Споделям с вас едно към едно материал, който видях в dnevnik.bg Автор :Еленко Еленков

Пазарувате онлайн?

Ето какво трябва да направите, за да си освободите пратка от (столичната) митница. От 1 януари 2010 стойността, над която се плаща ДДС за пратки извън ЕС, е ?15. Това означава, че трябва да преживеете долното за всяка покупка, по-скъпа от чифт чорапи.

Мястото, където пристигат пратките от чужбина (в моя случай пакет тениски), се намира на "разменна пощенска станция при митницата" на ул. "Веслец" №84. До гарата. И така, на бележката от пощата пише да отида на…

Гише 23. От тук се започва пътуването в Столична митница и е адът на онлайн пазаруването.

Фотограф: Еленко Еленков

Гише 23

Въпреки че сградата на митницата е реновирана и що-годе прилична, гишета от 23 до 31 се намират в пристройка, която прилича на декор от "Досиетата Х". Едно към едно е със склада където американското правителство съхранява доказателствата за извънземен живот. Покрай вас преминават хора с колички с кашони, облепени с добре познати марки като състезател от Tour De France - Еbay, Аmazon, USPS, UPS и т.н.

В идеален случай на гише 23 трябва да платите мистериозната "такса ценности" от 4 лева и да си вземете пратката. Моят случай обаче не е идеален, защото съм си поръчал тениски от САЩ.

Жената на гишето ме поглежда недоверчиво и казва - "ще трябва колетът да ви се прегледа. Аз ще звънна." Речено-сторено. Тя звънна.

След малко дойде човек, без униформа, който ми казва, "Вие ли сте?"

"Ами аз съм."

"Ще извиакм инспектор."

"Ами добре."

Изчезна и се появи след малко и с жест с ръка ме привиква през 1 тайна врата към...

Гише 30, но отвътре

Това е нещо като вътрешна колибка в която се помещават гишета от 26 до 31. Тя е озвучена от печки-духалки, защото в тази сграда няма парно.

Вече съм на територията на митничарите и виждам хората пред гишетата. Изведнъж пристига митнически служител и заедно с човека, който ме "взе" от гише 23, извадиха моя кашон с тениски. Извадиха и макетни ножчета, с които го разпориха.

Вътре, разбира се, имаше тениски, фактура и няколко значки подарък от онлайн магазина.

"Какво е това?" Попита митничарят.

"Тениски," отговарям аз, "трябваше да са коледни подаръци, но..." Старая се да предизвикам близост у митничарите.

"Тези значки какви са?"

"Ами значки. Подарък. Магазинът ги дава с всяка покупка."

"Защо не са фактурирани? Те имат някаква стойност."

"Сигурно имат," казвам аз, "но са подарък. Не съм ги поръчвал." и усещам, че влизам в някакъв безумен спор, защото служителите предполагат, че аз бясно контрабандирам значки от Калифорния.

"Ще трябва да си изкарате EORI номер и да си попълните декларация за мито и ДДС," отсече митничаря строго.

"Но стойността не надвишава 150 евро" казвам аз, знаейки си правата.

"От нова година, ДДС за пратки към частни лица, се плаща на суми над 15 евро."

"Но пакетът е дошъл тук преди нова година?" казвам аз с надежда.

"Вижте какво, не мога да ви го освободя ако не платите ДДС."

"ОК", казвам аз, предусещайки че предстои нещо страшно.

"Идете на гише 17 и си изкарайте EORI номер, после елате тук за декларация."

"Какво е EORI?"

"Там ще ви кажат..."

Гише 17 - деловодството

На гише 17 никой не иска да ми каже какво е EORI, но попълвам 1 формуляр по образец с всички мои лични данни, които можете да си представите. Жената от гишето ги поглежда и на всичко отгоре казва "Сега отидете и си снимайте личната карта."

"Защо да я снимам?" питам аз, знаейки правата си според Закона за защита на личните данни. "Всички данни са тук, вие може да се убедите, че са верни като сравните с личната ми карта."

"Не спорете с мен. Така се изисква."

"Къде се изисква така. В кой закон?" Питам аз.

"Вижте, ние сме минали специално обучение за обработка на лични данни" казва жената.

"Това е прекрасно, но според коя законна разпоредба пише, че трябва да ми снимате личната карта?"

Жената махна с ръка и остави на друга жена да се занимава с мен. Другата жена почука на прозореца на гишето, с което ми посочи изрезка от някакво списание, снимано на стената. В него пише, че според наредба №4 от 3 юни 2009 на финансовия министър, трябва да се изгради EORI регистър за всички лица в Общонстта. Под последното сигурно имат предвид ЕС. Предполагам, че това е нещо като ЕГН, ама за митници. Страхотно.

"Но това е изрезка от списание, не е закон", казвам аз.

"Това е Митническа хроника, господине!" Казва жената възмутена.

Списание "Митническа хроника", което се приема за закон.

Фотограф: Еленко Еленков

"Безспорно това е списание Митническа хроника," казвам аз, "но не е закон и не е гласувано в парламента. Не можете да ми снимате личната карта."

Тук жената с камшично движение извади някаква квитанция с нейното име, която удостоверяваше, че е завършила курс по боравене с лични данни.

"Защо ви е да знаете, че съм с кафяви очи?" Казвам аз. "В ЗЗЛД има клауза, че не трябва да събирате повече данни от необходимите ви."

Тя ме погледна в очите, без да разбере шегата (на личната ми карта пише с какъв цвят очи съм), но тук аз разбрах, че каузата ми за защита на личните ми данни е загубена, и че ще трябва да позволя на държавата да наруши закона спрямо мен, за да мога да си взема тениските.

И така, учтиво насочен се отправих към мястото, което се слави с това, че има "ксерокс", а именно...

Гише 21

Ксероксът на митницата не е евтин. Услугата струва 50 стотинки за лист и 40 стотинки за страница. След като машината сдъвка 2 пъти листа на жената с ксерокса, трябваше да платя 2 лева за копирни услуги, които на всичкото отгоре са в нарушение на закона, защото ми снимат картата.

Моята сканирана лична карта, "без което не може"

Фотограф: Еленко Еленков

Попитах жената "защо толкова скъпо" и тя ми отговори "е не виждате ли че сдъвка листа!" Така схванах, че неизправността на техниката на митницата не е проблем на митницата, а на този, който ползва услугите й. Аз.

И така, с попълненият ръчно формуляр за EORI номер и сниманата неправомерно лична карта, аз се отправих към…

Стая 13 - EORI номерът

Стая 13 не е гише. Тя се намира на третия етаж на митницата - в администрацията. Целта на тази стая е един човек, който вероятно е с висше образование, да въведе ръчно попълнения от вас EORI формуляр в компютър и да разпечата листа на принтер.

"За какъв номер сте?" Попита той.

"Какви са опциите?" Попитах аз.

"Като ви гледам - за временен." Каза той без опция за коментар и хлопна вратата.

По-късно разбрах, че може да имам постоянен и да спестя тези глупости, но това беше като се разрових в няколко форума.

Следващите 30 минути прекарвате във фоайе, където има пълни пепелници, стари компютри и врати, подпряни със купчини CD-та. Мирише ужасно на цигари, но законът за обществените места явно не важи тук.

Моят EORI номер, който е моето ЕГН + екстри.

Фотограф: Еленко Еленков

След 30 минути чакане пред стая 13 вече имах същия формуляр, но разпечатан на принтер и малко по-красив. Плюс едно листче с номера, който представлява нещо такова:

АХХХХХХХХХХZZZ001

където десетте "х" са моето ЕГН. Връчвайки ми документите, човекът от стая 13 съзаклятнически ми обясни, че трябва да отида до управителя на митницата за подпис.

"Управителят? Сигурни ли сте? Къде е той."

"Тя е на първия етаж, под колоните"

"Кое гише или стая е това?" Питам аз.

"Няма номер. Щото още не са сменили табелата."

Предчувствайки някакво преструктуриране, аз се отправих към…

Управителя на митницата

Там няма номер на стаята или гише. Управителят е заета жена. Толкова заета, че има 2 секретарки. Попадам в нещо като чакалня, в която няма столове за чакане. Давам на секретарките документите за подпис. И те чакат и не смеят да влязат в стаята на Управителя. Управителя излиза карайки се на друга жена и секретарките плахо пристъпват към нея, молейки я молят да подпише моя EORI номер.

Без да ги чете, тя подписа документите с бърз жест в коридора, леко ядосана, че я занимават с това. По начина по който се извърши действието разбрах, че тук все още няма пътека, която EORI номерата да се подписват, въпреки че това нещо е от 6 месеца.

Недоумявайки защо шеф на митницата трябва да подписва временен документ за няколко тениски, аз се отправям обратно към…

17 гише

Добре познатото деловодство вече ме гледаха строго заради нано-скандала с личните данни, който произведох преди час. Но бяха горди, че им предавам свидната жертва - моята снимана лична карта. Така те удариха още 1 печат на моя EORI номер и аз с бодра стъпка се отправих към…

28 гише

Където трябва се попълва самата митническа декларация. След представянето на временния EORI номер, някаква служителка ми бутва в ръцете митническата декларация с тарифи и т.н. С нея трябва да се върна в новата част. Декларацията идва, забележете, с флопи дискета от края на 90-те, която трябва да представя на гише "9 или 10". Плащам 8 лева за услугата.

Информацията от митническата декларация се разпространява на флопи дискета

Съдейки по всичко, което преживявам до момента, в софийска митница още не са чували за чудесата на локалната мрежа. Отправям към новата част, а по-точно…

Гише 9

Тук всичко е лъскаво и с нови компютри. Толкова са нови, че нямат флопита. А аз стискам флопи дискета в ръка. Служителката на гише 9 ми взема документите и изненадващо пъхва дискетата във външно USB флопи устройство. Не мога да повярвам, че такава апаратура съществува. Системата изглежда сякаш някой е впрегнал ракета в каруца.

Служителката ми подпечатва декларацията ми и ме праща към "банката", която се намира на...

Гише 14

То е джойнт-венчър между UniCredit Bulbank и "разменна пощенска станция при митницата". Слава богу поне не трябва да попълвам вносна бележка. При 42,53 лева мито и ДДС, трябва да платя 3 лева банкова такса. Питам "защо толкова скъпо?", но отговорът е "Такива са ни тарифите." Връщам се към…

Гише 9

Където подавам бележката, че съм платил мито и ДДС и жената ми казва да изчакам "парите да минат на 'прихода'".

"Защо да чакам, ето ви бележка от банката, че съм платил," казвам аз "каква е връзката на митницата с банката?"

"Изчакайте."

30 минути по-късно явно парите са дошли и служителката ме извиква заедно с митническата декларация, на която има красив печат "Разрешавам вдигането на стоката." И тук гордо се отправям към…

Гише 30

Където ме чака пакета с тениските.

Но "Нямате квитанция за такса ценности", казва жената.

Тук отново се връщам към началото -

Гише 23

Където плащам 4 лева такса ценности, която и преди и сега никой не може да ми обясни за какво служи. И обратно към

Гише 30

Където вземам моя разпечатан кашон с клети тениски и се отправям към офиса след 4 незабравимо прекарани часа в столична митница.

Заветният печат "разрешавам вдигането на стоката".

Фотограф: Еленко Еленков

***

Господин Дянков,

Уважаеми шефове на митниците,

Не знам някога ползвали ли сте услугите на (столична) митница като потребители, но положението там е под всякаква критика.

Най-дребната процедура на света загуби половин работен ден от моето работно време. Мислех си, че ако работя, ще направя продукт, върху който ще платя повече данъци от вашите митнически такси, които платих за моите тениски. Нямаше да загубя времето на над 15 служители, които срещнах по пътя си, в това число и шефа на митницата. Повечето хора там вършеха напълно безсмислени, и както виждате, незаконни дейности спрямо мен. Безсмислени при наличието на електронен подпис, плащания и т.н.

Господин Дянков, като човек, който е бил в САЩ и знае колко приятно, еко, евтино и конкуретно нещо е електронната търговия, трябва да знаете, че с вашите мерки за плащане на ДДС на покупки над 15 евро направо ми спирате тока. Какво му беше на лимита от 150 евро от миналата година? Какво му беше на лимита от 50 евро преди това? Колко пари ще спечелите от тази кокошкарска мярка? Имате въобще ли начин да сметнете колко ще спечелите?

Аз, който иначе съм съвестен гражданин, вече съвсем сериозно ще предупреждавам всички онлайн магазини да ми издават фактури за 14 евро, с което ще си прецаквам спокойно държавата.

Поздравявам ви с надписа от една от моите тениски:

Моята тениска. Надписът гласи "Това ли е бъдещето?"

Фотограф: Еленко Еленков

Източник

Дянков за митническия казус: Ужасно, процедурите са ужасни

"Преди да дойдат да си вземат пратките, хората би трябвало да се информират за това, което ги очаква. Идват тук неподготвени и след това недоволстват".

Така троснато отхвърли въпросите ни каква точно е процедурата за получаване например на пратка книги, митническа служителка в управлението на ул. "Веслец" №84. Тя обясни само, че процесът не е описан в един документ, а в редица регламенти и наредби. Повод за питането ни на 7 януари по обяд беше историята на Еленко Еленков от предния ден (сряда - 6 януари), пише dnevnik.bg.

Свидетел на разговора ни с нея (началникът на районна дирекция "Митница София" Юлия Йорданова беше в командировка, а заместникът й Цветелин Нешев отказа да разговаря и ни препрати към пресцентъра на агенция "Митници" - бел.ред) стана поредният чакащ за подпис от началника на дирекцията потребител, дошъл да си прибере онлайн покупките. "Тук съм от час и половина, а още не съм стигнала дори до средата на процедурата", обясни с досада гражданката.

Реакции

"Ужасно, процедурите са ужасни", това пък беше първата реакция на финансовия министър Симеон Дянков часове по-късно, когато го попитахме за препятствията по освобождаване на пратки, които всеки ден преодоляват десетки българи в митническите служби в цялата страна. Дянков каза, че е чел материала още рано сутринта. "Аз това го знаех, защото Института за пазарна икономика беше направил такъв анализ на тези процедури преди около 2 месеца", допълни министърът и добавя, че "в митниците определено трябва да има огромни реформи и планирам в най-скоро време".

"Агенция "Митници" търси законни механизми за подобряване на организацията за освобождаване на пратки, за да е по-удобно на гражданите", увериха от ведомството на Ваньо Танов също следобед, след като се запознаха със случая. От агенцията признават, че системата може да бъде много по-добра и именно затова се правят реформи. От митниците твърдят, че не взимат никакви такси, освен за дискета, върху която е попълнена митническата декларация. "Обмисляме декларациите да се попълват он-лайн, но засега е невъзможно", споделиха те и уточниха, че всички останали такси се плащат на "Български пощи" - такива са "такса ценности" и "ксерокопирането на документи".

Потърсени за коментар от "Български пощи" пък отговориха, че като член на "Всемирния пощенски съюз" имат определени задължения към тази организация и претендират, че заплащаната такса от 4 лева "ценности", всъщност не е такса. Според тях това е е възнаграждение за предоставена услуга.

Промяната от 1 януари

Проучихме каква е процедурута: Върху пратките от страни извън Евросъюза се начисляват мито и ДДС. Митото се плаща, само ако стойността на колета надвишава 150 евро (300 лв.) според регламент 1186/2009 г. на Европейската общност. Данък върху добавената стойност се плаща за пратка над 15 евро (30 лв.) Според Директива 88/331/ЕИО стоките с обща стойност повече от 10 екю, но не повече от 22 екю подлежат на облагане с ДДС, затова и в България е въведен праг за облагането с ДДС от 30 лв. или 15 евро. Това обясниха от финансовото ведомство.

Какво се е променило: До края на 2009г. законът за ДДС предвиждаше данъкът да се налага за пратки над 150 евро. Но вече е за пратки над 15 евро, заради евроизискаванията (те били заложени в Директива 88/331/ЕИО).

От финансовото министерство не можаха да отговорят какви допълнителни приходи ще донесе на бюджета тази промяна.

Обърквания с митото

"В случая на Вашия колега, при основа за начисляване на митото от 184.95 лв. без ДДС, не би трябвало да се плаща мито и не се знае защо е направено", обясниха от Агенция "Митници", след като се запознаха с конкретния казус. Еленко Еленков е бил накаран да плати 4,62 лева мито. Не е ясно дали служителите са използвали незнанието на получателя или самите те не познават добре изискванията.

Не получихме обаче ясен отговор на въпроса защо се налага отваряне на пратките от митническите служители. "Пощенските пратки у нас, както и в целия ЕС, са поставени под строг контрол, заради съмнението, че чрез тях може да има контрабанден внос или износ", беше лаконичният коментар от митниците. С това те обясняват и цялата тромавост на процедурата.

EORI...какво?

"Наясно сме, че с въвеждането на EORI номер от юли 2009г., а и с последната промяна на Закона за ДДС от началото на тази година създава неудобство на гражданите", признават от митниците. И двете поправки са направени заради изисквания ЕС, за пореден път уточняват от министерството на финансите.

EORI е обща системата за регистрация и идентификация на икономически оператори на територията на цялата Европейска общност. В случаите на освобождаване на пощенска пратка обикновено се издава еднократен номер. В последно време се наблюдава и практика гражданите, които често получават пратки, да притежават постоянен EORI номер, който да използват всеки път, разказаха от митниците. За издаване на EORI номер на физически лица е необходима попълнена регистрационна бланка и представяне на лична карти. Издаването на номер EORI в случая на Еленков "по изключение" е подписано от управителя на столичната митница и би трябвало да се парафира от същия служител, който го издава, казаха от митниците. Изключението било свързано с преструктурирането на митниците, което е наложило съкращаване на служители и в момента не е ясно кой точно трябва да го подпише, допълниха още оттам.

Незаконно

От Агенция "Митници" не обясниха и защо са взели копие на личната карта на Еленков. Потърсени за коментар обаче от Комисията за защита на личните данни казаха, че това не само не е необходимо, но и незаконно. "Има нарушение по Закона за защита на личните данни - изискването за копиране на документа надхвърля целите на обработката и затова аз ще настоявам комисията да се самосезира", коментира пред "Дневник" председателят й Венета Шопова. Нарушението не е в най-грубия си вариант, но служителите в агенцията е трябвало да сравнят попълнените данни с тези от личната карта, но не е трябвало да преснимат документа. Според Шопова смущаващото, е че това е широко разпространена практика в работата на държавните органи. Ако комисията се самосезира ще започне административно производство. Шопова заяви, че ще бъдат максимално експедитивни и за няколко седмици ще разгледат въпроса. Тя изброи три варианта: да не се открие нарушение. Вторият е ако такова се установи - да бъдат преустановени действията на нарушителите и определени документи да бъдат унищожени. Третият вариант е да бъде наложена глоба, която според Шопова ще бъде "в границите на разумното".

Публикувана от topnews.bg в България

Дата: 2010-01-08

Редактирано 8 януари 201016 г. от Madonna (преглед на промените)

нямам думи...

интересно ми е какво ли развитие на случая може да се получи с помощта на "Господари на ефира"

но май нищо няма да се промени освен това че повече хора ще знаят какви простотии се правят тука...

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/06/838566_evala_be_mitnica/ - коментарите са доста интерсни и пълни с "цветущи" изрази

Редактирано 8 януари 201016 г. от the professor (преглед на промените)

Ха-ха. Сутринта го четох, това е един огромен фарс. Повече от ясно е според мен, че трябва пълна реорганизация и преосмисляне на работния процес и реда. Нямам какво повече да кажа, освен че никога няма да си поръчам нещо от страна извън ЕС ако трябва да премина през всичко това.

Това е много тъпо... Това обаче не значи, че ще спра да пазарувам онлайн. Просто няма да си купувам неща от чуждестранни сайтове.

Не ми е ясно защо трябва вместо да вървим напред да дърпаме назад, но явно няма кой да ми даде този отговор...

Една обнадеждаваща новина, с която се надявам сагата на Еленко Еленков и всички, които пазаруват онлайн да приключи със "щастлив край".

Пазаруваме от САЩ за 5 минути по нета

Таксите за пратките вече ще се плащат на едно гише в митницата

Пазаруването от САЩ по интернет вече ще отнема само 5 минути. Толкова време ще бъде необходимо за освобождаване на колета от митницата в София. От 25 януари 2010 г. в София стартира пилотен проект за обслужване на едно гише на пощенските пратки. За това се договориха вчера директорите на Агенция "Митници" Ваньо Танов и на "Български пощи" ЕАД Милен Керемедчиев. Пилотният проект ще стартира в сградата на Митница Столична на "Веслец" 84, където на едно гише ще се обслужват всички пощенски пратки. Така на едно място ще се плащат всички мита, данъци и такси, без да се дават 3 лв. на банка за превод на парите. От 1 януари 2010 г. при пазаруване по интернет от САЩ, Канада и Русия при пристигане на пратката не се дължи ДДС и мито, ако стоката е до 30 лв. Ако струва от 30 лв. до 300 лв., се дължи само ДДС, а ако е по-скъпо, трябва да се плати и мито. От 25 януари в Митница Столична колетите от страни извън ЕС, изпратени от фирма до гражданин или компания в България, на стойност между 30 лева и 150 евро, за които се дължи ДДС, ще бъдат обработвани по опростена процедура. Така ДДС-то ще се плаща с квитанция за внос. За пратките над 150 евро остава изискването за подаване на митническа декларация и притежаване на ЕОРИ номер. В тези случаи обслужването също ще се извършва на едно гише. Попълването на декларацията пък ще става от самия получател на пратката. Ако той не може да се справи, декларацията може да се попълни и от митничаря, които заедно със служителя на "Български пощи" обслужват гражданина. Но за това ще се събира такса. До 25 януари служители на Агенция "Митници" и на пощите ще бъдат обучени в новите правила за освобождаване на пратките от чужбина. Досега за стоките от САЩ от митницата се минаваше през няколко гишета, попълваха се формуляри и цялата процедура отнемаше половин ден.

Пилотният проект в Столична митница е първа стъпка към изграждането на Национален център за специализирана обработка на международни входящи пратки. Предвижда се Националният център да започне работа след три месеца, през които ще бъдат решени всички логистични въпроси и детайли, за да се улесни обслужването на гражданите. В центъра служители на пощите и на митниците ще обработват съвместно пратките, които впоследствие ще се разпределят към пощенските станции по цялата страна. Така пощите ще може да разпращат колетите дори до дома или офиса на получателя, който на място ще плаща всички дължими мита, данъци и такси. Хората ще може да взимат пратките си и от най-близката пощенска станция по домашния си адрес.

В Националния център всички колети ще минават на скенер и ако стоките са съмнителни, ще бъдат отваряни. Много колети ще бъдат отваряни от митничари и за да се изчислят дължимите мита и ДДС. Често към придружаващите документи няма цена на стоката, а митничарите може и да се усъмнят в нея. Предстои да се реши как ще се гарантира сигурността на стоките при отваряне на колетите, като е възможно да се постави и камера. Когато към колетите няма фактура за цената на стоката, митничарите често я определят според застрахователната й стойност. Затова, ако изпращачът на колета застрахова евтини дрешки на висока стойност, при получаване на пратката в България може да се наложи да се плащат ДДС и мито.

При получаване на подаръци от физически лица от САЩ границата, до която не се плащат ДДС и мито, е 45 евро. Над тази сума се плащат налози.

Стефан Кючуков

Източник: вестник Стандарт

не разбирам какво против имате пазарувнето през интернет.

Лично аз съм намерил цаката,така да се каже-пазарувам от САЩ с Viadress.

Когато се регистрираш там ти се прави виртуален адрес във щатите,благодарение на който можеш да пазаруваш сайтове,предлагащи продукти само за US граждани.Един голям + е,4е ако оставите Viaddress да ви плати поръчката и търговецът не приема международни карти-не ви се начислява такса.

Опитайте,аз съм много доволен.Ето го и сайта:

http://www.viaddress.com

Ако някой иска да пита нещо да пише.

Проблемът не е в самият акт на пазаруването, а в това, което те очаква в БГ-митницата. Еленков много добре е описал точно това, ужас на квадрат! Не знам защо нещо, което може да бъде толкова лесно, бързо и дори приятно в България се превръща тромаво, сложно и късащо много нерви преживяване. Пример- живея в Швеция, купих си от ebay.com /американският сайт/ една въдица и зачаках да я получа. Точно след около седмица получавам писъмце от пощата да си прибера пратката. Преди да ми я връчат в пощата ме информираха , че дължа мито за стоката, което се плаща на място в пощенския офис. Няма намусени и злобни митнически служители или техни още по- злобни помощници. Цялата процедура ми отне точно 2 минути, плащайки с банкова карта, и после радостно си прибрах въдицата. Някой може да помоли Еленков да изброи колко точно на брой служители в офиса му създадоха всички проблеми, отровиха му деня и накрая на месеца получиха заплати за свършеното. Много характерно, нали?

Някой може да помоли Еленков да изброи колко точно на брой служители в офиса му създадоха всички проблеми, отровиха му деня и накрая на месеца получиха заплати за свършеното. Много характерно, нали?

Ние сме едни цървули, ние сме държава на цървула !