Българска кабала

Преди няколко години започнах да публикувам някои части от тази книга в разни форуми на Интернет. Някои от участниците в тях ме обвиняваха в „стъкмистика”. Това в прав текст означава „нагласяване на нещата така, както на мене ми е угодно”. Разбира се, че това е така. Някой, някъде и някога е казал нещо, или е разтълкувал някоя дума или събитие и днес всички приемат това за даденост. Не само това. Те си живеят в изградените от други „къщи” от представи и се чувстват добре в тях. Ето един пример с историята. Представете си, че някой някога умишлено е изкривил историята и днес всички берем плодовете на това изкривяване. Разликата между мен и останалине е тази, че аз се съмнявам във всичко. Приемам само тези неща, които мога сам да си ги обясня и да им предам някакво значение. Светът около мен го гледам през моите си очи, а не през очите на другите. По този начин нещата които виждам и разбирам ме ползват по-добре, отколкото тези на другите. Мнозина от вас са чели за еврейската кабала и не са разбирали кой знае колко. И при мен беше така. Това е заради незнанието ми на иврит и завъртяните тълкувания. Веднъж реших да се опитам да пренеса основното от нея на българската азбука. Преди повече от 150 години ние сме ползвали старобългарската азбука, но за нея няма да стане въпрос сега. Днес ние ползваме една друга азбука. Тя е осъвременен вариант на старата българска азбука. Точно върху нея ще нанеса науката за кабала, защото откакто съм се родил я ползвам, а това правят и останалите българи по света. Нали си спомняте как е изградена кабалата върху еврейската азбука – три главни букви, седем двойни и дванадесет прости. За знаещите това са: Светата Троица, Пространството и Времето. Нека сега да пробваме с нашата азбука и да видим дали ще можем да направим една Българска Кабала.

Буквата «А» стои в началото на нашата азбука и това е Бог (Той и Тя). При евреите е Кетер. Втората буква е “Б”. Тя е Синът на Бога, еврейското Хохма. Дъщерята на Бога е «В», още Бина. След като сътворил от себе си тези две божествени деца, Бог решил да сътвори и Земята “Г”, а над нея Небето «Д», което да стои като купол над Земята. При евреите и Древен Египет първо е построено Небето Хесед (Нуд) и после Земята Гебура (Геб). Формите на нашите букви ни напомнят винаги за този строеж.

Буквата “А” е като връх на пирамида, от който като лъчи слизат надолу неговите еманации (деца) – Синът (Въздуха) и Дъщерята (Водата).

Синът “Б” идва от небето, което е като хоризонтална линия и е слязъл в Света, като един зътворен кръг.

Дъщерята “В” хармонизира този Свят, чрез закона “Както на небето, така и на земята”. Затова двете половини на В са почти еднакви и стоят една върху друга.

Земята “Г” е една хоризонтална линия (Небе), която се спуска в единия си край надолу. Това е Светлината, слизаща в Мрака и превърната в Материя.

Небето “Д” е като една пресечена пирамида, символизираща четирите посоки и четирите стихии с излизащи лъчи надолу.

В Древен Египет така започва прословутата Хелиополска божествена Декада. Атум – Андрогин, роди Шу – Въздуха (Син). После роди Тефнут – Водата (Дъщеря) и Нут – Небето (Огън), втора Дъщеря и накрая Геб – Земята (втори Син). Така е била построена първата Божествена Пирамида – Сътворената. Запомнете как се строи. От върха, към основата, която се състои от четири елемента – Въздух, Вода, Огън и Земя. Според учените преди Големия взрив, нашата вселена е била подобна на яйце. В това т. н. “яйце” се е съдържал потенциал за раждането на вселената така, както и в кокошето яйце има потенциал за излюпването на едно пиле. След като се е самооплодило вселенското яйце «А», то е експлодирало и е започнало да се превръща в нашата Вселена. Разширението на тази вселена много прилича на делението на женската яйциклетка. Ако отстрани можем да наблюдаваме този процес, ще видим, че прилича на една експлозия. Когато избухне някъде взрив, светлината е първото нещо, което се вижда отстрани. Веднага след светлината виждаме огън, а звукът идва най-накрая. Ако Светлината получена след взрива на вселенското яйце я наречем «Б» (Въздух, или Дух), то Огънят ще трябва да е «В» (Водата). Те са родени от това яйце и затова са брат и сестра. След като Светлината «Б» тръгнала да опознава Мрака, в който плувало това яйце преди взрива, тя толкова се отдалечила от центъра, че накрая попаднала в плен на този Мрак. Така Светлината е била заключена в атома и се превърнала в твърда светлина «Г» (Земя). Латинското наименование на Земята е Тера – Те (твърда) и Ра (светлина), а на старо-гръцки е богинята Гея. Огънят «В» като женски принцип тръгнал подир светлината и след като разбрал за нейното падение и пленяване се превърнал във Вода. Тази Вода обгърнала създаденият материален свят и наложила законът на хармонията в него. От тази хармония се родили галактиките, органите на тази вселена , а атомът – затвор на Шу, служи за Сърце и го наричаме вселенското слънце Ра. Накрая се появил и животът «Д», който като Небе обгърнал сътвореният свят и с това завършило изграждането на Вселената. По своят строеж този божествен свят прилича на пирамида, която е построена от върха надолу. Под тази пирамида има друга, подобна на божествената. При нея първо е построена основата и е обърната с върха надолу, защото е Родена. Това е нашият видим свят. Е, Ж, З, и И са основите на долната пирамида. Отново четири елемента, четири деца – две момчета и две момичта. «И» е Озирис, «З» – Сет, «Ж» – Нефтида, «Е» – Изида и отговарят на Въздух, Земя, Огън и Вода. «И» (Озирис) – Божествената светлина слиза в Материята, отново се изкачва и отново слиза. До нея непрекъснато е неговата сестра Изида – “Е”. По форма тя прилича много на В (Тефнут) от горната пирамида, но тук тя не е цялостна, затова е обърната обратно и е прекъсната. Животът на Земята “З” («зои» на гръцки) е Сет. При нас петте ни сетива, заедно с Ума са тези, които ни карат постояно да се прераждаме на земята. В тялото ни непрекъснато се борят трите гуни (заблуди) на материалните нужди и трите божествети принципа. Тази борба е показана в буквата «Ж» (Огън), която символизира и колесницата на Кришна, теглена от седем коня. Кръстът в средата на “Ж” е Хармониятя (Любовта и мира). Той е хармонизатора на тези два набега – нагоре към Духа и надолу към Материята. Буквата “Е” – Изида е сестра на Нефтида на земята. Най-отдолу за връх на тази Родена Пирамида стои Човека – «Й». Прилича много на Озирис (И), но над него има една чертичка, която показва синовният му произход. В Египет са го наричали ХОР. До тук буквите станаха 10. Три основни и седем двойни. Остават дванадесетте прости. Представете си, или ако искате си нарисувайте един кръг. Разделете го хоризонтално по диагонала на две равни части. Долната половина я оцветете в някакъв цвят. Това е нощта на Ра. Горната половина пък ще е деня. Сега разделете отново този кръг вертикално по диагонала. Получава се един кръст в кръга. Най-отгоре напишете: ЮГ и РА. Най-отдолу ще е Север и Озирис, отдясно – Запад и Атум, отляво – Изток и Хепри (скарабея). Това е Времето. То се дели на Ден и Нощ. Давам този пример като изхождам от древноегипетската религия, в която са укрити много истини за произхода на човечеството и неговия път.

Преди около 25920 години нашата галактика е била огреяна от едно друго слънце, което древните са наричали с името РА. Но във въртенето си подобно на земята тя навлязла в т. н. Нощ на Ра. На кръга това е започнало на Запад. В плен на тъмнината на Нощта попаднали милиарди частици светлина. Това е светлината на Атум, която започнала да пътува във Времето на Долното полукълбо със своята слънчева лодка. Разделете сега долната половина на кръга (Нощта) на дванадесет равни части и по посока на часовниковата стрелка нанесете буквите К, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф и накрая Х. В дванадесетия час на Нощта, където е буквата “Х”, светлината на Ра трябва да е достигнала до Изток и да се е превърнала в скарабея Хепри. Това са дванадесетте времеви врати, през които трябва да премине Озирис, пленената от тъмнината Светлина на Ра, като през 12-те часа на нощта. Само, че тук един час се състои от 2160 г. Това е един пресеционен месец. Дванадесетте подвига на Херакъл са преминаването на Озирис през тези дванадесет часа през нощта. На Запад на кръга на Времето, пътуването е започнало през ерата на Водолея и на Изток пак през същата ера ще настъпи Изгрева. Отново ще изгрее вселенското слънце РА. Буквата Х е на финала. Това е латинското число Х=10. Помните ли Витрувиянския човек на Леонардо? Тава е човек здраво стъпил с нозете си на земята и разперил ръцете си нагоре към Божествения свят. Това е Хор, владетелят с двете корони, бялата – на духовното царство (Горен Египет) и червената – на земното (Долен Египет). Червената корона му е дадена от боговете, за победата му над чичо му Сет (Живота).

Двете пирамиди са като два паралелни свята. При въртенето им в мелницата на Времето, от горната пирамида постояно падат искри божествена светлина в долната. Там те продължават своето съществувание като души. Долната Пирамида (Проявеният Свят) действа като един огромен електромагнит и така задържа пленените души, като не им позволява да се изкачват в Горната Пирамида. Природата на тези божествени души ги кара постояно да изпитват един стремеж към тези четири стихии. Видяхме двете пирамиди, едната съставена от четири божествени елемента, като четири деца родени от Бог, а другата от сътворените в материята Земя, Огън, Вода и Въздух. Как се излиза от този величествен божествен затвор? Ще ви дам един пример: Представете си, че сте затворени в Хеопсовата пирамида и не знаете как да излезете от нея. Веднъж сте в подземната камера, смазан от тежеста на милионите каменни блокове. После се изкачвате в Камерата на Царицата и накрая, в Камерата на Фараона. После пак отначало. Живота ни е подобен на този затвор, който ви описах. Веднъж се раждаме бедни и нещастни, смазани от живота, жесток за тези, които не знаят как да го живеят. После отново се раждаме и сме на по-високо в житейската йерархия. Отново пленници и отново подтискани и ограбвани от стоящите над нас. Трети път пак сме на земята, царе, владетели, банкери, щастливи и … Точно в апогея на щастието ни смъртта ни грабва и не можем да се нарадваме на това щастие. Бедни, богати, царе и после пак отново – бедни , богати, царе... Един кръг от прераждания, в който човечеството постояно се върти хиляди години и постепено забравя божествения си произход. От всичките тези човеци един е успял по някакъв начин да напусне затвора на тази пирамида. Този един се е казвал Хор. Излизайки от нея той се е изкачил на върха й е видял божествения свят и неговата подредба. Не само това. Той се е самопознал като една от милиардите частици светлина, попаднали в плен на атома и се почуствал нещастен и самотен в своята свобода. Само цялостен, събран, той (вече като Озирис) е могъл да се ожени за своята сестра (Шу, Изида) и подобно на баща си да създаде нова галактика. Така се раждат галактиките. Тогава взел своето съдбовно решение. Започнал доброволно да влиза в Пирамидата – затвор и да учи и останалите си събратя, как да излязат и те оттам. А каква е ролята на децата му тука, ще се запитат мнозина от вас? Децата на Хор са станали основа за една пирамида. С помощта на тази пирамида Хор е успял да напусне кръговрата от прераждания. С побеждаването на четирите стихии в човешкото тяло, които приличат на четирите му деца, Хор е успял да премине влиянието на четирите планети, стоящи в основата на сътворената пирамида. Пътят за излизане от материалния свят не е с космически кораби навън, към звездите. Човек трябва да победи влиянието на четирите вътрешни планети и да се стреми към Слънцето. Само там като Слънчев Син той може да намери пътя към паралелния, истинският свят, на когото този е само огледално отражение. Затова древните са го наричали Мая – Илюзия. Влиянието на Земята, Луната, Венера и Меркурий ни пречат да станем Слънчеви Синове. Това са четирите стихии, които трябва да победим и подчиним в живота си на Земята. Луната (Невежеството), Венера (Страстите) и Меркурий (Егото) пък са трите „гуни”, които ни пречат да станем Брахмани, Жреци, Светци, Деца, или Синове на Слънцето. Ето например какво се случи с мен по пътя ми към придобиване на титлата Хор (Хорос). Когато бях на 22 год. се роди първото ми дете Жана. По това време аз се е борих с материята – оцеляването и укрепване на физическото ми тяло. Тази моя Борба ми донесе и още други неща. През това време изградих и интелекта си. Със знанието и опитността натрупани през този период окончателно се освободих от Невежеството. Първият ми син Александър се роди, когато станах на 30 години. Това беше период на завършване на Борбата ми над Материята и започване на новият етап – Победа над Страстите (Желанието да притежавам). По това време започнаха и житейските ми победи и поражения при жените и парите. Вторият ми син Благовест ми донесе Подчиняването на Егото. Това се случи когато бях на 33 години и тогава започнахада си задавам и първите въпроси свързани с езотериката. При раждането пък на втората ми дъщеря Любомира, когато бях на 40 години постигнах Хармония между Духа и Материята. Това беше свързано и с прекратяване на предишния ми начин на живот и едно ново начало. Едва тогава истински оцених силата на спокойствието, домашният уют, семейството и простият начин на живот. Четири деца – четири Стихии: Жана (Стрелец) – Огън, Александър(Риби) – Вода, Благовест (Телец) – Земя и Любомира (Близнаци) – Въздух. Какво по-голямо доказателство за титлата Хор на земята?

Нека сега да продължим и да разгледаме Кабалата чрез българският език. Думите в езика ни са съставени като са използвани буквите от първата и втора пирамида в комбинация с дванадесетте букви на Времето. В тези комбинации влизат и останалите осем допълнителни букви. (В нашата азбука има още осем помощни (двойни) букви, които я правят по богата и по-универсална от останалите.) Ето например как се е образувало името Хор. “Х” е дванадесетата буква на Времето и е точно на изхода преди Изгрева. “О” е предпоследната буква от падението на Светлината в Материята и показва старото човечество преди Падането. “Р” пък е първата буква след Падането “П” и съответно показва новото оцеляло човечество. Така виждаме как името Хор съчетава в себе си един своеобразен сбор от стария (преди потопа) и новия човек на финала на времето. Ето ви и малко примери:

Думата “хоризонт” е съставена от две отделни срички “хор” и “зо”. Хор, това е духовният свят на Христос - Небето, който е отгоре, а Зо е материята, или земният живот. Границата между тях се нарича ХОРИЗОНТ – ХОР + И + ЗО + НТ

ЕЗОТЕРА = Е + ЗО + ТЕ + РА,

Е = ето, ЗО = живот (гр.), ТЕ = твърд и РА = светлина (тера = земя), или Ето живота на Земята.

ЕКЗОТЕРА е също като ЕЗОТЕРА, но вместо Е (ето) имаме ЕК = ехо, отражение. ЕКЗОТЕРА не означава както ни убеждават речниците нещо „открито”, „достъпно за всички”, а „Отразен живот на земята”. От тук се вижда, че езотериците виждат нещата на земята такива, каквито са, а екзотериците само техните отражения. Отразеният живот е достъпен за всички, а истинският е само за малцина.

Така е и с думата АНГЕЛ. АН – небе, Г – земя, ЕЛ е дух. От дясно на ляво означава Дух на Земята от Небето. (Много от съвременните думи се пишат от ляво на дясно, но се четат обратно, от дясно на ляво.) Името БЕЛ е съставено от Б – Син на Бога и ЕЛ – божествен дух.

Благо – Бел на Земята – Г.

РАЖДАНЕ – родена от небето светлина. Ра – Светлина + Жд – Падане, Слизане (обратното на Дж – Издигане, Извисяване, Изкачване) + Ане – Майка.

ИНТУИЦИЯ = ИН + ТУ + И + ЦИ + Я

ИН = Материя, Земята

ТУ = прескачане: ту тук, ту там.

И = съюз

ЦИ = етерен, духовен свят

Я = край (последната буква от азбуката ни, съставена от буквите „и” – Озирис и „а” - Бог). Човек, който притежава интуиция „прескача” от земята в духовния свят и обратно (Ту тук, ту там) и така до края.

ИСТОРИЯ = ИС + ТОР + И + Я

Ровене ИЗ ТОРта, (оставена от човечеството) И така до края Я.

Мога да дам още хиляди примери за този сричков език, но оставям и на всички вас да се потърсите и да откривате. Тези думи срички са станали основа на много от езиците на земята, на живите и на мъртвите. Сега с тази българска кабала всички може да работите и да разберете смисъла на много от думите в българския език.

Защо правя тази интерпретация, като обвързвам българския език с първата реч, прозвучала на Земята? Много духовни учители на нашия народ са говорили за някаква мисия, която същия този народ трябва да изпълни. Много съм мислил върху това. Каква е тази мисия и с какво народът ни е по-различен от останалите народи на света? Започнах да ровя в историята и да търся отговор на този въпрос и намерих много интересни неща.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Месия

Преди да започна с предсказания за идването на Месия, ще трябва да поясня, какво точно означава думата Месия. В речниците пише, че това означавало „Помазанник”. На никакъв друг език освен на български думата „Месия” не означава нищо. Нито на гръцки, нито на еврейски, или латински тази дума има някакъв близък корен, свързан с помазване. В българския език коренът на думата „месия” е „меся”.

„Меся” – 1. Бъркам брашно с вода за хляб и др. Бъркам, мачкам нещо гъсто. 2. Смесвам, размесвам.

Месия на български означава, „Човек, който меси нещо”.

Какво точно меси Христос, та го наричат Месия?

Вижте този известен цитат от Евангелието на Матея:

26. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.

27. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;

28. Защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

29. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.

Матей 26: 27-29

Ето две неща, които Иисус нарича негово тяло и негова кръв. Това са хлаба и виното. Днес християнските свещеници не знаят какъв е символа на хляба и виното. И двата крайни продукта се произвеждат като се смесват (месят) четирите стихии. Хляба се прави по следният начин:

Взема се жито, което се смеля на брашно. Това е елемента Земя. После към него се прибавя Вода. След като се замесят тези две стихии, те се оставят под въздействието на елемента Въздух, за да втасат.След втасването елементът Огън превръща тестото в Хляб.

Процесът е същия при направата на Виното. Взема се грозде, което по състав е елемента Земя. Изтисква се неговият сок (елемента Вода). Оставя се да ферментира под въздействието на елемента Въздух и накрая алкохолът, който се получава е елемента Огън.

Месия буквално означава, човек който омесва (подчинява) четирите стихии. При нас хората те са изразени по следния начин:

Тялото ни е изградено от елемента Земя и в него като в земята се съдържат почти всички земни елементи. Животът на това тяло се потдържа от елемента Огън. Водата, която преобладава в тялото ни като кръв и лимфа е носителка на нашият Ум. От тези три елемента се изгражда Чашата, или съдът, който наричат още и Душа. Ние мислим благодарение на нея. Въздухът е Духа, който влиза в Чашата тогава, когато тя е изградена и е готова да го приеме и задържи. Когато човек успее да подчини тези стихии в себе си то той подобно на хлебаря, (който меси и изпича хляба) може не само да яде от този хляб, но щедро да раздава и на другите от него. Това е направил и Исус и тогава този хляб тогава става „негова плът”, а кръвта му „вино”.

Сега, когато знаем това ние спокойно можем да разберем и смисъла на молитвата „Отче наш”:

Отче наш, Който си на небесата!

Да се свети Твоето име,

да дойде Твоето Царство,

да бъде Твоята воля,

както на небето, тъй и на земята;

насъщния ни хляб дай ни днес,

и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на нашите длъжници,

и не въведи нас в изкушение,

но избави ни от лукавия;

защото Твое е царството,

и силата, и славата вовеки.

Амин.

Аз смятам, че днешният текст не е оригинален и в него не се схваща основната молба за хляба. В катарската Библия, молитвата е наричана „Катар Патер” и в нея има известни разлики:

„Отче наш, който си в Небето, да се свети Твоето име, Твоето царство да дойде, Твоята воля да стане на земята, както е в Небето. Дай ни днес нашия допълнителен (лат. supersubstancialem) хляб и прости ни дълговете, както ние прощаваме на нашите длъжници. И пази ни от изкушение, и освободи ни от зло. Твое е Царството, силата и славата довеки веков. Амин.”

Вижте фразата „допълнителен (лат. supersubstancialem) хляб”. Гръцката дума, преведена на латински supersubstancialem, е επιουσιον, за която не се знае какво означава. Това, което обаче със сигурност се знае за нея, е, че не означава „ежедневен”.

По-интересното е, че значението на тази дума остава познато не само на богомили и катари, но и на ранните английски реформатори, между които и Джон Уиклиф. Около 1380 г. ранноанглийският превод на Уиклиф превежда Матей 6:9 така: „нашият хляб, нашата друга субстанция” ( англ. oure breed ouer othir substaunce. Използваната от Уиклиф дума substaunce или substance на съвременен английски може да означава вещество, материя, плътност, твърдост, реалност, действителност, състояние, съдържание, същност и същина. По същия начин босненските богомили четат молитвата „Отче наш”: „дай ни ежедневния ни хляб от друга същност”. Подобен е прочитът на лионския превод: е dona a noi lo nostre pa qui es sabre tota cause („хлябът, който е над всичко друго”). Така четат и старолатинските версии: Il pane nostre sopra tucte le substantie da a nnoi oggi („нашия хляб над всяка същност”).

Това го прочетох в Интернет в една статия на Д-р теол. Доний К. Донев. Самият автор не разбира за какъв „хляб” в действителност става въпрос.

„Дай ни ежедневния ни хляб от друга същност”, или молитвата към Бог, дадена ни от Иисус би се изтълкувала така:

„Дай ни ежедневният хляб омесен от стихийте”, или „Направи ни и нас Месии”.

Тук всички християнски теолози и свещеници ще скочат и ще запротестират, защото са ги учели, че Месията е само един. Но ако знаеха истината за Христос и неговото учение, щяха да разберат и значението на молитвата „Отче наш”.

Хор, или Христос е син на падналия в плен на Материята Озирис. При падането си от Божественния свят в тъмнината, Озирис бива разкъсан на 60 милиарда частици и всяка една от тези частици попада в плен на атома.

Тогава неговата сестра Изида тръгва да го търси и след като разбира за неговото падение и заключвате в атома, тя, с помощта на няколко свои приятели започва издигането му. Първо прави свят, подобен на бащиният, откъдето идват с Озирис. После създава условия за растеж на Озирис. На Земята се появяват и останалите елементи, като вода и въздух. С тяхна помощ са създадени растенията, после животните и най-накрая човека. Това е своеобразна стълба по която се издига падналият Озирис. Минералът е бил неговият първи затвор, съставен от елемента Земя. След като към него се прибавили и елементите Огън и Вода, минералът започнал да живее и така се породили растенията. Растенията са следващия затвор на Озирис съставен от два елемента – Земя (тяло) и Огън (живот). След като третият елемент Вода влязъл в действие се появили и животните – третият затвор на Озирис. Човекът вече е бил създаден като венец на творението и в него вече влиза и четвъртият земен елемент Въздух. Това е „Кутията на Пандора”. Единственно човекът може да постигне състоянието от Пан до Ра. Пан е истинският Христос. Той не е само бог на дивата природа, животните, веселието и радоста от живота, πασ,παντοσ (всичко), но и бог на Хората. Първият осъзнал се човек, че не е само рожба на Земята, а е Светлина, паднала от Божия свят е бил Хор. Той се връща горе при сестра си Изида и се хвърля в нейните обятия. Тя освен сестра, е била определена и за бъдеща съпруга на падналият Озирис. Радостта му е била много кратка, след като Изида му е припомнила, че той е само една 60 милиардна част от целият Озирис. Когато се съберат всичките пленени частици, само тогава той щял да стане „цялостен” и да може да се ожени за сестра си. Хор разбрал горчивата истина и тогава доброволно започнал да слиза в материалният свят и да пробужда спящите още свои братя и сестри. Сега след като знаете това, ще разберете и смисъла на молитвата „Отче наш”. Когато Бог ни даде и „нашият хляб, нашата друга субстанция”, то и ние ще можем като Месията да раздаваме от нея и на останалите.

Интересна интерпретация на Универсалното учение. Благодаря!

Имам въпрос - как точно протича процеса за преминаването на Хор от долната в горната пирамида / друга реалност, "божието царство"/?

Оригинално. Показва самостоятелно мислене, което е най-важното. Инересен е твоят визуз върху мита за Озирис и ми допада много.

От латински supersubstancialem се превежда като надматериален, тоест тук се има предвид точно духовен хляб.

Само една лека забележка - когато говорим за Кабала, да се има предвид, че сефирота Кетер всъщност обозначава Сина, а не Бог. В Кабала Бог е непроявеният цялостен Ейн Соф. Неговото най-първоначално проявление - Венецът, е Кетер. Символизира Истината. От там вече следват двете му разклонения - Хохма (Мъдростта) и Бина (Разумът) и т.н. сефири от Дървото на Живота.

А можеш ли да ни представиш, какво е според теб, значението на всяка една буква от българската азбука, такава, каквато е в сегашното си състояние? Ще ми бъде интересно да видя друг, различен поглед. Благодаря!

Интересна интерпретация на Универсалното учение. Благодаря!

Имам въпрос - как точно протича процеса за преминаването на Хор от долната в горната пирамида / друга реалност, "божието царство"/?

При изработване на основата на човешката пирамида, създадена от четирите елемента, паралелно се работи и върху основите на горните две пирамиди. Това става благодарение на закона: КАКТО НА НЕБЕТО, ТАКА И НА ЗЕМЯТА!

Оригинално. Показва самостоятелно мислене, което е най-важното. Инересен е твоят визуз върху мита за Озирис и ми допада много.

От латински supersubstancialem се превежда като надматериален, тоест тук се има предвид точно духовен хляб.

Само една лека забележка - когато говорим за Кабала, да се има предвид, че сефирота Кетер всъщност обозначава Сина, а не Бог. В Кабала Бог е непроявеният цялостен Ейн Соф. Неговото най-първоначално проявление - Венецът, е Кетер. Символизира Истината. От там вече следват двете му разклонения - Хохма (Мъдростта) и Бина (Разумът) и т.н. сефири от Дървото на Живота.

А можеш ли да ни представиш, какво е според теб, значението на всяка една буква от българската азбука, такава, каквато е в сегашното си състояние? Ще ми бъде интересно да видя друг, различен поглед. Благодаря!

Благодаря за забележката! Нали мога да се аргументирам с един цитат. Не е от Википедия.

БОГ

Това, което ражда блаженството и радостта, ще раж-

да скръбта и страданието, защото виж какво е зад

нас! Видя ли?

БОГИНЯ

Да, Мрак!

БОГ

Той ни роди като съзнание и сега, ако се съзнаваш

като светлина, то е, защото Мракът е зад Тебе. В

Първичната Идея, където сме Ние, всичко е Едно с

тези Две Лица, които се пресъздават едно-друго не-

прекъснато. И понеже всичко около нас е Идея в

Първичността си, оттук и неделимостта на частите

от Цялото. Всичко е в Едното и Едното - във Всич-

ко. Първо Грехопадение би било първото разделе-

ние на Съзнанието, че това до него не е същото То

самото. И това ще стане, Драга, защото Новото,

Видимото, Пластичното Едно ще се създаде от мно-

жеството на разделностите по същия Закон: едно

нещо се създава в съзнанието само когато пред него

стои противоположното. И понеже Едното е Пър-

вичността, ще се създаде множеството, за да се

осъществи като Блаженство в Любовта Едното - Аз и

Ти, защото само в Едното е Безконечието и Вечността.

БОГИНЯ

Ние какво сме?

БОГ

Връзката между двете, която е Любов.

БОГИНЯ

Кой ни роди?

БОГ

Великото Едно, което е Мрак и Светлина в едно и

също време. За да осъществи Блаженството в Лю-

бовта, което е Себепознание в Огнената Целувка,

то направи Първата Разделност - Нас: Ние сме по

число Две. Нас ни роди Любовта. Само тя се Само-

ражда, защото се Самообича. А това, което мрази,

се Самоунищожава - Мракът. Ето защо само Лю-

бовта се проявява, расте и се разширява, а Мракът

се самоизяжда и вечно се свива и намалява. Диша-

нето е разширение на Любовта и свиване на Мрака.

Това е само символ на горната Мистерия, за която

не се говори дори тук. Но Ти забрави, че Ние не сме

сами. Забрави, че имаме нашите красиви и светли

чеда Изис и Озирис, нашите Син и Дъщеря, които

като най-красиви образи на Мечтата идват при нас

и Ти ги милваш и целуваш. Но знаеш ли, че те са

само образи на нашите мисли? Ние сме само Двама

с Теб и като се гледаме и обичаме със силата на на-

шите мисли и въображение, творим се в лицата на

нашите Син и Дъщеря и ги оживяваме със Силата,

която се нарича Мистерия и с която ги правим наше

подобие. Така ние ги обгръщаме с диханието си и те

летят като живи образи около нас, но още не са ро-

дени като нас, защото само ние можем да ги родим.

А този, който е родил нас, не ражда друго освен Своя

Образ, който сме ние. Той друго не иска. Любовта

не иска друго освен любов. И Тя, като ни роди, каза:

„Идете, чеда на Любовта, и бъдете Любов, това ми

стига, защото всичко е в това, в тази Дума." И ние

трябва да родим нашите Чеда така.

БОГИНЯ (Учудва се.)

Как?

БОГ

Чрез Мрак.

БОГИНЯ

Ние нали не сме Мрак, откъде ще го вземем тогава?

БОГ

Нашият мрак ще бъдат скръбта и страданието и само

чрез тях ще родим Децата си да станат като нас, как-

то ние станахме чрез онзи Мрак. (И посочва безконеч-

ните бездни.)

БОГИНЯ

Не мога да разбера, но като че ли нещо страшно ще

се случи. Не може ли да не стане така?

БОГ

Не, защото ние сме Светлина, а светлина има само

защото зад нея е Мрак. Ако не беше Първото, няма-

ше да се усеща и да се съзнава Второто. Винаги ста-

ва нещо, когато се ударят едно в друго две противо-

положни неща, а това е усещането и съзнанието, че

Сме, че съществуваме. Когато Мракът е само мрак,

или Светлината - само светлина, има Покой. А ние

не сме покой, защото сме Двама. И Мракът не е

покой, защото до него е желанието за съществуване

- жив е. А това, което е живо, то винаги е Двойно,

защото до него са всякога Животът и Желанието, а

между Живота и Желанието се създава Необходи-

мостта, която предизвиква образуването на точния

Закон - Хармонията, за да даде Делото Плод. Поне-

же в Божествения Мир нищо не изчезва и е оползот-

ворено.

Стана ли ти ясно сега, защо слагам на мястото на Кетер Бог (ТОЙ и ТЯ). Ейн Соф е Великото Едно, което е Мрак и Светлина в едно и

също време.

Виждам че се интересуваш и разбираш. Затова ще ти препоръчам да прочетеш за случая Драмата на ТОД "Изис и Озирис", откъдето е и този цитат. Има я в Спиралата. Тя ще ти даде отговор на много въпроси така, както стана и с мен. А отностно значението на буквите от нашата азбука, то това ще го направя по-нататък, когато имам малко свободно време.

Хорос.

Редактирано 9 юни 200917 г. от horos (преглед на промените)

Хорос, ще повторя въпроса си /явно не се разбрахме/:

Как точно може да се извърши процеса за преминаване от долу - горе?

Например чрез медитация, или ритуална магия, или посвещения, или специален режим на живот, диети или...каквото и да е...?

Хорос, ще повторя въпроса си /явно не се разбрахме/:

Как точно може да се извърши процеса за преминаване от долу - горе?

Например чрез медитация, или ритуална магия, или посвещения, или специален режим на живот, диети или...каквото и да е...?

Извинявай, не съм те разбрал!

Медитацията се извършва чак на шесто ниво на посвещение. До тогава тя е безмислена и не си струва дори да опитваш да я правиш. Просто няма да има ефект.

Магията пък те обвързва с духовете, които уж са ти подвластни, но си зависим от тях. Така, че се откажи и от този метод.

Посвещението пък не е за всеки. От всяко дърво свирка не става - казват старите хора.

Специалният режим - мисля че също не води до резултат. Представи си, че тялото ти е като една колесница от четири коня. Първият е физическото тяло. Вторият - това са страстите, или желанието да притежаваш. Третият - това е Егото (Мнението на хората за теб). Четвъртият е хармонизатора. Ако спънеш дори един кон от тези четирите, смяташ ли, че колесницата ти ще стигне до финала? Не дай боже да го умориш от глад, или да го изтощиш с разни диети и хранителни режими.

Аз лично ям всичко, пия всичко, любя жените, обичам парите и съм богат, храня си и егото - но всичко в нормалните граници. Въпреки това ми е било писано да премина.

Ще ти дам и няколко съвета. Остави всичко да се случи. Ако трябва да стане, ще стане. Само живей живота си буден, наблюдавай всичко около теб, учи се от грешките на другите и твоите, търси... Онези отгоре гледат и ако заслужиш, ще ти дадат всичко според заслугите.

Писах ти за четирите коня в колесницата на Нике, Виктория. Но те са седем. Петият е да се откажеш от всички религии - те са опиум за народите, както беше казал някой преди време. Шестият е медитацията, която отключва Интуицията, а Сватбата е чак седмият.

Запомни ли пътя.

Борба с невежеството.

Победа над страстите.

Контролиране на Егото.

Хармония между Материя и Духовен свят.

Оказване от религиозните пътища.

Развиване на Интуицията чрез медитация.

Обединение на Духа с Душата (Сватба).

Задай си въпроса: "Аз къде се намирам в момента?" и работи.

Други пътища просто няма. Казвам го от собствен опит, а не съм го прочел от Википедия.

Хорос.

Благодаря

Този седморен Път е описван, анализиран, разясняван и следван от всички сериозни западни езотерични школи.

Както и от различните масонски организации /повечето от тях/

Този седморен път е сърцевината и на ранното езотерично християнство.

Какво е специфичното и особеното в твоята интерпретация?