С кого се чувстваш наистина удобно и спокойно? Ти се чувстваш удобно с някой, който не постава под въпрос твоята любов, някой, който го взема за даденост, че ти ги обичаш. Ако някой се съмнява в любовта ти, ти постоянно трябва да я доказваш, това се превърща в тежко бреме за теб. Когато някой се съмнява в любовта ти, те започват да те поставят под съмнение и да изискват обяснение за всички твои действия. Да обясняваш всичко е бреме. Твоята природа е да отхвърляш бремето, затова когато твоята любов е поставена под въпрос, ти не се чувстваш комфортно. Когато поставяш под съмнение причината за едно действие, ти търсиш справедливост за себе си и създаваш разстояние. Цялото твое намерение е да се приближиш, но като търсиш справедливост ти създаваш разстояние. Когато някой търси обяснение, те говорят от чувство на "аз върша" и налагат това "аз върша" върху теб. Това носи неприятност. Ако някой е просто там с теб, част от теб, те не се съмняват в теб. Те са като твоята ръка. Има е пълно разбиране и въпроси не се появяват. Нито изисквай обяснение, нито давай обяснение. Ти си свидетел на всички действия. Ти си толкова отдалечен от твоите собствени действия колкото си от нечии други действия. Ти си вечният свидетел. Само някой, който се е отрекъл, може да обича истински. До степента, до която си се отрекъл, до тази степен ти ще имаш възможността да обичаш. Често хората мислят онези, които са се отрекли, не могат да обичат, а онези, които обичат, не могат да се отрекат. Това е защото, онези, които са се отрекли и избягали от света, не изгледат потопени в любов, а онези така наречени любовници са с чувство на притежание и на липса. Истинската любов не е притежателна; тя носи свобода, а отричането не е нищо освен свобода. Само в свобода може напълно да процъфти любовта. Когато си влюбен ти казваш: "Аз не искам нищо; аз просто искам това." Отичане е: "Аз не искам нищо. Аз съм свободен." В любов няма други нужди. Отричането е да нямаш нямаш нужди. Любов и отричане, въпреки че изглеждат да бъдат противоположни, са двете страни на една и съща монета. Само отричането може да поддържа любовта и радостта. Без отричане любовта се превръща в страданеие, притежателност, ревност и гняв. Отричането носи задоволство, а задоволството поддържа любовта. Без отричане човек става недоволен, разочарован, тъжен, страхлив, подозрителен, аналитичен. И цялата сапунена опера започва. Хората, които са се отрекли и избягали от света, са избягали от живота разочаровани и отчаяни. Истинското отричане е породено от знание и мъдрост - знание за живота на бакграунда на времето и пространството и в контекста на тази възвишена вселена. Любовта е твоята природа. В процеса на изразяването и, ти често си впримчен в предмета. Това става, когато погледът е захванат отвън. За да се върнеш към твоята природа, ти се нуждаеш от прозрение. Болката е първото прозрение. Тя те отнема от предмета и те обръща към твоето тяло и ум. Енергията е второто прозрение. Лъч от енергия те връща обратно към Себе си. Божествена любов е третото прозрение. Едно зърване на божествената любов те прави пълен и надвива всички относителни удоволствия. Транс е четвъртото прозрение. Повдигане на съзнанието и частитчно съзнание на физичиската реалност около теб е транс. Това те връща към твоята природа. Осъзнаване на недвойственото съществуване - че всичко е направено от едно и само едно - е петето прозрение. Когато си влюбен ти съживяваш един предмет. Когато обичаш един предмет, той оживява. За децата всяко нещо е олицетворено. Децата вземат всеки предмет и го правят изцяло олицетворен. Дори един камък има лице; дори слънцето се смее. Когато приложиш чувство към него, всичко сътворено става олицетворено. Когато премахнеш чувството, дори хората стават предмети. Насилие е премахване на чувството. Как може един човек да убие друго човешко същество? Насилие се случва само тогава, когато някой не вижда другия човек като едно човешко същество; те ги виждат като предмет. Но дори един камък привлича почит, когато стане олицетворен. При военното обучение войниците са обучени да виждат хората като смъртни врагове, идващи към тях, които е нужно да бъдат убити. Но в един храм дори един камък е възвишен до нивото на духа. Неолицетвореното не може да привлече почит. Повечето хора виждат Бог като неолицетворен и затова те не прогресират. Когато казваме, че нещо не е истинско, тогава то е неолицетворено. Когато ние олицетворим едно нещо, ние го правим реално. Тогава какво е реалноста? Ти си реалността. Ти не си твоите мисли; ти не си твоите емоции нито твоите действия. Ти дори не си просто една личност - ти си реалността. Има три типа любов: любов, която произлза от чар, любов, която произлиза от удобство, и Божествена любов. Любовта, която произлиза от чар не трае дълго. Тя произлиза от непознатост или от привличане. При тази любов ти губиш привличането бързо, и скуката изгрява, като повечето сватби по любов. Тази любов може да намалее и донесе страх със себе си, непредвидимост, несигурност и тъга. Любовта, която произлиза от удобство и познатост, расте. Вие се чувствате по-удобно с един стар приятел, който ви е познат, отколкото с един нов човек. Но тази любов няма тръпка, няма ентусиазъм, няма радост или жар в нея. Божествената любов надминава всяка друга любов. божествената любов е винаги нова и колкото по близо достигаш, толкова повече чар и дълбочина изживяваш. Божествената любов носи удобство, познатост и ентусиазъм. Никога няма скука и тя те поддържа буден и съзнателен. Светската любов може да бъде като един океан, но все пак един океан има дъно. Божествената любов е като небето - безкрайна, безгранична. От дъното на океан, извиси се към обширното небе. Автор неизвестен

Редактирано 12 януари 200818 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Благодаря ти lili за тази прекрасна тема, която съвсем спокойно би следвало да "се завърне у дома" и да се премести във форум Религия, Мистика....

Наскоро попитах каква е разликата между мистика и окултиста... В тази тема по един превъзходен начин се описват немалка част от качествата на първия (тип ученик)...

Бъди здрава и много щастлива. Успех по Пътя..

П.П. Неописуемо красиви неща се случват (и виждат) по Пътя....

П.П.П. “ Ела, ела, ела който и да си,

дали неверник

или на огъня се кланяш,

или езичник,

дори и да си престъпил

своите обети стотици пъти.

Нашата врата

не е вратата на отчаянието.

Ела такъв, какъвто си.”

Мевляна Джелаледин Руми

Редактирано 30 юли 200619 г. от -=The Betaversion=- (преглед на промените)

ВКУСЪТ НА СЛАДОСТТА Забрави света и така го управлявай. Бъди лампа или лодка спасителна, стълба бъди. Помогни в излекуването на нечия душа. Излез и ти като овчар от своята къща. Остани в огъня духовен - нека той те опече. Бъди добре изпечен хляб и господар на масата бъди. Ела и раздай се на своите братя. Бил си източник на болка, сега в насладата ще се превърнеш. Бил си несигурно огнище, сега ще бъдеш като този, който в невидимото вижда. Казах това и до ухото си глас долових: "Ако станеш това, ти ще бъдеш Това!" После тишина и сега още тишина. Устата не е за говорене. Тя е за да вкусиш тази сладост. *** *** *** *** *** Умът е неспособен да изрази Любовта. Само самата Любов може да разкрие истината на Любовта и какво означава да бъдеш любещ. Пътят на нашите пророци е пътят на Истината. Ако искаш да живееш, тогава умри в Любов; умри в Любов, ако искаш да останеш жив. *** *** *** *** *** Кажи: аз съм ти Аз съм прашинки на слънчева светлина, аз съм кръглото слънце. На прашинките аз казвам: Останете. На слънцето: Продължавай да се движиш Аз съм утринна мъгла и диханието на вечерта. Аз съм вятър във върховете на горичка и вълна, разбиваща се в скалата. Мачта, рул, кормчия и кил; аз съм и кораловият риф, в който се разбиват. Аз съм дърво с дресиран папагал в клоните си. Тишина, мисъл и глас. Музикалният ефир, идващ от флейта; искра от камък, блясък на метал. Свещ и молец, лудеещ около нея. Роза и славей, изгубен в аромата и. Аз съм всички същества, въртяща се галактика, еволюиращият интелект, издигането и падането. Това, което е, и което не е. Ти, който познаваш Джелаледин, Ти, един във всички, кажи кой съм аз; кажи: аз съм ти. Руми

Редактирано 30 юли 200619 г. от -=The Betaversion=- (преглед на промените)

Разсякох вълните на ума, докато

не се препънах в Мистерията.

И знаех, докато там стоях

слисан пред Твоя тъмен огън,

че само още крачка

и завинаги ще бъда заличен –

Ти направи тази крачка в мен

и двата свята стопиха се в един.

Мевляна

* * *

Интелектът Говори, Любовта Знае (Из "Стани огледало")

Нека ти кажа какво е да си влюбен.

Ти вървиш през водопад, а той се състои от кръв, повече прилича на завеса от кръв.

Преборваш пътя си през нея. Понякога замижаваш с очите си, затваряш устата си и задържаш дъха си. Накрая, когато достигнеш другата страна, виждаш поле от цветя, чуваш пеещи птички, лек ветрец си играе с косите ти, усещаш крилете на пеперудите как пърхат срещу теб.

Тази градина, приятелю мой, е Любовта. Сега вече знаеш защо казваме: "За тези, които търсят любовта, има много работа за вършене".

Засмях се, когато чух интелектът да казва: "Има само шест посоки и извън тях няма нищо. Това е границата, няма нищо отвъд това, което виждаме".

Любовта каза: "О, мой приятелю, има пространство отвъд и аз съм ходила там много пъти."

Интелектът видя пазар и започна да се пазари. Любовта видя същия пазар, но видя също и сто други удивителни места отвъд това…

Влюбените може да изглеждат в голяма беда , но те вътрешно празнуват. Коравосърдечните хора на ума са вътрешно в огромно опустошение.

Интелектът каза: "Не прави оше една крачка към унищожение, там има само тръни".

Любовта каза на интелекта: "Всички тези тръни са вътре в теб самия."

Бъди тих и издърпай тръна на живота вън от стъпалото на сърцето, докато не видиш вътре в тебе това поле от цветя…

Джеляледдин Руми (Мевляна)

Poems by Rumi

С пръсти устните си докосни

Целуни се от сърце.

Ако в Китай живееш

не поглеждай към Тибет

или Монголия.

Ако Красивия

да задържиш желаеш,

дръж себе си при себе си.

Щом Възлюбения

искаш да целунеш,

с пръсти устните си

докосни.

Красотата на всяка жена

или мъж

е твоята красота.

Разрошената ти коса

често сянка хвърля

върху този факт.

Художник идва

да те нарисува,

но стои с отворена уста.

Тази красота

от любовта ти е разкрита,

ала ще изчезнат

всичките була,

ако само за момент

твоята прикритост

пред щедростта ти

се изправи и попита:

"Господине, кой си ти?"

В тоз момент

на Шамс лицето,

що живота ти променя,

удостоява те с намигване.

*** *** *** *** ***

Стани огледало

О свещ на света,

светлината ти не осветляваше

нашия кръг,

къде беше миналата нощ?

Бъди честен.

Къде скри това ярко светещо лице?

моля те, погледни към мен

не виждаш ли сърцето ми

жадуващо за теб?

Може би открил си друго съкровище,

за което да се грижиш,

друго огледало, пред което

да разгърнеш красотата си.

През изминалата нощ

те търсих до зори,

плачех и ридаех,

търсих те навсякъде.

Днес сърцето ми не е при мен.

Сигурно е в джамията

и молитви изговаря

за твоето сигурно завръщане.

О Любов,

ти си сянка на брилянтна светлина,

а този свят е твоята сянка.

Аз съм твоя сянка.

А виждал ли е някой светлина

от сянката си отделена?

Понякога сянката се движи

заедно със светлината,

а понякога изчезва в нея.

Виж

Бог върви до твоето рамо

и изгубена в Него е всяка светлина.

Време е на сянката да свети.

Време е на сянката да грее.

Сянката събира светлина.

Тя извлича Божията светлина

за да бъде ярка.

Влюбеният и Възлюбеният

като огледало са един за друг.

Единият е причина

за отражението на другия.

Докато не се превърнеш

в такова огледало

не можем Влюбен да те наречем.

Руми

Редактирано 30 юли 200619 г. от -=The Betaversion=- (преглед на промените)

Следа Ти, който нов живот на таз земя даряваш, ти, който логиката надминаваш, ела! Аз съм само стрела. Постави ме в твоя лък и пусни ме да летя! От любов към теб паницата ми от покрива изпадна. Сега стълба спусни и моля те, отломките вземи! Хората питат: "Но кой е твоят покрив?" Аз им отговарям: "Този, от който душата дойде и където нощем отива, там е моят покрив. Откъдето идва пролетта, земята за да излекува, откъдето търсенето в човек се появява!" Търсенето е следа на това, което търсим. Но ние сме като човек, магарето възседнал, и пита го къде да ходи. Бъди тих сега и чакай. Може пък океанът, в който желаем да се слеем и превърнем, да иска да сме отвън на сушата още малко, да вървим по пътищата от слънцето огряни към брега. *** *** *** *** *** Светлина в неговата светлина Обикалях заедно с всеки един от интелектите - деветимата бащи, които грижат се за нивата на духовния растеж. С години въртях се заедно със звездите на всеки астрологичен знак. В царството на близостта изчезнах, видях, каквото видях, хранех се като дете в утроба. Личностите раждат се веднъж, мистикът много пъти. Носейки таз дреха - тялото зает бях на пазара всичко претеглях и спорех за цените. Понякога разкъсвах и захвърлях тази роба със собствените си ръце. Дълги нощи по манастирите прекарвах и пренощувал съм с тези, що твърдят, че не вярват в нищо по преддверията на пагодите, просто преминавайки оттам. Когато някой ревност чувства аз съм в болката и нуждата да притежава. Когато някой боледува, замаян съм и треска ме обхваща. Аз съм облак и дъжд от него, който пада, и после и ливада, в която той поспива. Аз измивам нишките на преходното от наметалото върху дервиша. Аз съм розата на вечността не от огън състоя се, нито от вода, ни от скитащия вятър или пък дори земята. С тях си аз играя. Не съм аз Шамс от Табриз, но светлина вътре в неговата светлина. Ако ме видите, бъдете предпазливи. На никого не казвайте това, което сте видели.

Ще ида да видя

Алабастровата джамия в Кайро.

Ще видиш! -

С ръцете си.

Две длани, крадящи,

по-жадни и влажни и искащи

жилките, кръвни печати -

артерии Истина, пулсиращи

по тялото на пирамида -

очевидец в алабастрова роба,

под мекото на пръстите ти, топлите.

Играят си на криеница с камъка.

С млечното, мамещо, канещо, гълтащо

жълто - нагоре, нагоре пълзиш

по снагата - опната длан е джамията

и минаретата - насочени палци

и показалец за - ТАМ.

Както аз,

когато обгръщам бедрата ти и притискам

брадичка в корема,

забождам очите си в шията

и те искам - и Пътуваме.

А вечер светвам нощната лампа -

испанска, фина изработка.

Погалвам овала на столчето -

хлад алабастрова,

гладкост на камъка

смуче ми дланите и настръхвам.

Мека светлина пълзи и притопля

опакото на ръцете, с които

те помня.

Тогава си пускам Демис - Mon Ile

и заплаквам усмихната...

Ще ида да видя как галиш стените.

Ще видиш!

С ръцете си.

Аз ще сме - ТАМ.

* * *

"Предислямска арабска поезия"

Тя е тънка в талията, пълна под блузата, свежа и млада,

ако тръгне да става, кръстът й току се пречупи.

Какво блаженство е да се лежи с нея

в студеното дъждовно утро,

повалена за наслада от мъж - не груб, не с лош дъх.

Пълнобедра, изнежена девойка със закръглени лакти

и колене, и сякаш нозете й са обути в тръни.

Щом се изправи, от кутия за благовония се разнася

дъх на мускус и червен жасмин от ръкавите й полъхва.

Една градина от градините на хълм - тревиста, зелена -

над която е валял обилен, проливен дъжд.

Грее там като слънце свежа звезда, потънала в растителност

гъста, изкласила, в най-цъфтящия сезон,

в ден, когато от нея се носи прекрасен аромат,

но по-хубав е този на любимата, когато наближава привечер.

Свързах се случайно с нея, а тя се свърза с друг мъж,

но и мъжът се свърза с друга.

С него свърза се момиче, което той не желаеше,

а един от нейните братовчеди умря по нея, ума си загуби.

С мен се свърза друго малко момиче,

което не ми подхождаше.

И любовта се насъбра в любов, цялата - безумие.

Всеки от нас е встрастен, бълнува за своя любим,

отдалечава се, приближава се,

и е както уловен в клопка, така и ловец..........

* * *

И нещо по-съвременно, но пак...

Розата на Медина

Отново Теб споменах и всичко друго забравих

Твоят образ витае в душата ми

Но дори това да е мираж, сърцето ми престана да бие

Отново Теб споменах и всичко друго забравих.

Ах, ако можех да лягам и ставам с Твоята любов

Да можех да се издигам като дух и да обикалям около Теб

Да намеря начин да се слея с душата Ти

Ах, ако можех да лягам и ставам с Твоята любов.

Ако мога да разбера кога ще дойде мига за среща

Душата ми, която гори от тъга по Теб, безспирно ще стене

Ще стене и с най-чисти мисли ще очаква

Ако мога да разбера кога ще дойде мига за среща.

Когато сърцето ми трепти като гълъб за Теб

Умолявам Те, за да мога да стигна до Теб, дай ми едно перце

От крилата ти; за да летя само около Теб

Когато сърцето ми трепти като гълъб за Теб.

О, Роза, превръщаща сухите пустини в Рай

Ела, и с oмайващите си цветове се влей в душата ми

Време е, усмихни се в плачещите ми очи

О, Роза, превръщаща сухите пустини в Рай

Нека бъда като полудял раб, тичащ след Теб

Хвърли жар в мен, за да горя като огън

Нека се събудя от този страшен сън, който е без Теб

Нека бъда като полудял раб, тичащ след Теб

Мислите ми броят отминалите далечни дни

Душата ми е обгърната от димна тъга

Покажи лицето си, слънцето вече залязва

Мислите ми броят отминалите далечни дни.

Нека поне в последния ми миг, залезът ми се превърне в изгрев

Нека душата ми се изпълни с пречистите Ти цветове

Навсякъде нека свирят тамбури, нека се чуват флейти

И това нека бъде моята сватба.

Фетхуллах Гюлен

Моя увечная поэзия стала танцевать,

высветленная Божьим именем.

Имя Его привлекло ангелов слов

в жилище моего ума.

В каждом стихе - тысяча дев рождает,

но, подобно Марии,

каждая остается непорочной...

Мевляна на руски

Защо медитацията Влезте в своя страх е медитация на Рака?

Защото в Рака има скрити много страхове, както в дълбините на морето може да има скрити много чудовища. Има Раци, които изглеждат много смели, но в дълбините им се таят страхове.

Нощта е царството на страха и царството на Луната. Луната, управителката на Рака, сякаш събира в себе си всички човешки страхове.

Луната е символ на майчинството и родовата карма. Много страхове са вложени в нас от майката и съдбата на нашия род. Не само страхът за човешкия живот бива привнесен в Рака от планетите и Луната. Ужасът на животните, тайната тревога на растенията и минералите са скрити в подсъзнанието на Рака.

Ракът може да изглежда много смел, но неговата храброст може да бъде само обусловена реакция на страха.

Храбростта като обусловена реакция на страха, е същият този страх, само че в друга дреха. Цветовете на дрехите могат да бъдат в рязко противоречие, но човекът, който ги облича, не се променя.

Истинската смелост идва като осъзнаване на всички подводни течения на своя страх. Ракът, осъзнаващ своето подсъзнание, не се страхува, защото вижда истината. Ракът, който не осъзнава себе си, се опитва да се скрие от нощните и тъмните страхове зад блясъка на бенгалските огньове на своята показна храброст.

Луната е управителка на нощта и безсъзнателните реакции, безсъзнателните страхове. Луната е управителка на безсъзнателното, което принадлежи на всички същества. Как да осъзнаем това безсъзнателно до неговите корени, за да станем свободни, смели и просветлени? Такъв въпрос си задава Ракът, който вече е започнал да се пробужда за истински живот, чувствайки върха на съвършенството.

Но колко висок е върхът на безстрашието! Колко трудно е да се добереш там!

Личното и безличното, индивидуалното и родовото, човешкото и нечовешкото - всички те се преплитат в нощното кълбо на страховете. Как да се оправим във всичко това? Как да разплетем паяжината на страховете?

Важно е да се разбере, че със страха не трябва да се борим. Не е нужно да го захвърляме в най-тъмния ъгъл на душата си. На Рака му е нужен процес на самопознание, а не процес на борба и потискане. Когато Ракът отхвърля страховете си в дълбините на безсъзнателното, не желаейки дори да ги погледне, те се превръщат в причина за неговата физическа болест в това му въплъщение и причина за много негови мъки в следващите въплъщения. Когато ракът приеме своите страхове, влезе в тях с ярката светлина на съзнанието, стремейки се да не ги отхвърли, а да ги разбере, тогава рано или късно страховете сами ще започнат да изчезват, сякаш никога не са съществували. Страховете ще изчезнат като сън, само щом Ракът ги погледне в лицето. Страховете ще изчезнат и Ракът ще бъде свободен.

А да бъдеш свободен от страха - това означава да бъдеш преизпълнен с любов, да знаеш истината, която не умира.

В древните митове се казва, че Слънцето трябва да покори Луната и да стане неин съпруг. Смисълът им е в това, че нощната, женската безсъзнателна природа на Луната, пълна със страхове и боязън, трябва да бъде осветена и преобразувана от мъжката светлина на Слънцето, светлината на съзнанието. Когато енергията на страха се осветява от светлината на разбирането, тя се превръща в любов. Мистичният брак на Слънцето и Луната означава свързване на съзнанието и любовта, мъжкото и женското начало.

В светлината на съзнанието страхът се превръща в любов. Но пътят към този връх, както към венеца на прекрасния брак, преминава през тъмната пещера на призраците, която не трябва да се избягва, през нея трябва да се премине с яснота в погледа и сърцето. Свързването на съзнанието и любовта е върха на блаженството за Рака.

От тъмната пещера не трябва да се бяга, затваряйки очи, като изплашен заек. Заекът е знаменит символ на Луната, страха и плодовитостта. Да преминеш съзнателно през своята страхливост, да преминеш бдително през всички ужаси и кошмари, които сътворява страхливостта, това означава да станеш наистина творчески.

Страхът парализира творчеството. Страхът потиска инициативата.

Страхът те прави безплоден. Влез в своя страх, виж в себе си всичко, от което се страхуваш, и заедно с това не губи яснота на виждането - това е акт на най-голямо мъжество. И този акт на велико мъжество прави Рака свободен творец на своя живот, достигащ най-високите върхове.

Повече за тази медитация: Ошо, Оранжевата книга с. 219

Повече инфо за зодиите има в:

http://meditation.shambhalabg.com/astro/

http://www.shambhalabg.com/index.php?optio...d=3&topid=0

Ошо

Ошо (Бхагаван Шри Раджниш) е съвременен просветлен учител, чиито мъдрост, прозрения и хумор са докоснали живота на милиони хора по целия свят.

Ошо е роден в Кучвада, Индия на 11 Декември 1931г. От най-ранно детство той е носил независим и бунтарски дух, отстояващ преживяването на собствената си истина, вместо придобиването на готови знания и вярвания от другите. Получава просветление на 21-на годишна възраст.

След като завършва академичното си образование, няколко години преподава философия в университета в Джабалпур. Междувременно обикаля Индия и изнася беседи, като предизвиква ортодоксалните религиозни водачи в публични дебати и се среща с хора от най-различни социални общности.

Към края на 60те, Ошо започва да развива своите уникални методи на активна медитация, основащи се на разбирането, че за съвремения човек е нужно да премине през един дълбок катарзисен процес преди да започне да навлиза в тишината на вътрешното пространство. По това време започва да води и медитационни лагери из цяла Индия.

През 1974 Ошо създава комуна в Пуна, Индия, която привлича поток посетители от Запада. Много от тях са терапевти, сблъскали се с ограниченията на западната психотерапия, фокусирана главно върху лекуването на ума, докато за Ошо и източната традиция като цяло, умът, сам по себе си, и по-скоро нашата идентификация с него е истинският проблем. Следователно терапията, със своя катарзисен ефект, трябва да върви ръка за ръка с процеса на деидентификация и наблюдаване, познат като медитация.

За разлика от повечето традиционни методи на медитация, според Ошо, всеки момент в ежедневието ни може да бъде врата към себепознанието, и да се превърне в преживяване на медитация. Своята мисия Ошо вижда в създаването на условия за раждането на един нов тип човек - осъзнат, жизнеутвърждаващ и свободен, съчетаващ в едно медитация и всекидневие.

Към края на 70те Комуната в Пуна се превръща в най-големия център за терапия и личностно развитие в света, където хиляди хора идват за да участват в терапевтични групи и медитации, и да бъдат с Ошо. По-късно много от тях основават Ошо-медитационни центрове по цял свят.

Между 1981 и 1985 Комуната се пренася в Орегон, САЩ, където дейността и мащабът й продължават да се разрастват. В края на 1985 комуната в Орегон се разпада поради политически причини.

Ошо се завръща в Индия в средата на 1986 и малко по-късно Комуната в Пуна се възобновява и до ден днешен тя продължава да бъде най-големия център за духовно развитие в света.

Ошо напуска тялото си през 1990, но е настоявал за него винаги да се говори в сегашно време. Думите върху криптата с праха му, продиктувани от него самия, гласят:

ОШО

Не се е раждал - не е умирал,

само посетил планетата земя между

11 Декември 1931 - 19 Януари 1990

http://www.oshoevents.net/osho.php

Суфизъм

Суфизъм - това е мистична традиция, чиято цел е духовно преобразяване и съвършенство. Като културно-историческо явление суфизмът започнва да се формира в рамките на исляма през VIII - X в. Идеите на суфизма са универсални и могат да бъдат открити в множество други религии и учения. Това е път, водещ търсещия към Реалността. Този път е многообразен като живота и е уникален за всеки човек, въпреки, че крайната цел е една. В основата на суфизма лежат любовта и преданността. Само любовта дава на човека възможност да се откаже от своето АЗ, което представлява препятствие към постигането на истината. Когато покривалото на “самосебе” си бива отхвърлено, се открива истинското, божественото АЗ.

КАКВО Е СУФИЗЪМ?

Суфизмът е школа за вътрешно прозрение, а не обсъждане. Суфизъм - това е преобразяване, а не заучаване на информация получена от втора ръка. Това, което има отношение към просветлението, не може да бъде изразено с думи. За това суфите твърдят, че: “Това, което може да бъде изказано, не е суфизъм.” Или както е казал Джалал ад-дин Руми: “Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта, се срамувам от него.”

Така всичко, което известните суфи са казвали за суфизма е само опит да изразят с думи личното си вътрешно състояние. Те могат да демонстрират определени характеристики на суфизма, но не могат да бъдат негово всеобхватно определение. Все пак, ако се опитаме да дадем подобно определение то би звучало така: “Суфизъм - това е път към Абсолютната Реалност. Пробуждащата сила за движение по този път е Любовта, а средството за движение - целеустременото съсредоточаване и вътрешната уравновесеност в произволна ситуация. Цел на този път - е Бог.” С други думи, в края на суфиския Път не остава нищо освен Бог.

--------------------------------------------------------------------------------

ЦЕЛ НА СУФИЗМА

Целта на суфизма е постигането на Абсолютната Реалност, но не така, както ни я разясняват учените хора с помоща на логически доказателства и нагледни примери, а каквато е сама по себе си. Такова знание може да бъде постигнато само с “окото на сърцето” - посредством озарение и духовно съзерцание.

--------------------------------------------------------------------------------

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СУФИ

Суфи е този, който се отправя в странстване по пътеката на любовта и преданността към Абсорютната Реалност. Той вярва, че познаването на Реалността е достъпно само за Съвършенния Човек, несъвършенния е сляп по отношение към това знание именно поради силата на своето несъвършенство. Суфият смята, че обикновенния “нормалния” човек страда от болестта на несъвършенството, която влияе на неговата способност да възприема и различава, заставяйки го постоянно да се заблуждава. По този начин, обикновенните хора със своето несъвършенство изказват разбирането си за Реалността и без да осъзнават това, изпадат в заблуждение.

Съвременната психология доказа, че човешкото поведение в значителна степен е обусловено от подсъзнанието. Суфите от своя страна, предполагат че плътската или подбуждащата душа (нафс-и аммара) установява тираничен контрол над поведението и мисълта, скривайки Реалността. Като следствие, при човек живеещ под такъв контрол отсъства способността за различаване на истината.

--------------------------------------------------------------------------------

ДА БЪДЕШ В СВЕТА, НО НЕ ОТ СВЕТА

От гледна точка на суфите мързелът и безделието са уродливи качества. За това те се стараят, доколкото е възможно, да служат на обществото, в което живеят. Те нямат друг избор, освен да изберат някаква професия, приемайки външно участие в обществените дела, а вътрешно, се занимават с Бога. Саади казва:

Чувал ли си някога за създание,

Едновременно присъстващо и отсъстващо

Аз се намирам сред хората,

Но сърцето ми е на друго място.

От гледна точка на суфите животът в хармония с обществото - това е най-мъчителната форма на аскетизъм и умъртвяване на плътта. Още повече, че такава хармония се смята в суфизма за олицетворение на човешкото съвършенство. Този, който не е способен да живее в добросъседски отношения с околните, в действителност е болен. Като следствие, тези, които се отричат от обществото и в своя стремеж към въздигнат духовен живот избират уединението, се разглеждат от суфизма като несъвършени и тъжни (ограбени) хора.

От това следва, че за “пътуващия” не е достатъчно да следва само духовния Път. За да стане Съвършен човек, той трябва да умее да се приспособява към обществото и да живее в съгласие с него. Той е длъжен не само да служи на другите, но и никога да не изпитва усещанания, които му причиняват безпокойство и раздразнителност при общуване с хората. За него живота сред хората е проверка за стремежа му да постигне съвършенство, защото именно в обществото той може да докаже, че не се влияе от страсти и личностни амбиции. На този етап суфият не се засяга от злото, което другите се опитват да му причинят. Ученик, който се безпокои и се дразни от това, се смята за невярващ.

Хафиз е казал:

Да станем обикновенни: приемайте упреците и им се радвайте,

Тъй като да изпитвате досада по вашия Път означава неверие.

Ученикът, изпитващ обида, вижда двойнствеността в света: той още го приема за реален и следователно не е прекратил опитите да “приписва на Бога приятелство”. (?)

--------------------------------------------------------------------------------

ВЕРИГАТА НА ДУХОВНАТА ПРИЕМСТВЕНОСТ (СИЛСИЛА) И ПРАВОТО ДА БЪДЕШ НАСТАВНИК

Суфите приемат, че човек не може да се смята за Духовен Наставник, докато не премине всички стадии на Пътя под ръководството на Съвършен човек. Той трябва да бъде признат за майстор/учител от предходния такъв. Накратко, майсторът трябва да види целия път и де премине по него до края, опознавайки го в съвършенство. Тази връзка на посвещаване, съществуваща в автентичните суфиски ордени произлиза от Пророка и чрез него - достига до Бога. По такъв начин, човек, който не е включен във веригата на духовната приемственост, от гледна точка на суфите, няма право да наставлява другите. Ако подобен човек не е преминал по Пътя и не е усвоил неговите принципи под ръководството на предшестващия учител, той не може нито да помага на другите, нито да ги наставлява. Също така съществува опасност, този псевдо-учител да приеме феномена на трансфер за вярност (ирадат) и, без дори да знае, да предаде собствените си дефекти на друг човек.

Това означава, че този, който не е получил разрешение от предишния учител, включен във веригата, не само не е в състояние да води един ученик през стадиите на съвършенството, но дори може да го превърне в болен и душевно ощетен човек.

--------------------------------------------------------------------------------

ПРЕТЕНДИРАЩИТЕ, ЧЕ ПОЗНАВАТ СУФИЗМА

Образованите хора, имащи социологическа информация или знания за теоретичните положения в суфизма както и претенции, че го разбират, не притежават качествата на суфите. Или по-добре казано, няма никаква връзка между техните познания и качествата притежавани от последователите на суфизма. Няма никакво основание да се приема, че тези хора са научили и разбрали какво виждат суфите с “окото на сърцето”. Поради тази причина, за самите суфи изказванията на подобни хора са без значение, макар, че за останалите не-суфи, те могат да бъдат и полезни.

--------------------------------------------------------------------------------

СЪВЪРШЕННИЯ ЧОВЕК

Както от теоретична гледна точка, така и от духовна, Съвършенн човек е този, който се е измъкнал от властта на плътската и пробуждаща се душа (нафс-и аммара). Реалността около него, също както и вътрешния му свят се определят от качествата на висшата природа, благодарение на което, той се освобождава от личното си Аз и достига единение с Бога. Такъв човек става огледало, отразяващо Абсолютната Реалност. Наблюдаващият го не би видял нищо друго освен Истината.

В суфизма единственото достъпно средство за постигане на съвършенство е личното пречистване и следването на съвършен Духовен Наставник (кутба) . Периодът на обучение под ръководството на учител е известен под наименованието тарикат - Път. Що се отнася до шариата - свободата от задължения, обединени в мюсулманския религиозен закон, то суфите го разглеждат като “начално училище“ за духовността. Последващия шариата тарикат - е по-висока степен на обучение. Заключителния стадий води човек до достигането на хакикат - Истината и Абсолютната Реалност.

За това разделяне на духовния Път на три етапа, суфите се позовават на следното изречение на Пророка Мохаммад:

“Шариат - са моите думи, тарикат - моите действия, хакикат - моето вътрешно състояние.”

Започващия тарикат се нарича морид (последовател, ученик), а неговия наставник се нарича морад или кутб.

Интересна "информация" за суфиите може да се намери в книгите на Хазрат Инаят Хан (индийската суфи школа чишти), Мевлана Джелалуддин Руми (мевлевиите) и други суфи мистици като Ибн Араби, Хафез, Саади, Омар Хайам...

http://www.viavita.net/ezoterika/sufizm/index_sufizm.htm

Редактирано 13 септември 200619 г. от lili-zora (преглед на промените)

Най-истинското учение-браво

О, мъка, мъка във сърцето, останало за миг без страст,

без пламенна любовна болка, без щастие, без весел час!

ден без любов е като облак, резсеян в кръглото небе,

безплоден, замъглен и мрачен, неспуснал капка дъжд над нас.

Суфи поезия

Ти истината търсиш? Тогава остави жена, деца и близки, приятели, уви! Разкъсай всичко,дето ще ти тежи из път, без тежките окови по-леко се върви. Това е да тръгнеш необременен по пътя.Тъгата остава,все пак хора сме,но пътя изисква жертви.За целите,за идеалите,за истината си заслужава.малцина го разбират,пътя е тежък,но истински.

Чувал ли си някога за създание,

Едновременно присъстващо и отсъстващо

Аз се намирам сред хората,

Но сърцето ми е на друго място.

Чувал съм! Аз съм...

Тарикави КОГА ЧОВЕК СРЕЩА САМИЯ СЕБЕ СИ Една от най-големите трудности за човека представлява същевременно най-очевидният му пропуск. Това може да бъде поправено, ако някой се погрижи за това да я посочва достатъчно често и достатъчно съзнателно. Тази трудност се състои в това, че човек описва самия себе си, когато счита, че описва другите. Колко често вие сте чували хората да говорят за мен: “Аз считам този човек за Кутб (Полюс) на Века”. Има се предвид, разбира се “аз считам този човек…”. Той описва собствените си чувства или убеждения, докато ние може би искаме да знаем нещо за самото лице или предмет, който бива описван. Когато той казва: “Това учение е хубаво”, всъщност има предвид: “Това, изглежда, ми подхожда”. Но ние бихме могли да искаме да узнаем нещо за учението, а не за това, какво той мисли относно това, как даденото учение му влияе. Някои хора казват: “Но всяко нещо може действително да се опознае по неговите проявления. Защо да не видим, как то влияе върху човека?”. Повечето хора не разбират факта, че влиянието, например на слънчевата светлина върху дърветата, е нещо постоянно. За да опознаем природата на учението, ние би трябвало да познаваме природата на дадения човек, върху когото то оказва въздействие. Обикновеният човек не може да знае това. Всичко, което той може да знае, е онова, което този човек счита за влияние върху себе си. При това той няма осъзната представа за това, какво представлява “той самият”. Тъй като външният наблюдател знае още по-малко от описващия себе си човек, ние оставаме с едни напълно безполезни доказателства. Ние нямаме свидетели, на които бихме могли да се доверим. Помнете, че дотогава, докогато се запазва това положение, винаги ще се намират един и същ брой хора, казващи: “Това е чудесно”, имайки предвид: “това е загадъчно”. “Това е загадъчно” в действителност означава: “На мен това ми се струва загадъчно”. А “това е чудесно” означава: “На мен това ми се струва чудесно”. Наистина ли ви харесва да бъдете такива? На много хора това им харесва, макар те енергично да твърдят противоположното. Бихте ли искали да имате способността да проверявате, кое нещо в действителност е чудесно или загадъчно или нещо от този род? Вие сте способни на това, но не тогава, когато си въобразявате, че можете да го правите без всякаква практика, без всякаква тренировка, намирайки се в най-пълна неувереност относно това, какво всъщност представлявате и защо не обичате едни неща, а обичате други. Когато сте намерили себе си, вие можете да притежавате знание. Дотогава ще имате само мнение. Мненията се основават върху навика и върху онова, което вие възприемате като подходящо за себе си. Изучаването на Пътя изисква постоянни срещи със себе си. Вие още не сте срещнали себе си. Единствената изгода от това, че засега вие се срещате с други хора, се състои в това, че някой от тях може би ще ви запознае с вас самия. Преди да направите това, вие навярно ще си въобразявате, че сте се срещали със себе си многократно. Истината обаче се състои в това, че когато действително срещнете самия себе си, ще заложите за постоянно върху знанието, а това е такъв опит, подобен на който на земята няма.

--- АЛАПА* --- * Импровизация. Бог говори божественото си слово на човека под формата на съвети. Бог e отговор на всеки въпрос. Направи Бога реалност и Бог ще те направи истина. Бог е сътворил човека, а човекът е сътворил доброто и злото. Ако Всемогъщият Бог избира, то Той има достатъчно сила, за да превърне твоя щит в отровен меч и дори твоята собствена ръка в ръка на твоя враг. Дай всичко, което имаш и приеми всичко, което ти се дава. Твоите велики врагове са тези, които са ти скъпи и близки, но твоят още по-велик враг - това си ти самият. Какъвто и път ти да избереш, правилен или не, знай, че зад теб има една могъща ръка, за да ти помага. Опри се на доверието към Бога и виж Неговата невидима ръка, действаща чрез всички източници. --- АЛАНКАРА* --- * Украшение. Причудлив израз на идея. Безразличие! Мой най-близък приятелю, прости ми, че трябва винаги да съм срещу теб като твой противник. Скромност моя! Ти си воалът на моето тщеславие. Смирение мое! Ти си същността на моето тщеславие. Тщеславие! И светец, и грешник пият от твоята чаша. Тщеславие! Ти си фонтан от вино на земята, където дори Небесният Цар идва да се напие. Паун! Дали твоето тщеславие не те кара да танцуваш? Мои боси нозе! Стъпвайте по-нежно по пътя на живота, да не би шиповете по пътя, да не се карат, че вие ги тъпчете. Мой Идеал! Понякога си представям, че ние сме на една люлка: когато аз се издигам, Ти се спускаш към стъпалата ми, когато пък аз се спускам, Ти излиташ над главата ми. Самозависимост моя! Ти ме правиш беден, но и богат в същото време. Мое чувстващо сърце! Колко често искам да беше ти от камък. Ограниченост моя! Ти си като прашинка в окото на моята душа. Пари! Вие едновременно сте и благодат, и проклятие. Вие превръщате приятели във врагове и враговете в приятели. Вие премахвате безпокойството от живота и в същото време го носите със себе си. Време! Аз никога не съм те видял, но съм чувал твоите стъпки. Време! Ти се прокрадваш в моята печал, бягаш в моето веселие, а в часове на търпеливо очакване стоиш неподвижно. Време! Ти си сякаш океан и всяко движение на живота е твоя вълна. Небе! Ти си море, по което плува лодката на моето въображение. Мое замислено "Аз"! Не упреквай никого. Не бъди недоволно от никого. Не таи злоба срещу никого. Бъди мъдро, търпимо, внимателно, вежливо и добро към всички. О, моя независимост! Колко много жертви ти принесох, а ти си все недоволна. Доверчивост моя! Ти толкова често си ме разочаровала, а аз все продължавам да вървя след теб със затворени очи. Чувство мое, откъде идваш ти? - От вечно бликащия извор на твоето сърце. Въображение мое, ти какво си? - Аз съм потокът, който захранва фонтана на твоя ум. --- БОУЛА* --- *Думи на песен. Великата идея в няколко горещи думи. Ад и рай - това е материалното проявление на желателни и нежелателни мисли. Всички добри постъпки в живота могат да бъдат отнесени от потопа, предизвикан от един единствен грях. Учен човек без сила на волята е като глава без тяло. Всичко, което се сдържа, се запазва. Всичко, което се отпуска, се разсейва. Чистата съвест дава лъвска сила, а при виновните съвести дори лъвовете се превръщат в зайци. Единствената вещ, която се създава цял живот, това е собствената ни природа. Бъди или правдив, или лъжлив - не можеш да си и едното, и другото. Истината - това е божествено наследство, живеещо дълбоко в сърцето на всеки човек. Само другите не вземат предвид това, че и царствената душа се подчинява на закона. Иначе тя би била над закона. Този, който може да живее според идеала си, е господар на живота си. Бог, разбираем за човека, е създаден от самия човек, но реалността е това, което лежи извън пределите на понятието за Него. Цял живот не стига, за да се научим да живеем в този свят. Богатството поражда много зло, още повече обаче е то сред нищетата. Не плачете със скърбящите, а ги подкрепяйте. Иначе вашите сълзи ще бъдат само вода, подхранваща тяхната печал. Духът на противоречие се храни с доводи. Когато човек се докосва до окончателната истина, той разбира, че в нея няма нищо, което да липсва в него самия. Приспивайте дявола, вместо да го будите. Движението е живот, неподвижността - смърт. Няма такова действие в този свят, което може да бъде отбелязано като грях или добродетел. Само неговото отношение към конкретната душа го прави такова. Безполезно е да се опитвате да бъдете и да доказвате, че сте онова, което не сте в действителност. Удоволствието прегражда, но болката изчиства пътя на вдъхновението. Човешкото сърце трябва да бъде разтопено, като метала, преди да може да се отлее в желания характер. Силата изисква подчинение; но ако ти не можеш да я постигнеш завоювайки я, вземи я, предавайки се. Словото може да бъде по-скъпоценно от всички съкровища на земята. Онзи, който оставя място в сърцето си за другите, ще си намери навсякъде убежище. Личността на всеки човек, подобно на музиката, има индивидуален тон и собствен ритъм. Мекосърдечният грешник е по-добър от светеца, закостенял в своята набожност. Начинът да преодолееш грешката е най-напред да признаеш вината си, и после да се откажеш от повторението й. Човешкото сърце е раковина, в която лежи бисерът на искреността. Човекът нагажда своите доводи към самия себе си. Когато човек се издига над своето чувство за дълг, тогава то става за него удоволствие. Този, който се опитва да превърне грешките в добродетели, върви в тъмнина, пипнешком, по-нататък и по-нататък. Когато завистта се превръща в ревност, сърцето от кисело, става горчиво. Светската загуба често се превръща в духовна придобивка. Търпеливата издръжливост е признак на развитие. Идеалът е средство, но неговото крушение - това е цел. Мнозина чувстват, някои мислят, и много по-малко са онези, които са способни да изразят мислите си. Жертвата е ценна със своята готовност. Нищо не може да отнеме радостта на човека с правилно поведение. Оптимизмът е резултат от любовта. Този, който е загадка за другия, е главоблъсканица и за самия себе си. Когато скъперникът проявява известна щедрост, той възвестява за това с фанфари. Фатализмът е едната страна на истината, но не цялата истина. Дръжте своята добродетел встрани, за да не докосва вашето тщеславие. Този, чиято любов винаги е била взаимна, не познава истинската любов. Мъдростта е като хоризонта. Колкото повече се приближаваш до него, толкова повече той се отдалечава. Само духът на безнадеждност прегражда пътя на човека към неговото издигане. Безкористният човек получава от живота повече, отколкото егоиста, чиято изгода в крайна сметка се оказва загуба. Смъртта е цената, която душата трябва да заплати за притежаването на име и форма. Хората, с които трудно се общува, не са в хармония със самите себе си. Съчувствието ще се услади на вашия гост повече от всяко угощение. Човек осъзнава Бога не чрез своето самосъзнание, а чрез осъзнаването на Бога, осъзнава себе си. Както цветето е предвестник на плод, така и детството на човека е залог за неговия живот. Само онази любов, която проявява търпимост и всеопрощение, изцелява раните на сърцето. Често най-великата любов към живота е скрита под безразличие. Неискрената вежливост е като фалшиви скъпоценности, а неискрените целувки - като изкуствени цветя. Недружелюбната личност е бреме за обществото. Божественост е човешкото съвършенство, а човечност - божествено ограничение. Мъдрите изказват своето възхищение чрез уважение. Не взимайте онова, което не сте в състояние да върнете, понеже животът е взаимност. Животът това е възможност и много жалко, ако човек осъзнава това, когато е вече твърде късно. Няма нищо случайно. Всички ситуации в живота водят до съвсем определен край. Прошката принадлежи на Бога. Тя става привилегия на смъртния, само когато друг моли за нея. Самосъжалението е причина за всички нещастия в живота. Сдържаността придава благородство на личността. Ако не принадлежим дори на самите себе си, какво тогава можем да наречем в този свят своя собственост? Живот с глупав спътник е по-лошо от смърт. Сърцето на човека е храм. Ако вратите му са затворени за хората, те ще са заключени и за Бога. Духовността е нагласа на сърцето. Тя не се придобива нито с обучение, нито с набожност. За моралността на човека трябва да се съди само по неговото отношение, а не по постъпките му. Във вярата на всеки човек има нещо благостно за него. И да съкрушиш тази вяра, е все едно да съкрушиш неговия Бог. Искреното отношение не изисква думи. Дори мълчанието може да говори за почтително отношение. Сърцето е врата към Бога. Почукаш ли, отговорът идва. Животът може да бъде пълен с благословения, ако знаеш как да ги получиш. Накъдето върви тялото, натам върви и сянката. Така и лъжата следва истината. Нищо лъжливо няма да има успех, а ако има видим успех, то той може да донесе само лъжлива полза. Всичко, което поражда силно желание в сърцето, го лишава от свобода. Няма нищо, което сме взели от пазара на живота, за което рано или късно да не трябва да платим. Щастието само по себе си е нещо естествено и се постига с естествен начин на живот. Всичко хубаво и ценно се придобива трудно. Всичко, което е от Бога, е за всички души. --- ЧАЛА* --- * Тема. Просветено утвърждение. Скритото желание на Твореца представлява тайната на цялото Творение. Красотата - това е животът на художника, темата на поета, душата на музиканта. Тщеславието е короната на красотата, а скромността - нейния трон. Без скромност красотата е мъртва, тъй като скромността е духът на красотата. Красотата, която скромността скрива, изкуството нежно разкрива. Уважавайки човешките наклонности, то сваля воала от красотата, която хорските обичаи скриват. Истинското изкуство не отдалечава човека от природата. Напротив, то го приближава към нея. Добрата репутация е също толкова крехка, колкото и тънкото стъкло. Човек без собствена репутация не изпитва никакво уважение към репутацията на другиго. В чувството за хумор се крие божествена искра. Нещастният винаги търси някакво оправдание, за да бъде отхвърлен. В живота човек бива разпъван в четири посоки от природата, обстоятелствата, закона и идеала. Никога не бива да се шегувате с глупак. Ако вие му хвърлите цвете, той ще ви хвърли в отговор камък. Великите личности в света не са много, а онези, които ги познават, са още по-малко. Всички съкровища на света са прекалено малка цена за една дума, запалваща душата. Преуспява единствено истината, лъжата е само разход на време и загуба на енергия. Успехът придава реален вид дори на лъжливи неща. Истина, която разрушава мира и хармонията, е по-лоша от лъжа. Егоистът не може да си представи някой да не е егоист. Затова той винаги подозира неегоистичния в лъжа. Както водата е очистващ ,целомъдрен елемент във физическия свят, така и любовта изпълнява същата служба в по-висш план. Когато човекът стои пред избор между полза духовна и полза материална, тогава той показва къде се намират неговите ценности - на земята или на небесата. Човекът се чуди на своето минало и бъдеще. Колко удивителен би станал животът за него, ако той осъзнаеше само настоящето си. Всеки момент в живота ни е възможност. И най-великата възможност е да знаеш цената на тази възможност. Всичко, което живее, е дух; всичко, което умира, е материя. Доброто и злото присъстват в човешката природа едновременно. Когато едното се проявява, другото е скрито, както подплатата на палтото. Отсъствието на великодушие означава, че вратите на сърцето са затворени. Нищо не може да излезе навън и нищо не може да влезе вътре. На земята или на небето няма нищо недостъпно за човека. Щом Бог е достъпен за него, какво може да бъде по-висше от това. Индивидуалността на човека се доказва чрез мъдростта му и се познава чрез сравнение. Бог обаче, бидейки съвършен, е непознаваем за човека. Изразяването на чувства е изтичане на енергия от сърцето. Ако тя бъде запазена, ще се превърне в сила. Ако желанието не се е изпълнило, това не означава, че човекът не е знаел, как да си пожелае. Неуспехът е породен от неясните му подбуди. Умният човек с остър език прилича на отровна змия. Неговите саркастични забележки са по-пагубни от жилото на скорпиона. Не допускай твоята репутация да попадне в лапите на маймуни. Те ще я гледат с любопитство, ще я търкалят и ще й се смеят, ще я издърпват един от друг и в края на краищата ще я разкъсат на части. Не доверявай тайната си на дявола. Ако направиш това, тогава този, който би трябвало да ти е роб, ще стане твой господар. С вяра, добра воля, увереност в себе си и надежда, обърната към живота, човек винаги ще спечели своето сражение, колкото и трудно да е то. Всичко съществуващо има своята противоположност, освен Бог. Точно по тази причина Бог не може да бъде разбран. Истинската духовност не е здрава вяра или убеждение. Това е облагородяване на душата чрез издигането й над препятствията от материалния живот. --- ГАМАКА* --- * Това, което влиза в сърцето на поета, интонира се с различни ноти. Аз не бих могъл да се насладя на красотата на добродетелта, ако не познавах греха. Всяка загуба в живота смятах за изхвърляне на стара дреха, за да облека нова. И новата винаги беше по-хубава от старата. Аз гледам на своята постъпка по отношение на всеки човек като постъпка спрямо Бог. И постъпката на всяка личност спрямо мен приемам като постъпка на Бог. В живота нищо не ме радва така, както възможността да радвам другите. Но е трудно да радваш всекиго. Бих приел или рая, или ада, но не и чистилището. Аз дойдох не за да променям човечеството. Дойдох, за да му помогна още. Моята дълбока въздишка се издига като вик на земята, а отговорът идва отвътре като Послание. Аз съм прилив в морето на живота, изхвърлящ на брега всички, които попаднат в моите обятия. --- ГАЙЯТРИ* --- *Свещени песни. Молитви. Опази ме, Господи, от земните страсти и привързаности, заслепяващи човечеството. Опази ме, Господи, от изкушенията на властта, славата и богатството, пречещи на хората да видят Твоето великолепие. Опази ме, Господи, от душите, заети постоянно с причиняване на мъка и беди на ближните и намиращи радост в чуждата болка. Опази ме, Господи, от изпълнения със завист и ревност поглед, хвърлен към Твоите щедри дарове. Опази ме, Господи, да не попадна в ръцете на играещите деца на земята, те могат като си играят с мен да ме счупят накрая, както децата често чупят играчките си. Опази ме, Господи, от всякакви напасти, идващи от горчилката на враговете ми и невежеството на моите приятели. Амин. --- СУРА* --- *Нота. Бог говори чрез пламтящата душа. Благословен е този, който е намерил своята цел в живота. Благословен е този, който обитава жилището на своята душа. Благословен е този, който чува зова от минарето на своето сърце. Благословен е този, който вижда звездата на своята душа, подобно на светлината на фара в пристанището, видян от морето. Благословени са невинните, които се доверяват и вярват. Благословени са онези, които смирено се стремят към първопричината на истината и не усещат умората. Благословени са онези, които се страхуват да не причинят другиму и най-малката болка с мисъл, слово или действие. Благословени са безкористните приятели и онези, чийто девиз в живота е - постоянство. Благословени са онези, които скриват драскотините, получени от другите, дори от собствения си поглед. Благословени са гордеещите се с Бог. Понеже те ще наследят Царството Небесно. Благословени са онези, които принасят жертви от доброта. Истина е, че сърцето, отгледало Божествената любов, ще бъде увенчано със слава в Съдния ден. Истина е, че сърцето, повтарящо постоянно Свещеното Име, ще бъде възвеличено. Истина е, че сърцето, отразяващо Божествената светлина, е озарено. Истина е, че сърцето, отзивчиво към Божественото слово, е освободено. Истина е, че сърцето, приемащо Божествения покой, е благословено. Истина е, че благословението е дадено на всички души. Понеже всяка душа, каквато и да е нейната вяра или вярвания, принадлежи на Бога. Истина е , че завиждат на онзи, който обича, без да иска нищо в замяна. Истина е, че всяка душа търси именно истината. Истина е, че този, който не губи надежда, ще преуспее в живота. Истина е, че животът е постоянна борба. А победител е само онзи, който е завоювал себе си. Истина е, че всичко, което води до щастието, е благо. Истина е, че който зачита човешките чувства, е духовен. Духовният ръст означава да настроиш себе си на по-висок тон. Периодът на духовно развитие на човека зависи от ритъма на живота му. Духът започва да придобива правото да владее собствената си воля, когато душата е развита. "Блажени са нищите духом"… --- ТАЛА* --- *Ритъм. Ритъм, формиран чрез сравнение. Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек. Този, който отвръща с по-лошо за полученото по-добро, е егоистичен. Този, който се опитва дори при размяната да бъде добър, е практичен. Този, който отвръща с добро за злото, е свят. Този, който отвръща с по-малко зло на по-голямо зло, е обикновен. Този, който дори когато връща, се опитва да бъде зъл, е злобен. Този, който отвръща с по-голямо зло за по-малко зло, е дявол. Този, който отвръща със зло на доброто - за него няма име. Този, който се пази да не прави някого на глупак, е умен. Този, който не позволява на другите да го правят на глупак, е мъдър. Този, когото другите правят на глупак, е простак. Но този, който съзнателно си позволява да го правят на глупак, показва нрав на свят човек. Човек доказва своята неподправеност с искреност, благородството си - с благодетелно сърце, мъдростта - с търпимост, величието - с издръжливост на постоянно дразнещите влияния на живота. Храбър е този, който преживява мъжествено всички неща. Страхлив е онзи, който се бои да направи стъпка в нова посока. Глупав е онзи, който плува с потоците на въображението и удоволствието. Мъдър е онзи, който изпитва всичко, но въпреки това остава на пътя, който води до неговото предназначение. Животът е справедлива търговия, в която всичко се регулира, когато му е времето. За всичко, което вземате от него, вие рано или късно сте длъжни да заплатите своята цена. Някои неща можете да заплатите предварително. Някои неща сте длъжни да платите след доставката. А някои - по-късно, когато ще бъде представена сметката. Този, който се бои от порока, му се подчинява. Този, който е склонен към порока, е негов пленник. Този който сам се запознава с порока, е ученик на порока. Този, който си взима поука от порока, който минава през него и се издига над него, е господар и победител. Глупавият яде повече, отколкото може да усвои; събира по-голям товар, отколкото може да носи, реже клона, на който седи, и пръска шипове по своя собствен път. Този, който казва: "Аз не мога да търпя", - показва своята незначителност. Този, който казва: "Аз не мога да понасям", - показва своята слабост. Този, който казва: "Аз не мога да общувам", - показва своята ограниченост. Онзи, който казва: "Аз не мога да простя", - показва своето несъвършенство. Щастлив е онзи, който прави добро на другите; и нещастен е онзи, който очаква добро от другите. Този, който не пропуска възможност да направи нещо хубаво, е добър. А този, който се радва на такава възможност, когато това се случва, е още по-добър. Но този, който винаги забелязва такава възможност и прави добро, е благословен сред хората. Този, който се обръща към хорския разум, чука на вратата на човешкия мозък. Той е оратор. Този, който се обръща към емоциите на хората, влиза в сърцата на хората. Той е проповедник. Но този, който дълбоко трогва духа на своите слушатели, той е пророк - той ще пребъдва в душите им винаги. --- ТАНА* --- * Трели. Душата, която говори с природата. Розова пъпчице, какво си правила цяла нощ? - Събрала ръце, молех небесата да отворят моето сърце. Лале, защо си отворило устата си? - Искам да ти кажа какво разбрах в тишината. И какво е то? - Превърни себе си в празна чаша. Орхидея, какво показват твоите листенца? - Грациозните движения на танца. Какво изразява твоят танц? - Земята, въздаваща дан на небесата. Малки маргаритки, защо стоите толкова близо до земята? - Защото земята е домът на всички смъртни същества. Малки маргаритки, какво проповядвате вие? - Благословени са смирените, понеже те ще наследят земята. Малки маргаритки, защо сте тук? - За да отразяваме небесата на земята. Малки маргаритки, в какво се състои дългът ви? - Да утешаваме наранените сърца. Малки маргаритки, какво правите тук, в църковния двор? - Ние служим на Бога, навеждайки се към стъпките на Неговите създания. Кактус, защо си покрит с бодлички? - Аз съм езикът на злобния човек. Кактус, защо твоят ствол е бодлив? - Аз съм ръката, сътворяваща зло. Кактус, откъде са шиповете по твоите листа? - Аз съм сърцето на злия, получаващ удоволствие, когато обижда другите. Кой си ти, розов храст - приятел или враг? - Аз съм и едното, и другото. Моите цветя галят приятеля, а шиповете бодат врага. Защо растете толкова близо едно до друго, пшенични зърна? - Нашата сила е в единството. Ето защо вие търсите в нас подкрепа за своя живот. Борове, кои сте вие? - Ние сме призраците на онези мъдреци, които са предпочели да бодърстват в уединение в гората пред светския живот. Какво означават вашите клони, борове? - Ръце, протегнати от небесата, благославящи земята. Борове, за какво сте създадени? - Ние сме храмове, издигнати за покланящите се на Бога в природата. Борове, открийте ми тайната на вашия живот? - Ние сме сенките на душите, разпънати на кръстовете, търпеливо очакващи часа на своето освобождение. Сухо дърво, защо те горят? - Защото повече не мога да давам плодове. Буря, какво ти дава такова чувство? - Моята страст към земята. Пари, какво означавате? - Ние сме печат върху сърцето. Сърцето, веднъж белязано от нас, няма да обича повече никого, освен нас. Когато вие си тръгвате, какво се случва с вашите възлюбени? - Ние оставяме знак върху сърцето му, който винаги напомня за себе си, като рана. Пари, какво ви харесва повече от всичко? - Сменящите се ръце. Къде е вашето жилище? - В сърцето на нашия поклонник. Къде се събирате? - Там, където сме горещо желани. Къде оставате? - Там, където ни обожават. Пари, кого търсите? - Онзи, който търси нас. Кому се подчинявате, пари? - На този, който се издига над нас. Ние ставаме негови роби и като прах се стелем под стъпките му. Сатана, къде си си намерил пристанище? - В лукавия взор и острия език, в бъбривите уста и в любопитните уши, в ленивите ръце и нетърпеливите крака, в порочното тяло и извратения разум, в скърбящото сърце и мрачната душа. Как се проявяваш? - С намигащо око и насмешлива усмивка, рязка дума и лъжливи сълзи. "Защо?", какво си ти? - Аз съм вик на гладен ум. "Защо?", какво означаваш ти? - Аз съм, който чука на затворена врата. "Защо?", какво представляваш ти? - Бухал, който денем не може да вижда. "Защо?", от какво си недоволен? - От раздразненото съзнание. "Защо?", какви са условията, при които живееш? - Аз съм затворен в тъмна стая. "Защо?", колко дълго продължава твоят плен? - Цялата нощ. "Защо?", какво чакаш с такова нетърпение? Изгрева. "Защо?", нали ти самото си покровът върху онзи отговор, който очакваш! Кибритена клечка, какво каза ти, когато те запалих? "Защо?" Хазрат Инайят Хан

Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си. Едното са корени, а другото - криле. Ходинг Ние сме това, което мислим. Всичко, което сме - произлиза от нашите мисли. С нашите мисли ние правим света. Говори и действувай с един нечист ум и...грижите ще те следват, както колелото следва волът, който тегли каруцата. Ние сме това, което мислим. Всичко, което сме - произлиза от нашите мисли. С нашите мисли ние правим света. Говори и действувай с чист ум и.....щастието ще те следва, като твоя неизменна сянка. На този свят умразата още никога не е отстранила омраза. Само любовта отстранява омразата. Това е законът древен и неизтощим. Ти също ще изчезнеш един ден. Знаейки това как можеш да влизаш в кавга. " Колко лесно вятърът прекършва едно чупливо дърво. Търси щастието в сетивата, посвети се на ядене, пиене и секс и ти също ще бъдеш изкоренен. Вятърът не може да изкорени една планина. Изкушенията не могат да докоснат човекът, който е буден, силен и скромен. Който се е надмогнал и следва Законът. Ако мислите на един човек са мътни, ако той е безразсъден и пълен с лъжа как може да облече жълтата роба? А който е господар на своята собствена природа Интелигентен, чист и истински Той може да облече жълтата роба. Бъркайки фалшивото за истинското и истинското за фалшиво, ти игнорираш сърцето и се изпълваш с желания. Виж фалшивото като фалшиво, истинското като истинско, погледни в сърцето си, Следвай своята природа. Един лекомислен ум е един слаб покрив. Страсти като дъжд наводняват къщата. Но ако покривът е здрав - това е сигурен подслон. Колкото и святи думи да четеш, колкото и много да ги говориш, каква полза ще ти донесат ако не действуваш съобразно с тях? Ти един пастир ли си, който брои овците на другите никога не стъпвайки сам на Пътя? Чети колкото искаш малко думи и говори по-малко Но действувай според Законът! Откажи се от старите начини: Страсти, враждебност, глупост. Узнай Истината и намери Мир! Стъпи на Пътя. " Будноста е път към Живота. Глупакът спи.... все едно, че вече е мъртав. Но Учителят е буден и Той живее завинаги. Той наблюдава, той е ясен. Колко щастлив е той?! Защото Той вижда че будноста е Живота. Колко щастлив е Той?! Следвайки Пътя на Будноста. С голямо постоянство Той медитира, търси Свободата и Щастието. И тъй събуди се, откликвай, внимавай! работи с грижа и внимание. Живей по този начин ..и Светлината ще расте в теб. Глупакът е безгрижен. Но Учителят охранява своите будности. Това е неговото най-скъпо съкровище. Той никога не се поддава на желанията Той медитира и в силата на своето решение Той открива Истинското Щастие. Той преодолява желанията и от кулата на Мъдроста Той гледа надолу безстрастно над страдащата тълпа. От върха на планината той гледа надолу към тези които живеят до земята. Разумен между безумните Буден докато другите сънуват Бърз като състезателен кон той изпреварва на полето. Чрез Будност Индра стана Бог на боговете. Колко прекрасно е да си буден. Колко глупаво - да спиш." " Както стрелецът издялква и прави прави своите стрели, така Учителят отправя своите изправени мисли. Като една риба извадена от водата се мята на брегът. Мислите се блъскат и трептят, те вибрират и са нестабилни. Те странстват по тяхна воля. добре е да ги контролираш. И овладяването им носи Щастие. Но колко финни са те, колко заблуждаващи. задачата е да ги укротиш и командвайки ги - да намериш Щастието. Как може една безпокойна мисъл за разбере Пътят? Ако човек е обезпокоен той никога няма да се изпълни с Познанието. С пълна концентрация Учителят направлява своите мисли, Той приключва тяхното скитане, седнал в пещерата на Сърцето Той намира Свободата. Една необезпокоена мисъл спира да оценява какво е право и криво. Една мисъл над осъждането наблюдава и разбира. Твоят най-голям противник не може да те нарани така, както твоите собствени мисли - неовладяни Но веднаж овладяни никой не може да ти помогне повече нито дори твоят баща или майка. " Кой ще победи този свят и светът на смъртта с всичките и богове? Кой ще открие сияйният Път на Законът? Ти ще го сториш! Както този човек, който търси цветя, намира най-красивото, най-рядкото цвете. Разбери, че това тяло е просто като пяната на една вълна, сянката на една сянка. Пречупи стрелите на цветята на желанията и тогава невидим.. се измъкни от Царя на Смърта и продължавай пътуването си... Смъртта покорява човекът, който отглежда цветя, докато с разсеяни мисли и жадни сетива търси напразно щастието в удоволствията на този свят. Смърта го отвлича, както един порой отвлича едно заспало село. Пчелата събира нектар от цветята без да се привързва към тяхната красота и аромат. Нека Учителят да се застоява и да скита. Погледни своите собствени грешки, какво си направил и какво не си успял да направиш. Отмини грешките на другите. Като едно красиво, Блестящо, но...без мирис цвете, са красиви, но празни думите на човекът, който говори, но не вярва в думите си. Ароматът на сандаловото дърво, розата, жасминът не могат да пътуват с/у вятъра. Но ароматът на добродетелта пътува срещу вятъра ...до краят на света. Колко по-фин е ароматът на добродетелта от този на сандаловото дърво, розата,синият лотус и жасминът. Тяхният аромат не достига далеч, но ароматът на добродетелта се издига до небесата. Желанията никога не прекосяват пътя на добродетелният буден човек. Неговото излъчване ги освобождава. Следвай Пробуденият И от тълпата на слепите светлината на твоята мъдрост ще свети чиста. prikazkata.net

Просто да се замислиш Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. "Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погреб*лната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод". Аз винаги си спомням тези думи. Те промениха моя живот. Днес аз чета повече от по-рано и чистя по малко. Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми. Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя. Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени. От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това. Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник. Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече: едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени. Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни". Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни". Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най-близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот. Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено. Ако си обаче много зает, да се освободиш за няколко минути и си кажеш: "някой ден...." - това утре може да продължи дълго и ти никога да не го направиш...

ДА СЕ НАУЧИМ ДА ОБИЧАМЕ СЕБЕ СИ Ето моята тайна .Тя е много проста : Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите. Антоан дьо Сент - Екзюпери ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА 1.Ще получиш тяло . Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде твое през цялото време , докато си на тази земя. 2.Ще усвояваш уроци. Записан си в целодневното неофициално училище наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят неуместни и глупави. 3.Няма грешки има само уроци. Израстването е процес на проби и грешки : експериментиране.,,Провалените"експерименти също са част от процеса , както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва ,,успешен". 4.Урокът се повтаря , докато се научи. Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини , докато го научиш . Тогава продължаваш със следващия. 5.Усвояването на уроци няма край. Няма част от живота , през която да не се налага да усвояваш уроци.Докато си жив , винаги има уроци, които трябва да бъдат научени. 6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук". Когато твоето ,,там" стане ,,тук", ти просто ще откриеш друго ,,там", което пак ще изглежда по-добре от ,,тук". 7.Другите за теб са само огледала. Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого , освен ако в него не виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си. 8.От теб зависи как ще изживееш живота си. Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими .Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.Изборът е твой. 9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия. Отговорите на въпросите, поставени от Живота , носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и да вярваш. 10.Ще забравиш всичко това. Чери Картър-Скот

ЩАСТИЕ Антените самотни като гларуси стърчат и кокалести длани олюляват, във вените им сивкави сълзите им мълчат и сивата им болка не издават. Те също като влюбени желаят да допрат ръцете си, от обич непогалени; в доброто електричество на топлата си плът да имат кръв от слънцето запалена. Аз виждала съм нощем как надигат гърбове и сякаш искат нещо да си кажат. Зашибват в очите им сърдити ветрове и искат любовта им да премажат. Ний хората щастливи сме, че нашите ръце обичат се със обич като птици. Ний плачем или смеем се лице срещу лице, горещи като електрични жици. И нека не превръщаме в антени своя ум; да мислим, да превземаме простори, да бъдем светли, истински през своя къс живот. И нека се гордеем, че сме хора. (П.Д.)

Един крал повикал съветниците си и казал:

- Поръчал съм да ми изработят много красив пръстен. Ще вградят един от най-скъпите диаманти. Искам да скрия в пръстена някакво послание, което да ми помогне в моменти на отчаяние. Трябва да бъде много кратко, така че да се побира под диаманта.

Съветниците били мъдри мъже, велики учени, можели да напишат блестящи трактати, но как да му дадат послание в не повече от две или три думи, което да му помогне в моменти на истинско отчаяние... Мислили, разлиствали дебелите си книги, но не успели да открият нищо.

Кралят имал един много стар прислужник, който можел да му бъде баща - бил прислужик още на баща му. Майка му починала много рано и този слуга се грижел за него, затова бил на висока почит в двореца. Кралят изпитвал дълбоко уважение към него. Старецът казал:

- Аз не съм мъдър човек, учен, ерудиран. Но знам посланието, защото има само едно послание и тези хора не могат да ти го дадат. Може да ти го даде само мистик, човек, който е познал себе си.

По време на живота си съм срещал всякакви хора и един от тях беше мистик. Той беше гост на баща ти и аз му служех добре. Когато си тръгна ми даде това послание като жест на благодарност за моята вярна служба, - и той го написал на листче хартия, сгънал го и казал продължил, - не го чети, просто го скрий в пръстена. Отвори го едва, когато всичко друго се провали, когато нямаш друг изход.

Това време настъпило скоро. Врагове нападнали страната и кралят загубил кралството си. Той бягал с коня си, само за да спаси живота си и вражеските конници го преследвали. Той бил сам, те били много. Стигнал до място, където пътят свършвал - на ръба на една скала, а отдолу зеела пропаст. Това означавало сигурна смърт. Не можел да обърне назад, чувал грохота на преследвачите зад гърба си. Не можел да хукне напред, нямало изход...

Изведнъж си спомнил за пръстена. Отворил го, разгънал листчето и на него с много ситни букви било написано едно невероятно ценно послание. Там просто пишело: "И това ще отмине."

Тишината го заляла, когато прочел - "и това ще отмине". И то отминало. Всичко отминава, нищо в света не е вечно. Враговете, които го преследвали, се изгубили в гората, поели по грешен път, тропотът от копитата на конете им бавно, бавно заглъхнал.

Кралят бил изключително благодарен на слугата си и на непознатия мистик. Тези думи се оказали чудодейни. Той сгънал хартийката, сложил я обратно в пръстена, събрал разпиляната си армия и си върнал кралството. В деня, в който влязъл в столицата като победител, хората били организали огромно тържество - музика, танци, навсякъде по улиците на града и той се чуваствал много горд. Старецът вървял редом с каляската. Той казал:

- Сега е подходящият момент. Прочети отново посланието.

Кралят се удивил:

- Какво искаш да кажеш? Аз съм победител, хората празнуват. Не съм отчаян, това не е безизходна ситуация.

Старецът отговорил:

- Чуй какво ми каза светецът - това послание не е само за моменти на отчаяние, то е и за моменти на голяма радост. То е важно не само, когато си победен, а и когато си победител. Не само, когато си последен, но и когато си пръв.

Кралят отворил пръстена и прочел послението: "И това ще отмине" и внезапно го обхванала същата тишина, същият покой насред тълпите - ликуващи, танцуващи, радостни - но гордостта, егото се били стопили. Всичко отминава.

Той повикал стария си прислужик да седне до него в каляската и попитал:

- Има ли нещо друго? Всичко отминава. Това послание се оказа много ценно.

Старецът отговорил:

- Третото нещо, което светецът каза, беше: "Запомни, че всичко е преходно. Само ти оставаш, оставаш завинаги като наблюдател."

Автор: Yana

Не знам доколко горната история има общо със суфизма, но така е: всичко отминава. Не винаги армията преследвачи се загубва в гората, не винаги сме победители. Само наблюдателят винаги е. В историята липсва само едно нещо. Директното преживяване на "наблюдателя" е всъщност преживяване на абсолютно щастие. Независимо от преживяванията, независимо от картинките които "наблюдателят" преживявява. Така че според мен смисълът на историята е, че има преходни неща има преходни радости и преходни страдания. Възможно е абсолютно щастие. Когато изчезне разделението между субект, обект и действие, когато преживяваме преживяващият.

Всичко това са просто думи, Вало.

Да. Думи са. Думите сочат към начин на преживяване.

пп

И аз обичам жена си.

Всъщност обичам всички жени

Редактирано 23 март 200719 г. от Вало (преглед на промените)

В този смисъл полусуфий можем да наречем човек, който е освободен от задължението да бъде ученик, но трябва да продължи сам по Пътя към крайната цел.

А какво означава задължение да бъде ученик, не може ли просто да си тръгнеш? Суфиийсткият учител ще бъде ли щастлив ако ученикът му стане примерно католик или индиански шаман?

И каква всъщност е крайната цел? /Какви да методите за постигането и?/

А какво означава задължение да бъде ученик, не може ли просто да си тръгнеш? Суфиийсткият учител ще бъде ли щастлив ако ученикът му стане примерно католик или индиански шаман?

Никой не е "длъжен" да бъде "ученик" - няма някакво фомално задължение. Необходимостта един ученик да се придържа към положението си на "ученик" идва от факта, че със започването на обучението човек излиза от състоянието на "заспал", но още не се е събудил - в това състояние той е най-беззащитен.

Можеш да си го представиш чрез развитието на една пеперуда. "Спящият" е гъсеницата. Възможностите на гъсеницата са много ограничени - тя може само да пълзи и яде. Превръщането в пеперуда преминава през стадия на какавида - какавидата е най-безпомощното състояние. Пеперудата може да лети и да се храни с нектар, гъсеницата може да пълзи и да се храни с листа, а какавидата не е нито едното, нито другото.

Ако ученикът не издържи на изпитанията и се откаже да върви по средата на Пътя, той/тя се оказва в ужасяващо положение - нито може да се върне в света на "спящитя", а в повечето случаи няма сила и проницателност да открие Пътя сам и може да остане така - нито жив, нито умрял до края на земните си дни... Затова суфите не насърчават "кандидатсването" и Учителя може да отхвърли ученикът дори няколкостотин пъти - за да провери доколко силно и искрено е неговото желание и волята му да извърви Пътя докрай.

"Нека този, които върви не спира, докато не стигне" - илюстрация на тези думи на Исус е историята от Тората за жената на Лот, която се обърнала назад и се превърнала в стълб от каменна сол... Същият смисъл има и историята за Орфей, които слезнал в Ада да търси Евридика, но не издържал и в последният момент погледнал назад и я загубил завинаги.

Само Учител, постигнал истинската си същност, може да прецени кога ученикът е развил в себе си качествата, които му позволяват да "доизвърви" Пътя сам, без непосредственото ръководство и закрила от страна на Учител.

Колкото до католицизма или индианските шамани... Въпросът е безсмислен, но не съм способен да ти обясня по разбираем начин защо е така. Може би някой по-способен от мен би могъл...

В този смисъл полусуфий можем да наречем човек, който е освободен от задължението да бъде ученик, но трябва да продължи сам по Пътя към крайната цел. Той не може да обучава, след като е зает със собственото си развитие.

Тези думи са верни... и не съвсем верни. Исус и апостолите са пример за обратната ситуация - когато Исус напуска апостолите и ги изпраща "да научат всички народи" никой от тях не е постигнал Реалността и само Юда Искариотски се е доближил до нея. Рисковете, които носи едно такова поведение са, че Учителите (в случая апостолите) пренасят своите недостатъци върху учението и собствените си ученици. Предимството е, че на даден етап от развитието на обществото дори Учител, които не е постигнал Реалността в нейният цялостен вид може да бъде необходим и полезен - за умиращият от жажда в пустинята локвата кална и мръсна вода е спасение. За обитателят на близкият оазис предложението да пият от същата локва ще предизвика единствено смях.

А втората причина и предимство за подобно поведение е, че нуждите които възникват в процеса на обучение на другите са много силен стимул за "преподавателя" да разкрие истинските си възможности и способности. Най-малко няколко от апостолите са успели да постигнат Реалността посредством собствените си усилия - поне "Йоан" (който и да е той/тя), "Тома" - който и да е той/тя, Мария Магдалена, Юда Искариотски, Павел от Тарс, Яков (физически брат на Исус), а вероятно и Петър. За и от останалите апостоли са останали твърде малко сведения, за да може да се прецени.