"Джудит" Джуд Деверо

Не

" - Т-ти баща ми ли си?

Обидата го жегна неприятно. Той я намираше за необикновено привлекателна, а ето че тя го смяташе за твърде стар. Гласът му прогърмя и заглуши смеха на братята му.

- Господи, не отричам, че може да имам незаконни деца, но не съм чак толкова стар, че да имам толкова голяма дъщеря. Каква игра играеш? - сурово попита той.

- Коя си ти, момиче? - намеси се Гавин.

Тя го погледна неразбиращо и ръката й отново се стрелна към главата й, сякаш се чувства замаяна.

- Аз... аз не знам - прошепна девойката."

Мале, супер много ми е познато, ама само да се сетя отде....

Да давам жокер?

Давай,мила жокерченце, че голям зор, голямо чудо

Редактирано 20 януари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Лелеее тая книга съм я чела само преди няколко месеца, ама пуста му глава- празна Не мога да се сетя изобщо коя беше, само се сещам че много ми хареса. Дори ако не се лъжа, главния беше капитан на кораб

Редактирано 20 януари 201016 г. от mariet13 (преглед на промените)

Издателството е Бард. Мариет донякъде си права главния се изявява и като капитан на кораб, но тайно.

Редактирано 20 януари 201016 г. от ldo (преглед на промените)

Ааааа, мила, това ако не е "Лудетина" от Вирджиния Хенли, ще си изям капата Отдавна не съм си я препрочитала, но е един разкошен роман http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Редактирано 20 януари 201016 г. от bobych (преглед на промените)

Ааааа, мила, това ако не е "Лудетина" от Вирджиния Хенли, ще си изям капата Отдавна не съм си я препрочитала, но е един разкошен роман http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Позна, тя е

Браво Боби, аз никога нямаше да се сетя , а съм я чела преди месец-два!

Ами хайде, за да вървим напред, пускам следващия цитат от една много любима книга от още по-любима авторка:

— Какво има? — попита го тя. — Защо изглеждащ толкова замислен?

„Защото те обичам — помисли си той — и ще ми липсваш всеки ден до края на живота ми.“

— Мислих си за една дума, която се опитвах да съставя с тези карти.

— Особено обичам думи с „Л“ — каза тя.

С вещината на мошеник в играта на карти, тя ги разгъна и разгледа. Усмивка озари лицето й и го заля с топлина.

Ами хайде, за да вървим напред, пускам следващия цитат от една много любима книга от още по-любима авторка:

— Какво има? — попита го тя. — Защо изглеждащ толкова замислен?

„Защото те обичам — помисли си той — и ще ми липсваш всеки ден до края на живота ми.“

— Мислих си за една дума, която се опитвах да съставя с тези карти.

— Особено обичам думи с „Л“ — каза тя.

С вещината на мошеник в играта на карти, тя ги разгъна и разгледа. Усмивка озари лицето й и го заля с топлина.

"Сега и завинаги" на Джудит Макнот

"Сега и завинаги" на Джудит Макнот

Неееее, мила, от друг роман и друга авторка е.

Неееее, мила, от друг роман и друга авторка е.

Подведох се много от факта че Тори беше много веща с картите. Да пробвам пак - "Годежът" на Арент Лем

Подведох се много от факта че Тори беше много веща с картите. Да пробвам пак - "Годежът" на Арент Лем

Иес, иес,иес. Пете, хайде давай, мила http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Иес, иес,иес. Пете, хайде давай, мила http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Веднага, ето го и моя цитат:

" — Трепериш ли?

— Студено ми е.

— Но аз съм те прегърнал и е топло.

— Скоро няма да те има — изхълца тя.

В тъмното тя не можеше да види очите му, а също така не можеше и да предположи колко са силните чувствата, които в този момент той изпитваше към нея. Той истински я обичаше — красивото й лице, силата, с която съумяваше да се справи с всичко, всеотдайността и прекрасните й очи. Но ако тези очи лъжат, какво тогава? Ако тя предаваше някому това, което научаваше от него? „Не, тя не може да го прави” — мислеше си той. „Не е способна на това.”

Ок, мнооого отдавна съм я чела книгата, но май става дума за "Не предавай любовта" на Хедър Греъм.

Веднага, ето го и моя цитат:

" — Трепериш ли?

— Студено ми е.

— Но аз съм те прегърнал и е топло.

— Скоро няма да те има — изхълца тя.

В тъмното тя не можеше да види очите му, а също така не можеше и да предположи колко са силните чувствата, които в този момент той изпитваше към нея. Той истински я обичаше — красивото й лице, силата, с която съумяваше да се справи с всичко, всеотдайността и прекрасните й очи. Но ако тези очи лъжат, какво тогава? Ако тя предаваше някому това, което научаваше от него? „Не, тя не може да го прави” — мислеше си той. „Не е способна на това.”

Напомня ми Обещанието на розата, но не съм сигурна...

Ок, мнооого отдавна съм я чела книгата, но май става дума за "Не предавай любовта" на Хедър Греъм.

Ех, Тихи, направо ме разби! Тамън си виках, сега жокери ще трябват, няма да го познаят, пък ти на петата минута ... С една дума позна, ти си на ход!

Съвсем случайно беше, уверявам те. Книжката обаче е много хубава, поздравления за избрания цитат.

Ето го и моя. И тъй като ми се ще и аз да дам някой и друг жокер, съм кодирала имената в цитата. Със звездички е главния герой, а героинята - с плюсчета.

Да видим сега, ще познаете ли:

Докато я наблюдаваше как се носи плавно в прелестната си копринена рокля, той заключи, че никоя цена не е прекалено висока за радостта да види усмивката й. Не можеше да откъсне поглед от сияещото й лице, обрамчено с меки къдрици, и от полуразтворените розови устни.

— Заплеснал си се, ***! — Един приглушен и далечен глас прекъсна замечтания му унес. ****** примигна. Какво, по…

Усещането му за реалността бавно се завърна сред хаоса от звуци и видения. Колко странно! Намръщи се и тръсна глава. Много странно! За няколко мига сякаш целият свят бе изчезнал и бяха останали само те двамата с ++++.

„Любовта те кара да се чувстваш така, сякаш сте само двамата на този свят, дори и да сте заобиколени от шумна и оживена тълпа.” Очите му се присвиха, когато без усилие си припомни откъде му бе хрумнала тази мисъл. Обае го чувство на несигурност, тъй като отново преживя това, което бе изпитал онази нощ в библиотеката — нещо едновременно плашещо и възбуждащо.

Възможно ли бе Стивън да е прав? Нима приятелството му с ++++ се бе превърнало в онова мистериозно чувство, наричано любов? Не бе сигурен, понеже не го познаваше И все пак, след като подложи всичко на внимателен анализ и го сравни с онова, което бе прочел и чул за любовта, ****** стигна до извода, че е напълно възможно. По дяволите, не само е възможно, а…

... — Добре ли си? — Някой го потупа по рамото. — Доста си се зачервил, стари приятелю. Да ти донеса ли нещо за пиене?

Ъ...ами... "Уитни, моя любов"?

Ъ...ами... "Уитни, моя любов"?

Мне, чакам следващо предположение.

Прилича ми на По-силна от магия на Хедър Кулман.

Прилича ми на По-силна от магия на Хедър Кулман.

Правилно. Ти си на ред.

Жалко, Тихи, че не стигна до жокерите, но познах романа само заради Стивън. Ето нещо надявам се достатъчно трудно: "- Да, милейди! Аз съм негов лакей! И те предупреждавам да не забравяш никога този факт, нито факта, че ти си ми съпруга! - Е, сър, хвана ме натясно. Знам,че сега ще ме съдиш както намериш за добре. Поне този път наистина имам вина! Просто исках да помогна на крал Жан да остане жив! Но ми е напълно ясно, че тъй като тази вечер си в отвратително настроение, няма какво повече да ти кажа. Не бих се извинила за стъпката, която възнамерявах да направя. Никога не съм те лъгала нито за това, към кого съм лоялна, нито... за емоциите си. Но в действителност не беше точно така, защото не му беше признала, че от ден на ден й костваше все повече да остане вярна на даденото някога обещание и че отдавна го обича със същата сила, с която се и бори срещу него."

Жалко, Тихи, че не стигна до жокерите, но познах романа само заради Стивън. Ето нещо надявам се достатъчно трудно:

"- Да, милейди! Аз съм негов лакей! И те предупреждавам да не забравяш никога този факт, нито факта, че ти си ми съпруга!

- Е, сър, хвана ме натясно. Знам,че сега ще ме съдиш както намериш за добре. Поне този път наистина имам вина! Просто исках да помогна на крал Жан да остане жив! Но ми е напълно ясно, че тъй като тази вечер си в отвратително настроение, няма какво повече да ти кажа. Не бих се извинила за стъпката, която възнамерявах да направя. Никога не съм те лъгала нито за това, към кого съм лоялна, нито... за емоциите си.

Но в действителност не беше точно така, защото не му беше признала, че от ден на ден й костваше все повече да остане вярна на даденото някога обещание и че отдавна го обича със същата сила, с която се и бори срещу него."

Не стигнах, но мисля, че ще позная от коя книга е този цитат: "Удоволствието на краля" (Шанън Дрейк или с други думи - Хедър Греъм). Страхотна книга, една от личните ми любимци.