти чети: ➡️ Това не е вярно за чл. 6. 📜 Какво всъщност урежда чл. 6? Чл. 6 се отнася до: германските въоръжени сили тяхното: разоръжаване интерниране предаване под съюзнически контрол ➡️ Тоест: обектът са въоръжени сили, не „лица, виновни за престъпления“ 📌 Къде е грешката в твоя текст? 1. ❌ „Арест и задържане на военнопрестъпници“ Това задължение: не произтича от чл. 6 а от други клаузи (типично чл. 14) 2. ❌ „Разследване“ В примирието: няма изрично изискване България да провежда самостоятелно разследване в съвременния наказателнопроцесуален смисъл ➡️ има: задължение за съдействие и предаване 3. ⚠️ „Наказване“ Тук има нюанс: ✔️ Да — има общо задължение да се накажат виновните ❗ Но това не е формулирано в чл. 6 ❗ И не е задължително да става чрез национален съд 4. ✔️ „Предаване на съюзниците“ Това е най-близо до вярното, но: отново не е функция на чл. 6 а на други разпоредби за военнопрестъпници 🧠 Как да го поправиш (академично издържано) Ето по-прецизна версия: Чл. 6 от Съглашението за примирие урежда задълженията на България по отношение на германските въоръжени сили, включително тяхното разоръжаване, интерниране и поставяне под контрола на Съюзническото командване. Задълженията, свързани с издирване, арест и наказване на лица, обвинени във военни престъпления, произтичат от други разпоредби на споразумението (напр. чл. 14), а не от чл. 6. 📌 Ключов извод 👉 В твоя текст има правилна логика, но грешна правна привръзка: ✔️ Описваш реални задължения ❌ Приписваш ги на грешния член Ако това е част от есе, бих ти препоръчал да направиш ясно разграничение: чл. 6 → военни мерки срещу Германия чл. 14 → наказателна отговорност за военни престъпления Опорката ти за чл. 6 умря и беше погребана...

Преди 6 октомври 1944 г., къде в Европа е имало конституиран "Народен съд" за ВСВ?

И още: В някои от документите има ли ясно дефинирано задължение за конституиране на "Народен съд" в България? Краткият, но юридически точен отговор е: не — в международните документи от този период няма изрично задължение България да създаде конкретно „Народен съд“ като институция. ⚖️ Какво всъщност изискват международните актове? 1. Съглашението за примирие (1944) В самото споразумение: има разпоредби (напр. чл. 14), които задължават България да: арестува лица, обвинени във военни престъпления сътрудничи за тяхното предаване или съдебно преследване ➡️ Но: не се предписва какъв съд да бъде създаден не се използва термин като „Народен съд“ не се налага конкретен модел на правосъдие 2. Международноправният стандарт по това време Съюзниците изискват от победените държави: да накажат виновните за военни престъпления да осигурят ефективно правосъдие ➡️ Но оставят на държавите: избора на вътрешноправна форма (национални съдилища, извънредни трибунали и др.) 📅 Ключов факт: „Народният съд“ е създаден преди подписването на примирието (28 октомври 1944 г.) 30 септември → приемане от Министерски съвет 3 октомври → утвърждаване 6 октомври → влизане в сила ➡️ Това е около три седмици преди международното споразумение 🧠 Юридически последици ❗ Не може да се твърди, че примирието е правното основание за създаването му След като: „Народният съд“ вече съществува към 6 октомври примирието е от 28 октомври ➡️ логически и юридически: той не е създаден в изпълнение на това споразумение

@ivottoshev, твоят Чатчо други неща казва за чл.6 Не си успял да го "облъчиш" достатъчно. "6. България ще сътрудничи за задържането на лица, обвинени в военни престъпления и за тяхното съдене." чл. 6 задължава ли България сама да съди военопрестъпници? Краткият и юридически прецизен отговор е: не, чл. 6 сам по себе си не задължава България да съди военопрестъпници. ⚖️ Защо не? 1. Предметът на чл. 6 е военен, не наказателноправен Както вече разгледахме, чл. 6 урежда: разоръжаване на германските войски интернирането им като военнопленници предаването им под съюзнически контрол ➡️ Това са оперативно-военни задължения, а не задължения за наказателно преследване. 2. Липсва изрична клауза за наказателна юрисдикция В международното право (особено за този период) задължението да се съдят военопрестъпници трябва да бъде: изрично формулирано, или ясно изведено от текста. ➡️ В чл. 6 няма: нито термин като „военни престъпления“ нито задължение за „съдебно преследване“ нито указание за национални съдилища

Някой те беше нарекъл Тъпотошев... Подозирам, че е прав, щом отново пропусна следващите редове: 30 септември 1944 - Министерският съвет приема Постановление №6 за одобряване Наредба-закон за народния съд ... 6 октомври 1944 - Публикуване в ДВ и влизане в сила на Наредба-закон за народния съд Първият Държавен в света, бе Тъпотошев, първият в света за ВСВ е нашият роден Народен съд. Да беше проверил, кога се възстановява действието на френския Върховен съд...

Тъпичкото, то... Специално за него ще обновя хронологията с още една точка и ще поставя линкове към двата документа в съответните точки: У нас проводник на "идеята" е гражданинът на СССР, съветският политик, председателят на Коминтерна - Георги Димитров. Хубаво е да се вкара малко ред в хронологията, че някои форумни "творци" още са убедени, че Народният съд е следствие от Конференцията по примирието и дейността на СКК: 11 септември 1944 - Георги Димитров дава указание на ЦК на БРП (к) от Москва да се пристъпи към създаване на народни съдилища за разглеждане делата на "предателите" и "фашистките престъпници". 14 септември 1944 - ЦК на БРП (к) съобщава на Георги Димитров в Москва: "В първите дни на революцията стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки за това с тези неща да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни съдилища и следствени комисии." 17 септември 1944 - министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и "Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България" 24 септември 1944 - Политбюро на БРП (к) одобрява Наредба-закон за съдене от народен съд. Председателят на НК на ОФ Цола Драгойчева е инструктирана да поеме цялата подготвителна работа по организацията на Народния съд. Така трябва да се създаде представата, че той е дело на всички партии, влизащи в ОФ и се подкрепя от широки обществени среди. 25 септември 1944 - ЦК на БРП/к/ докладва чрез телеграма на Георги Димитров в Москва, че законопроектът за Народния съд е готов. 28-30 септември 1944 - Министерският съвет в три последователни заседания обсъжда Наредбата-закон 30 септември 1944 - Министерският съвет приема Постановление №6 за одобряване Наредба-закон за народния съд 1 октомври 1944 - ЦК на БРП (к) съобщава на Георги Димитров в Москва: "Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се провежда внимателно." 3 октомври 1944 - Утвърждаване от регентите 6 октомври 1944 - Публикуване в ДВ и влизане в сила на Наредба-закон за народния съд 26-28 октомври 1944 - В Москва се провежда Конференцията по примирието 29 ноември 1944 - първо заседание на СКК Ще ти отговоря, но първо, съзнателно ли пропусна питането ми за разликите между Държавния и Народния "Народен съд"?

Държавен "Народен съд" или народен "Народен съд" (ако можеш да схванеш разликата)? Не се ли гордеете, че нашият е Първият в Света Държавен Народен Съд за ВСВ? По-католици от папата, по-комунисти от коминтернаджиите, Минке...

ИЗЛЪГА, че Народният съд ни е наложен като клауза от Съглашението за примирие. По това време нормативната база на Народният съд вече е факт. Този документ на автентичен съвецки език, признава ли се? Телеграма на ЦК на БРП/к/ до Георги Димитров в Москва, 25 септември 1944 г. Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително. ЦДА, КМФ 40, инв.№ 937/430, к.49

Документи от твоя сайт признават ли сe?

@ох боже!, ЛЪЖЕШ по-нагло и от "дрът комунис"... Ориентираш ли се в числата? Не е като да няма статистика... Прави ли ти впечатление, че вкл. до 1988 г. сме нетен вносител на електроенергия? Да напомням ли за тези съотношения: 3:1, 4:2 и най-тежкото 2:2 или си забравил за понятието "режим на тока"? Що така не искате да си спомняте за този "тъмен" период? Що не питаш твоя Чатчо, в коя държава е първият официален, законен, легален и т.н. "Народен съд" за ВСВ.

На официални документи ли ще го караме или на предположения? Ако искаш дискусия по въпроса, моля да бъдеш малко по-сериозен.

@ivottoshev, купи си календарче и виж, дали 6 октомври не е преди 11 октомври. Виж и за 30 септември, кога се пада, защото МС тогава е приел Наредбата-закон.

Верно??? 22 дена преди твоя официален документ: Държавен вестник, брой 219 от 6.X.1944 г. НАРЕДБА-ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ ОТ НАРОДЕН СЪД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА СРЕЩУ СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ И ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЯ