Стихове на
Павлина Йосева /Pin4e/
Мой си, дяволе...
Полудявай. Грабни ме. Целувай ме.
Разбесней ме. Пали ме пожарено.
Ти си дяволът. Хищник погубен.
Остри пръсти забивай, кошмарнико.
Късай дрехи. Изсмуквай. Опивай се.
Жива смърт и умиращо раждане.
Изтръпни ме. Люби ме мъчително.
Дълго сянката своя в мен вграждай.
Плъзгай бавно езиче непитащо.
Изтънявам и ставам невидима.
Като змии горещи се сплитаме.
Любовта е порочна зависимост.
Кръгъл кораб - земята разклатена.
Ти си бурята. Имай ме адово.
Заразяваш ме с алчност отдадена.
Попилях. Надкрещях водопадите.
Беззащитно-кошмарна. Опасна съм -
съвършена за теб като външност.
Мой си, дяволе! Мой... И безгласен.
Ти се любиш със своята същност.
По тежка от море...
Изгубен мрак. Брадясал капитан.
Една звезда. Вълни. Брегът го няма.
Лулата му е празна. И е сам.
А корабът - сънуване е само.
И за сирените не е добре.
Не смеят да го гледат. Не се смеят.
Една сълза - по-тежка от море.
Жена му беше скочила от кея.
Спри се, безбожнико...
Нежен грабител! В душата. И в тялото.
(до невъзможна възможност.)
Грубо просмукваш се в кожата алчна...
Лудост е. Спри се, безбожнико!
Белите стихове с устни ги пиша.
(Любиш ме остро със зъбите си.)
Всяка целувка е липса на дишане,
или каквото поискаш...
Аз съм ти дозата буря от вятъра.
(С други опитваш порока си.)
И ме обичаш с омраза, която
свършва във мен. И започва.
Ти си ме търсил. А аз те намерих
като в предречена приказка.
Чувствам те гол. И облечен трепериш,
ако крещя, че не искам...
До съвършенство съвпадат телата ни.
(Като пирани се дебнат.)
За да боли се усмихвам в сълзата ти.
Любя се с теб. За последно.