Да не приемаме неуважителното отношение лично – по-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
Все пак, ако човек се замисли по-дълбоко, неуважението, с което някой се отнася към нас, не е лично към нас.
Не си го заслужил. Всеки заслужава уважение за това, че е човешко същество. Няма нужда да си най-умния, най-образования, най-способния, най-богатия и няма нужда да правиш нещо специално, за да докажеш, че заслужаваш уважение.
Не е заради това, че си на различно мнение. Различно мнение може да се изразява и по културен начин. Ако ти можеш да изразиш несъгласието със събеседника си, като спазваш добрия тон, нищо не пречи и той да изрази несъгласието си с теб, без да накърнява достойнството ти.
Как се държа аз с хората, показва какъв съм аз. Как се държат хората с мен, показва какви са те. Погледни човека, който се държи зле с теб. Какво е неговото отношение към хората? Ако това е някой, който по принцип се държи зле с всички или злослови по техен адрес в тяхно отсъствие, ти не можеш да очакваш от него да се държи различно с теб.
За по-разширени разяснения по темата, препоръчвам да се запознаете с дневниците на Марк Аврелий.
За да се върнем в темата и да направим дискусията по-структурирана, бих искала да попитам Вие на коя философска школа симпатизирате и каква е нейната идея за добротата у хората?