Премини към съдържанието

Solenkata88

Потребител
  • Публикации

    3259
  • Регистрация

  • Последно онлайн

  • Топ дни

    2

Всичко публикувано от Solenkata88

  1. Мисля че е "Красив негодник" на Кристина Лорен. http://www.helikon.bg/books/422/-Красив-негодник_184503.html
  2. Еми ако трябва да ги подредя по любимост бих сложила на първо място "Знойни сънища", след нея "Избрах теб" и накрая "Бебето е мое", в сравнение с тях останалите от поредицата ми се видяха едно нищо, не че са лоши книги, просто далеч от класата на изброените и като сюжет и като емоции.
  3. Прекрасна книга наистина, направо си е класика в жанра, много се радвам, че ти е харесала толкова. Сега ако трябва да направиш сравнение със "Знойни сънища", коя според теб е по-страхотна?
  4. А аз ще ви помоля да се въздържате от подобни заключения, защото са най-малкото неоснователни. Първо нищо не налагам, в коментара си на два пъти съм споменала "според мен" и "лично аз", което мисля че показва, че става въпрос наистина за ЛИЧНОТО ми мнение, което имам право да изкажа стига да не засягам някого. Второ, не може да ме наричате ограничена на база литературните ми предпочитания, пристрастия и вкусове. Както не ми е приятно да чета за еднополова любов, по същия начин избягвам любовни многоъгълници, изневери, изнасилвания, дори ако щете не си падам по истории с индианци и сега силно се надявам, че няма да ме обвините и в расизъм. Не мога да разбера защо сте си направили труда да изчетете последните мнения и вместо да споделите вашето дали по тази тема конкретно или за някоя друга книга, вие ми подхвърляте подобни глупости.
  5. Само да вметна, че историята на Джеръми и Чарли ще бъде новела, не отделна книга, както направи Дж. Р. Уорд и лично аз съм доволна. Според мен щом авторката има мераци да пише за гей любов, няма лошо, но да се ограничи до нещо, което читателите на поредицата спокойно да могат да пропуснат, ако не желаят да четат за любовната история на двама мъже. Вече половин година не мога да се насиля да прочета 11-тото братство, а как да се метна на "Кралят", като си представя колко много неща са се случили в предходната книга свързани с цялостната история в поредицата. Та да се върна на Лора, откакто авторката обяви за кого ще е четвъртата книга от поредицата и съвсем място не мога да си намеря - за Бекет и Кат, сестрата на Ник и Джеръми, сигурна съм че това ще е уникално за четене. А от останалите персонажи моят фаворит също е Марз, очаквам много добра книга за него.
  6. Тотално се размазах с "Тежко изпитание" на Лора Кей. Спокойно мога да кажа, че Лора Кей и Джей Лин/Дженифър Арментраут са най-страхотните авторки, които имах щастието да чета тази година. Хард инк поредицата вече ми стана супер любима и нямам абсолютно никакво търпение за следващата книга. Сюжета е супер интересен и заплетен, а любовната история – мале, мале, направо пари. Влюбих се в Никълъс Рикси, първокласен главен герой! Накратко за сюжета – Ник и бившите членове на отряда му са жестоко прецакани от командира си, с военната им кариера е свършено и въпреки, че командира е мъртъв, омразата към него яко ги тормози. Ник държи студио за татуировки заедно с брат си и там един ден се изтърсва Бека, дъщеря на загиналия му началник, която няма никаква представа за греховете на баща си и търси помощта на Ник, за да открие изчезналия си брат. Първата реакция на Ник беше да я прати по дяволите, но войникът в него не издържа дълго и се зае със случая й... и оттам се почна, двамата си паднаха яко един по друг и колкото повече затъваха в чувствата си, толкова по-объркано ставаше положението с изчезналия брат, разпуснатия екип и престъпленията на бащата на Бека. Много, адски много ми хареса книгата – от тези е, които ще препрочитам. През цялото време ме държа под страхотно напрежение, на места се спуках от смях, особено с брата на Ник – Джеръми, който е страшен образ и с едно трикрако куче, което май до края не разбрах как се казва. Имаше яко екшън, но пък любовната история не пострада по никакъв начин, Ник и Бека бяха безкрайно сладки, Ник изобщо няма какво да му коментирам – жесток, по всички параграфи, а Бека е точно от любимите ми героини, корава, но и такава, която не се срамува да плаче, когато има нужда. В книгата се срещаме и с останалите живи членове на бившия екип – Марз, Бекет , Изи и Шейн, страшни образи са всичките, както казах нямам търпение да ги видя като главни герои. Страхотна книга, препоръчвам горещо на нечелите, аз съм без забележки.
  7. Разбира се, рискът от разочарование винаги съществува Да, сигурно са любители на изброените ракии, обаче предвид отношението на българина към алкохол от всичко де що ферментира, трудно мога да бъда впечатлена негативно от няколко гаврътнати уискита... не и след като съм била свидетел на деликатното лочене на нечия дядова дюлова ракия от чаша с размерите на саксия за добре развит фикус .
  8. Важи за 99% от любовните романи, такива са почти всички главни герои. Според мен, когато са набъркани шотландци се получава една идея по-добър сюжет, независимо дали са от женски или мъжки пол. Точно покрай любовните романи се зарибих на темата Шотландия и научих повече за историята, страната, езика и много други неща. Харесвам природата, замъците, обичаите им и ако имам възможност с удоволствие бих посетила Шотландия. "Смело сърце" е един от любимите ми филми, а "Outlander" се превърна в един от любимите ми сериали. Забелязала съм, че тази слабост към всичко шотландско е широко разпространена сред почитателките на жанра, като причина мога да посоча много неща - свободолюбивия им дух, ожесточеността с която се борят за свободата си, враждата с англичаните, която винаги става основа за много хубави истории и между другото в сравнение с англичаните наистина изпъкват като по-корави, по-истински, по-силни не само мъже, но и жени. Относно поличките само да отбележа, че когато се носи бельо под нея е пола, когато не се носи е килт . Та като мъж, трудно бихте оценили достойнствата на един килт и чифт добре офомени прасци или колена, изложени на показ . Като атрибут килта по никакъв начин не би оказал влияние върху мнението ми за нечия мъжественост, но мога да разбера позицията ви, защото по същата логика аз не намира нищо женствено в забулените жени, обаче култура, обичаи, за тях са си нещо нормално.
  9. О, звучи много добре, добавям е в километричния ми списък за четене.
  10. Ееех, Уитни,това е една от книгите, които обичам и мразя едновременно, второто точно заради два момента на недоразумение, породено разбира се от пристъп на ревност Честно казано съм затруднена да ти препоръчам нещо конкретно, може би "Пламъкът и цветето" на Удиуиз - главната ревнуваше от бившата на главния, а той от всеки, който се разхождаше в панталони. Може би и "Заплетени" на Ема Чейс - но там гледната точка е само една - изцяло мъжката. За друго в момента ми е трудно да се сетя. Я сподели още някой книги, които си чела и са ти харесали точно заради този елемн, така може да се сетя за още нещо.
  11. Ма така да ги оичам тези сюжети, тип старата любов ръжда не хваща, пък щом има и дете... Да си призная зариби ме доста, само да ми остане време и мисля да й хвърля едно око.
  12. Аз лично не го харесвам този елемент с ревността, свързвам го с намесата на трети човек, а това ми е много отблъскващо. Когато е без повод е забавно, почти във всяка книга, която съм чела има такъв много тънък и кратък момент, в който героите си подменят реплики от рода на "Ти ревнуваш", а другия самоуверено отрича, при условие че се пръска отвътре. Но не съм привърженик на идеята умишлено да се стига до такива чувства, винаги става от играчка-плачка и героите са разделят, пък макар и временно.
  13. Присъединявам се, след толкова години и среща с нови книги, нови автори, дори нови жанрове сред романсите една класация за любима книга или любими герои няма да има нищо общо с първоначалния й вид от преди 5-6 години. Но времето, разбира се, не промени вкуса ми към предпочитаните книги. Любовните романи си останаха любимия ми жанр. И аз така, ако се появят още ентусиасти, може да си спретнем едно запитване.
  14. Разпродавам голяма част от колекцията си от романи. Засега прилагам само снимки, ако някой желае мога да направя и списък, книгите ми са повече от запазени, на по-новите издания, дори не личи да са четени. Освен книгите на снимките продавам и цялата серия "Братството на черния кинжал", но в момента не бяха при мен, за да ги снимам. За цени и други въпроси, моля пишете ми на лични. Продадени: Лаура Зимни огньове Однин Любов и грях Уорд Коприна и стомана Нежният звяр Амеран Мод Сладка мъка на миналото Хвани юздите на любовта Като цвят по течението и двете части Завинаги в твоята прегръдка 1,2 Катрин Харт - Изкушение Дейзи, Ваялид, Лили Златна Невеста Робиня на викинга Ти ми принадлежиш Чародей Аманда Куик: Рицарят, Красавицата и звяра, Измама, Отдаването, Рандеву, Скандал Джоана Линдзи: Един за друг, Пленници на страстта
  15. Аз най-накрая успях да си дочета "Щастливи завинаги" на Норчето и адски ми хареса, перфектния завършек на тази хубава поредица. Книгата е абсолютно идентична на предходните - много сватби, много любов и чувства, една прекрасна история. Точно това ми хареса най-много в цялата поредица, няма нищо по-специално, което да се случва, а прилича на абсолютно реална история, която може да се случи на всеки мъж или жена, които са просот влюбени. Аз лично имах от една такава свежа глътка въздух, в която героите да не спасяват света, или не се борят за оцеляването на расата си, или подъл злодей се опитва да ги вкара в гроба, точно обратното - чисто човешки отношения, за любовта и приятелството. Едно наистина страхотно женско приятелство, което адски ме трогна. И специално за тази книга мога да кажа, че последните 50 страници (от Деня на Благодарността до края) така се разчувствах, беше трогателно и мило и си поревах. В друга тема Инка и Руми бяха писали, че описанията на сватбите са им дошли в повече, на мен не ми досадиха и не съм на мнение, че от тях отношенията между главните са останали на заден план. По-скоро точно обратното, всяка сватба показваше някакви нови страни от характерите на Мал и Паркър, които не само читателя да забележи, а и те като герои се опознаваха повече. И бяха адски сладкииииии, напълниха ми душата. Любимата ми сцена с тях бе в сервизното помещение, когато се награбиха, то огън ли бе, страст ли бе да я опишеш. Като цяло такова ми е и впечатлението и от останалите книги. Най-добрла като любовна история за мен е тази за Ема и Джак, като двойка Лоръл и Паркър отнасят мой бронз, но като книга - в смисъл описания, емоции и т.н. последната е най-добра. Не съм и очаквала нещо друго, абсолютно в стила на Нора. И понеже не споменах първата книга, не искам да остава впечатление, че ми е харесала по-малко от другите, точно напротив, но образа на Мак в първата книга не е точно от любимите ми, но пък в следващите три книги я представяха една такава любвеовилна и сладка... Страхотна поредица, същинско удоволствие за четене, нямам никакви забележки и препоръчвам на всички нечели, пиша десет.
  16. Много хубав коментар си написала за "Дивата котка", вече почти никой не пише и съм забравила колко хубави книги има, които все още не съм чела. Та тя е една от тях, сигурна съм че е голям пропуск от моя страна. И "Роза през зимата" е наистина уникална книга, преди доста, доста, доста време бяхме правили класация за най-любим роман във форума и мисля, че беше в челната петица, демек всеобща любимка е
  17. Аз току що си довърших „Истински признания” на Рейчъл Гибсън и мога да кажа, че това беше един от най-хубавите ми изпълнен с лекции ден, тоест адски добре си запълних времето. Книгата е страхотна, много сладка и определено забавна, пълна с лафове. И тъй като до скоро изобщо не беше ставало дума за нея ще си позволя да я поразкажа. Главната Хоуп е репортерка, ама не точно в истинския смисъл на думата, защото не отразява истински събития, просто си измисля странни и чудати истории, в които главни герои са Йети, извънземни и всякакви такива тъпотии. И е много добра в занаята си, докато в един момент не достига до задънената улица на писателите, губи муза и шефовете й я пращат във възможно най-странното градче в Америка, с надеждата че там Хоуп ще открие изгубената си муза. И представете си един пълен пущинак и идва мадамата с перфектен маникюр, обувки, кола и т.н. всичко, което крещи „гражданка” и първата й среща е с господин главен – Дилън, който е местният шериф ( и само да вметна страшноооо готин). Много се харесаха още от пръв поглед, ама и двамата нямаха нужда от усложнения, каквито ще донесе една връзка и уж се опитаха да стоят настрана един от друг. Успяха за известно време от около няколко страници….ммм страхотна химия имаше между героите (особено първата им целувка…както обичам да казвам дай боже всеки му)! Интригата се завъртя около бившата на Дерек - Джулиет, от която той има син – Адам, уникално хлапе, пълнеше ми душата всеки път когато се появеше. Та Джулиет е супер известна актриса, която крие съществуването на сина си и всъщност проблема стана, когато се разбра че Хоуп е репортерка. В същото време се разрази страшен скандал, тайната на Джулиет се разкри и естествено Дилън си помисли, че Хоуп е продала новината на вестниците, което не беше така. Но впоследствие всичко се разкри и главните се събраха. Но цялата тази бъркотия става на края, останалата част от книгата е посветена на отношенията между главните, правеха се препратки към миналото и на двамата, което беше важно за цялостната история! Изобщо много беше интересна книгата, не можах да се откъсна и я прочетох на един дъх! Оценявам я с десетка, нямам никаква забележка (освен може би към корицата, която е просто покъртително отвратителна) и препоръчвам на всички нечели, няма начин почитателките на съвременните романи да не я оценят по достойнство! Зарибих се по стила на авторката и сега ще чакам с нетърпение излизането на „Влюбен до безумие”.
  18. Мерси мила, мнението ти ми е достатъчно, със сигурност ще си я купя! Много съм щастлива, събраха ми се три хубави книжлета за пазаруване, толкова отдавна не ми се е случвало, с голям мерак ще си дам паричките! Иначе си права за корицата, кой да предположи какво се крие под нея! А специално за авторката до преди малко му ударих здраво ровене, гледам че адски я хвалят рускините, а и каква поредица за хокеисти има, направоооо ми падна ченето. Много се зарибих
  19. Благодаря ти за отговора, аз също обичам по-драматичните й истории, затова директно се мятам на "Между любов и вярност". А по повод на резюметата, по принцип хич не им обръщам внимание, но в случая нямаше как да си избера книга, която да започна, просто и на 5-те бяха едни такива, никакви и постни... П.С. Като сме на съвременна вълна, след като видях предстоящите на Тиара Букс се разрових за Рейчъл Гибсън, и открих че има и друга нейна книга на български - "Истински признания", мисля че е от същото издателство, което навремето е пускало и книгите на Сюзън Елизабет Филипс. http://www.helikon.bg/books/127/145120_istinski-priznaniia.html Видях, че я имат в наличност на борсата и като ходя за последната сватбена агенция, мисля да си я взема. Книгата е от 2009 и случайно някой да я е чел, ако може да сподели мнение?
  20. Аз преди няколко дни прочетох "Диамантения залив" на Линда. ОТ доста време не се бях докосвала до нещо нейно и направо се бях затъжила. Много приятна книжка, хареса ми определено. Няма да разказвам сюжета за нечелите, в случая ако прочетете резюмето ще добиете доста добра представа какво се случва. Главните бяха много сладки, допаднаха ми, както винаги при Линда - от най-любимия ми тип. И както е характерно за нея - супер кратка история, обаче така те увлича. Най-любимо от цялата книга - финала, там си поревах (както винаги), когато се събраха и особено, когато главната каза на Главния, цитирам: "Умирам без тебе."... и аз се превърнах във фонтан. Харесаха ми и приятелита на кел - Джейн и мъжа й (не му запомних името), бяха много сладки и откакто се появиха всичко крещеше, че има книжка и за тях...И естествено има, а аз пак ще ги прочета наобратно. Така че в най-скоро време се мятам на "Среднощна дъга". И да попитам върлите фенки на Линда - от романите й, които докопах на хартия ми останаха за четене: "Невинни лъжи", "Скандална тайна", "Между любов и вярност", "Ласката на огъня" и "Сърцето на амазонката" - нещо резюметата не ми говорят много, със сигурност са просто подвеждащи, ама заради тях се спирам да чета. Моля някой да си сподели мнението Благодаря предварително. И да се върна на "Диамантения залив", прекрасно четиво, когато имаш малко време на разположение за четене, давам оценка 10, нямам забележка и препоръчвам на нечелите.
  21. Моята класация: 1. Антъни Малори 2. Тони Морлънд ("Перлата на любовта") 3. Антъни Бриджертън 4. Антъни от "Нещо прекрасно" - великолепен второстепен герой 5. Антъни от "Любов по неволя"
  22. Прочетох "Невинни лъжи" на Джейн Ан Кренц, много ми хареса и се зарибих по поредицата, сега докато не я изчета (поне преведеното на български) няма да мирясам. Серията е супер отдушник за авторката и афинитета й към по-странни герои. Сравнявайки я с историческите й книги, мога да кажа че Аманда изобщо не изневерява на себе си. Сюжета си беше доста заплетен, макар че още от началото подозирах злосторника и не защото кримката беше зле описана, а по-скоро заради малкия брой представени герои - оставаше или моя заподозрян или някой тотално страничен и неспоменаван, второто според мен щеше да е по-лошия вариант. Както и да е, книгата си е супер така или иначе. Хареса ми любовната история, лека и приятна, както казах съвсем типично за Аманда - нямаше изнервящи сцени или глупави недоразумения, точно обратното - главните си се срещнаха, харесаха, влюбиха и останаха заедно на финала. Допадна ми най-много как единия научава нещо за другия и си го приема супер спокойно, без двудневни драми от сорта на "Как можа да не ми кажеш". Само едно нещо ми липсваше в историята, малко хумор, в какъвто и да било вид и щеше да бъде съвършено, но може би донякъде и самия сюжет не позволяваше да има такива моменти. Давам на романа оценка 9,5, препоръчвам горещо на нечелите, защото историята наистина си заслужава и с настървение се мятам на останалите от поредицата, нямам търпение да ги прочета. И разбира се ми е безкрайно неприятно, че не са преведени историческите книги от серията, мога само благородно да завиждам на прочелите ги и да се изкажа леко негативно по отношение на Хермес, но днес съм в добро настроение и не ми се плюе по българските издателства.
  23. Ето ги и "Падналите ангели" във възходящ ред: 6. Люсиен - 55 точки 5. Стивън - 56 точки 4. Робърт - 60 точки 3. Рафи - 63 точки 2. Никълъс - 70 точки 1. Майкъл - 81 точки Следващата класация е на тема - мъжките ви любимци, носещи името Антъни (аз поне засега се сещам само за 4-ма, дано се намери някой по-паметлив от мен )
  24. Снощи бодувах до късно, за да си дочета "Знойни сънища" на С. Е. Филипс. Е няма такава хубува книга, адски много, многоооооооооо ми хареса. Перфектно измислен сюжет, който просто се лееше докато четях, такива чувства, такива емоции, които ми въздействаха супер силно. Съпреживявах, ревах (ама се спуках да рева), смях се, свиваше ми се сърцето, изобщо на лице са всички състояния до които ме докарва някоя страхотна книга. Да си кажа за реването, че да не оставям грешно впечатление у нечелите, много са трогателни историите на главните герои и изобщо цялата книга е изпълнена с едни силни, на моменти драматични моменти, но нищо прекалено, в смисъл нищо лошо и гадно не се случва с героите, просто малко по-емоционална книга, която четох в един от драматичните си моменти и добре че нямаше някой прокрай мен да ми гледа резила. Мислех да не разказвам за самата книга, но като се замисля, никъде във форума май не съм срещала някакви по-обширни коментари за романа (или аз поне не се сещам) и за това, накратко резюмирам. Главната Рейчъл и петгодишния й син Едуард се връщат в едно градче, където не са особено популярни, да не кажа че направо ги ненавиждат, а и сякаш не само там, ами в цяла Америка. Рейчъл е вдовицата на един нещастник, който дълги години е заблуждавал обществото за своята личност, изведнъж е изловен каква долна отрепка е и той от трибуната на медиите обвинява за покварата си Рейчъл, след което гушва букета и цялата хорска омраза се насочва срещу нея. Но няма такъв образ като нея - толкова силна и борбена, в името на сина си беше готова на всичко, ама на абсолютно всичко, нямаше значение гордостта й или здравето й, винаги детето бе на първо място. Направо се удивих от характера й! И първия допир на Рейч с градчето, за което пътува е с главния - Гейб, също супер много смачкан от живота, жена му и пет годишния му син са загинали и той си беше чисто мъртъв отвътре, но Рейч успя да го съвземе. И действието се завърта около живота на двамата, които по случайност или не чак толкова заработиха, а в последствие и заживяха заедно. Сюжета много ме изненада, защото очаквах главните да се опъват един на друг, а Гейб да се привърже силно към Едуард, а в същност стана точно обратното - главните сякаш си паснаха още в първия момент, вярно дрънкотекаха се почти непрестанно, но пък все заедно, неотлъчно един до друг бяха, а Гейб и Ед толкова да не се харесваха и да не се понасяха, че се чудех как авторката ще извърти отношенията им за финала. Но само каква сцени имаше, от момента в който Гейб се осъзна какво сладурче е Ед и наистина го прие като син - уникални, безценни моменти! Харесаха ми отношенията между главните, нямаше тайни и лъжи, бяха доста открити един с друг и сякаш се излекуваха взаимно. Страстта бе точно премерена, без излишни и дразнещи сцени. И като казах страст - моите любимци от книгата са Етън (брата на Гейб) и Кристи, тия двамата ме разбиха - уникални шемети и много се радвам че историята им се разви паралелно с тази на главните, защото просто щях да си изям ушите от яд, ако беше в отделна и непреведена книга. А като стана дума за това - направо съм болна, откакто преди часове разбрах че от цялата поредица са преведени точно две книги, проклинам издателството, цял ден го благославям... Но да се върна на книгата, направо се чудех на хорската неприязън, която между другото не ми звучеше като художествена измислица. Дори братята на Гейб се държаха по кофти начин с Рейчъл, което ме изненада, защото в други книги семейството винаги е благо и подкрепящо. Но не мога и да ги съдя, правеха всичко от любов към брат си, просто прекаляваха в загрижеността си, но и наистина искренно съжаляваха, когато осъзнаха грешката си. Книгата е изпълнена с още толкова много неща, но не виждам смисъл да ги изброявам - всеки който тепърва ще чете ще намери своите любими моменти, но аз направо се влюбих в стила на авторката и мога само да се надявам да ми се отдаде възможността скоро да прочета и други нейни романи. Давам й десетка, нямам никакви забележки и препоръчвам на нечелите.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    • Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване