- Аууу излиза Императрицата - обаче туй не си ти.

Бижуна погледна бабата с жълтите си очи и разбра -

има нещо да става, хубаво нещо!

Бабата гледаше втренчено котката и не можеше да си поеме дъх от изненадата:

- Казвай, казвай бързо какво ще стане, че ще ми се пръсне сърцето от вълнение!

 

- Като прецъфтят кукуряците, и мечките като се събудят - ще изведеш момиченцето на Бялата река.

- Ще я изведа, непременно ще я изведа! - припряно отговори бабата и отпи от кафето, което гостоприемната котка беше сервирала.

 

Чуха се стъпки и Панка влезе.

- На ти от тая билка - да пие девет дена след залез слънце.

Бабата взе с треперещи ръце билката, поклони се на вещицата, благодари и си тръгна.

Почти тичаше по пътечката, нямайки търпение да се прибере у дома и да приготви отварата.

Изведнъж притъмня и почна да гърми и трещи.

И бабата се подслони в една хралупа.

Както си седеше, чакайки да спре бурята, усети някакво присъствие.

Притаи дъх и се прекръсти.

Кога надзърна - кво да види - една гризли бавно се приближаваше към хралупата си.

Бабата толкова се уплаши, че без да мисли се измъкна от хралупата и хукна с всички сили по пътеката.

А бурята продължаваше да бушува с още по-голяма сила...

Таман да наближи къщата си и не щеш ли на пътеката видя ранен вълк, който умираше.

Спря и се наведе над него.

Вълкът дишаше тежко и беше толкова изнемощял, че на бабата ѝ се сви сърцето от жал, съблече жилетката си, уви в нея вълка и го понесе на ръце към дома си.

 

Запали барбекюто и метна да се пекат пържоли и кебапчета. На вълка като му замириса и се савереса веднага.

Бабата не повярва на очите си!

"Нима един вълк може да се преструва по-добре от лисица?" - помисли си тя, приближи се до вълка, сложи си очилата и го огледа внимателно.

 

Момиченцето и то дойде да го огледа и мъдро заключи :

- Тва не е вълк ами принца от Синьото царство дето са го омагьосали.

Бабата погледна изненадано внучката си, сети се за предсказанието на котката и започна трескаво да рови в джобовете си, търсейки билките, които ѝ даде вещицата.

Слава богу, не беше ги загубила!

Тури чайника и него на барбекюто и метна вътре малко билка да заври.

Вълкът - принц през това време пошушна нещо на ухото на момиченцето.

Бабата се изненада, като погледна внучката си - лицето ѝ беше почервеняло.

Направи се, че не е забелязала нищо и отиде да извади вода от кладенеца.

Ще идеш до Синьото царство, моето царство, но най-напред мини през Бялата река като изпиеш билките.

Там ще те чакат десет вещици, да знаеш.

Само една от вещиците е лоша и ще трябва да я познаеш и да не ѝ се доверяваш.

Внимавай, много внимавай!

И като изпи билките момиченцето се запъти към Бялата река.

Тясната пътека се виеше между дърветата, кръстосваше се други пътеки и човек лесно можеше да тръгне в грешна посока.

Момиченцето внимаваше, но въпреки това се обърка.

 

И вместо до Бялата река стигна до блатото на розовите жаби.

- Ти май нещо не се оправяш с джипиеса, що щеш тука - я попита тартора на блатото

- Какво е това джипиес? - изненада се момиченцето, което от раждането си живееше сред природата и дори не знаеше, че има градове, да не говорим за столици.

- Ха-ха-ха... - Тарторът се изсмя толкова силно и подигравателно, че търбухът му се разтресе като огромна топка желе.

- Ти да не падаш от Марс а, карай, все тая.

Тартора заповяда да му оседлаят водните кончета.

- Сега ще те закарам до Бялата река, но в замяна ще искам една услуга - да ми спасиш принцесата от вещиците.