Мляко или млеко? Правописният речник до 2002 г. допускаше “екане” - произнасяне и изписване на някои думи и с Е, и с Я, заради… Тодор Живков. Комунистическият диктатор в официалния си език упорито употребяваше изрази като “бех”, “нема”, “млеко” и т. н., и накрая диалектът му доведе до промени в официалния език, за да се замаже неговата некултурност.

Сега тези промени са отпаднали, но малцина знаят за новите правила (виж по-долу най-често срещаните грешки в правописа).

Грамотността на учениците и студентите намалява от година на година, признават университетски преподаватели и го потвърждават с тестове. Младите все повече бъркат граматиката, пренасят в българския език правописните правила от западните езици, които изучават, нямат усет за „й“, не знаят къде се пише пълен и кратък член.

Интернет и мобилните телефони родиха нов жаргон. В писмен вид той представлява смес от латиница, кирилица, цифри и символи на мястото на букви (виж тук речник на интернет жаргона). В ученическите съчинения, в лексикони и др. се срещат четворки и шестици на мястото буквите “ч” и “ш”, пренесени от чатовете и есемесите.

„Дори в специалност „Българска филология“ на Софийския университет наблюдаваме спадане на общата грамотност на новоприетите студенти“, казва доц. Красимира Алексова, преподавател в Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски“.

Още преди матурите да станат задължителни, в катедрата направили входен тест по езикова култура за новоприетите студенти „Българска филология“, който включвал правопис, правоговор, пунктуация. Оказало се, че средният успех на курса е малко под 3.

Грамотност? Що е то?

Ако някога под грамотност се е разбирало да можеш да четеш и да пишеш правилно, днес изискванията към грамотността са много по-широки. Не е достатъчно човек да знае кое е правилно и книжовно, а и да владее кое е уместно. „Още най-малките ученици – от първи глас нагоре – трябва да бъдат учени да обвързват двете неща – кое е правилно и неправилно (книжовно - некнижовно) и кое е уместно и неуместно. Целта е да успяват да прилагат всички свои знания за езика в конкретната ситуация на общуване. Защото човек може много добре да знае какви са нормите, но да не умее да превключва спрямо ситуацията“, казва доц. Алексова.

Учениците например добре владеят младежкия жаргон и чрез него общуват помежду си, по Интернет и др. Но когато ситуацията е официална, те не успяват да съобразят езика спрямо условията на общуване, времето, мястото, обстановката, характеристиките на слушателите.

„Не е лошо човек да владее жаргона. Когато говориш на жаргон със своите приятели, ти релаксираш. Това е една словесна игра на младите хора помежду им. Но ако същите хора влезнат в училище и говорят в час отново на жаргон, това е толкова неуместно, колкото би било аз да се срещна с моите приятели и да започна да им чета лекция“, казва доц. Алексова.

Тя описва най-често срещаните грешки в писмения и говоримия език.

Най-честите грешки в правописа

„О“ или „у“ в началото на думата

Един от най-големите правописни проблеми е поставянето на начално „о” или „у”. В тези случаи много рядко може да се провери със сродни думи кой звук е в началото на думата и масово се среща „убозначавам“, „озаконявам“, вместо „обозначавам“, „узаконявам“ и др.

Струпване на съгласни

Там, където има струпани много съгласни, често се изпуска някоя от тях – вместо „звездна“ се пише грешно „звезна“; вместо „надеждна“ се среща „надежна“, вместо “прелестна” - “прелесна”.

Мляко или млеко, бръз или бърз?

Допълнителен проблем е, че много от дублетните форми отпадат от книжовния език в новите правописни речници. Доскоро „бърз“ и „бръз“ бяха дублети, а сега само „бърз“ е книжовно. По същия начин отпада втората форма и при думи като „мляко“ и „млеко́“, „кокоше“ и „кокошо“, „броях“ и „броех“, „изхвърчах“ и „изхвърчех“.

В правописния речник до 2002 година, който беше със силата на Закон за българския език, се казваше, че в книжовно-разговорната реч се допуска т. нар. „екане”. Тоест, ако човек казва „голем бел хлеб”, това е книжовно-разговорно. „В новия речник от 2002 г. това отпадна като дублет, защото беше реверанс към предходното ръководство на държавата. Преди промените държавният ръководител беше от западните части на България и така си говореше“, казва доц. Алексова, визирайки Тодор Живков.

Но има думи, за които са приети дублетни форми и могат да се изписват с Я или Е.

„Няколкократен “ или „неколкократен“? И двете са правилни…

В стария правописен речник трябваше да бъде „големогабаритен“, „неколкократно“, „неколкодневен“ и т.н. В новия речник всички сложни думи, които съдържат „няколко“ могат да се пишат с Я или с Е като дублетни форми – правилни са „няколкодневен“ и „неколкодневен“, „няколкократен“ и „неколкократен“ – разликата е в това, че формите с Я имат две ударения, а формите с Е само едно.

Десетка или десятка?

В правописния речник на БАН все още само „десетка“ и „деветка“ са книжовни, въпреки че в други речници се посочва много основателна причина „десятка“ и „девятка“ да бъдат допуснати като дублети. При промяната на „девет“ в „девятка“ и на „десет“ - в „десятка“ са изпълнени всички условия за променливото „я“ – пада ударението, в следващата сричка няма „е“ или „и“, и следващата съгласна не е „ж“, „ч“, „ш“.

Побългаряване на чужди думи - полюлей заменя полилей

Интересни са случаите на народна етимология , когато на чужди думи им се търси български корен. Например думата „полилей” идва от „много свещи”, но това може да го знае човек, който е учил старогръцки. На масовия човек му звучи като нещо, което се полюлява и той го нарича „полюлей”. По същия начин се бъркат думи като „вертолет“ с „въртолет“ (от въртене), „сешоар“ със „сушоар“ (от „сушене“) и др.

Чешки, а не чехски

Когато думата завършва на -г, -к, -х и искаме да я превърнем в прилагателно, което завършва на – ски, „г“ става „ж“, а „к“ и „х“ се преобразуват в „ш“. „Чех - чешки“ , а не „чехски“, както „Казанлък – казанлъшки“, „Прага – пражки“ и др. Но има изключения и от това правило. Казваме „Хамбург“, но хамбургски (а не хамбуржки), Чикаго – чикагски (а не чикажки).

Шкембе чорба или шкембе-чорба? Рок музика или рок-музика? Кое се пише слято?

Друго, което затруднява хората, е слятото, полуслято и разделното писане. Това е една от нормите, които трудно се помнят, а и се променят с времето. В новия речник, който излезе през 2002 година, правописът на много сложни думи е променен. Преди, ако първата дума беше свързана с храна, съчетанието й с друга дума се пишеше полуслято - „шкембе-чорба“, „тахан-халва“, „дроб-сарма“ и др. Това важеше и за спортовете – например „ски-скокове“. Много думи с първа част от чужд произход се пишеха слято – например джазпевец.

Сега всички тези думи се пишат разделно!

Правилно е „шкембе чорба“, „рок музика“, „офис обзавеждане“, „ски бягане“ и др. Това важи за съчетания, в които първата дума е интернет (интернет съобщение), бизнес (бизнес среща), различни спортове (тенис зала, ски отбор, голф клуб, рали шампион, фитнес център), музикални стилове (кънтри певец, поп концерт, диско епоха, рок певица, джаз музикант), храни (крем пита, крем супа) и др.

Кои са най-честите правописни грешки, които се срещат из медиите, официални документи и работите на студенти и ученици? С помощта на доцент Красимира Алексова, преподавател в Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски“, e-vestnik прави преглед на най-честите грешки в езика.

Главни букви на всяка дума - влияние от английския

По аналогия с английския език ученици и студенти изписват всички сложни названия с по няколко главни букви. А в нашия правопис от десетилетия насам в сложните названия има само една главна буква, ако са съставени от съществителни нарицателни, напр. „Българска народна банка”, „Българско национално радио”, „Общинска агенция за приватизация“.

Човек може да срещне названия от типа на „Българска Национална Телевизия ” или „Общинска Агенция за Приватизация”, погрешно изписани с главни букви, вместо “Българска национална телевизия” и „Общинска агенция за приватизация”.

Шапката на предаването „Денят започва” по БНТ също се изписва погрешно с две главни букви - „Денят Започва”. Тези модели се установяват в съзнанието на подрастващите като правилни, защото се използват в най-престижни медии.

А най-тиражни вестници са пълни с правописни грешки, много читатели се дразнят, но промяна няма.

„И” е гласна, а „й” е съгласна

Има хора с езикова интуиция, които пишат правилно окончание „и“ и „й“, без да помнят правила. В последно време този усет се губи и в текстовете се срещат грешки като „някои човек“, „електронни медий“ и др. Правилото е, че в множествено число винаги се пише „и“ в края на думата. Когато казваме „един ручей“, той е с „й“ - ед. ч, а когато е в множествено число е „ручеи“. Същото е с местоименията - някой (ед. ч.), някои (мн.ч.), никой (ед. ч.), никои (мн. ч.). „Трябва да се подчертае, че не става дума за някаква си проста разлика – едната буква има някаква си полегнала запетая. „И” е гласна, при това изразява в случая множествено число, а „й” е съгласна”, казва доц. Красимира Алексова.

Ех, тези запетаи

Българската пунктуация е обвързана както с предавания смисъл, така и със структурата на простото и сложното изречение и отбелязването на границите на съставящите изречения. Затова някои я намират за сложна. Изучаването на чужди езици допълнително води до грешки при усвояването на българската пунктуация. Младите хора бързо придобиват компетентност по чужди езици, като пренасят от тях върху българския най-различни правила. „Английската пунктуация е по-скоро смислова, отколкото силно синтактична, докато българската пунктуация се съобразява със синтактичния строеж на изреченията“, казва доц. Алексова.

Доц. Красимира Алексова, преподавател в Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски“. Снимки: авторката

Запетайките пазят границите на простите изречения в състава на сложното. Обособените и вметнатите части, които се отделят с пауза при говорене, се ограждат със запетаи писмено. Един от съществените проблеми за учениците е писането на т.нар. затваряща запетая.

Сред честите грешки в практиката е да се отделя със запетая обстоятелственото пояснение, когато се намира преди сказуемото (по аналогия с английския). Българският език има сравнително свободен словоред. Обстоятелственото пояснение може да се намира и отпред, и отзад, и в средата на изречението. Дори да е изнесено отпред, това не означава, че трябва да се обособи задължително със запетая. Например: „В петък сутринта Иван отиде на кино” – не е необходимо да има запетая след „петък сутринта”, защото няма условия за обособяване .

Има ли запетаи след „например“ и „обаче“?

„В българския правописен речник се прави разлика между вметнати и въвеждащи части, но учебната програма не предвижда въвеждането й в училище “, казва доц. Алексова. Вметнатите изрази не са части на изречението, а показват отношението на говорещия към цялостното съдържание на изказването: „Той, както по всичко личеше, се готвеше да замине”. Това е вметната част и винаги се отделя със запетая.

Въвеждащите думи и изрази обикновено стоят в началото на изречението, изразяват се с наречия (за логическо уточняване, модалност и др). и не се отделят със запетая. „Например” и „обаче“ не се отделят със запетая, когато са в началото на изречението. „Според мен“, „вероятно“ и ред други наречия за логическо уточняване, които правят връзка с предходното изречение, показват последователност и ред на мислите, също не се отделят със запетая. Някои от въвеждащите части могат да бъдат отделени със запетаи, ако се противопоставят по-силно на останалия текст на изречението – тогава те функционират като вметнати. След изрази от типа „от една страна - от друга страна” има запетая. „Първо”, „второ”, „трето” също се отделят, защото се смята, че са вметнати думи.

1-ви или 1-и?

Римските цифри означават числителни редни. До I, II, III никога не се пише уточняваща буква (I-и, II-о, III-а е погрешно), нито им се слага точка, освен ако не са употребени за номериране на части от текста. Ако напишем „I рота“, това означава „първа рота”, а не „една рота“.

За разлика от тях арабските цифри означават числителни бройни – едно, две, три, четири. Ако напишем „1 клас“, това значи един клас.

Има начин да направим така, че арабските цифри да означават числителни редни. За да ги превърнем в такива, постъпваме по два начина. Може да им допишем с тиренце и буква само различаващата се част, или пък различаващата се част да я поставим като индекс.

„Първи“ се различава от „първа” и „първо” само по последната буква - „и”. „Смятам , че не би трябвало в случая да се дописват две букви, както масово се прави: „1-ви”, „1-ва”, „1-во”, а да се добавят само „-и”, „-а“, „-о“, т. е. „1-и“, „1-а“, „1-о“, защото числителните първи, първа, първо се различават само по окончанието си”, казва доц. Алексова.

Вторият начин за превръщане на числителното бройно в числително редно е до него да се постави точка. Така е във всички учебници – „1. урок“, “3. клас”.

„За“ и „против“ пълния член. Къде се пише?

Пълният член остава в нашите книжовни норми още от времето на твърдото настояване на акад. Александър Теодоров – Балан. До своята 99-годишна възраст той настоява, че в българския език, ако се разменят местата на подлога и на прякото допълнение, няма да са ясни субект-обектните отношения. Например в изречението „Човека изяде вълка“ не е ясно кой кого е изял, ако няма пълен член.

„На този аргумент има силен контрааргумент – казва доц. Алексова. Българският език е развил друго средство за избягване на двусмислието в субект-обектните отношения. Дублираме допълнението, тоест, казваме: „Човека ГО изяде вълка” и вече е съвсем ясно кой кого. При устна речева изява правилото за пълен член не важи - говори се само с кратък член“. Тоест, става въпрос за едно изцяло правописно правило.

Писането на пълен и кратък член е наследство от периода в българския език, в който е имало падежи. Думите в именителен падеж са носели пълен член. Всичко различно от именителния падеж е било с кратък член. В наши дни това създава много усложнения, защото българският език е загубил падежите си. Пълният член може да се обясни по сложен и по прост начин.

„Как чрез понятието падеж да обясня на някого кога да пише пълен и кратък член, след като падежи няма в съвременния български? - коментира доц. Алексова. За да го науча, аз мога да постъпя по два начина. Първият е да му обясня синтактично:

- С пълен член се членува подлогът или съгласуваното определение към подлога.

- С пълен член се членува именната част на съставното именно сказуемо, примерно: „Той е учителят”. Ако тази именна част на съставното именно сказуемо е разширена и има определение, пълният член се слага на определението: „Той е високият човек”.

- Пълен член се пише и на приложението към подлога, ако то е обособено, например: „Иван, учителят по математика, влезе”.

И така да изредя десетина правила, които до такава степен да утежнят съзнанието на децата в пети-шести клас, че те по никакъв начин да не го запомнят, както и се случва в практиката.

Вторият начин е да им кажа, че ако думата в мъжки род може да се замени с „той” – пише се с пълен член. Ако не може – кратък. Това е безотказно правило, защото личните местоимения „аз”, „ти”, „той”, „тя”, „то”, „ние“, „вие“, „те“ не могат да бъдат нищо друго, освен подлози или части от съставното именно сказуемо. Казваме: „Той е той“ – не може да кажем „Той е него“. Ако можем да го заменим с „той“ – пишем пълен член, ако не става с „той“, а с „него“, пишем кратък член.

За избягването на грешки при членуване помага и правилото, че думи с предлог винаги се пишат с кратък член – „с човека“, „на мъжа“, „от завода“, „в ресторанта “.

Има и още един проблем, свързан с отпадналите падежи и някои остатъци от тях. Съвременните деца вече не носят в съзнанието си разликата между „кой - кого“, „някой – някого“, „никой – никого“, в които ясно личи падежно отношение. Наследниците на винителни форми „кого, някого, никого“ в днешно време са плод само на училищно обучение, но не и на реалното, спонтанно усвояване на езика. Вече почти никой не казва: „Ало, кого търсите?” или: „Иван е партньор, на когото можеш да се довериш”. Масовото е: „Ало, кой търсите” и „Иван е партньор, на който можеш да се довериш”.

Как да използваме чуждите думи

В българския език навлизат много чужди думи, особено в областта на финансите, на компютърните технологии и др. Терминологията от все повече области, някога смятани за специализирани, става част от масовия език. Термините са във всекидневната информация от радиото и телевизията. Важно е да правим разлика между заемки и чуждици в рамките на чуждите (заетите) думи. Докато едните обогатяват изразните възможности на езика ни, то чуждиците – заети думи, за които имаме български съответствия, често се използват за придаване на изкуствена научност, по-скоро наукообразност, на текста. Но в много случаи чуждата дума запълва важна липса.

„Имаме изследвания, които доказват, че възрастните хора, за които не е било всекидневна необходимост да познават новата терминология, трудно слушат новините, свързани с финансите и с икономическото развитие, трудно четат вестници и разбират за какво става дума там, ако засяга тези области. Те не знаят какво е това „рейнджър“, „софтуер“ – думи, които са ежедневие за нас“, казва доц. Алексова.

Обръщения в молби, формуляри и др.

Някога правилото при писане на обръщения в молби, формуляри и др. изискваше човек да използва звателна форма, например: „Уважаеми г-н ПредседателЮ”, вместо „Уважаеми г-н Председател”.

В последните речници звателната форма отпада. Правилно е да се пише: „Уважаеми господин Министър“, „Господин Директор”, „Господин Ректор”. Длъжността също се изписва с главна буква, когато не е последвана от собствено име, защото чрез нея се обръщаме към институцията. Освен това в официалната кореспонденция съкращаването на „господин”, „госпожа”, „госпожица” не се препоръчва, макар че речникът не установява това като правило.

Автор: Светослава Банчева

Източник: e-vestnik.bg

Мда.

Отдавна го бистреха този речник е най-накрая е готов.

Честито на печелившите.

Оо, редовно наблюдавам и тук грешките и/й, което не мога да си обясня как е възможно да се греши! Толкова очевидно е кога се пише едното и кога другото, за мен това си е мистерия. Да сгрешиш и напишеш "зграда" - ОК, така му звучи, така го пише, ама да напишеш например нещо от рода: "жените, без който на можем".. no comment

Редактирано 2 октомври 200916 г. от prwvu (преглед на промените)

Само не ми е ясно защо пишат, че само учениците и студентите грешат Моля- моля, но аз съм свидетел и на друго- чета по учебници, издавани от доцентите, преподаващи ми в академията. В момента прелиствам втори, в който ми се набиват на очи стотиците грешки, като започнем от неправилно пренасяне, минам през неправилно поставяне на тирета, запетаи, а за пълен член да не говорим. Аз също много греша, когато бързам, но забелязвам, че масова практика при запетаите е поставяне на първата запетая при започване на подчиненото изречение и непоставяне на такава при завършване на подчиненото изречение. Има много трикове, с които може да се разграничи кога трябва да поставим пълен член и кога не, но масово не се знаят.

На мен винаги ми е било трудно да разбера кога се пише слято и кога не. Преди "он-лайн" се пишеше с тире или така бе по-правилно, а вече го срещам и слято, а и аз, самата, започнах да го пиша така...

Гале, кой знае кой им е набирал писанията, а и за тази работа има редактори, които очевидно са си кръстосвали краката. Естествено, че има грешки, понякога и фрапиращи (аз съвсем не съм пример за добро владеене на книжовния език). Лошото е, когато са породени от незнание. Последната перла от филолог е "портогалска". Така става, когато филологът, всъщност се оказва, че е... икономист. С основание румънците на това му казват "българска работа".

Много полезно четиво, дано повече потребители му обърнат подобаващо внимание!

...чета по учебници, издавани от доцентите, преподаващи ми в академията. В момента прелиствам втори, в който ми се набиват на очи стотиците грешки, като започнем от неправилно пренасяне, минам през неправилно поставяне на тирета, запетаи, а за пълен член да не говорим...

Въпросните учебници обикновено не минават през редактор за стилистични и граматични грешки и по тази причина често са написани неграмотно, а и изобилстват от безсмислени изречения. Разходите за такава редакция са невероятно високи (не го казвам с упрек, напротив) и авторите предпочитат да си ги спестят, пък и процедурата е твърде продължителна във времето. Да не говорим, че по-възрастните продължават да ползват пишещи машини или дори да предават учебници, монографии, студия и т.н. в ръкопис. Това са факти, пък колкото и да му се вярва на някого.

Гале, кой знае кой им е набирал писанията, а и за тази работа има редактори, които очевидно са си кръстосвали краката...

Обикновено няма щатни редактори, а се ползва персонала в съответната печатна база, който рядко има филологическо образование.

Редактирано 2 октомври 200916 г. от hlevoust (преглед на промените)

Говориш предполагам за Свищов? Ако е така, то действително се учудвам, тъй като от разговори с преподаватели оттам, съм останала със съвсем друго впечатление. Въпросът стои и до очевидно себеуважение.

Това мнение може да се раздели на 2 части:

...Ако е така, то действително се учудвам, тъй като от разговори с преподаватели оттам, съм останала със съвсем друго впечатление...

Така е, по-голямата част от преподавателите са високообразовани хора, които са предпоставка за поддържане доброто име на СА, но това се отнася и до останалите висши училища. Проблемът е, че по-възрастните са доста далеч от технологиите и за тях компютърът е много полезна вещ, стига да не се налага да я употребяваш. От друга страна, да се говори е едно, да се пише е съвсем друго, нали?

...Въпросът стои и до очевидно себеуважение.

Доста хора не знаят какво означава това понятие...

Има общо взето 2 варианта за издаване на учебници, но се боя, че излизам от темата, та затова ще го кажа с две думи - пари или съдържание; законът за висшето образование и този за научните степени и звания са разтеглива материя.

Редактирано 2 октомври 200916 г. от hlevoust (преглед на промените)

От друга страна, да се говори е едно, да се пише е съвсем друго, нали?

Имах предвид, че в разговорите е ставало дума точно за коригиране на учебно съдържание от редактори в София. Грешката е моя, защото не се изразих точно. Но си прав, от човек до човек има голяма разлика, а все повече хора се интересуват предимно от финансовата част, а и за да съм откровена напълно, няма да премълча, че ги оправдавам.

Редактирано 2 октомври 200916 г. от fedora (преглед на промените)