Pepii

Ами реших и аз да се включа да се поизложа малко с пубертетските си простотии,тъй като си бях дете с въображение и исках да внасям разнообразие в живота на хората,та по повода бях напyкaл гумите на съседите,които бяха имали неблагоразумието да паркират пред блока.Заради тази случка бях наказан безмилостно,и затова реших да се оттегля от жестокия свят,да страдам сам и да размишлявам над превратностите на съдбата долу в нашето мazе.За целта понеже беше тясно и тъпкано с буркани,там компоти,трyшии..а аз исках да се обзаведа по Робинзоновски с една прогнила пружина за легло,и половин масичка за кафе,така че бурканите съответно бяха изнесени и строени в задния двор,да не пречат,на другия ден странно защо бяха изчезнали,но подозирам че е било по вина на туземците от циганската махала,дето е зад баiра.Преглътнах този факт,въпреки че най ми беше жал за компота от круши,много го обичам,но се примирих със загубата..не като майка ми,която и до днес не може..и реших да отбелязвам дните,които съм слизал долу да прекарвам в изгнание като издълбавам чертички на някаква тръба,която минаваше през мазето и отиваше незнайно къде..Докато си дълбаех обаче един път и се бях съсредоточил и вложил цялото си старание,тръбата взе че се спука и като шурна една мръсна вода,започна да наводнява както и моето убежище,тъй и мазите на съседите.Аз обаче реших стратегически да се оттегля и да ги оставя да се спасяват поединично,като си придавам вид,че изобщо нямам пръст в тази работа.Е,не беше толкова голяма повредата,но то за мен си важи правилото,че каквато беля направя все ми се струва незначителна в сравнение с крясъците и несправедливите наказания после.Отмъщавал съм си по особено потаен и жесток начин...бях напълнил обувките на баща ми..избрал съм естествено най-новите,няма да се излагам...с вода,и ги бях сложил във фризера да замръзнат хубаво.После човечеца доста се чудеше защо не му стават,след като когато ги е пробвал са му били даже големи.И защо чорапите му са мокри на това отгоре.Но той е военен,а аз към тях не изпитвам никаква милост!Тъй като обичам да кисна в кухнята,когато мама готви...и то винаги целенасочено,да си чопвам от това онова..та веднъж бях забелязал,че е оставила на плота пиле,и го приготвила да го пече цяло.Изведнъж ми хрумна гениалната мисъл какво ли ще излезе ако го напълня с мръсните ми чорапи.Която мисъл и веднага беше приведена в действие.Като го извади от фурната,изглеждаше горе долу нормално,даже за заблуда на противника миришеше на пиле,но когато баща ми го разчопли и извади нещо,което вече не приличаше на чорап,вдигаше пара и ухаеше на умрели цигани,впечатлението се развали.В крайна сметка чорапите изглеждаха накрая доста по апетитно от самото пиле)Може би ,нали съм щедър,щях и да подканя нашите да похапнат от тях,но като им видях свирепите физиономии се отказах.На всичкото отгоре пак ядох бои и пак ми се видя нечестно.Оттам насетне съм имал още много изцепки,но вече по обмислени и не толкова безобидни.Както когато на пиян акъл замервах от терасата колите долу с празни бутилки,и когато излезе един мощен тип и започна да ми се кани...му заговорих на руски,беше от рода на..паjлуиста,я не знаu кой идиотам замерваuт вас с бутилачки,ета безабразие...признавам,че руския не ми е на ниво,да не кажа,че е катастрофален)Но явно подейства,защото явно типа реши че е по безопасно да не се занимава с луди,каза ми -побъркано пишлеме и се разкара.Тогава отървах кожата,за разлика от друг случаи,когато се бях обадил анонимно на съседката с информацията че се обаждам от метеорологичната станция да и напомня че времето не е подходящо за полети с метли..а тя взе че ми разпозна гласа гадината и ме наклuкари.Отделно пак не ми се размина,когато бях пуснал обява за запознанства в гей вестник,купен специално за целта,където бях написал номера на брат ми и го бях квалифицирал като травестит.Тогава ядох бои на няколко пъти,от него,от баща ми,и после пак от него,защото явно му се беше видяло малко предния път.Иначе съм имал винаги интересен живот,гледам да създавам емоции и на хората,интересно защо обаче не го приемат по този начин.Както когато бях правил стрииптиз на терасата,но това е друга история)Иначе съм бягал и от къщи,..за училище да не говоря,имах един даскал,много крив и се беше заял точно с мене,изкарваше един стол пред катедрата и като кажеше-Номер 12 айде на горещия стол,и ми настръхваха и космите в ушите.Върнах му го в междучасието,като запалих стола..нали уж бил горещ..е,изгоря до половината само,но имаше цяла родителска среща по повода.И по лагери съм беснял и къде ли не,на плажа бях извадил бирата от хладилната чанта и я бях изтипосал на слънце,като ми наредиха да донеса студена бира,и аз нали..нося,щяха да ми я бият в главата сетне,само пара дето не вдигаше,беше станала гореща като чай.Айде няма да се излагам повече,че имам и идиотски случки от рода на тази,като примамих на село магарето на комшиите да им се качи на покрива,докато обядваха вътре.То не беше трудно,защото покрива е полегат и свързан с плевнята,тъй че само под наклон се върви нагоре,животинчето се дърпаше в началото,но аз съм упорит и къде с ласки и мили думи,къде с няколко шута отзад го покатерих и го оставих там да им се разхожда по главите.Те естествено чуха тропането хората,тъй като добитъка усърдно им чупеше керемидите и не смееше да се спусне надолу,но аз вече бях слязъл и готов за отбой)Като казах отбой и направих асоциация,ега ти толкова бои съм изял през живота ми досега..а колко ме чака още не смея да си помисля,че ако бях ял храна вместо него,щях да съм заприличал на Волния Уили,а не както съм сега,една торба кокали.Както и да е,наистина спирам да се излагам повече,и без това изписах повече отколкото изобщо някога съм писал,но когато никoй не ме кара си е друго)

Енсалада микста беиби-Traumschiff.Surprise.Periode 1

Аз съм самовлюбен,така че за мен любовта е болка,единствено когато имам запек)или махмурлук..или нещо подобно гнустярско)шегувам се))За мен любовта е болка единствено когато няма любов)

107))))Не мога да лъжа,тоест мога,но не го правя в момента)Скаран съм с математиката може би,иначе не се смятам за глупак)А и то не е гаранция че които е създал теста е бил по-умен

А на мен често ми казват-Е защо точно на мен ми се сърдиш....и аз не знам защо точно,но ей така..за спорта)

Аз се сърдя на неща,за които би трябвало да се сърдя предимно на себе си)Но естествено никога не го правя и си намирам виновни,на които да си се цупя колкото искам и да се самосъжалявам съответно колко е несправедлив света точно спрямо мене и колко за лоши хората,които съм избрал за виновници,които в повечето случаи изобщо нямат на идея за какво им се сърдя и си казват-Тоя пак го хапят щъркелите.И тъй като съм и злопаметен мога да се сърдя много дълго,даже и когато вече съм забравил за какво..