plamen.spam

Тази ми беше любимата книга от онова време: А това е любимата ми статия от нея:

Намерихме го. Предположенията ми се оказаха правилни. При общо 3746 заглавия на книги, издадени през 1989 г., отбелязваме следните ключови моменти: Марксизъм-ленинизъм - 12 заглавия Комунистически партии - 116 заглавия Социалистическо строителство в България, Комунистическо строителство в СССР - 101 заглавия Международна политика и икономика, външна политика на България, СССР и народнодемократичните страни. Политика и икономика на другите страни - 93 заглавия Към тях спокойно можем да добавим и: Философия - 103 Политическа икономия - 15 Общо над 400 пропагандни заглавия. Срещу тях: Литературознание. Художествена литература. Фолклор - 613 Литература за деца и юноши - 140 През 2024 г. от общо 8891 заглавия има: Художествена литература за възрастни - 3024 заглавия Литература за деца и юноши - 1331 заглавия, от които 828 заглавия детска художествена литература

Имаше съветски автори, които се търсеха и четяха, но към тези, които пробутваха покрай най-търсените книги имаше, как да го кажа... "мижав интерес" Какво ти предписаха за излекуване на тази обсесия?

Доларчетата идваха от т.нар. износ по второ направление, а преводните рубли от търговията със страните от СИВ.

Добавям „Отнесени от вихъра“ и „Птиците умират сами“. Една от двете, но не помня коя, вървеше в комплект с две книги на съветски автори.

Той откъде да знае, че е имало такива условия? Убеден съм, че си е купувал Партиздатската "литература" по собствено желание

Да, да... Това го бях забравил. Не знам има ли статистика за бройката заглавия, които се издават годишно, но сега мисля, че са няколко пъти повече.

Не!

Книжарниците бяха по-малко като бройка, отколкото сега. А за стойностните книги или трябваха връзки и познати, или вървяха в комплект с нещо от Партиздат, или и двете. Да споменавам ли "орязаните" части от преводната литература и умишлено неточните преводи?

Едно време и на малолетните даваха оръжия... к'во знайш ти...

Край с твърденията, че нито една ватенка не иска да се премести в рушлямия. Вече имаме прецедент: Първи българин се заселва във Владивосток заради руските ценности Взимайте пример от първопроходеца.

Нагледен пример, каква каша е в главата ти. Щеше да ми е жал за теб, ако не беше толкова арогантен и нагъл...

т.е. признаваш, че оплеска хронологията. Благодаря за вниманието...

Ако е било нещо престъпно, защо не е бил съден от Народния съд? "Чамови дъски" винаги е имало в политиката, но Кимон Георгиев превръща в традиция, да е министър-председател след успешен преврат. Опитвам се да разбера, защо ни проглуши ушите за задълженията на Агенция, която не е съществувала по онова време.

Това не е теза, а факт. По това време не съществува Агенция за приватизация, за чийто задължения не спря да говориш.

Опитът за приватизация на въпросната бензиностанция е по време на правителството на Димитър Попов.

Следващата година.

Ти не знаеш ли, че по това време даже няма Закон за приватизацията (с който се създава въпросната Агенция)? В историята сигурно ще остане и първата приватизационна сделка, въпреки че още няма приет закон за приватизацията. Пак ли обърка хронологията?

Ти си този, който непрекъснато повтаря, че е работа на "агенцията" да проверява. Затова питам. За търга за въпросната бензиностанция, коя "агенция" е трябвало да провери кандидатите?

Коя "агенция" по времето, когато Пушкаров е министър, имаш предвид?

Прочистване чрез ликвидация. Точно затова се бърза с Народния съд - убийствата да се узаконят, както и да се конфискува имуществото на ликвидираните от крадливото племе БРП(к).

В последните месеци на 1940 г. се е разпространявал позив със следните призиви: "Искаме съюз със СССР!" "Искаме съюз с героична и социално-прогресивна Германия!" "Да живеят другарят Сталин и другарят Хитлер, вождовете на съветската и немската работническа класа." Иронията е, че това е дело на РМС, младежкото крило на комунистите. По модерно му, сега на това му казват когнитивен дисонанс

Я ми кажи, в коя държава е първият "Народен съд"? Благодаря...

Ако имаш възражения по написаното - формулирай ги, че пак ще останеш неразбран...

У нас проводник на "идеята" е гражданинът на СССР, съветският политик, председателят на Коминтерна - Георги Димитров. Хубаво е да се вкара малко ред в хронологията, че някои форумни "творци" още са убедени, че Народният съд е следствие от Конференцията по примирието и дейността на СКК: 11 септември 1944 - Георги Димитров дава указание на ЦК на БРП (к) от Москва да се пристъпи към създаване на народни съдилища за разглеждане делата на "предателите" и "фашистките престъпници". 14 септември 1944 - ЦК на БРП (к) съобщава на Георги Димитров в Москва: "В първите дни на революцията стихийно бяха уредени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки за това с тези неща да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни съдилища и следствени комисии." 17 септември 1944 - министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството на Отечествения фронт, която включва и "Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България" 24 септември 1944 - Политбюро на БРП (к) одобрява Наредба-закон за съдене от народен съд. Председателят на НК на ОФ Цола Драгойчева е инструктирана да поеме цялата подготвителна работа по организацията на Народния съд. Така трябва да се създаде представата, че той е дело на всички партии, влизащи в ОФ и се подкрепя от широки обществени среди. 28-30 септември 1944 - Министерският съвет в три последователни заседания обсъжда Наредбата-закон 30 септември 1944 - Министерският съвет приема Постановление №6 за одобряване Наредба-закон за народния съд 1 октомври 1944 - ЦК на БРП (к) съобщава на Георги Димитров в Москва: "Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се провежда внимателно." 3 октомври 1944 - Утвърждаване от регентите 6 октомври 1944 - Публикуване в ДВ и влизане в сила на Наредба-закон за народния съд 26-28 октомври 1944 - В Москва се провежда Конференцията по примирието 29 ноември 1944 - първо заседание на СКК