Забелязвам, че темата е била оставена, но бих изкала да добавя и изясня някои неща. Първо, damn_big_loser, може би и ти самият трябва да си изясниш - защо точно смяташ, че си "смотаняк" и зашо според теб не се разбираш добре с другите. Може би просто не пасваш в средата, в която се движиш. Има много хора, които просто не са способни да приемат различните от тях, нито пък да оценят техните качества. Може би проблемът се корени в това, че не се движиш с хора, които споделят интересите ти. Много добре знам какво е да не те разбират. Собствените ми родители или изобщо не разбират какво искам да кажа, например, или ме гледат, като че ли съм паднала от луната. Дори и с най-близките ми приятели имаме много различия и често не сме на общо мнение и имаме различни желания, поведение, мироглед. Но това не означава, че не можем да бъдем приятели. Просто се налага да правим известни компромиси, да уважаваме различията си и да се възлползваме от тях. И все пак и на мен ми се иска да открия човек, с когото наистина да си пасваме, да се разбираме изцяло. Предполагам, че това е и твоето желание. И знам също какво е да се чувстваш удобно само с един човек. Всяко лято бягам със скоростта на светлината от София към един малък град, където е истинския ми дом и където се чувствям в безопасност. И не излизам от апартамента, опитвайки се да забравя, че останалият свят съществува. Но наскоро открих, че светът не се състои единствено от моите неосъществени мечти. Открих, че колкото пъти си правя планове, толкова пъти оставам разочарована и се депресирам, свивам се на кравай и ни приемам, и отдавам. Но мисля, че го надраснах. Осъзнах, че животът е хубав, когато му се радваш, когато се наслаждаваш на нещата, които имаш, дори когато са малко. Може би това е и твоят проблем. Опитай да отриеш хора, с които имате общи интереси, които те харесват какъвто си. Ако не, здраве да е. Техен проблем. Ти можеш да отркиещ други занимания, мечти, амбиции. Пък и съм забелязала, че когато човек се чувства удобно в собствената си кожа, това си личи и другите несъзнателно се присламчват. Не твърдя, че това е хубаво или че имаш нужда от него. Но все пак целта е ти да си щастлив. Опитай да пренасочиш интересите си, да намериш нови познанства, да изградиш кариера или да намериш занимателно хоби. Когато откриеш, че чуждите мнение и симпатия не са най-важното нещо в живота ти, сигурно ще намериш истински приятели. Прав си за това, че трябва да приемаш нещата с достойнство. Разбери кой си, какво искаш и какво смяташ за правилно, и не позволявай на никого да те тъпче или пренебрегва. Какво като изглеждаш като "смотаняк" за другите? Има много неща, които хората не одобряват в мен и смятат за чудати, но аз няма да се откажа от тях, защото ги смятам за правилни и те ми носят удовлетворение. Щом нещо не ти харесва - промени го. Но ако другите не харесват нещо в теб...опитай се да разбереш какво и защо и реши дали е по-важно за теб от чуждото мнение. Животът си е твой.

Понеже и аз съм бил в подобна ситуация . Та преди и аз бях така, мислех си че всичките ми приятели са заради ползи.. и аз така се смятах за смотан и все ако някой ме викне или потърси винаги търсех причина мислех какво ли ще иска дали е заради това или това... Пак и с момичетата имах си една представа за момиче и въпреки всички нямаше такава винаги имаше лицемери и изкуствени отношения .. даже в един момент мислех , че такова момиче не съществува и търся нещо което го няма... , НО един ден абсолютно случайно се появи ... и дори след години пак сме като в първия ден когато я срещнах .. понякога си мисля да ли въпреки, че всичко ни е наред не трябва да се разделим защото прекаляваме с връзката смисъл много продължи и че други не правят така ... И според мен стигнах до извода, че трябва да правиш това което те прави щастлив въпреки останалите и трябва да бъдещ такъв какъвто искаш да бъдеш и имаш представа за себе си. Не да казваш ако беше така щях да съм такъв... Трябва да си такъв какъвто искаш да те приемат и да бъдеш без да търсиш причини. Най-важното ако можеш във всяко нещо да виждаш положителната му страна, дори в най най лошото нещо да света да се загледаш в положителната му точица. Все пак това е мое мнение ...