ВИДЯХ ХРИСТА

Видях Христа. Той беше в две очи

усмихнати и пълни с топла влага, -

и чух Гласа Му кротко да звучи

във детска реч - забъркана и блага.

Видях го във възторга несравним

на майката, която с нежна тръпка

следеше, как несмелият й син

в живота прави първата си стъпка.

В тъмница бях. И там видях Христа:

в окови обкован, покрит със рани

-и чух Го със пропукани уста

да благославя Своите тирани.

И онзи ден пред портата ми там

пак Той бе скрит под просешката дрипа,

а нямах къшей хляб да Му подам,

нито лъжичка гостба да Му сипя...

Глава приведох тих и наскърбен

и изумен видях Христа в сърце си

и от Лика Му светъл осенен

изпях за Него тази проста песен.

***

ПРИЧАСТИЕ

Зората свари ме на път.

Шуми край мен гората млада, -

дъхът на пролетна прохлада

аз вдишвам леко с пълна гръд;

и моето сърце трепти с крила

на лека чучулига, която в утрото лети

и иска слънцето да стига.

Достигна ли върха, аз знам:

простен, смирен, разкаян грешник

клепалото ще ме посрещне

и аз ще си отдъхна там;

във мъничкия монастир

ме чака чисто, чудно щастие -

а, колко обич, колко мир

във капката Свето Причастие!

***

ЗА ЖИВОТА

Обичам всяка искрица Живот.

Тя радва ме,където да блещука:

в звездицата сред облачния свод,

в цветчето крехко в скалната пролука,

във пухкавия мъх върху скалите,

във кълна Житен - Божа благодат,

във мащерката, пълна с аромат,

в приспивното жужене на пчелите,

в кандилцето на малката светулка

и на щуреца в тихата цигулка.

Във всяка искрица Живот

сияй Светликът Божий,

Който не угасва и

затова ме радва тя без край; -

и винаги пред мен

когато блясва от искрица

тя мигом засиява

в небесен фар по пътя ми за там,

където свойта светлинка ще дам на Оня,

Който светлината дава и от Когото съм я взел,

когато съм видел пръв път слънчевото злато.

ЗА СМЪРТТА

„О, колко страшна е смъртта

и грозен гробът - вход за мрака;

Заспиш - и вечна пустота:

едно огромно „нищо" чака..."

О, мъничък чобешки дух,

в живота туй ли си научил?

Нима не схвана твоят слух

на ангелите хора звучен

да слави Живия Живот -

Животът, който не умира?

Та виж: край тебе той извира,

над теб трепти от звездний свод

кипи, шуми на дървесата

във сока свеж през пролетта;

ечи високо в небесата

на птичките във песента -

навред е Вечният Живот!

Та ти ли - син на Саваот -

от тук Към „нищо" ще отминеш?

Нима не виждаш в гроба черен

легло - телото да почине,

и вход - единствен, прав и верен -

Отвъд при Бога да преминеш?!

***

РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Във храма е тихо. Дълбока печал се

спусна от старите тъмни икони.

И свещи горят. А светликът не гони

безкрайния мрак моя дух овладял.

Смутен съм. Стоя пред ужасния спомен

за Твойто разпятие. Тръпен и плах аз

чувствам, че мой е старинният грях,

че сам изковал съм Ти Кръста огромен.

И капките Кръв от светите Ти рани

над мене са капнали, в мен ще горят,

догдето часът на Съдът Ти настане...

И шепна, а сам си не чувам гласът: -

Исусе, простил си Ти моите деди,

и мене със Своята прошка съди...

***

ВЪЗКРЕСНА ПЕСЕН

Празничното слънце е засмяно,

вятърът възкресни песни пей

и в небето синьо, като знаме бяло,

чисто облаче се вей.

Бяло знаме - знак за мир и обич!

/Мир и обич ни Христос дари/

За мира възстават всички роби

и в сърцата обичта гори.

Мир и обич днес браздят нивята,

дето хлябът наш насъщен зрей,

плуг и трактор, чук, игла и вятър

новите възкресни песни пей!

***

ПОБЕДНА ПЕСЕН

Звъни, великденска камбана!

Сияй, възкресна свята нощ!

Да няма мъка, скръб и рана,

душа да няма изтерзана,

ни помисъл да има лош!

Защото Любовта, разпната

от синовете на грехът -възкръсна пак.

И светлината зарита в тъмата на земята

изгря и озари светът.

Защото истината блясна,

- лъжата я не затъмни! -

и всеки ден е все по-ясна,

по-лъчезарна и прекрасна

от всички, всички светлини.

Звъни, ехти, победна песен!

Душите празнично буди и

възкресявай, че възкресе Христос -

Владетелят небесен -

смъртта със смъртта си победил!

***

ПОНЕСИ се над земята,

песен вечна, песен свята,

славяща със всяка нота

тържеството на Живота!

Понеси се волнокрила,

лека, като развигора, ти:

надежда, вяра, сила и закрила и опора.

Понеси се, ти, могъща,

Зазвучи във всяка къща

и на всички във сърцата

влей си, влей си, ти, словата,

за да сетят те отново

любовта да ги сьгрява -

Любовта на Бога Слово,

Който ни Живот дарява!

Понеси се, ти, прекрасна,

ти, от слънцето по ясна,

ти, по-ширна от небето,

по-бездънна от морето,

Божа истина свещена -

по-безкрайна от всемира:

че смъртта е победена,

че Животът не умира,

че Христос возкресе!

- Воистину возкресе!

***

ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ

Нощта е тъмна, а градът е светъл:

течат по улиците светлини,

блестят на „Невски" златните кубета

и звън камбанен плиска на вълни.

И на вълни на люляка мирисът

се носи над празнуващия град

и всички хора толкова добри са,

че всеки срещнат срещат като брат.

Очите са и светли, и горещи, -

те по-пламтят от хилядите свещи -

и светлината все расте, расте...

И с вяра, що от дън душата блика,

повтарят устните вестта велика: -

за мир в света възкръсна Ти, Христе.

***

ВЕЛИКДЕН В МАНАСТИРА

Възкресна нощ. Тих, топъл лъх повява,

крила на ангели се разлюляват

и от шума на техните пера

шуми набожно тъмната гора.

- А ето, чуй: клепалото запява -

със песента си Бога възхвалява

и възвестява празничната вест:

„Със смърт смъртта е победена днес"!

„Възкръсна Този, Който пожела

със кръстна смърт Живот да ни дарува!"

...И пак се веят ангелски крила...

А ето, виж: нима не ти се струва,

че хиляди звезди от небесата

се спускат в монастира сред гората ?

***

Из книгата "Майчина вяра" (съставител Васил Балевски):

"Мълчанието

Името на Змей Горянин за мен беше неизвестно до 1957 година, Когато аз за пръв път посетих манастира „Седемте престола", свързан в моето съзнание със стихотворението на Вазов „Клепалото бие". Тогава от единствения монах, който обитаваше още манастира, ми бе показа-на килията, където Змей Горянин е прекарвал много от месеците през последните години от живота си. Подът беше глинен, прозорчето тясно. Самият манастир беше в окаяно състояние. Цареше пълна немара. Освен името на Змея, така и не научих нищо повече, с изключение на това, че е писател. Никакви други коментари.

По-късно от брата на вуйна ми, Асен Гавраилов, научих повече неща, тъй като той се оказа добър познат със Змей Горянин. Когато станах студент в Софийския университет, по стечение на редица обстоятелства вече бях и познат на акад. Михаил Арнаудов, и в един от разговорите ни аз споменах името на Змей Горянин. М. Арнаудов каза, че по едно време двамата са били в Софийския затвор, но са се познавали още преди това, тъй като са и русенлии.

Тогава той импулсивно седна и написа едно писмо до Соня Горянин, с препоръка да ми даде възможност да се занимавам с творчеството на Змея, да използвам, както тя реши, архивите му. Годината беше 1965.

Змеят по това време беше абсолютно забравен, освен за малък кръг все още живи негови познати и приятели, както и за хората, които бяха около съпругата му - Соня Горянин. Тези два кръга не винаги бяха в добри отношения.

Това бяха много, много години, много дълги години на мълчание.

Соня се опитваше да го наруши, но не успяваше. Не знам на какво разчиташе. Вероятно на оптимизма си. Доста по-късно със съгласието на Светия Синод и на Врачанския митрополит и със съдействието на отец Димитър, който вече беше постегнал манастира, Соня подреди гроба на Змея и сложи една плоча.

Пътуваше често до „Седемте престола" и това и носеше утеха и задоволство от направе¬ното. Но мълчанието все още покриваше делото на Змея.

Отварянето

Промените, които настъпиха след 1989 г. открехнаха леко вратата на наложената забрава.

През 1990 г. в салона на кино „Влайкова" се пробеде честване на 85 години от рождението на Змей Горянин. Слово произнесе проф. Драган Те-нев. Имаше доста хора, но всичките на определе¬на възраст. Млади хора нямаше. Мълчанието все още царуваше.

Това беше някакъв плах опит.

Вратата беше открехната, но страхът беше все още голям, и никой не прекрачваше прага, за да се занимава с творчеството на Змея. Имам предвид особено поетичното му творчество, създадено след 1945 г., както и епиграмите му, за един период от 12-13 години, до 1958 г., когато той умира и е погребан в манастира „Седемте престола".

Едно творчество пълно с вяра, любоб и пре-клонение пред Господа.

През декември 1991 г. във в. „Арт" публикувах кратък материал за Змея под заглавие: „Змей Горянин излиза от мълчанието". На следващата година през февруари, за първи път видяха бял свят десетина негови епиграми, подготвени от мен и публикувани отново във в. „Арт". През същия месец Георги Тахов публикува едно интер¬вю със Соня Горянин, в което тя описва аресту¬ването на Змея, както и смъртта му, за която й съобщават чужди хора (архимандрит Йоан). Срещите ми със Соня след това станаха по-ред-ки, особено след като разбрах, че прави опити да печата на части от поетичните творби на Змея. В повечето случаи тези нейни опити бяха неуспешни.

През 1948 г. й се обадих, за да я поздравя за излязлата й книга „Спомените на една Змеица". Тя ме повика у тях и ми я подари.:

Месец по-късно отново я посетих с молба да разреши издаването на стихосбирката на Змея „Майчина вяра" и на още някои други негови стихотворения („Войнишки песни и балади"). Тя се съгласи веднага и даде писмено това съгласие: това издание да бъде в памет и във връзка с 40 години от смъртта на Змея. Нещата се проточиха, но ако е рекъл Господ, книгата би могла да излезе по повод 45 години от смъртта му.

Междувременно излязоха поредица от публикации на Цвета Трифонова във връзка с досието на Змей Горянин.

И най-накрая, но затова пък най-важното за мен. Една част от делото на Змея, неговите епиграми видяха бял свят. Книгата беше отпечатана през 2000 г., но читателите получиха възможност да се запознаят с нея през 2001 г. Това издание с вещина и любов подготви Вихрен Чернокожев, за което искрено съм му благодарен.

Змеят

"Душата ми копней за тишина, сърцето ми тупти безспир за мир. Зове ме Горда Стара планина и сгушения в нея манастир.

3мей Горянин

Това четиристишие стои на надгробния камък на Светлозар Димитров (Змей Горянин) в манастира „Седемте престола". Една трагична човешка съдба и един изпълнен с любов към Бога творчески път завършват в малката обител, сгушена в Стара планина, близо до Елисейна.

Много от негобите стихове са написани там.

Но кой е Змей Горянин? И защо името му и творчеството му са предадени на забрава? Защо?

Светлозар Димитров (Змей Горянин) е роден в Русе на 29 декември 1905 г., стар стил. След много странствания на семейството, а и на самия него, той се връща в Русе през 1926г, където наема печатница, фалира, става съре-дактор на „Русенски новини". Отново е в Со¬фия, където работи като счетоводител, сти-гайки до поста „Началник отделение". Вече твори като белетрист и през 1936 г. излиза сборникът разкази „Последният ден", за който Михаил Арнаидов пише в предговора: „На авто¬ра... трябва да честитим за хубавата му идея да ни сроди по такъв поетичен начин, чрез толква ярки и мили видения с нравствената ат¬мосфера и интимния живот на миналото, кое¬то не ще престане да ни очарова като неповто¬рима легенда".

През 1937 г. излиза и историческият роман „Бачо Киро". През 1938 г. Змей Горянин постъпва в службата „Контрол по печата". Издава трило¬гията от исторически романи „Дунавът тече", пише повести и разкази на историческа тема-тика. През 1941 г. е мобилизиран като войник и това му дава възможност да обиколи Македо-ния, Тракия, и Островите. Оставя великолепния си пътепис от това пътуване „От Цариброд до Неготин". След уволнението става секретар на Дирекцията на националната пропаганда, без да подозира какво ще му дочесе след няколко години тази служба.

През 1941 г. създава и малкия си цикъл от стихове „Войнишки песни и балади", които са включени в настоящата книга. До този момент те не са отпечатвани. Появява се неговата по-вест „Звезда Керванджийка". Разностранните му интереси и познания го въвеждат в средата на известни художници, писатели, склуптори и музиканти. Змей Горянин дружи с Елин Пелин, Александър Балабанов, Мария Грубешлиева, Фани Попова-Мутафова, Йордан Стубел, Добри Не-мироб. Близък е и с Васил Стоилов, Георги Бакърджиев, Кирил Шиваров, Данаил Дечев, Ки¬рил Буюклийски, Марко Марков, Георги Златев-Черкин, Асен Балкански.

През 1942 г. напуска службата и се отдава на литературна работа. Отнобо е мобилизиран, разболява се от малария и се лекува дълго.

На 31 януари 1945 г. Змей Горянин е аресту¬ван, съден е от Шести състав на Софийския рай¬онен съд и е осъден на една година затвор. Помил¬ван е през декември 1945. До края на живота си е подложен на умишлена пълна забрава. Някои от книгите му влизат в списъка на забранената ли¬тература. Всъщност тези последни 23 години от живота на твореца са по-неизвестните в не¬говата биография. А именно по това време Змей Горянин създава голямото си поетично дело. Стотици са стихотворенията, написани от него, десетки са публиkувани в „Църковен вестник" и „Духовна култура", по не под името Змей Горянин, тъй като не му е било разрешено да го използва, а под собственото му име Светлозар Димитров и под много други псевдоними - Станимир Сталев, Захария Лютаков, Марин Васи-лев, Димитър Соколов и други. Така успява да публикува и някои разкази. Църквата го приютява и му дава възможност да развие своите лирико-поетически заложби. Змей Горянин пише стихове и по-рано. Ето едно четиристишие от „Воинишка песен" от малкия цикъл „Войнишки песни и балади", което илюстрира най-добре техниката, стила и изразните средства на поета.

"Прост е неговият гроб в обгарялото стърнище:

Малко пръст в един окоп,

саван Кърваво платнище..."

Змей Горянин през целия си живот отстоява принципна, човешка и авторска, позиция.

Той не прави компромиси, а за да живее в тежките за него и съпругата му години не може да стои без работа. Занимава се с най-различни неща: с дърворезба - има цяла колекция от модели на Къщи, пантеони, дворци, наредени в скромната стая, където живееше вярната му Соня Димитрова-Горянин. Змеят завързва контакти с представители на нови за него среди - лекари, аптекари, филателисти. Изучава народната медицина - появява се цикъл стихове, посветени на тази тема.

Едно от любомите му кътчета е манастирът „Седемте престола". Там Светлозар Димитров по цели месеци живее, работи и твори. Прави и овчарски геги. Написва автобиографията си „Червеният хотел". Създава една голяма поема, изпълнена с история, лирика и философия, която е над 2000 стиха. Ето как в нея той описва падането на вечерта.

Той обича тези привечери:

"Синята привечер гасне;

пада мрак над планината;

звуци нежни и прекрасни

носят се из тишината."

(„Песен", 1952 г. - септември, манастир „Седемте престола")

или

"О, дивен час на тишини и мир,

когато бавно гасне светлината!

Забравеният древен манастир

се слива с нощта и планината"

(18 юли 1951 г. „Вечер в Седемте престола")

Поетът посещава много манастири - той черпи там вдъхновение. Написва „Пред празника", стихосбирка с религиозни химни. Без преувеличение може да се твърди, че в тази насока Змей Горянин за нашата литература е това, което е Ян Каспрович за полската. Подготвя и друга стихосбирка „Нощ и ден" (1945-1955 г.) - пропита с тъга и символика.

През 1954 г. той написва цикъла „Православие", когато работи в Бачковския манастир (където написва и хроника за манастира).

Там, би могло да се прочете и следното шестстишие:

"Сияй, ти, всеславна

Света Православна,

Прадядовска Вяра сияй!

Ти, Църква Христова,

предвечна и нова,

бди крепко над родния край.""

Щом харесвате Джубран трябва задължително да прочетете "Книга на Мирдад" на Михаил Ниеми, издадена май миналата година в Бг. Но и без Джубран...

Суфийска литература

На руски език

...

"Думата суфий произлиза от "сафа", което означава "чист", пречистен от невежеството, суеверието, догматизма, егоизма и фанатизма, свободен от ограниченията на каста, вероизповедание, раса и нация. Суфии е имало във всички периоди на човешката история. Въпреки че са живели в различни части на света, говорели са различни езици и са се раждали в лоното на различни вери и убеждения, между тях е съществувала връзка - те са постигнали мъдростта, че пътят към Бог минава през любовта и познаване на самия себе си."

Да, истина е. Това всъщност представлява бялото братство. А за достигане на истината има много пътища(неизброими са пътищата на светлината), но тя идва от един универсален първоизточник- Любящ, Милосърден, Истинен, Бог Отец (Аллах), първичното абсолютно свръх съзнание.

"Теперь Друзья иные у меня,

Что рядом всякий миг, а эхо - я...

И нет часов разлуки, нет веков,

Как колокол звучит набат миров,

Кружащихся в движенье бытия…"

На кого са стиха и фракталната графика?И ще ми обясните ли в какъв страх трябва да влизам,че съм си малко тъп по принцип.А И каква е връзката с рака,за зодията ли говорите или за тропика.

Ето и още нещо от него: "Докато минаретата не рухнат, не ще постигнем ний живота свят. Докато вярата не отречем и от отрицание към нея пак се върнем, не ще да има истински Ислям." Цитат по Idries Shah. The way of the Sufi.New York,1970,p44.

"Докато минаретата не рухнат, не ще постигнем ний живота свят." Не трябва да се приема буквално,призива не е към каквото и да е посягане на Божия храм.Затова трябва да се разгледа каква роля играе минарето.То е мястото,от където се призовават хората за молитва.Символното им разрушаване означава,че вярващите без значение към какво се стремят(джамията или нещо друго),то трябва да го правят със сърцето си,а не по задължение,натякване. "Докато вярата не отречем и от отрицание към нея пак се върнем, не ще да има истински Ислям." Смисъла е по-дълбок от това да изгубиме нещо,след което да го оценим.Символното отричане на вярата е да погледнем света извън нея в пълното му разнообразие.Тоест приемането на чуждата вяра дори да е в противоречие,отричане на исляма.Защото истинския ислям приема чуждата вяра и светоглед.

Минарето е личността ни, като природно-родена, кръвно-обвързана с плътта и земята. Вярата, която трябва да разрушим е синтетичната насоченост на тази личност, резултат от наслоявания на информации, окултни, мистични и философски спекулации. Ще последва свята тишина, която ще роди в себе си истинската вяра - непосредствена свързаност със Светлината.

Ако под собствен път имаш предвид независимостта от всичко външно, ще да се съласявам, няма как... Но трябва да прецизирам - външна за сърцето и личността, която много обича точно да върви по собствен път. А на сърцето пътя е само собствен в точката на докосване, но колко собствен може да бъде един път, ако е универсален?! Понеже Пътят, и Истината, и Животът са лица на една Универсалност.

Налага се тук да пренеса темата за ТАРИКАТИТЕ, и може би точно тук й е мястото

Какво значи да си "тарикат"?

Тази тема на пръв поглед няма връзка с религиите, обаче само на пръв поглед. Нека да видим откъде в родния бълграски език е дошла тази дума и какво означава.

Думата идва от турския език, който се е говорил по нашите земи по време на турското робство. На турски (арабски) тарикат означава път, метод за познание на Бога, а също така суфистките братства са наричани Тарикати

Тарикат (араб. طريقه‎‎) (Сулук) — путь познания Бога, синоним суфийского братства (ордена). Ислам допускает множество таких путей и братств. Тарикатом также называют следующий этап духовного совершенствования, следующий за шариатом и предшествует хакике [1] Тарикат в свою учередь делится на ряд макамов. Предполагается, что суфия ведет по пути шейх, который имеет духовных учителей восходящих к временам пророка Мухаммада.

Източник

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%...%BA%D0%B0%D1%82

Обаче в българския език думата "тарикат" не се използва като синоним на духовен човек, а като синоним на хитър човек, измамник, и носи негативна окраска

Как ли се е стигнало до там, щото суфистките дервиши, в школите по нашите земи, когато сме били под турско робство, да станат синоним на хитрец и измамник?

А що се отнася до въпроса ти, infinity1305

За мен няма неудобни истини.

Но са ми интересни целите ти.

Целта ми е една, да покажа моята гледна точка по този въпрос, до която съм стигнал не чрез четене на захаросани книжки, а чрез лична опитност.

Затова първо се позовавам на народната мъдрост, а после ще се позова и на моята опитност.

А това което цитираш в темата, която заключи- явно не си го прочела докрай да разбереш че този Идрис Шах е комай единствения, който твърди че суфите не изповядват единствено Корана. (или е по право да кажа, че суфи има във всяка религия?)

И тъй като твоите познания по суфизъм идват от четене на неговите книжки, затова имаш и подобна позиция, цитирам:

"Защо всички свързват суфизма с исляма?"

Ами свързват го, зашото са неразривно свързани, защото суфизма е течение в исляма, наречено "мистическо"

----------------------------------------

А, infinity1305, думата тарикат, като свързана със суфизма не се среща само в Уикипедия (дето всеки пише каквото му падне, според теб) а и в първия пост от темата за Суфизма, в която пиша и в момента:

За това разделяне на духовния Път на три етапа, суфите се позовават на следното изречение на Пророка Мохаммад:

”Шариат - са моите думи, тарикат - моите действия, хакикат - моето вътрешно състояние.”

Започващия тарикат се нарича морид (последовател, ученик), а неговия наставник се нарича морад или кутб.

Редактирано 20 декември 200718 г. от salim (преглед на промените)

Брей, salim що ми се струва, че само ти мислиш ? Само че май мислиш едностранчиво, както за ангелите, ми се струва.

Тарикат в българският език означава следното :

хитър, нахален човек, който не подбира средства за постигане на целта си и има самочувствие, че трудно може да бъде излъган

цитат от "Речник на чуждите думи в българския език", изд. "Наука и изкуство", София, 1981 година

Уикипедия няма равна, нали? особенно рускта версия, но има неточности в цитата, който си дал, и върху който градиш тезата си.Следователно отново изпадаш в софистика.

Тарикатите, друже мой, са мохамедани суфисти, последователи на афганеца Джалаледин Руми.Само тази секта е приела името. Той проповядвал обич и веротърпимост през XI век в Херат, наричан тогава Ариана.В Афганистан сега няма тарикати, но в Турция има - "въртящите се дервиши".

Тоест-като градиш тезата си, не наричай общото със частно име.

p.s. забравих да ти кажа-за 560 лв, можеш да направиш една екскурзия в "КОНИЯ – Стария свят и мистиката на суфите"

p.s. забравих да ти кажа-за 560 лв, можеш да направиш една екскурзия в "КОНИЯ – Стария свят и мистиката на суфите"

Ами те ми дойдоха на крака суфите, тука в България, няма нужда да ходя до там. Не се шегувам, един шейх и неговия ученик, бяха поканени преди няколко години, и гостуваха тука в България на една група духовно търсещи хора. По стечение на обстоятелствата бях поканен и слушах тяхната беседа, и после участвах в една тяхна церемония или ритуал, наречен зекир (зикр, зикир, zikr)

Думата е турска и е aptal което в превод означава глупак.

.....

аptal, наистина е турска дума, но е заемка от арменски език.В България се употребява само разговорно и означава глупак (отново речника за чужди думи в българския език)

Ами те ми дойдоха на крака суфите, тука в България, няма нужда да ходя до там. Не се шегувам, един шейх и неговия ученик, бяха поканени преди няколко години, и гостуваха тука в България на една група духовно търсещи хора. По стечение на обстоятелствата бях поканен и слушах тяхната беседа, и после участвах в една тяхна церемония или ритуал, наречен зекир (зикр, зикир, zikr)

Във Търново, нали? В местността "Под Бряста" ? И танца на въртящите се дервиши-ясно тогава от къде черпиш сведенията си.

Тоест-съдейки по онзи цирк тама, е все едно присъствайки на служба на "Свидетелите на Йехова", да смяташ, че това е цялото християнство

Та бях свидетел и участник в следния ритуал, който се нарича ЗИКР: Един суфистки шейх и неговия ученик дойдоха в моя град и аз по стечение на обстоятелствата бях поканен на това събитие. Присъстваха около 100 човека Първо имаше лекция за суфизма. Прекрасна лекция, прекрасни думи се лееха от устите на суфите! Все едно ангели бяха слезли от небето и говореха омайни приказки за любовта, за Бога, за красотата, за душата, за светлината... Всъщност говореше само по младия, ученика, шейха седеше мълчаливо през цялото време. Говореха на турски, имаше преводач, който превеждаше. Около час и половина се лееха красиви думи, като наниз на броеница. Сигурен съм че в този момент всички присъстващи бяха изпълнени с ентусиазъм и желание едва ли не да зарежат всичко и да станат последователи на това мистично учение. Усещаше се един плам и нетърпение в очите на хората, защото беше казано предварително, че ще се изпълни свещения ритуал ЗИКР. Обаче след края на беседата, хората които не бяха част от духовната групичка, поканила суфите в България бяха помолени да напуснат залата, защото ЗИКР бил само за „посветени”. Аз обаче бях се запалил много от чутото и исках на всяка цена да остана и да видя с очите си за какво става на въпрос. Затова говорих с един от организаторите на срещата, помолих го да остана, и той се съгласи, обаче ме предупреди, че няма просто да гледам това което се случва, а трябва да участвам и да правя това което всички останали правят. И аз се съгласих... следва продължене

Кога ще разкажеш продължението... Салим..

Гледам, че няма голям интерес към темата, затова реших да не продължавам, но щом питаш, няма проблем, ето:

След като половината от участниците (непосветените така да се каже) напуснаха залата, тези които останахме седнахме на земянат в японски седеж, т.е на колене, седнали на петите си, и оформихме един голям кръг. Единият от суфите, ученика излезе извън залата, а другия шейха, беше в кръга, седнал "по турски", като в краката си държеше ударен инструмент.

С помощта на преводача ни бе обяснено, че по време на ЗИКР през цялото време трябва да пеем един текст, като на издишване казваме думите ЛА ИЛАХА, а на вдишване думите ИЛ АЛАХ

т.е чрез самото казване на думите се издишва вдишва и

И така, шейха подаде мелодията на думите и я поддържаше ритъма през цялото време на ударния инструмент, който беше донесъл.

На около 7-8-мата минута в залата влезе ученика, облечен вече в традиционното за суфите облекло, с голяма дълга шапка, кафява антерийка, пояс и бели панталони, върху които имаше нещо като поличка (роба)

И започна да се върти. А поличката се развя и описваше интересна дъговидна линия с краищата си. А ние продължавахме да пеем ла илаха - ил алах. Отначало бавно, с бавен ритъм, после ритъма забърза, и после забърза още и още и още....

На по-бързия ритъм фразата се промени на по-проста, нещо от рода на Ал лах на видшване и Ха на издишване

Ето това е ритъма на ЗИКР

http://youtube.com/watch?v=ygF533b4t-M&feature=related

Следва продължение.......

Четейки начина ,по който пристъпват,за да се молят а и музиката.Мисля,че изцяло се отдават на вярата си.

Да, така е - суфиите са арабските философи, т.е. мъдреци - последователите на истината, както се наричат те самите са взаимствали много и от всички течения в исляма като тяхно родителско учение и от гръцките философи, и от християнските мистици.

Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око. Питър Сендж

Жалко, че ти, Maat, не спадаш към този тип хора, но ти го пожелавам

Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността; нито на слуховете, като такива; нито на писанията на мъдреците, само защото са ги писали мъдреци; нито на хрумванията, за които предполагаме, че са вдъхновени от Дева (т.е. които ни се струват духовни откровения); нито на умозаключенията, изградени върху несигурни постулати; нито на това, което ни изглежда необходимо по аналогия; нито на произтичащото единство от авторитета на нашите наставници или учители. Ние обаче трябва да вярваме в дадено писание, учение или твърдение, ако то се подкрепя от нашия собствен разум и съзнание. "Затова - казва Той в заключение, - аз ви уча да вярвате не защото нещо ви е казано, a защото се доверявате на собственото си съзнание, и тогава да действате съответно и активно". Е. Блаватска Тайната Доктрина, т.III, стр.401

Редактирано 12 март 200818 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Повелителят Буда напомня, че не трябва да вярваме в нещо, само защото така ни е казано; че не бива да робуваме на преданията, само защото идват от древността...

Мъдри думи!

"...Суфизмът няма нищо общо със знанията.Той не е свързан с тях, той е свързан с Любовта.Защото според суфи Любовта е, която унищожава разстоянието между Бога и човека, не е знанието. Любовта е, която унищожава, която премахва това разстояние.Знанието според тях е раздяла с Бога.Вие знаете в света има много знаещи хора и колкото по-знаещи, толкова повече проблеми....

Знанието е раздяла с Бога, а Любовта е сливане.Това води до друг подход, до друго разбиране.Когато има сливане, нещата се променят;суфи е избрал сливането.

Според суфи има два вида любов:първата се казва мохабба-това е обикновената човешка любов, наречена е още смътната, объркващата живота.Дали по-бързо или по-бавно,човешката любов постепенно обърква нещата;понякога действа и бързо като объркване.Днес я има, казват суфите,утре е в отпуска. В мохабба няма нито дух,нито душа, казват суфите, нито дълбочина.Какво има?Има само някакви уши,кякакъв ум,някакво сърце-това е мохабба, или сянката на Любовта.Но има и друга Любов, тя е наречена Ишк-истинската, дълбоката,преданата,неизменната Любов.При нея също нямаш уши,нямаш ум и нямаш сърце, защото си ги изгубил по Бога,т.е. по една свещена идея, по нещо Божествено, нещо дълбоко.Ще обясня:Любовта за суфи означава храма на безумието.Ще трябва да обясня тази дума, защото тя е много хубава, въобще при суфи всичко е хубаво, но има други обяснения.Думата безумие тук просто означава-абсолютната радост и затова суфите ги наричат -мъдрите идиоти 3d_146.gif .Такъв човек има такава пълнота, че ако някой учен отиде да му обяснява, той може да се смее от сърце до полудяване,до безумие. Но това безумие е по-дълбоко от знанията на света...

Безумието на езика на суфи означава-неизчерпаема радост, те го наричат още вино.Това безумие надминава всички знания на света, всички проповеди, всички речи,защото това е огромна радост, огромна препълненост. Те я наричат-безумие.Безумието на суфи е изпълнено с невероятна красота, затова често ги наричат-мъдрите идиоти.

Суфизмът е един тайнствен опит върху човешкото съзнание.Това е опит, при който човешкото съзнание изчезва и остава само Ишк,т.е. истинската Любов.Суфи е едно друго учение на Мъдростта, което търси начини за някои съзнания да им помотне пак по същият път, който е всъщност пътят на тази велика Любов.Суфите казват на учените,които не ги разбират:"Напълно излишно е да мислиш за Бога,Бог трябва да го живееш,Бог трябва да го любиш...

Суфи е разбрал таоил.Таоил на техния език означава-изначалния смисъл,т.е. истинския смисъл.Ще обясня суфи не се занимава с глупави филосовски анализи за Бога,никакви философий за Бога,никакви анализи.Него словото "Бог" въобще не го интересува като дума,все едно да анализираш думата "хляб".Никакви анализи,никакви размишления:суфи го яде,т.е.суфи го живее.Няма нужда от думи,от разсъждения от философия;суфи го живее.

Суфи има ясно зрение и то принадлежи на чистото сърце."В това сърце се отваря,казват суфите,едно особено око,т.е.едно особено възприятие за-хакика".Хакика означава Истината.Това възприятие е недостъпно за интелекта, това е окото което разбулва нещата.Суфите го наричат-аин джадида-новото око.То съзира отвъдностите,но не може да сподели своя опит с интелекта, с хората.Новото око говори по особен начин.Те казват:"Новото око говори чрез ишарад".Ишарад означава-намеци,тънки намеци.Това е новото око, така говори то.Това е истинското знание,което е отвъд булото,т.е. отвъд неразбирането.

СИЯЕЩАТА МЪДРОСТ-Лекции- 15-ти- том-Елеазар Хараш

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...ic=2161&hl=

"Сърцето ми вече е способно да приеме всякаква форма - то е пасище за газели и манастир за християнски монаси, храм за идоли и Кааба за поклонниците, на Тората скрижалите и Корана. Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите й. Любовта е моята религия и моята вяра." Ибн Араби

"...Суфи има ясно зрение и то принадлежи на чистото сърце."В това сърце се отваря,казват суфите,едно особено око,т.е.едно особено възприятие за-хакика".Хакика означава Истината.Това възприятие е недостъпно за интелекта, това е окото което разбулва нещата.Суфите го наричат-аин джадида-новото око.То съзира отвъдностите,но не може да сподели своя опит с интелекта, с хората.Новото око говори по особен начин.Те казват:"Новото око говори чрез ишарад". Това е истинското знание,което е отвъд булото,т.е. отвъд неразбирането.

...частта от цитата е наистина много впечатляваща.

...и ми звучи по този ~начин:

Ефесяни 1:16-18

16. непрестанно благодаря на Бога за вас и ви споменавам в молитвите си,

17. дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и откровение, за да Го познаете,

18. и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство

Ако не разкъсаш оковите си преживе,

мислиш ли, че

ще го направят призраците след това?

Идеята, че душата се слива с екстаза,

само защото тялото загива,

е чиста фантазия.

Което е сега, това е и тогава.

Ако не откриеш нещо днес,

ще свършиш с място

някъде в града на смъртта.

Ако обаче се любиш с божественото сега,

в следващият ти живот

ще грее на лицето ти сбъднато желание

великия индийски суфи - поет Кабир

/Biu 1977, 24-25/

90. Тези, които казват, че първо ще умрат и после ще възкръснат, се заблуждават. Ако не получат отначало възкресение, докато са още живи, то, когато умират, няма да получат нищо. По същия начин говорят и за кръщението: казват, че кръщението е велико, защото, ако го приемат, ще са живи.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ФИЛИП

Редактирано 14 май 200818 г. от Виктор_ (преглед на промените)

Интелектуалното търсене притежава изящност и

изтънченост подобно на перлите и коралите,

но не е същото като духовното търсене.

Духовното търсене е на съвсем друго ниво.

Духовното вино има един по-фин вкус.

Интелектът и сетивата изследват причина и следствие.

Търсещият духовността се предава на удивлението.

*

„Знание" означава непосредствен опит за огъня:

ти самият да почувстваш огъня,

а не да бърбориш за дима.

Целият този помпозен шум,

че притежаваш „духовна власт"

и че си вещ в духовността

е само начин да се каже на света:

„Аз не разбирам нищо. Моля, извинете ме."

Ученикът овладява онова, което може учителят.

Овладелият науката може да обучи

един усърден кандидат на наука.

Един теолог може да сподели с ученика си теология

и един вещ познавач на граматиката - граматика.

Всички тези форми на знание могат да ти помогнат

в живота, но по време на смъртта единствено знанието

за празнота[1] ще бъде твоите дажби храна, които ще те

поддържат по пътя.

Книгата на суфи-знанието не е написана на белия лист,

а на сърце, бяло като девствен сняг.

Учените изследват написаното с писалка.

Суфи следват следите, отпечатани в снега,

подобно на ловци, водени от дирята на мускусен елен,

вдишвайки сладкия аромат, който еленът отделя от пъпа си

и се втурват, за да уловят плячката си.

Знание, което повтаряш като папагал, отлита,

когато имаш най-голяма нужда от него.

Казвам ти, господин Всезнайко,

дори да го запишеш в своето малко тефтерче

и да се хвалиш колко си начетен,

то ще избяга от тази клетка.

Забрави за онова, което

другите хора са казали и казват.

Просто покажи знание за малко любов и обич

и Знанието ще стане домашна птица,

чието гнездо е твоята отворена длан.

Твоят интелект иска да полети нагоре,

но твоите традиционни, общоприети схващания те задържат

да се храниш долу от хранилката за птици.

Общоприетото, традиционното знание е нещо,

взето назаем - то е гледна точка „втора ръка",

която представяме като своя собствена.

Стига с тези общоприети безсмислици!

Бог казва: „Желая да изпиташ удоволствие и радост,

когато Ме опознаваш.

Желая да намажа с Моя мед твоите ръце."

Мисленето е приятел, който ще ти помага да преценяваш какво да казваш и какво да вършиш,

но когато се стигне до екстаза този „приятел" напълно се обърква.

*

Объркването е твоя входен билет за Тайната на Присъствието (на Бог).

*

Традиционното (обикновеното) знание изтъква достойнствата си на нещо, което те улеснява и което

можеш да купиш направо от рафта.

Мистичното знание не идва в такава лъскава кутия

и неговата цена е много по-висока.

Но онези, които го купуват, държат устата си затворена

и се опияняват от сделката.

*

Едно мигновено разбиране на Истината не оставя място за тълкуване.

*

Птицата на мнението притежава само едно крило.

Тя подскача напред няколко стъпки

и след това пада на земята.

И така продължава да се препъва и залита,

надявайки се да достигне гнездото си.

Но когато Знанието даде второ крило

на тази саката птица,

тя се вдига във въздуха като Габриел,

оставяйки зад себе си аргументите и теориите.

Ако всички в света биха казали: „Ти си на Пътя към Бог",

тази птица не би се почувствала по-сигурна.

Или ако целият свят кажеше „Ти си на погрешен път -

мислиш, че си планина, но всъщност си стрък трева",

птицата не ще бъде повалена на земята

от тежки съмнения.

Дори самите океани и планини да закрещят

„Ти си на пътя към ада", тя ще продължи да лети,

защото тази,птица е свободна.

~~~

Бягай от успеха.

Пий отрова и плюй вода.

Атакувай всеки, който те възхвалява.

Дай назаем парите си на онзи, който е в беда.

Спри да търсиш сигурност

и започни да живееш опасно.

Изостави доброто си име

и си спечели някаква лоша слава.

Опитвал си се да бъдеш значителен и забележим,

и това не те е довело доникъде. За да промениш нещата, опитай се да бъдеш луд.

Онези, които претендират и се преструват,

че са нормални и здравомислещи

в един такъв луд свят,

са безнадеждно умопобъркани.

Маулана Джалал ал-Дин Руми(спиралата)

Моля се да се яви само една душичка, която да споделя чрез.... само една. Омръзна ми от сухоежбини . Не се ли намира наоколо някой който да предложи малко истински суфи историйки!?! Ама да ги предлага от душа, моляяяяя

Редактирано 3 октомври 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

За сравнение:

Утвърждавайте следната истина: “Аз съм безкрайното море, което се е превърнало в много, много вълни. Аз съм вечен и безсмъртен. Аз съм ДУХ.”
(Парамаханса Йогананда)


~~~

Бог, Създателят и макрокосмосът, обикновено е обрисуван като Океан и човекът, микрокосмосът, като капка или частица от този океан. Кабир, необикновеният Учител-Светец, живял ХV-ХVIвек в Индия, обяснява това изключително красиво: „Микрокосмосът съдържа макрокосмоса" т.е. човек е такова създание, че той съдържа в себе си цялото Творение, включително и Създателя.
За суфите Бог е цялото и всяка част от творението по някакъв начин отразява цялото: човекът не е просто капка, която може да се слее с Океана, а капка, която съдържа Океана (!) - един микрокосмос, който съдържа макрокосмоса. Суфите обясняват, че духът на Бог е същността на човека; тялото просто е външната физическа форма, която съдържа искрата на Бог.

~~~

Макар че може да има хиляди,
няма никой друг освен Единствения.
„Много или множество" е нещо въображаемо.
Налице е само Океанът на Единството,
макар да е във вид на вълни.
Няма място за двойственост.
Реалността и Същността не са отделени от вълните.
От нивото на най-висшата съзнателност Руми казва:
Аз съм влюбен в Онова, Което Е Навсякъде във Вселената. Аз съм Онова, Което Присъства Навсякъде във Вселената и Което обича. Аз съм Ти, влюбен в Себе Си. Аз съм Ти, желаещ Своята Собствена Любов.


Маулана Джалал ал-Дин Руми(спиралата)

За сравнение:

Утвърждавайте следната истина: “Аз съм безкрайното море, което се е превърнало в много, много вълни. Аз съм вечен и безсмъртен. Аз съм ДУХ.”

(Парамаханса Йогананда)

~~~

Бог, Създателят и макрокосмосът, обикновено е обрисуван като Океан и човекът, микрокосмосът, като капка или частица от този океан. Кабир, необикновеният Учител-Светец, живял ХV-ХVIвек в Индия, обяснява това изключително красиво: „Микрокосмосът съдържа макрокосмоса" т.е. човек е такова създание, че той съдържа в себе си цялото Творение, включително и Създателя.

За суфите Бог е цялото и всяка част от творението по някакъв начин отразява цялото: човекът не е просто капка, която може да се слее с Океана, а капка, която съдържа Океана (!) - един микрокосмос, който съдържа макрокосмоса. Суфите обясняват, че духът на Бог е същността на човека; тялото просто е външната физическа форма, която съдържа искрата на Бог.

~~~

Макар че може да има хиляди,

няма никой друг освен Единствения.

„Много или множество" е нещо въображаемо.

Налице е само Океанът на Единството,

макар да е във вид на вълни.

Няма място за двойственост.

Реалността и Същността не са отделени от вълните.

От нивото на най-висшата съзнателност Руми казва:

Аз съм влюбен в Онова, Което Е Навсякъде във Вселената. Аз съм Онова, Което Присъства Навсякъде във Вселената и Което обича. Аз съм Ти, влюбен в Себе Си. Аз съм Ти, желаещ Своята Собствена Любов.

Маулана Джалал ал-Дин Руми(спиралата)

15 век имаме пак светец от Индия, който ПОКАЗВА пътя за освобождаване на микрокосмосът от МАКРОкосмосът- Шри Чайтаня Махапрабху. Това, че холографската вселена е в микрото не е тайна за Изтока. По-скоро е "откриване на топлата вода" за Близкия изток и Близкия "запад"...

Чайтаня въвежда трансцедентална мантра, която изричана с искрена любов в сърцето освобождава от матрицата, без да я разрушава ои без да и се възхищава много...

.....защото мисля, че съзнанието, след като разбере, че има съответствия между 'макро' и 'микро' космос, да счете, че матрицата е негов вечен дом... така ли е, или греша?...

Но все пак е за предпочитане, отколкото пред "бог със заповедите"...там не присъства съзнание....

Редактирано 3 октомври 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)