"Трима мъдреци поискали да отидат на гости на султана,защото знаели,че султанът е мъдър.Задали му някои въпроси, но султанът се смутил.Разбрал, че тези мъдреци задават сложни въпроси.Искал да си помогне и извикал Молла Насредин-един суфи-мъдрец.След малко Молла Насредин идва с едно магаре,двамата се люлеят насреща на тримата мъдреци.Мъдреците, като го видели, се засмели и първият мъдрец казал: Кажи, неукий, къде е центърът на земята? Молла казал:Много просто, центърът на земята е точно под десният крак на моето магаре.-Как ще докажеш това?-Почвай да копаеш и като стигнеш до дъното, ще сверим резултатите и ще се убедиш.-Така първият "мъдрец" разбрал, че не може да излезе на глава с Молла Насредин и се отказал.

Дошъл ред на втория мъдрец.Мъдреците разбрали,че е малко опасен, но продължили битката.Вторият казал: Кажи неукий, знаеш ли колко звезди има на небето?-Разбира се, тяхното число съвпада с космите и косъмчетата на моето магаре.-Как ще докажеш това?-Почвай да броиш,като преброиш звездите, ела при моето магаре,аз ти го давам,ще броим, накрая ще сверим резултатите.-Разбира се, и втория "мъдрец" се отказал.

Двамата мъдреци се оттеглили с наведена глава. Дошъл ред на третия мъдрец, той бил по-смел, коварно се усмихнал и казал: О, премъдри говедарю, ти много прекрасно смяташ. Кажи колко косъма има на моята брада?-И той погладил своята дълга разкошна брада. Молла Насредин казал: Твоята брада има толкова косми, точно колкото косми има опашката на моето магаре.-Как ще докажеш това?-Много просто, започваме да скубем по един косъм от твоята брада и по един косъм от опашката на моето магаре, и накрая ще сравним резултата и сам ще се убедиш, че съм прав.-И така тримата подръка се хванали с наведени глави и избягали от неукия говедар."

huvh

Редактирано 3 октомври 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

Преди още да се появи дори будизма ведическите мъдреци са се наричали "РИШИ". Риши са имаи цялото знание за материалните вселени, при все това не са били свободни. Риши са имали ПЪЛНАТА астрална свобода.

С появявата на абрамизмът се забелязва тенденция от заповедничество към помъдряване(суфизъм)...до момента когато им кажеш на брадатите мъдреци, че мъдростта не струва нищо без ДА ЗНАЕШ Бога. Богът не е матрицата, нито живее в матрицата. Матрицата е мрак. Мракът не се разрушава със шакти-сила, раджо гуна, защото е тамас-гуна. Мракът отстъпва САМ при наличие на сатва гуна.

"Трима мъдреци поискали да отидат на гости на султана,защото знаели,че султанът е мъдър.Задали му някои въпроси, но султанът се смутил.Разбрал, че тези мъдреци задават сложни въпроси.Искал да си помогне и извикал Молла Насредин-един суфи-мъдрец.След малко Молла Насредин идва с едно магаре,двамата се люлеят насреща на тримата мъдреци.Мъдреците, като го видели, се засмели и първият мъдрец казал: Кажи, неукий, къде е центърът на земята? Молла казал:Много просто, центърът на земята е точно под десният крак на моето магаре.-Как ще докажеш това?-Почвай да копаеш и като стигнеш до дъното, ще сверим резултатите и ще се убедиш.-Така първият "мъдрец" разбрал, че не може да излезе на глава с Молла Насредин и се отказал.

Дошъл ред на втория мъдрец.Мъдреците разбрали,че е малко опасен, но продължили битката.Вторият казал: Кажи неукий, знаеш ли колко звезди има на небето?-Разбира се, тяхното число съвпада с космите и косъмчетата на моето магаре.-Как ще докажеш това?-Почвай да броиш,като преброиш звездите, ела при моето магаре,аз ти го давам,ще броим, накрая ще сверим резултатите.-Разбира се, и втория "мъдрец" се отказал.

Двамата мъдреци се оттеглили с наведена глава. Дошъл ред на третия мъдрец, той бил по-смел, коварно се усмихнал и казал: О, премъдри говедарю, ти много прекрасно смяташ. Кажи колко косъма има на моята брада?-И той погладил своята дълга разкошна брада. Молла Насредин казал: Твоята брада има толкова косми, точно колкото косми има опашката на моето магаре.-Как ще докажеш това?-Много просто, започваме да скубем по един косъм от твоята брада и по един косъм от опашката на моето магаре, и накрая ще сравним резултата и сам ще се убедиш, че съм прав.-И така тримата подръка се хванали с наведени глави и избягали от неукия говедар."

huvh

Редактирано 3 октомври 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Преди още да се появи дори будизма ведическите мъдреци са се наричали "РИШИ". Риши са имаи цялото знание за материалните вселени, при все това не са били свободни. Риши са имали ПЪЛНАТА астрална свобода.

С появявата на абрамизмът се забелязва тенденция от заповедничество към помъдряване(суфизъм)...до момента когато им кажеш на брадатите мъдреци, че мъдростта не струва нищо без ДА ЗНАЕШ Бога. Богът не е матрицата, нито живее в матрицата. Матрицата е мрак. Мракът не се разрушава със шакти-сила, раджо гуна, защото е тамас-гуна. Мракът отстъпва САМ при наличие на сатва гуна.

Помолих се и молитвата ми беше чута. Казано е: "Внимавай какво си пожелаваш защото може и да се сбъдне". Аз казвам, да то непременно се сбъдва!!! Ето нагледен пример, за силата и въздействието на молитвата. За тези които не вярват или се съмняват, нека станат вярващи.

Робиндранат Тагор

1

Залутани летни птици идват на прозореца ми, за да попеят и да отлетят.

И жълти есенни листа, които нямат песни, трепкат и падат там с въздишка.

Поздрави!

Помолих се и молитвата ми беше чута. Казано е: "Внимавай какво си пожелаваш защото може и да се сбъдне". Аз казвам, да то непременно се сбъдва!!! Ето нагледен пример, за силата и въздействието на молитвата. За тези които не вярват или се съмняват, нека станат вярващи.

Робиндранат Тагор

1

Залутани летни птици идват на прозореца ми, за да попеят и да отлетят.

И жълти есенни листа, които нямат песни, трепкат и падат там с въздишка.

Поздрави!

Сбъдва се, разбира се! Според докрината на ислямът, Алла изпълнява всички желания, каквито и да са те! И на мене Алла ми изпрати нов подпис -Тунелът на Любовта.

" Признавам. Аз съм обсебен.

Но моето обсебване ме освобождава в Любовта.

Твоето обсебване те заточва в затвор. "

Маулана Джалал ал-Дин Руми(спиралата)

А аз признавам. Ти си истинска зараза

Редактирано 3 октомври 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

"Абу Саид казва на своите ученици, на младите дервиши казва така: Тази вечер ще ви говоря за астрология. Те всички се учудили. Той казал: Тази година ще се случи това, което Бог иска, така както беше миналата година." Авторът е моят Учител

Поздрави!

Редактирано 7 октомври 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

Позволи ми, приятелко, да не се съглася.

Суфите използват курана и ислямската доктрина като изходна точка, като дреха, като средство за да тръгнат по пътя към Вътрешният извор. Друг е въпросът за произхода и същността на суфизма...

/опонирах на Ура, защото не съм съгласен, че само култът към Кришна, предлаган от ИСКОН, има освобождаващ от самсара характер. Аз считам, че всяка религия, философия или идеология може да изиграе тази роля, включително и ислямът, естествено/.

Позволи ми и на мен същото...

Ахл ал хак - Последователите на Истината, както сами наричат себе си ислямските мистици, наречени суфии, започват пътя си като аскетично движение, което рязко контрастира с действения и доволстващ дух на исляма. Етимологията на думата суфи се открива в един арабски термин, който е със значението на чистота и в този смисъл суфи означава чист по сърце или един от избраните. Най-ранните суфи са били по-скоро строги аскети и съзерцатели, отколкото мистици, а в едно свое изказване Пророка е заклеймил строгото монашеско въздържание и заповядал на своите привърженици да се отдадат на свещена война срещу неверниците.

Суфизмът като идеология има много по-близка същност до тази на гностицизма и есейството, например, по моему, отколкото до веруюто, изповядвано от ортодокалния ислям. Даже някои изследователи на суфизма считат, че то е движение, вдъхновено именно от християнските идеали.

За произхода на суфизма не може да се даде еднозначен отговор. Древните суфии са взаимствали, например, от манихеите термина саддик, с който наричали своите духовни адепти, а една по-късна школа, връщаща се към дуализма на Мани, поддържала идеята, че разнообразието на явленията произтича от смесването на светлината и мрака.

Освен това, поне според мен, концепцията на суфизма за разтварянето фана на индивидуалния "аз" в Универсалното Битие, има, със сигурност, индийски произход. Първият велик изразител на тази идея е персийският мистик Баязид от Бистам, който най-вероятно я е научил от своя учител Абу Али от Синд.

Ето някои пунктове от нея:

"Създанията са подвластни на променливи състояния. Но знаещият няма състояние, защото всички следи от него са заличени, същността му е погълната от нечия друга същност, а дирите му се губят в нечии други дири."

"Тридесет години Всевишният ми бе огледало, сега Аз съм огледало на самия Себе си."

"Аз отивах от Бога към Бога, докато нещо не извика в мен: "О, Аз - това си Ти!"."

Редактирано 10 май 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Позволи ми и на мен същото...

Ахл ал хак - Последователите на Истината, както сами наричат себе си ислямските мистици, наречени суфии, започват пътя си като аскетично движение, което рязко контрастира с действения и доволстващ дух на исляма. Етимологията на думата суфи се открива в един арабски термин, който е със значението на чистота и в този смисъл суфи означава чист по сърце или един от избраните. Най-ранните суфи са били по-скоро строги аскети и съзерцатели, отколкото мистици, а в едно свое изказване Пророка е заклеймил строгото монашеско въздържание и заповядал на своите привърженици да се отдадат на свещена война срещу неверниците.

Суфизмът като идеология има много по-близка същност до тази на гностицизма и есейството, например, по моему, отколкото до веруюто, изповядвано от ортодокалния ислям. Даже някои изследователи на суфизма считат, че то е движение, вдъхновено именно от християнските идеали.

За произхода на суфизма не може да се даде еднозначен отговор. Древните суфии са взаимствали, например, от манихеите термина саддик, с който наричали своите духовни адепти, а една по-късна школа, връщаща се към дуализма на Мани, поддържала идеята, че разнообразието на явленията произтича от смесването на светлината и мрака.

Освен това, поне според мен, концепцията на суфизма за разтварянето фана на индивидуалния "аз" в Универсалното Битие, има, със сигурност, индийски произход. Първият велик изразител на тази идея е персийският мистик Баязид от Бистам, който най-вероятно я е научил от своя учител Абу Али от Синд.

Ето някои пунктове от нея:

"Създанията са подвластни на променливи състояния. Но знаещият няма състояние, защото всички следи от него са заличени, същността му е погълната от нечия друга същност, а дирите му се губят в нечии други дири."

"Тридесет години Всевишният ми бе огледало, сега Аз съм огледало на самия Себе си."

"Аз отивах от Бога към Бога, докато нещо не извика в мен: "О, Аз - това си Ти!"."

С червено подчертаното в твоят пост съм напълно съгласен.

Точно това се оптвам да кажа на Ура - в лоното на всяка релгя, флософия, идеология се създават условия кандидати да тръгнат по вътрешния път към същността си. Като отправна точка може да е и психологията - например идеите на Юнг и т.н....

А за същността в учението на суфите, техният произход, история и постижения съвсем не съм подготвен да разговарям.

Но може би Инфи ще се включи

С червено подчертаното в твоят пост съм напълно съгласен.

Точно това се оптвам да кажа на Ура - в лоното на всяка релгя, флософия, идеология се създават условия кандидати да тръгнат по вътрешния път към същността си. Като отправна точка може да е и психологията - например идеите на Юнг и т.н....

А за същността в учението на суфите, техният произход, история и постижения съвсем не съм подготвен да разговарям.

Но може би Инфи ще се включи

Има едно определение на суфизма, което по най-краткия начин осветлява това учение и показва вътрешната идентичност с гностицизма.

Разбиране на Божествените истини.

Човекът, който го е дал, се нарича Маруф ал-Кахри. Родителите му са били сабеи, тоест мандеи и са живели в блатистата област около Вавилон между Басра и Уасид. Традиционният ислям гледа на тези хора като един от Народите на писанието, както се е гледало и на християните. Мандеизмът е гностично монотеистично учение, изповядващо дуализма и вътрешния път към светлината, досущ като гностицизма.

Редактирано 11 май 200917 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Има едно определение на суфизма, което по най-краткия начин осветлява това учение и показва вътрешната идентичност с гностицизма.

Разбиране на Божествените истини.

Човекът, който го е дал, се нарича Маруф ал-Кахри. Родителите му са били сабеи, тоест мандеи и са живели в блатистата област около Вавилон между Басра и Уасид. Традиционният ислям гледа на тези хора като един от Народите на писанието, както се е гледало и на християните. Мандеизмът е гностично монотеистично учение, изповядващо дуализма и вътрешния път към светлината, досущ като гностицизма.

Много точно, съгласен съм.

При суфите в стихотворна форма с мантрическа точност и много синтезирано се поднасят истини, които докосват най-дълбоките струни на същността ни. Като причи са - всеки ги разбира до нивото, до което може и намира в тях това, което му е нужно...

Много точно, съгласен съм.

При суфите в стихотворна форма с мантрическа точност и много синтезирано се поднасят истини, които докосват най-дълбоките струни на същността ни. Като причи са - всеки ги разбира до нивото, до което може и намира в тях това, което му е нужно...

Yessssssssss!!!

О, Ти, в чийто точен лък

сърцето ми като стрела е легнало

и ни на косъм не се е отклонило

от Твоя заповед, нито я е пренебрегнало,

вода аз черпих и изливах,

за да пречистя тялото си тленно,

но глъбините ми са в Твоето владение -

Господи, пази ги чисти неизменно!

Yessssssssss!!!

О, Ти, в чийто точен лък

сърцето ми като стрела е легнало

и ни на косъм не се е отклонило

от Твоя заповед, нито я е пренебрегнало,

вода аз черпих и изливах,

за да пречистя тялото си тленно,

но глъбините ми са в Твоето владение -

Господи, пази ги чисти неизменно!

Люцка, еволюцията на женската природа върви последоватлено в от архетипност "Телец-Рак-Везни". Те и за това са тези ТРИ архетипа, които най-много обичат сладко. Понякога намесва и Дева вместо Рак. Но всъщност Рак е женската сърцевина, тъй като се управлява от Луната. От всички щипалки и рогати в зоо-кръга Ракът е най-добродушен. Неговите щипалки служат по-скоро за самоотбрана и то да покаже малко зло(тъй като без зло душата не може да се задържи дълго в материалния свят!! ), но всъщност Ракът се крие или в черупката или в дупката, и не напада, като Скорпионът

Редактирано 11 май 200917 г. от U.Ra (преглед на промените)

именно, от там и "присмял се хърбел на щърбел"

ха! то и диагноза имало

С което току що постави диагноза на себе си...

Умна!

А ти да виждаш вятър на снимката?

Ето ти тръстика на вятъра. И къде са чупките тук?

Странно е когато върху бетонна плоча градиш керпичена къща, но да не забравяме, че религиите са създадени, за да властва една част от хора над други хора.

Суфи-те нямат религиозна принадлежност, Дагпо.

Не ислямът е изграден върху суфизма, а е обратното - суфизмът възниква точно върху база ислям. Суфите, които всъщност наричат себе си ахл ал хак - последователи на Истината , са мистиците на исляма. Те са религиозни философи в контекста на исляма и никъде другаде. Думата суфи си има специфична религиозна конотация и употребата й е ограничена в средите на мистиците, изповядващи именно ислямската вяра, а не друга. Първите суфи се появяват и подвизават като отшелници-аскети и съзерцатели. Аскетизмът им е своеобразен отговор-бунт именно на неумолимата от човека божия предопределеност, на която втълпява Корана. Бягството на суфите е отговор на неизбежността, заложена в исляма. "Суфизмът означава да не притежаваш нищо и да не си притежаван от нищо" - тоест ислямските мистици в противовес на исляма учат, че човек сам разполага със себе си, а не е играчка в ръцете на Аллах. И именно по този начин суфите са знаели, че са най-близко до бог, както го наричат те Възлюбения - "Аз отивах от Бога към Бога, докато нещо не извика в мен - "О, Аз - това си Ти!" - това интуитивно прозрение страшно много ми напомня на "Аз съм пътят и истината, и живота!". По своята същност суфизмът може да се сравни с християнския гностицизъм - произходът на думата суфи е от един арабски корен със значение чистота - нещо напълно идентично със значението на думата катар - чист. Аналози и сходства суфизмът има също и с будизма - и това е съвсем обяснимо - географски възникването на суфизма бележи близост с манихеи, сабеи, както и будисти. Има една легенда за аскетът-суфи Ибрахим ибн Адхам, който е бил принц на Балх и напуска трона си, за да стане странстващ дервиш - та това си е чисто и просто повторение на историята на Буда. Също - концепцията фана на суфизма - за разтварянето на индивидуалния аз в Универсалното битие със сигурност има индийски произход. И изобщо... аналози... Но суфизмът, Нел, произлиза от исляма, а не обратното, както казваш ти. Суфизмът е мълчаливият бунт на човека-философ срещу тежестта и сковаващото безсмислие - абсолютната предепопределеност на човешката съдба в религията ислям. И това личи от думите на великият персийски мистик Абу Саид ибн Абу-л-Хаир, който говори от името на каладерите - странстващи дервиши и представя с учудваща смелост техните принципи, които са в разрез с традиционните ислямски вярвания:

Развалини щом станат джамиите в света -

ще бъде увенчана на делото ни светостта.

А истинският мюсюлманин не ще се появи,

докато едно не станат вярата и безбожността.

И аз обичам суфизма. Наскоро един приятел ми прати музика на вълшебника Омар Фарук Текбилек. Ей на това парче не мога да стоя безразлична, то извира от душата ми:

Поздрав за теб, Нел!

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=8LwGYrzx3DM&feature=fvw

Редактирано 12 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Лу, диагнозата за себе си я поставих в един от постовете си към Дагпо. Глуповатичка съм. И като глуповатичка, а не глупава, не ми е трудно да предположа, че който иска да прочете за суфизма, ще налети на това, което ти току що постна. Но... Има едно „но” суфизмът няма начало, няма да има и край. Той ще е вечен, както е вечен човешкият дух-суфизмът е Божествената мъдрост. Мъдростта, че Бог е светлина, че Бог е Любов и че Той е вътре в нас и навсякъде около нас, живеем, движим се и съществуваме в Бог. Ето такова е учението на суфизма. Когато дошъл Христос, първи суфите се вслушали в неговото учение, а по времето на Мухаммад суфите от планината Джафа първи откликнали на неговия призив. Според суфите радостта(истинското човешко щастие)е в единството между духовната и материалната сфера. Суфизмът може да бъде наречен юдейски мистицизъм, ако се пренебрегне влиянието, което му е оказало християнството. Може да бъде наречен християнска мъдрост, ако се пренебрегне влиянието на исляма. Може да бъде наречен вътрешна същина на исляма, ако се пренебрегне влиянието на други философски системи, като веданта и будизъм. Ето защо суфизмът е така всеобхватен, съвършен и универсален. Тази мъдрост я е имало много преди религиите, Лу, много преди тях. За суфи не е важно кой е казал това или онова, важна е същността на казаното. Ако намира истината в думите на Заратустра, той я приема. Ако среща истина в Кабалата, приема и нея. Суфият приема словото на Христос и Библията и вижда истината в Корана. Той приема веданта - сред суфиите е имало много повече велики ученици на веданта, отколкото индуси. Кадир е суфи, Лу. Думата суфи произлиза от "сафа", което означава "чист", пречистен от невежеството, суеверието, догматизма, егоизма и фанатизма, свободен от ограниченията на каста, вероизповедание, раса и нация. нека не затваряме това прекрасно учение в клетка!

Редактирано 12 октомври 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Нека не затваряме суфизма в клетка, да, но нека и да не го лишаваме от извора му. А изворът на суфи-учението е именно едно дълбоко интуитивно знание, което се явява точно в отговор на исляма и на нищо друго и макар да е взаимствало по-късно - някъде в началото на III век от хиджра - IX век след Христа - много и от християнството, и от будизма, ако щеш и от неоплатонизма, суфизмът като учение се явява естествен отглас точно на исляма и противовес на страха от бога, страха от ада и греха и смъртта, внушаван там, затова и идеята за светлина, знание и любов, която изповядват суфите и която е основен мотив в тяхното учение, по своята същност предствалява не друго, а една пантеистична вяра, която детронира единствения трасцендентен бог на исляма - Аллах и вместо него се покланя на Единственото истинно Битие, чиито трон е не небето, а човешкото сърце. В своята същност зараждащото се в люлката на мюсюлманските среди ново учение тогава - аскетичният суфизъм - е своего рода бунт срещу действения и доволстващ дух на исляма и пророка му, който осъжда строгото монашеско въздържание и точно поради това суфизмът възниква в сърцето на исляма - Сирия, Персия и Египет и също точно поради това първите изтъкнати представители на ислямския мистицизъм са били от средите на арабите, не другаде. Едва по-късно суфите разбират, че не аскетството е начинът да намерят самопознанието, а то е било само част от пътя им и като такова, неизбежно отпада от тяхната философия впоследствие и те развиват идеята за любовта като единствен път за познание на бога вътре в човека - идеята за истинбат - интуитивното умозаключение, тайнственият приток на божествено познание, за Словото, което се разкрива в пречистеното сърце. Тази идея, разбира се, е вдъхновена от християнската идеология, както и от будизма, но си остава в сърцето на исляма - ето кое е най-ценното на суфизма - едно учение-антипод на учението за страха от бога, каквото се явява по същност исляма, едно учение за Музиката на Духа като антипод на буквоядството на четящите Корана - "Докога ще почитате гробниците на светците? Заемете се с делата им и ще бъдете спасени!" - Алауддийн Аттар. Суфизмът си има и свой тънък нюанс, по който се различава и от будизма, макар и с него да има общо - докато нирвана на будистите е пълното отрицание на индивидуалността, то фана на суфите е придружена от бака - вечният живот в бога.

Няма как да не се свърже суфизма с исляма, Нел, то е все едно да кажеш, че християнството не е зародено в средите на юдеизма. А за да разбереш едно учение в сърцевината му, да проникнеш в смисъла му, Нел, най-напред трябва да си отговориш на въпроса за причините на неговото възникване. Въпросът е ЗАЩО? - любимият ми. А отговорът на този въпрос е - защото единствено любовта е, която може да се противопостави на страха и да го победи без да се бори с него. Любовта побеждава страха само с присъствието си, така както светлината разсейва мрака.

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=zmvKQ0fmBdU&feature=related

Благодаря ти, приятелю, за прелестната музика!

Знанието е по-близо до мълчанието, отколкото до речта. - суфи мъдрост.

Редактирано 12 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

.....

нирвана на будистите е пълното отрицание на индивидуалността,

Повече думи вероятно водят до повече неяснота, но според мен горното твърдение дава невярна представа.

Няма разлика между самсара и нирвана.

Един човек, който има концепции и "смущаващи" чувства възприема света като самсара, същия човек, когато е трансформирал невежеството в просветление възприема света като нирвана.

Повече думи вероятно водят до повече неяснота, но според мен горното твърдение дава невярна представа.

Няма разлика между самсара и нирвана.

Един човек, който има концепции и "смущаващи" чувства възприема света като самсара, същия човек, когато е трансформирал невежеството в просветление възприема света като нирвана.

Добре - със сигурност е така, както ти казваш.

Това, че едва в ІX сл.Хр.се явяват писмени „паметници” на суфи-философията, означава ли, че не я имало и преди?

Мъдростта и опитите човек да разбере себе си, да намери отговорите на въпросите за живота и смъртта, за безкрайността, за времето и вечността... след исляма ли са възникнали?

Да. Традиционният суфизъм проследява линията на суфи до пророка Мухаммад.

Идрис Шах например твърди, че суфизма е съществувал далеч преди Мухаммад, че суфите са били едни от първите ученици на Христос, и че Хермес Трисмегист е бил суфи-учител(но това го казах вече)

"Размишлявай за духовното колкото искаш - то ще те подмине, ако ти не струваш нищо. Пиши за него, гордей се с него, тълкувай го - то няма да ти донесе никаква полза и ще ти се изплъзне. Но ако То види твоята съсредоточеност, То може да се озове в ръцете ти като дресирана птичка. То прилича на паун, който няма да спре на неподобаващо място." –Идрис Шах „Суфиите”

Това, че едва в ІX сл.Хр.се явяват писмени „паметници” на суфи-философията, означава ли, че не я имало и преди?

Мъдростта и опитите човек да разбере себе си, да намери отговорите на въпросите за живота и смъртта, за безкрайността, за времето и вечността... след исляма ли са възникнали?

Да. Традиционният суфизъм проследява линията на суфи до пророка Мухаммад.

Идрис Шах например твърди, че суфизма е съществувал далеч преди Мухаммад, че суфите са били едни от първите ученици на Христос, и че Хермес Трисмегист е бил суфи-учител(но това го казах вече)

"Размишлявай за духовното колкото искаш - то ще те подмине, ако ти не струваш нищо. Пиши за него, гордей се с него, тълкувай го - то няма да ти донесе никаква полза и ще ти се изплъзне. Но ако То види твоята съсредоточеност, То може да се озове в ръцете ти като дресирана птичка. То прилича на паун, който няма да спре на неподобаващо място." –Идрис Шах „Суфиите”

Разбирам нормалното ти желание да изкараш суфизма възможно най-древното учение, понеже си доста пристрастна, както виждам, но истината е, че то възниква като езотерично учение именно в рамките на ислямския екзотеризъм и никъде другаде. А желанието на последователите му да бъде универсално учение е разбираемо, според мен, стига да не заприличат на всички други, които казват - ето на - моето гардже е най-най...

Сега е много модерно да си кришнар, будист, суфи-последовател или каквото там душа сака екзотично. Ала бедата на хората се състои в неразбирането им, че не някакво си учение, а самите те са извора на мъдростта и човечетата търсят навсякъде другаде, но не и в себе си.

Моите уважения към Шах. Но душата на човека не може да го подмине никога, по простата причина, че е вътре в него.

А паунът - тази прекрасна птица е символ точно на безсмъртната човешка душа.

О, моя душа, претърсих те открай докрай:

в теб не видях нищо, освен Възлюбения.

Не ме наричай неверник, о, моя душа,

ако ти кажа, че ти самата си Той.

И с още по-прости думи:

Вие, които постоянствате в търсенето на Бога, на Бога,

не търсете, защото Бог сте вие, сте вие!

Защо търсите нещо, дето винаги го е имало?

Освен вас не съществува нищо друго.

Но вие - къде, о, къде сте?!

Руми

Редактирано 12 октомври 200916 г. от Lucia_free (преглед на промените)

Трясък от паднало листо проби тишината и застина там ... на ръба на кратера. Познато! До болка познато! Някакви чужди сълзи образуваха блато, вятърни мелници в скучните си делници тъжно последваха вятъра... и синевата увисна на тъмносиви парцали, раздрана от писъка на ненахранени врани... О! Истино! Върни се пречистена от корист, от завист и гордост, подари ми мъдрата благост своите крачки да меря, а не чужди да гоня... Листото трепна за миг. И се загуби в листата.

Мислех да ти поискам - ала не посмях - онзи венец от рози, който носеше на шията си. Така дочаках утрото, когато ти си тръгна, за да намеря няколко цветчета на леглото. И като просякиня взех да диря в зори отронени листенца.

Но, боже мой, какво откривам? Какъв е този знак, оставен от твоята любов? Той не е цвят, нито подправка, нито съсъд с ухаеща вода. Той е могъщият ти меч, разискрен като пламък, тежък като небесен гръм. Младата светлина на утрото прониква през прозореца и се разстила върху твоето легло. А утринната птица пее и пита: "Жено, с какво си се сдобила?" Не, то не е цвят, нито подправка, нито съсъд с ухаеща вода - то е страхотният ти меч.

Седя и мъча се да проумея какъв е този дар. Не мога да намеря място, където да го скрия. Срам ме е да го нося, както съм без сила, а притисна ли го до гръдта си, усещам болка. И все пак в сърцето си ще нося тази чест на бремето от мъка, този твой дар.

От днес за мене няма да има вече страх в света и ти ще бъдеш победител във всички мои бунтове. Оставил си смъртта за моя спътница и аз ще я венчая с живота си. При мен е твоят меч, за да разсичам примките си и няма да има вече страх за мене на земята.

От днес захвърлям всички жалки труфила. Владетелю на моето сърце, за мене вече няма да има чакане и плач по ъглите, нито свенливост и благост на обноските. Ти си ми предоставил своя меч за украшение. Аз нямам нужда повече от кукленските накити.

Из "Гитанджали"-Тагор

Цветята не скубят плевелите, скубе ги градинарят, когато му дойде времето.

Това е суфизъм.

Каня всички желаещи да потълкуваме и текста на Тагор, а и изречението за цветята и плевелите.

из "Маснави" - Руми Чуй флейтата как разказва, разлъките оплаква: Откак от ракитака ме отрязаха, с моя вопъл и мъже и жени жалеят. Искам гърди, разкъсани от раздялата, за да им изрека каква е копнежната болка. Всеки, останал далече от своя корен, отново търси времето на своето единение. Във всяка група аз жалеех - бях и при страдащите, и при щастливите. Всеки си помисли, че ми е приятел, но никой не потърси в мен моите тайни. Моята тайна не е далеч от моя стон, но очите и ушите нямат онази светлина. Тялото не е отделно от душата и душата - от тялото, но никому не е отредено да види душата. Този звук на флейтата е огън, а не вятър. Всеки, който няма този огън - да се самоизличи! Огънят на любовта попадна във флейтата, кипежът на любовта нахлу във виното. Флейтата е другар на всеки, откъснат от Приятеля; нейните напеви разкъсаха нашите була. Кой е виждал отрова и противоотрова като флейтата? Кой е виждал съратник и копнеещ като флейтата? Флейтата разказва историята на Пътя, изпълнен с кръв; изрежда разказите за любовта на Маджнун. Само на лишения от сетива това знание се поверява; единствено ушите са купувач на езика. В скърбите ни дните се превърнаха в безвремие, съединиха се дните с горестите. Дните и да си отидат, кажи: "Няма значение! - Ти остани, Ти, Който си несравним по чистота!" Всеки, освен рибата се насища от Неговата вода. Всеки, който е без препитание - дълъг е денят му. Никой, който е зелен, не проумява състоянието на зрелия - затова без много думи. С мир. http://www.youtube.com/watch?v=CxH7FlFfqEw

из "Мистични оди" - отново Руми Щастлив е мигът, в който седнахме в двореца - ти и аз, с две форми и две лица, но една единствена душа - ти и аз. Цветовете на горичката и гласовете на птиците ще дарят безсмъртието в мига, в който влезем в градината - ти и аз! Звездите от небето ще дойдат да ни гледат: ние ще им покажем самата луна - ти и аз. Ти и аз, освободени от самите нас, ще бъдем заедно в екстаз, радостни и без напразни думи - ти и аз. Птиците в небето ще имат сърце, разкъсвано от завист в това място, където се смеем толкова весело - ти и аз! Но голямото чудо - това е, че ти и аз, сгушени в едно и също гнездо, се намираме единият в Ирак, а другият в Хорасан - ти и аз!

Неразрушима, Господи Е Любовта Що в теб ме свърза И твърда като диамант За онзи Който й посегне Сърцето ми на Теб е Като шлифовката на златен къс И като лотос във вода Живея в теб Птичка в луната Поглед впила Цяла нощ - Изгубих себе си из теб Върни се... О, Любими *** Ще танцувам Пред Който очарова съзнанието. Ще танцувам и танцувам За да ми се Той наслади. Ще чувствам моя Любим. Ще привържа на глезена си камбанки На обич и любов. Ще нося танцова дреха – Неговото лице. Светско благоприличие и семейна чест – Няма да се интересувам от тях. Ще отида и легна В леглото на моя Любим. Аз, Мира, Ще се обагря В цвета на Хари. Руми - из "Мирабай"

Редактирано 25 октомври 200916 г. от Нел (преглед на промените)

Когато човек достигне до искреност, той достига до успокоеност. Искреността в постъпките, увеличава духа в тялото. Това е суфи метод. В суфизма искреността се смята за голяма сила, която избавя човека от житейските тревоги. Искреността е главното достояние на пътя. Който няма искреност, не може да постигне цялост. Искреността е придобиване на духовно здраве. Тя лекува нисшето, т.е психиката на човека. Ихляз или чистосърдечието е висшата степен на всяка религия. Желанието да се учиш не е основа за ученичество, основата е искреността. Искреността съживява въздуха – казват суфите – тя се записва във въздуха и животвори. Слова, изречени с искреност, са благословени слова. Най-здравата опорна точка е искреността. Опората срещу препятствията на Сатана е искреността. Ние постигаме единство чрез тайната на искерността. Искреността има силата да се превърне в духовна защита. Искреността води до избавление от пиршеството на егото. Из лекцията на Елиазар Хараш – Ихляз или искреността