Здравеите,от доста време се ровя в нета,търсеики задоволително тълкование на текста които сега ще ви представя,тои е на алхимик от 15 век написан от Джордж Рипли,смята се че в основата си този ръкопис крие ключа към философския камък,конкретния текст които ме е заинтригувал е следния:

In the sea without lees

Standeth the bird of Hermes

Eating his wings variable

And maketh himself yet full stable

When all his feathers be from him gone

He standeth still here as a stone

Here is now both white and red

And all so the stone to quicken the dead

All and some without fable

Both hard and soft and malleable

Understand now well and right

And thank you God of this sight

The bird of Hermes is my name

Eating my wings to make me tame.

The bird of Hermes is my name

Eating my wings to make me tame--чувствам се адски привлечен от тези два реда,смятам че ключа се крие в тях,но съм стигнал до задънена улица и с удоволствие бих приел вашите коментари по въпроса.

Бих казала, че всъщност ключът към философския камък е усещането за стигане до задънена улица. Ние търсим нещо из света, в който живеем. Не сме много наясно какво. Някои от нас пък и нищо не търсят, защото считат, че си имат всичко. И трапеза и тоалетна и това си им стига. Но тези които търсят реално търсят и какво всъщност не им стига, та все търсят нещо. И каквото и да намерят- все не е това, което търсят. Така стигат до усещането за задънена улица. Така откриват и стени около себе си. Така започват да усещат ограниченията на всичко, което старателно са градили- самите те и тези, преди тях. Чак тогава може да започне истинското търсене...

Дерзай!

Редактирано 18 август 200916 г. от Багира (преглед на промените)