Редактирано 27 август 200917 г. от palmero (преглед на промените)

Първо да балгодаря на всички, които ще изкажат мнение!

Ще публикувам първото стихотворение, което написах, когато бях малка(не знам точно колко малка - може би първи или втори клас) и след което се вдъхнових да пиша още и още. Стихотворенията ми вървяха с възрастта първо за безкрайните и неуморни детски игри после първото влюбване(несподелена любов ) Накрая така си и остана - главното, което присъства в стихотворенията ми е любовта - радостта и разочарованията от нея. Искам да добавя само, че всяка написана дума не е написана просто, за да има рима, а е написана точно на мястото, на което трябва да бъде. И зад нея е истината - чувството за любов и болката, която я придружава или пък чувството за любов и радостта и т. н. Но стига обяснения вече. Ето го и първото ми стихотворение. Няма заглавие.

Цонка барабонка

лапна една пионка.

Тъз пионка проста

отиде във Коста.

От Коста при Катя,

от Катя при батя.

Батя я изхвърли

тя се понатърти.

После взе да плаче

като всяко юначе.

Птиченцата пеят,

децата и се смеят.

Тъз пионка проста

пак отиде в Коста,

защото децата

и ритнаха главата.

Това е първото ми стихотворение.

А сега започвам с тези, за които искам вашето мнение.

ОСТАРЯЛА ЛЮБОВ

В мечтите остарели любовта ти не откривам,

в думите ти кратки смисъл няма.

И пак в очите болката прикривам.

Душата ми сама остана.

Остарели спомени се връщат пак,

връщат се и празни, сиви дни.

Как обратно да ги върна, как?

Напомнят ми за теб и ме боли.

И аз и ти сме тук,

и любовта, но вече остаряла.

И сякаш пак на болката напук

не искаме раздяла.

След първото мнение, което прочета ще напиша следващото.

чао засега.

Редактирано 14 ноември 200916 г. от palmero (преглед на промените)

ОСТАРЯЛА ЛЮБОВ

Много ми хареса стихчето!

Много истинско! За да си на тази вълна, трябва да го изпиташ...

Защо няма коментари?

Хареса ми! Успех!!!

Редактирано 2 ноември 200916 г. от Naty V (преглед на промените)

Благодаря ти за мнението! Много ме зарадва. А колкото до въпросът ти и аз не знам защо няма коментари.

Като цяло ми хареса, пропито е с много тъга. Малко ми се стори объркано. Не става ясно има ли раздяла, или сте се примирили, че чувствата са си отишли но продължавате заедно. Но не винаги поезията е достатъчно конкретна, или пък емоцията трябва да се изживее, за да се разбере.

НЕ ИСКАМ

Не искам да виждам очите ти

не искам да те виждам въобще

не искам да слушам лъжите ти.

Не искам! И сърцето ми вече не ще.

Не искам в леглото със сълзи да лягам

не искам за тебе да знам.

не искам след теб все да бягам

и вече нищо мое няма да ти дам.

Не искам да виждам погледът студен,

не искам! И няма повече да ти се вричам.

Не искам, не разбра ли?! Махни се от мен!

Аз няма повече да те обичам.

Кристи, благодаря ти за мнението. Искам да ти кажа, че съм изразила това, което съм почувствала на момента и после не преправям стиховете. Обичам го, но ме боли от тази любов, но въпреки всичко не се отказвам от нея.

Похвално е, че се опитваш да твориш, но на мен творбите ти ми звучат като текстове на евтина чалга песен. Не ме разбирай погрешно, не искам да те засягам. Просто опитай малко по усложнено римуване, дори бял стих, защо не? Иначе седи доста семпло и лично мен ме напушва на смях. Всеки може да мисли рими от рода на: "Нови панталонки ти обуй, за да не мирише твоят XXX, защото, знай, жената от всичко най-обича чистотата", да речем, но това стихче не ме прави поет, нали?

П.П. Поработи и по ритмичността, защото само римата не е достатъчна.

Благодаря ви, че ми обръщате внимание. Не се сърдя, когато някой ми казва как точно трябва да звучат стиховете, за да се харесат на хората. Но чета съветите ви, гледам си стихотворенията и ми е много трудно да ги преправя, дори не знам как. Не съм запозната със правилата за писане на стихотворения. Аз ги пиша в момент, в който ме боли или нещо ме радва. Идват ми на момента. И пак казвам, че въобще не съм в час как трябва да звучи едно стихотворение. Харесвам стихотворения, в които намирам част от себе си. Не гледам дали има рима или е бял стих и т. н. Не знам дали някога ще се науча да пиша както трябва, но въпреки всичко ще продължа да публикувам тук моите стихове и се надявам да не спирате да пишете вашите мнения, защото ми помагат и ще се постарая да спазя написаното от вас макар да ми е трудно.

ЦЕЛУВАМ ТИ РЪКА

Майко моя прекрасна,

целувам ти ръка,

че създала си ме, жена от мен израстна

със светла съдба.

Майко моя търпелива,

целувам ти ръка.

Колко сълзи от очите си изтрила,

заради мене колко мъка има в твоята душа.

Майко моя свята,

прости, за всичко ти прости.

Приеми от мен цветята майко,

обичам те и повече от себе си дори.

Не ме разбирай погрешно - оценявам всяко едно вложено от теб чувство, просто говоря за едно чисто техническо "изчистване".

Разбирам те много добре дори и това се опитах да обясня, че точно това "чисто техническо изчистване" ме затруднява. Не мога да ги напиша по друг начин. Така ми е дошло и така ги пиша. Нищо не разбирам от стихотворения, разбирам само от чувства, които по някакъв начин изразявам в стиховете и много ми се иска да се харесват на тези, които ги четат, но не знам как да стане това, затова търся мнения и те са важни за мен. Може би ми трябва един урок по писане на стихотворения. Не се сърдя за това, което ми казваш. Разбирам те, но не знам как да приложа съвета ти на практика.

Предлагам ти, ако искаш ти да изчистиш технически някое мое стихотворение, за видя за какво говориш. Може би така ще ми стане ясно.