Понеже смятам Фройд за личност, която е допринесла много за психологията и помогнала на доста хора, искам в тази тема да се обърне повече внимание на нея. От wikipedia - http://bg.wikipedia.org/wiki/Зигмунд_Фройд можете да прочетете на кратко за Фройд. Тук можете да поставяте негови произведения, теории, личен живот и прочие.

Похвално е, че учението и личността на Фройд са те впечатлили толкова много и искаш да ги дискутираме. Подразбира се, че в такъв случай познанията ти върху психоанализа не се ограничават само до написаното в Уикипедия И тъй като, както е казал другарят Ленин, "проверката е висша форма на доверието", я една бърза задачка-закачка :

Сексуален маниак е на преглед при психолог. Психологът му казва:

- Сега ще изследваме вашите реакции чрез перцептивно-асоциативен тест. Аз ще ви нарисувам нещо, а Вие ми кажете какво си представяте при вида му.

Рисува на чист лист кръг и го дава на пациента.

- Виждам една кръгла стая, в нея едно кръгло легло, а на него двама души правят здрав секс! - отговаря маниакът възбудено.

- Добре, а сега? - пита психологът и рисува квадрат.

- Ами, докторе, виждам една квадратна стая, в нея едно квадратно легло и на него двама души правят здрав секс!

- Хммм... - замисля се психологът и рисува триъгълник - А сега?

- Триъгълна стая, в нея триъгълно легло... А бе, докторе, Вие да не сте сексуален маниак?

Коя защитна реакция е описана в горния виц? Отговорът е от една дума, точен термин от психоанализа.

Редактирано 10 октомври 200916 г. от Ceftriaxon (преглед на промените)

Коя защитна реакция е описана в горния виц? Отговорът е от една дума, точен термин от психоанализа.

Ми подскажете малко :-) Някакъв вид проекция ли е? (от 10-на години не съм го чел и терминологията съвсем ми се губи)

Аз залагам на "отричане"

Според мен е проекция.

Редактирано 11 октомври 200916 г. от flo0 (преглед на промените)

Според мен е проекция.

Така ще да е, но може и да грешим. Защитните механизми бяха бая много - регресия, идентифициране, подтискане, компенсация, сублимиране... Не ги помня всичките, но г-нът задал въпроса, който сигурно е професионален психолог, да ни каже, а да не ни оставя да тънем в догатки

Правилно, точно проекция е защитната реакция в случая

Правилно, точно проекция е защитната реакция в случая

Радвам се, че налучкахме:-) Моите интереси са в областта на (тибетския) будизъм и преди време открих един любопитен паралел между едиповия комплекс и някои възгледи във Ваджраяна... Ако ви е интересно ще ги споделя с вас.

Радвам се, че налучкахме:-) Моите интереси са в областта на (тибетския) будизъм и преди време открих един любопитен паралел между едиповия комплекс и някои възгледи във Ваджраяна... Ако ви е интересно ще ги споделя с вас.

Моля. На мен ми стана интересно.

Радвам се, че налучкахме:-) с.

Не сте налучкали.

Проекцията преставлява атрибутиране на личностни характеристики или мотивации на другите хора като функция на собствените личностни характеристики и мотивации.Тоест - крадецът вика "Дръжете крадеца", лъжецът подозира другите хора в лъжа.

Колкото до тибетския будизъм - разделът за обсъждане на такива неща е малко по-надолу.

Не сте налучкали.

Проекцията преставлява атрибутиране на личностни характеристики или мотивации на другите хора като функция на собствените личностни характеристики и мотивации.Тоест - крадецът вика "Дръжете крадеца", лъжецът подозира другите хора в лъжа.

Атрибутивна проекция... Не налучквам, а просто се старая да съм предпазлив и скромен в област, която не познавам професионално. Исках да направя паралел, но май наистина е по-добре да го пропусна, както в тази, така и в другата тема...

П.С. В блога ви (или както там му викат)има много интерсни неща, които ще опитам да попрегледам тия дни. Поздрави:-)

Редактирано 14 октомври 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Радвам се, че налучкахме:-) Моите интереси са в областта на (тибетския) будизъм и преди време открих един любопитен паралел между едиповия комплекс и някои възгледи във Ваджраяна... Ако ви е интересно ще ги споделя с вас.

Разкажи по-подробно, със сигурност ще е интересно. Аз съм забелязал единствено сходството между психоанализа и трансцеденталната медитация по метода на Махариши (ТМ). При TM ролята на индивидуалната мантра е да "приспи" егото по такъв начин, че подтиснатите в id-а фрустрации да достигнат до него, без да сработят защитните механизми и в крайна сметка да се достигне до катарзис. Инструкторите по ТМ не го обясняват точно с тези думи, разбира се, но описват процеса на медитиране като гмуркане в дълбочината на съзнанието, докато се достигне до тревожен спомен или усещане, които изплуват на повърхността и това е съпроводено с усещане за облекчение и освобождаване... Другата аналогия, за която се сещам в момента, е класическата изповед при католицизма, но там нещата са съвсем тривиални.

Радвам се, че налучкахме:-) Моите интереси са в областта на (тибетския) будизъм и преди време открих един любопитен паралел между едиповия комплекс и някои възгледи във Ваджраяна... Ако ви е интересно ще ги споделя с вас.

И аз бих искал да прочета изводите ти....

Разкажи по-подробно, със сигурност ще е интересно.

Тия дни, щото в момента нямам време (сансара ) И ако модераторите ми разрешат

Фетишизъм

Ранните теории на Фройд

Както Фройд ги описва през 1887 г., сексуалните фетиши при хората са резултат от травма в детството с отношение към страхът от кастрация. Според тази теория, едно момче, любопитно да види пениса на майкаси, отконява погледа си в ужас, когато открие, че майка му няма пенис. Неодушевеният предмет, върху който попада вниманието на момчето, когато отклони погледа си, става фетиш. По-късно в живота фетишът е необходим, за да може мъжът да достигне до оргазъм. В тези рамки мъжете са способни да имат сексуални фетиши, а жените не са — нещо, което прави тази теория фалсифицируема. Това е предмет на спор за феминистите при анализ на работите на Фройд. Те твърдят, че наблюдаваното фетишистко поведение у много жени прави тази теория несъстоятелна. Дори подобни недостатъци да правят тази теория неприемлива в наши дни, тя е приета сериозно по времето, когато е създадена.

Съвременни теории за фетишизма

Въпреки че фройдистката теория за фетишите изглежда странно и е основана на анекдотични, а не на емпирични доказателства, Фройд открива един критичен аспект на човешката сексуалност: връзката между оргазмите и обуславянето. Продължаващо изследвания правят тази връзка още по-ясна. Например едно изследване, побликувано от д-р Лик M. Кулън на 14 април 2003 г. на Конференцията по експериментална биологияв Сан Диего, Калифорния, мъжки плъхове, привикнали да правят секс в определена клетка, имат повишено съдържание на предизвикващи удоволствие вещества в мозъка си просто поради присъствието си в тази клетка, дори ако там няма женска или дори миризма на женска. Настъпило е сексуално обуславяне. Предполага се, че човешката сексуалност може би по същия начин е свързана с обуславянето, което би могло да обясни феномена на сексуалния фетишизъм.

Това е в съгласие с теорията, че фетишизмът произлиза от поведенческо запечатване в ранното детство — феномен, който е подкрепен не само от анекдотични доказателства при хората, но може да бъде демонстриран експериментално при животни.

Пълен текст

Редактирано 10 февруари 201016 г. от LadyCruella (преглед на промените)

Фетишизъм

Например едно изследване, побликувано от д-р Лик M. Кулън на 14 април 2003 г. на Конференцията по експериментална биологияв Сан Диего, Калифорния, мъжки плъхове, привикнали да правят секс в определена клетка, имат повишено съдържание на предизвикващи удоволствие вещества в мозъка си просто поради присъствието си в тази клетка, дори ако там няма женска или дори миризма на женска. Настъпило е сексуално обуславяне. Предполага се, че човешката сексуалност може би по същия начин е свързана с обуславянето, което би могло да обясни феномена на сексуалния фетишизъм.

Това е в съгласие с теорията, че фетишизмът произлиза от поведенческо запечатване в ранното детство — феномен, който е подкрепен не само от анекдотични доказателства при хората, но може да бъде демонстриран експериментално при животни.

Пълен текст

Този феномен с плъховете, се нарича Класическо Кондициониране (незнам дали на български е така, classical conditioning) и доколкото помня, човекът, който го е регистрирал и запечатал в учебниците, е Павлов, известен със своя експеримент, който включвал неговото куче В продължение на дни павлов идвал при кучето с голяма порция вкусотии и когато му ги поднасял, е звънкал с един звънец. Веднъж отивал при кучето, звънкал звънчето и количеството слюнка, отделена от кучето била в абсолютно същите количества както когато Павлов реално му поднася храна.

Независимо, че голяма част от фетишизмите и екстремното произвеждане на хормони биха могли да бъдат обяснени по подобен начин, не съм убеден, че класическото кондициониране е в състояние да обясни фетишизмите, които са много силни и при момичетата(съжалявам, чичо Фройд).

Прави ми впечатление ,че има един универсален вид фетиш и за двата пола - адски много момчета харесват момичета, които са по-малки от тях, а много момичета харесват момчета, които са по-големи. Принципно това би мого да се обясни до някаква степен с еволюционна психология - мъжете имат нужда от класическия по-малък и нежен пол, който да защитават, а момичетата - по-голем ии силни мъже, които да ги закрилят. Но що се отнася до Фройд, може и да се намекне за едиповия комплекс - момичета търсят мъже ,които са по-възрастни (намек за бащата), а момчетата - по-малки момичета (намек за бащинство - има се предвид да бъдеш на мястото на бащата, както е обяснено в класическия модел за едиповия комплекс). И все пак звучи доста creepy

Та в крайна сметка дори и Фройд да не може да ми обясни защо харесвам по-пищни жени, най-често по-големи от мен, това не ми пречи да им се наслаждавам и да бъда воден от фетишите си

Между другото, винаги съм се питал, какви са фетишите на останалите момчета/момичета около мен. Свеждат ли се до малки детайли или един цвят на кожата е достатъчен. Някой може да сподели.. ?

Статията е подходяща и за самостоятелна тема "изкуство и психология", но предпочитам да я пусна тук:

https://cominfblog.wordpress.com/2016/09/18/революция-в-психологията-на-личностт/

Силно впечатление прави, че Фройд рядко се опира в произведенията си на авторитети от областта на науката или на философията и много често на авторитети от областта на литературата и изкуството – предимно поети и писатели. Такива са Шекспир, Гьоте, Достоевски, Софокъл, Йенсен и др. Фройд нееднократно подчертава, че смята поетите за свои предшественици и за откриватели на несъзнателното, което той чрез психоанализата изследва научно. Изключително силен е интересът на австрийския психиатър към езика, тропите и митологията. Символите, употребени в тези области се възприемат от психоанализата като идентични с т.нар. сънищна символика и съставляват предполагаемия универсален общочовешки праезик на образите.

Връзката на Фройд с художествената литература обаче не се заключава само с това. Често той самият участва в нещо като своеобразно художествено творчество като използва и създава метафори – такива са например метафорите за психиката като айсберг, където по-голямата и невидима част е несъзнаваното и за психичната структура на личността като голяма къща, в която предсъзнаваното е портиер и пазач в приемната на съзнаваното. Дори една от основните идеи на психоанализата – тази за едиповия комплекс и за праисторическото отцеубийство – е по същество разширена метафора: Фройд нееднократно отбелязва, че историчността на съчинения от него разказ за първото отцеубийство няма никакво значение – т.е. значението му е изцяло психологическо, метафорично.

В някакъв смисъл цялото творчество на Фройд е метафорично – разкрива не истина, а по-скоро метафора за истина, поради което е зле прието от научните среди и добре прието от творците и литераторите (като например Томас Ман, Стефан Цвайг и сюрреалистите). В подкрепа на това може да се изтъкне още, че голяма част от идеите на психоанализата се извеждат от творчеството на различни поети и писатели, от сънищата и от митологията. По същата причина и влиянието на психоанализата, изведено от литературата и от езиковата традиция (фолклора), е главно върху литературата и изкуството – типичен пример за това е почти цялото модерно изкуство.

От друга страна метафоричността на Фройдовото учение е в унисон с духа на времето между двете световни войни – тя парадира срещу викторианските идеали и норми, скандална е, бунтарска е, свободолюбива е, антисоциална е, утвърждава човешката природа (била тя добра, или лоша), носи чувство за обреченост, има претенции за месианство, за пророчество на скритата истина, но е и рационалистична, и еволюционистична.

Отношението на психоанализата към творческия процес, към творците и поетите е почти ласкателно: чрез сублимация на инстинктите художникът създава нещо ново, необяснимо от биологична гледна точка – красотата и шедьоврите на културата; „царството на фантазията е буфер при болезнения преход от принципа на удоволствието към принципа на реалността„; „човекът на изкуството се оттегля от незадоволяващата го действителност в света на въображението, но за разлика от невротика той умее да намира обратния път към действителността и да стъпва здраво в нея.“ По този начин творчеството се превръща в символ на търсения от психоанализата компромис между принципа на удоволствието и принципа на реалността, между човешкото и жестоката действителност. Според Фройд фантазията по загадъчен начин успява да сублимира всички противоречия на психиката в свобода дейност, в свобода.

Според Фройд културната сублимация на подсъзнателните ни травми лекува чрез общуване с другите или чрез превръщането на индивидуалните противоречия в психиката ни в приемливо за обществото произведение на изкуството или културата.

Според бащата на психоанализата, Достоевски е преодолял травмата от своята епилепсия като описва преживяванията на своя герой епилептик в романа “Идиот”, надделял е над желанието си да убива като е написал “Престъпление и наказание”, и е преодолял омразата към баща си като написал историята за отцеубийството в “Братя Карамазови”. По този начин писателят превръща най-мрачните си травми в облагородяващо произведение на изкуството. Той преодолява и чувството си за самота и неразбраност и своите психически проблеми, когато тези романи стават общодостъпни и харесвани от хората.

Методът “Изкуството лекува” е целенасочено търсен и прилаган от творци като сюрреалистите. Големият принос на тази група е “Въпросът за Другия“, формулиран от френския психолог сюрреалист Жак Лакан. Според него психическото здраве и пълноценност на човека зависи от постоянното ни взаимодействие и комуникация с колкото се може по-различни от нас хора. Само като общуваме с другите, с различните, ние сме в състояние да изградим собствената си личност, смята Лакан. Това е така, защото именно различните се допълват – те са полезни един на друг, именно защото нямат еднакви качества и така качествата на единия компенсират липсата им у другия. Класически пример за това са Дон Кихот и Санчо Панса.

Човек твърде често не е разумно същество, а по-скоро е природно същество и в много по-близо до животните и до животинския свят

Според Фройд сублимацията на подсъзнателните ни травми се лекуват чрез комуникация с другите или чрез превръщането в индивидуалните противоречия в психиката ни в приемливо за обществото произведение на изкуството или културата. Изкуството лекува !  Така например Достоевски е преодолял епилепсията си като я е описал в в романа идиот, желанието си да убива в Престъпление и наказание, омразата си към баща си в Братя Крамазови. Най-мрачните си психични проблеми в произведения.

……………..

 

 

преди 3 часа, mecholari написа:

(1)......Според бащата на психоанализата, Достоевски е преодолял травмата от своята епилепсия като описва преживяванията на своя герой епилептик в романа “Идиот”, надделял е над желанието си да убива като е написал “Престъпление и наказание”, и е преодолял омразата към баща си като написал историята за отцеубийството в “Братя Карамазови”. По този начин писателят превръща най-мрачните си травми в облагородяващо произведение на изкуството. Той преодолява и чувството си за самота и неразбраност и своите психически проблеми, когато тези романи стават общодостъпни и харесвани от хората.

(2)Методът “Изкуството лекува” ....

(1)Твърде ласкателно ! Излиза , че Достоевски си е завършен психопат.....

(2) А какво да правят тези които не владеят изкуство някакво ?

Изкуството не лекува , а замества ! Иначе правещият изкуство ще се "излекува" , а нищо такова не се наблюдава при творците - творят си до края на живота.....

Същото може да се наблюдава и упражнява във всички области от живота , кой каквото му се отдава .

Методът може да се нарече " Страничен пас " , ползвайки терминология от игрите :

При "болестно състояние" си създавате виртуален свят , в който свят неадекватното в реала , е адекватно . И когато Ви е необходимо обитавате този друг свят .......

Е , от време на време трябва да можете да излезете и на "чист въздух"....

В днешно време е лесно дори и за най-посредствените - чудесен заместител е " Фейсбук " , сайтове с игри и забавления всякакви...........и определени теми в " Калдата " също ! .......От които излизане няма ! Някои му казват зависимост..... 

Това заместване е естествена психологическа потребност , разширяваща без ограничения мисловната дейност . Човек просто трябва да се научи да я удовлетворява в разумни граници и разумни средства ! Който не може сам да се справи , да търси помощ от психоанализатори ...... 

"Ласкателно". Човек трябва да се пази от похвалите. Виж Бог е похвалил Йов и след това Сатаната е дошъл да го изпита.

Човек трябва да стъпва и в плитката вода с нагласата като към дълбоката. Това е цяло изкуство, показва, че не подценяваш нещата. Всичко е от изключителна важност, най-малкият жест. 

Разбира се, че трябва да се стремиш към себепознание, защото греховете на останалите са и твои грехове. Затова именно Христос понася греховете на света, но едновременно с това остава чист. 

преди 17 минути, mecholari написа:

.....Затова именно Христос понася греховете на света, но едновременно с това остава чист. 

Голяма грешка е да поемаш чужди грехове , греховете на света - още по-голяма ! Никаква файда от делото Му ! Греховете продължават......... 

Грехове е имало , има и ще има.....! Да не извършиш грях по някога също е грях !

Само неродения и умрелия не греши .......(това е друга тема) ! 

Разбира се, Фройд е правил усилие да навлиза в чуждия символизъл.  Има и книги, които са водачи, за да те вкарат в нови състояния на съзнанието. 

Прочети и коментарите:

 

 

Не е бил добре определено.