Утре имам входно по биология.Проблема е в това, че миналата година не учихме и за това материалът на входното е от по-миналата, а учебника не мога да го намеря. Ако някой може да ми даде линк с материала от седми клас, или да го обясни накратко, ще е добре.

Утре имам входно по биология.Проблема е в това, че миналата година не учихме и за това материалът на входното е от по-миналата, а учебника не мога да го намеря. Ако някой може да ми даде линк с материала от седми клас, или да го обясни накратко, ще е добре.

Виж тук

Готвя се за кандидатстване с Биология и Химия. Но някаде в Генетиката има 2 3 урочета които ме побъркват. Искам някой ако може да ми обясни как става това Монохибридно кръстосване ,двухибридно и трихибридно ако може... това е невъзможно да го науча сядам си на капаците да чета , с учителката ми го обеснява по 2 3 пъти до следващия път - пак не е ясно , а аз не съм дебил... мисля че някой във Форума може да е достатъчно компетентен за да обясни тези хибридни кръстосвания... ще съм мн благодарен на всеки отзовал се... и ако може някаква задача примерна да решите и да обясните..

Здравейте, приятели. Имам за задача другата седмица да изнеса лекция вместо преподавателя на тема: "Фактори, причиняващи деградация на биосферата.Екологични последици от научно техническата революция." Предмета е екология и опазване на околната среда. Молбата ми ако някой знае каде може да се намери информация, материали, всякакво полезно инфо, моля да ми помогне, първи курс съм и ми е много притеснено. Благодаря предварително. Поздрави, Иван Кузманов

Моля някой да ми обясни по-просто монохибридното кръстосване,че хич не го схмващам-утре имам контролно и ще има някви задачи-нямам предсава как с решават-четох урока от учебника и нищо не разбрах!

Редактирано 22 ноември 200916 г. от gig93 (преглед на промените)

здравейте, утре ще ме испитват по биология 10 клас(генетика), може ли да ми помогнете за тази задача? вродена глухота се определя от "а" или "б", за нормален слух е необходимо наличието в генотипа и на двата алела "А" и "Б". Какви са генотипите на родителите, ако и двамата рудители са глухи, а 7-те им деца чуват. Моля този път да не ми трият темата. ако пак ми делнете темата поне може ли да ми кажете защо?

Редактирано 10 декември 200916 г. от ddaanniii (преглед на промените)

здравейте, утре ще ме испитват по биология 10 клас(генетика), може ли да ми помогнете за тази задача?

вродена глухота се определя от "а" или "б", за нормален слух е необходимо наличието в генотипа и на двата алела "А" и "Б". Какви са генотипите на родителите, ако и двамата рудители са глухи, а 7-те им деца чуват. Моля този път да не ми трият темата.

ако пак ми делнете темата поне може ли да ми кажете защо?

Не съм съвсем сигурна, но ако условието е правилно, генотиповете на родителите трябва да са Аабб и ааБб, за да може децата им да чуват, а родителите да са глухи. Така една част от децата, които ще имат, ще са с генотип АаБб, и ще чуват.

Здравейте, искам да ви попитам някой знае ли от къде мога да си намеря конспект по биология за МУ Пловдив, защото смятам да кандидатствам там тази година.

Да питам коя е причината за разцвет на бозайниците след гибелта на гигантските влечуги?

Да питам коя е причината за разцвет на бозайниците след гибелта на гигантските влечуги?

Без конкуренцията на огромните влечуги, бозайниците се хранели повече и използвали размерите си, за да се топлят и да се бранят срещу хищници, показва глобално изследване по растежа на бозайниците след унищожението на динозаврите. Когато динозаврите бродели по Земята, средният размер на бозайниците е бил от този на малко зайче до този на малко до средно куче. "Когато динозаврите са изчезнали, максималният размер на бозайниците е бил между 1 и 10 кг", заявява изследователката Джесика Теодор от Университета на Калгари в Канада. Бозайниците започнали да растат скоро след изчезването на конкуриращите ги влечуги, което оставило големи количества растителност, с която да се хранят. "25 милиона години по-късно имаме бозайници, които са били 1000 пъти по-големи", заяви тя. Максималният им размер достигал 17 тона. Дотогава малките бозайници с бърз метаболизъм просто не са имали шанс срещу големите динозаври, които изяждали достъпната храна. Размерите на бозайниците не са се променяли значително от преди около 40 милиона години. Изследването, финансирано от US National Science Foundation, се основава на проучвания на вкаменелости. Сходни тенденции в промяната на размерите им са отчетени на всички континенти. Екипът посочва, че тревопасните са подложени на сериозен натиск да станат наистина големи. "Големината те защитава от хищници, защото големите тревопасни не се подлагат на множество атаки". Освен това, животът в студен климат не е въпрос на живот и смърт, а и по-големите им стомаси са можели да се справят с по-корави части от дърветата и растенията. Учените отбелязват с интерес, че титлата "най-голям бозайник" се е носела от различни видове в различни епохи. "Не е вярно, че слоновете са станали големи, и оттогава винаги са били най-големият бозайник на планетата", заявяват учените. "Ролята на най-голям бозайник се променя с времето". Изследването е публикувано в сп. Science. /АФП /www.bgnes.com

Изследователи от Университета на Ню Мексико демонстрираха как измирането на динозаврите преди 65 млн. години е помогнало на бозайниците да нараснат близо хиляда пъти, съобщи „Сайънс дейли“.

„Размерът влияе върху всички аспекти на биологията – от възпроизвеждането до измирането. По-доброто разбиране на ограниченията върху размерите е особено важно за разбирането на начина, по който работят екосистемите“, обяснява проф. Фелиса Смит, водила проучването.

За да документират какво се е случило с бозайниците след измирането на динозаврите, учените събирали в продължение на три години данни за максималния размер на представители на основните групи земни бозайници от всеки континент – нечифтокопитни като коне и носорози, хоботни като слонове, мамути и мастодонти, непълнозъби като мравояди, ленивци и броненосци, както и представители на други измрели групи.

„Тази база данни е уникална, тъй като включва бозайници от всички континенти след измирането на динозаврите. Успяхме да изчислим размерите на тялото благодарение на вкаменелости на зъби, които са най-често срещаните запазени части от бозайници“, обясни проф. Смит. Изследването показало, че бозайниците са нараснали от максимум 10 килограма, когато споделяли територията си с динозаврите, до максимум 17 тона след това. Учените установили, че този модел е изненадващо постоянен, като засяга животни с най-различен произход и диета. Максималният размер на бозайниците започнал рязко да нараства преди около 65 млн. години, като достигнал първия си пик през олигоцена преди 34 млн. години, а втория – през миоцена преди 10 млн. години.

“Забележителното сходство в еволюцията на максималния размер на различните континенти показва, че гигантските бозайници са изпълнявали една и съща екологична роля по света, което от своя страна означава, че бозайниците се подчиняват на едни и същи екологични ограничения“, казва проф. Смит.

Резултатите показват факторите, които ограничават максималния размер на бозайниците – климатът и жизненото пространство, с което разполагат животните. Колкото по-студен е климатът, толкова по-големи са животните, тъй като колкото е по-голямо животното, толкова по-ефективно съхранява топлината. Източник: klassa.bg

Здравейте Необходимо ми е интелектуална карта на Рефлексна дъга. Някой може ли да ми направи или да ми даде линк към картинка, ще му бъда много-благодарен  Картата да е в този вид : 

Редактирано 25 ноември 201312 г. от VipKokata (преглед на промените)

Някой може ли да ми обясни защо водата има капилярни свойства (разбирам каква функция изпълняват, но не мога да разбера защо).

Някой може ли да ми обясни защо водата има капилярни свойства (разбирам каква функция изпълняват, но не мога да разбера защо).

 

Водните молекули се привличат. Това се нарича кохезия (сила на сцепление).

Водата може да се привлича и с други материали.

Това се нарича адхезия адхезия.

Водата има много високо повърхностно напрежение.

Затова водата се събира на капки, вместо да се разстила на тънък слой.

Повърхностното напрежение е свързано с кохезивните свойства на водата,

а капилярното действие е свързано с нейните адхезивни свойства.

Можете да наблюдавате капилярно действие, като потопите сламка в чаша вода.

Водата се "изкатерва" нагоре по сламката.

 

http://s28.postimg.org/sgj8w4t7h/voda.png' alt='Публикувано изображение' class='bbc_img' />

Това става, защото водните молекули са привлечени към молекулите на сламката.

Когато една водна молекула се приближи до молекулите на сламката, другите водни

молекули (които са привлечени към нея чрез кохезията) също се изкачват нагоре

по сламката. Капилярното действие зависи от гравитацията и от размера

на сламката. Колкото по-тънка е сламката, толкова по-високо ще се изкачи водата.

Именно капилярното действие позволява на водата (и на разтворените

в нея вещества) да преминава през корените на растенията и през миниатюрните

кръвоносни съдове в тялото ни.