Valeria

Ханът Да бъдеш човек е като гостоприемен хан. Всяка сутрин идва по някой. Радост, депресия, подлост, мимолетни чувства като нечакани гости пристигат. Посрещай и гощавай! Дори да са рояк беди, които отнасят покъщнината, ти всеки гост почитай. Може би прочистват място за някоя нова наслада. Мрачни мисли, преструвки и злост – посрещни ги със смях на вратата и ги покани да влязат. Който и да дойде, благодарен бъди, понеже всеки ти е бил изпратен като учител от отвъдното. Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми

Позволи на себе си да осъзнаеш това, което си ти, което е в теб и пред теб. Чувствай потока на времето от един миг към друг. Позволи на нещата да се случват без да ги отричаш или осъждаш, без да се опитваш да променяш, това което не можеш. Спри. Вгледай се. Понеси се по реката на живота. Ти си това, което си. Йога може да подобри качеството на нашия живот - вътрешен и външен, като приемем йога мисленето във всички аспекти на всекидневието, работата, почивката и отношенията с хората. Истинската същност на хората е да са честни, искрени, добри и състрадателни. Наслоенията върху същността ни, вследствие на индивидуалния житейски опит, често могат да доведат до формиране на качества и склонности дълбоко противоречащи на заложеното ни от природата. Така се стига да конфликт между вътрешната ни същност и наслоенията върху нея, който влияе негативно върху здравето и живота ни. И единственият начин да усетиш за какво говоря е практиката. Съсъоянието на покой и блаженство е вътре във всеки един от нас и практикуването на йога е пряк път да се докоснем до него. http://yogaharmony.eu

По пътя Вървя по пътя и събирам камъчета и подреждам своя свят, за да го направя топъл и уютен, за да бъде меко, светло в мен. Избирам си внимателно какво да взема. Избирам със сърцето, със очите, с кожата. … морето, моето море, или пък аз съм негова, вълните, галещи краката ми, стъпките по пясъка, искрите по водата и в косата ми, капчиците, солта, чадърите. И лъчите в детските очи, онова малко любопитно пламъче, което с времето изчезва. И усмивките, онези истинските, и дяволът във погледа ти, ръцете ти, които искат да ме сграбчат, устните ти, жадни, ненаситни... Мечтите също, неясни и горещи и облаците, в които още плувам, и вятърът, когато ме прегръща, така както мъж не би могъл. Какво да взема още? Отговорите, които търся, без въпросите да знам, защото са дълбоко в мен, а умът ми пречи да усетя. И книгата, за да потъна в нея, да избягам, или пък да намеря себе си. И чашата кафе със мляко, може би парченце шоколад … Събирам камъчета, мидички. Харесвам ярките, различните, такива, изрисувани от времето и дългo стискам ги във шепа преди да ги поставя там, където искат да останат.