Рисунка

Рисунка

Затварям очи и потъвам

в блестящата коприна.

В ума ми те рисувам

с красива, бледа кожа.

С червено нежни устни

и една усмивка върху тях.

Заслушан в тишината,

чувам само твоя смях.

Протягам ръце да докосна,

но ти си само във мечтите,

уви, не мога теб да стигна,

безполезни са сега сълзите.

Но не трябва да тъгувам,

На място по - добро сега си ти.

На място без болката дълбока,

без живота пълен със лъжи.

С поглед през чертите преминавам,

почти усещам топлия ти дъх.

С невидимата четка оцветявам

божественото ти лице.

Но знам, че ти не си картина,

живееш вътре в мен

и когато там бушува люта зима,

ти ме грееш всеки леден ден.

Пада меката коприна,

закрива нежния ти лик,

в очаквоне на следващата среща,

в очакване на следващия миг.