По пътя

Вървя по пътя

и събирам камъчета

и подреждам своя свят,

за да го направя топъл и уютен,

за да бъде меко, светло в мен.

Избирам си внимателно какво да взема.

Избирам със сърцето, със очите, с кожата.

… морето, моето море,

или пък аз съм негова,

вълните, галещи краката ми,

стъпките по пясъка,

искрите по водата и в косата ми,

капчиците, солта, чадърите.

И лъчите в детските очи,

онова малко любопитно пламъче,

което с времето изчезва.

И усмивките, онези истинските,

и дяволът във погледа ти,

ръцете ти, които искат да ме сграбчат,

устните ти, жадни, ненаситни...

Мечтите също, неясни и горещи

и облаците, в които още плувам,

и вятърът, когато ме прегръща,

така както мъж не би могъл.

Какво да взема още?

Отговорите, които търся,

без въпросите да знам,

защото са дълбоко в мен,

а умът ми пречи да усетя.

И книгата, за да потъна в нея,

да избягам,

или пък да намеря себе си.

И чашата кафе със мляко,

може би парченце шоколад …

Събирам камъчета, мидички.

Харесвам ярките, различните,

такива, изрисувани от времето

и дългo стискам ги във шепа

преди да ги поставя там,

където искат да останат.

Добре дошла, Валерия!

И попътен вятър!