АНАЛИЗ (гр. analysis – разлагане, разчленяване), който бива: - интенционален – исследване на съзнанияето, което за разлика от реалния анализ има за задача да разкрие процеса на смисловото конституиране на предметите на съзнанието; - реален - фактическото изследване на предмета, което противостои на интенционалния анализ; - логически – формален анализ,кото се противопоставя на феноменологическия, който изследва съдържанието; - феноменологически – по своята съдържателна насоченост противостои на формално-логическия анализ, а в интуитивен план - на научния (теоретико-емпиричен) анализ. АНАЛИТИКА - според М. Хайдегер екзистенциалната аналитика представлява херменевтично изследване на основните способи на човешката екзистенция. АНАЛИТИЧЕСКИ - термин, който феноменолозите употребяват, за да дефинират формално-логическите (математическите) структури за разлика от конкретно-материалните. АНТРОПОЛОГИЗЪМ (гр. anthropos – човек, logos – слово) – обосноваване на философското и научното познание поседством изучаването на менталните процеси. АПОФАТИЧЕСКИ (гр. apophansis – утвърждаване) – отнасящо се до утвърждаване на някакво съждение. Хусерл различава апофатическата логика, която се отнася до епистемологичните категории ( понятията и умозаключенията) от формалната логика, формализирана онтология. АПЕРЦЕПЦИЯ (лат. adpercipere – допълване на възприятието) – осознато възприятие. При Хусерл аперцепцията характеризира активносттта на съзнанието, която е необходима за разбирането на значенията. Тя се проявява в тези актове на съзнанието, в които общото се схваща в единичното. АПРЕЗЕНТАЦИЯ (лат. appraesentatio) – индиректна, перцептуална представа за невидимите страни на предмета посредством възприемането на видимите (например, представата за обратната страна на Луната).

мерси

Моля! Буквичката Н е най-интересна (ноема, ноеза и т.н.), но ще стигнем до тях по-нататък. Поздрави! ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– СЪПРЕЖИВЯВАНЕ (нем. Einfuhlung) – по Хусерл това е "съзерцателно проникновение" или вникване в чуждата душевност, т. е. емпатия. ХЕРМЕНЕВТИКА (гр. hermeneutike – искуство на тълкуването) – учение, което изследва принципите на тълкуването в качеството им на методологическа основа на хуманитарните науки. ХИЛЕ (гр. hyle – вещество, материя) – исходен материал или примодиалната материя при Аристотеля. При Хусерл хиле е неинтенционалния, пасивен материал, който се оформя чрез активността на съзнанието, т.е. ноезата или морфе. ХОРИЗОНТ – границата на перцептуалното поле на възприятието, което обхваща тематичното ядро на интенционалното съзнание. DASEIN (нем.) – термин, с който М.Хайдегер характеризира човешкия начин на съществуване. ДЕСТРУКЦИЯ феноменологическа (лат. destructio – разрушение, опровергаване) – метод на Хайдегер, чрез който се неутрализират философските направления, които възпрепятстват достъпа до истинното битие. ДОКСА (гр. doxa – мнение) – света на простите, допредикативни вярваания. ДОПРЕДИКАТИВЕН – не изискващ употребата на логически форми на мисленето. Хусерл счита, че допредикативният опит (естествената нагласа) е първичен. ЖИЗНЕН СВЯТ (нем. Lebenswelt) – сферата "непосредственно-очевидният", всекидневен живот. Жизненият свят, според Хусерл, е резултат от конституиращата дейност на трансценденталната субъективност. ЗНАЧЕНИЕ (нем. Bedeutung) – интенционалният корелат на тези актове на съзнанието, които продуцират смисъл. Във феноменологията е този термин е равнозначен на термина "смисъл", който изразява конституираането на отношението човек - свят. ИДЕАЛИЗЪМ трансцендентален или феноменологически – философска доктрина, според която всичко съществуващо е продукт или резултат от конституиращата дейност на трансценденталното съзнание. ИДЕАЦИЯ – образуване или формиране на идеи и понятия, т. е. разновидност на идеализацията, която се основава на интелектуално съзерцание, т.е. "непосредствено постигане" на същността. ИНТЕНЦИОНАЛИЗЪМ – възгледспоред който всяко действие трябва да се разглежда от позицията на дейтващия субект. ИНТЕНЦИОНАЛНОСТ – за Брентано интенционалността (насочеността) на съзнанието е основната характеристика на всички психически процеси. "В представата нещо се представя, в съждението нещо се признаава или отрича, в любовта се обича, в ненависта се ненавижда, в желанието се желае." ("Психологията от емпирична гледна точка"). Хусерл разглежда интенционалността като основна онтологична характеристика на съзнанието, благодарение на която то има качеството на съзнание. ИНТЕНЦИОНАЛНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ – психически преживявания, които са вплетени в интенционалния живот на съзнанието. ИНТЕНЦИЯ (лат. intentio – усилие) - насоченост на съзнанието към нещо; намерение, воля. ИНТЕРСУБЕКТИВНОСТ – взаимоотношения, възникващи между субектите в резултат на конституиращата дейност на съзнанието. ИНТУИЦИЯ (лат. intuitio от intueri – вглеждане, изследване, обмисляне) – пряко, непосредствено виждане на същността на феномена. - категориална – интелектуално съзерцание с несетивно съдържание. ИРЕАЛЕН – в трансценденталната феноменология начина на существуване на идеалните феномени (в противоположност на реалното существуване на реалността и актовете на съзнанието).

Редактирано 22 септември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Да продължим с този непретенциозен речник. КОНСТИТУИРАНЕ (лат. constituere – съставяне, подреждане, организиране) - последователността от актове, чрез които съзнанието обективира своите интенции и така продуцира обекта и неговия смисъл. МОНАДА (гр. monas – единица, неделимо, проста същност) – Хусерл заимства термина от философията на Лайбниц. Във феноменологията монадата има значение на субекта като конкретна цялост (духовен атом), независим от другите субъекти. МОРФЕ (гр. morphe – вид, форма, образ) – в интенционалния анализ на съзнанието е еквивалент на ноезата, т.е. обозначава тази интенционална активност на съзнанието, чрез която се формира пасивната чувственост/сетивност (хиле). НАТУРАЛИЗЪМ – в тясното си значение този термин обозначава доктрините, които разглеждат съзнанието като психофизическо образувание или епифеномен и отричат уникалността на субективното; в широк смисъл натуралистични са всички опити за научно обяснение на съзнанието и духовния живот. НЕУТРАЛИЗАЦИЯ – модификация на съзнанието, при която се прекратява вярата в наличното съществуване на предметите, т. е. аналог на епохе. НОЕЗА (гр. noesis – мислене, умозрение) – смисловия обект, предметния смисъл, който е резултат от активната дейност на съзнанието, референтът на ноетическите актове на съзнанието. НОЕМА – смислова единица на восприятието. НОЕМО–НОЕТИЧНА КОРЕЛАЦИЯ – принцип на единство, хомогенност на актовете на съзнанието (ноеза) и смислите, които полагат тези актове (ноема). НОЕТИКА (гр. noein – мислене, означаване) – учение за мисленето, своеобразна феноменологическа гносеология (теория на познанието). ОНТОЛОГИЯ (гр. to on – същностно, съществуващо; logos – слово, знание) – при Хусерл в качеството на "втора философия" онтологията заема мястото, което обикновенно заема метафизиката. Онтологията изучава сущностните или априорните структури на предметите и затова е априорно учение за предметите изобщо. Бива: - формална – априорно учение за формалните структури на предметността изобщо, обща теория на объектите и техните свойства (съвпада с чистата логика); - регионална – теория на конкретните сущности на различните региони на битието ("онтология на природата" и "онтология на духа"); - дайктическа – дисциплина, която се основава не на теоретични разсъждения, а на непосредствено виждане на най-същностните характеристики на битието. ОЧЕВИДНОСТ – "непосредственно овладяване на истината" (Хусерл). ПЕРЦЕПЦИЯ (лат. percipere – възприемане) – възприятието като акт на съзнанието. ПРАКОНСТИТУИРАНЕ (нем. Urkonstitution) – най-фундаменталното равнище на конституиране, свързан с вътрешното съзнание за време. ПРЕЗЕНТАЦИЯ (нем. Vergagen-wertigung) – актове на съзнанието, в които обектите се представят интуитивно. Към този клас се отнася напр. въображението. ПРИМОДИАЛЕН СВЯТ (лат. primordialis – първоначален) – субективният свят на човека или непосредственото обкръжение, който е противиположен на интерсубективния свят. ПСИХОЛОГИЗЪМ – в тесен смисъл това са концепциите, които обосновават логическите принципи посредством изследването на психическата дейност; в широк смисъл термина обозначава всички опити непсхичните същности да се редуцират до психически феномени. РЕГИОН (лат. regio – линия, граница) – сферата на материалната онтология. РЕДУКЦИЯ (лат. reductio – свеждане) – терминът има множество значения като основните са: - ейдетическая – мисловна операция, чрез която се преминава от разглеждането на конкретните предмети (които се заскобират, т. е. епохе) към разглеждането на тяхната чиста същност (ейдос). - трансцендентална – характеризира се с още по-радикално "пречистване" на съзнанието, благодарение, на което се достига нивото на трансценденталната субективност, т. е. източника на интенционалната активност на съзнанието. - абсолютна – следва трансценденталната; в резултат на нейното провеждане се достига до абсолютния фундамент на съществуващото (абсолютния Аз). - философска – заемане на неутрална позиция по отношение на миналата интелектуална история. РЕКОГНИЦИЯ (лат. recognitio – установяване, узнаване) – признаване на достоверността на нещо, подтвърждаване на тази достоверност. РЕТЕНЦИЯ (лат. retentio – задържане, запазване) – следите от миналото възприятие, които се актуализират в настоящето възприятие. РЕФЛЕКСИЯ феноменологическа – разглеждане на иманентните характеристики на съзнанието посредством феноменологическия метод. СМИСЪЛ (нем. Sinn) – резултатът от интенционалната дейност на съзнанието, който се въплъщава в ноемата (еквивалентен термин е значение). СЪЗЕРЦАНИЕ интелектуално – непосредствено виждане на същността на предмета или неговия ейдос. СЪЗНАНИЕ – съвкупността или сбора от менталните актове или "всички видове интенционални преживявания" (Хусерл); структурните компоненти на потока на съзнанието са феномените, а неговото структурно единство е обусловено от вътрешния му телос. Чистото, интенционално, доемпирическо съзнание, става достъпно за анализ след прилагането на феноменологичната редукция. "СТРОГА НАУКА" – термин, с който Хусерл характеризира феноменологията като универсална философия, която е призвана да даде аподиктична, напълно безусловна основа на всички видове човешко знание и дейност. СУБЕКТИВНОСТ трансцендентална – смислообразуващият център или ядро на интенционалния живот, "универсума на възможните смисли" (Хусерл).

Редактирано 22 септември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

ПЕРЦЕПЦИЯ (лат. percipere – възприемане) – възприятието като акт на съзнанието. ПРАКОНСТИТУИРАНЕ (нем. Urkonstitution) – най-фундаменталното равнище на конституиране, свързан с вътрешното съзнание за време. ПРЕЗЕНТАЦИЯ (нем. Vergagen-wertigung) – актове на съзнанието, в които обектите се представят интуитивно. Към този клас се отнася напр. въображението. ПРИМОДИАЛЕН СВЯТ (лат. primordialis – първоначален) – субективният свят на човека или непосредственото обкръжение, който е противиположен на интерсубективния свят. ПСИХОЛОГИЗЪМ – в тесен смисъл това са концепциите, които обосновават логическите принципи посредством изследването на психическата дейност; в широк смисъл термина обозначава всички опити непсхичните същности да се редуцират до психически феномени. РЕГИОН (лат. regio – линия, граница) – сферата на материалната онтология. РЕДУКЦИЯ (лат. reductio – свеждане) – терминът има множество значения като основните са: - ейдетическая – мисловна операция, чрез която се преминава от разглеждането на конкретните предмети (които се заскобират, т. е. епохе) към разглеждането на тяхната чиста същност (ейдос). - трансцендентална – характеризира се с още по-радикално "пречистване" на съзнанието, благодарение, на което се достига нивото на трансценденталната субективност, т. е. източника на интенционалната активност на съзнанието. - абсолютна – следва трансценденталната; в резултат на нейното провеждане се достига до абсолютния фундамент на съществуващото (абсолютния Аз). - философска – заемане на неутрална позиция по отношение на миналата интелектуална история. РЕКОГНИЦИЯ (лат. recognitio – установяване, узнаване) – признаване на достоверността на нещо, подтвърждаване на тази достоверност. РЕТЕНЦИЯ (лат. retentio – задържане, запазване) – следите от миналото възприятие, които се актуализират в настоящето възприятие. РЕФЛЕКСИЯ феноменологическа – разглеждане на иманентните характеристики на съзнанието посредством феноменологическия метод. СМИСЪЛ (нем. Sinn) – резултатът от интенционалната дейност на съзнанието, който се въплъщава в ноемата (еквивалентен термин е значение). СЪЗЕРЦАНИЕ интелектуално – непосредствено виждане на същността на предмета или неговия ейдос. СЪЗНАНИЕ – съвкупността или сбора от менталните актове или "всички видове интенционални преживявания" (Хусерл); структурните компоненти на потока на съзнанието са феномените, а неговото структурно единство е обусловено от вътрешния му телос. Чистото, интенционално, доемпирическо съзнание, става достъпно за анализ след прилагането на феноменологичната редукция. "СТРОГА НАУКА" – термин, с който Хусерл характеризира феноменологията като универсална философия, която е призвана да даде аподиктична, напълно безусловна основа на всички видове човешко знание и дейност. СУБЕКТИВНОСТ трансцендентална – смислообразуващият център или ядро на интенционалния живот, "универсума на възможните смисли" (Хусерл). ТЕЛЕОЛОГИЯ (гр. telos – резултат, финал, цел, logos – слово, знание) – доктрина, считаща, че при изследването на природните и обществените процеси трябва да се изхожда от обща система от цели, която определя основните закономерности на развитието на съзнанието и историята. Телеологията на съзнанието е учение за целевата структура на трансценденталното съзнание. ТЕЛОС – разумна, духовна цел, която е подчинена на вътрешната дейност на съзнанието, а също и скрития разум на историята, т. е. ентелехията на историческия процес. ТРАНСЦЕНДЕНТАЛЕН – този термин се употребява във феноменологията вмного широк смисъл, като основното му значение се отнася до стремежа за завръщане към първоизточника нанашето знание и дейност, т. е. първоизточника на битието и живота. Трансцендентални са тези характеристики на съзнанието, които се откриват в процеса на феноменологичната редукция и изследване на съзнанието. ТРАНСЦЕНДЕНТЕН (лат. transcendere – престъпвам, прескачам) – интенционалния обект, който макар и да се конституира в интенционите актове на съзнанието, не е иманентен на съзнанието. УСТАНОВКА (нем. Einstellung) – форма на "съсредоточаване на вниманието" (Хусерл) или нагласа. Във феноменологията се различават абстрактна, апофатическа, нормативна, ноематическа, онтологическа, онтична, предметна, психофизикалистка, ейдетическа и др., но всички те попадат в една от двете категории - естествена и феноменологическа. - естествена – характерна е за всекидневния живот и за научната дейност; вниманието е насочено към външния свят; характеризира се с наивна увереност в обективното съществуване на реалността; - феноменологическа – при нея вниманието е концентрирано върху дейността на самото съзнание; достига се чрез феноменологична редукция и е насочена към феномените. ФЕНОМЕН – непосредствено дадената в съзнанието структурна цялост, която е съдържанието на неговите интенционални актове; структурниян елемент на потока на съзнането. Виждането и описанието на чистия феномен става възможно посредством феноменологичната редукция. Феноменът може да бъде схванат като: - проявяващ се предмет (дескриптивна психология, т. е. описателна феноменология); - предмет в сферата на човешките представи; - предмет, имащ качеството на корелат на субективната система от представи, както е във феноменологичната; - интенционалния смисъл на предмета, както е при интенционалния анализ наа съзнанието; - смисълът на предмета при методическо провеждане на неутрализацията на тетическите актове на съзнанието чрез феноменологичната редукция (Хусерл най-често има предвид това значение). ФЕНОМЕНОЛОГИЯ (гр. phainomenon – проявяващо се, logos – слово, знание) – философска дисциплина, която изучава феномените и смислите. В зависимост от разбирането за природата на феномена бива: - описателна (дескриптивна), когато изучава методите на описване, които се прилагат при естествената нагласа на съзнанието; ограничава се до "сферата на преживяванията според тяхното реално съдържание (Хусерл); - светска (mundane от лат. mundanus – светска) – отнасяща се до "реалните" феномени, когато не е проведена феноменологична редукция; - ейдетическа – "интуитивно-априорна наука" (Хусерл), която изследва универсалните същности (ейдосите), техните структури и отношения (возможна е само след провеждането на ейдетическа редукция); - херменевтическа - разкрива смисъла на феномените чрез тяхната интерпретация; - конститутивна - изследва процесите на конституиране на феномените (смислите) в съзнанието; - конститутивна естествена нагласа/установк (А.Щюц) - изследва процесите на индивидуалното съзнание, участващи в осмисленото конституиране на социалните отношения на човека; - трансцендентална - анализира ролята на трансценденталната субективност в познанието и дейността на човека (възможна е само след провеждането на трансценденталната редукция); - структурна (Г. Ромбах) - изучава структурите, идентични за съзнанието и реалността; - "космологическа" (Е. Финк) -изследва проблемите на светогледите или схващанията за света; - натуралистическа (М. Фарбер) - според нея, феноменологическия метод трябва да се прилага при научните изследования като предварителна, чисто описателна методологическа процедура. ФУНГИРАНЕ (нем. fungieren) – с този термин се характеризира продуктивното функциониране на интенционалното съзнание. ЭГО (лат. ego – Аз) – термин, употребляван за обозначаване на активното ядро, център или същност на човека, неговия вътрешен жизнен импулс. Трансценденталното Его/Аз е източника на интенционалната активност на съзнанието и става достъпно за анализ в резултат на трансценденталната редукция. ЕГОЛОГИЯ – раздел на феноменологията, който изучава дейността на трансценденталното Его и неговата роля в процеса на конституиране. ЕЙДОС (гр. eidos – вид, образ, облик, идея) – "чистата" същност, сущностната структура на феномена, която е достъпна при интуитивното съзерцаване на същността ЕКЗИСТЕНЦИИ– във фундаменталната онтология на Хайдегер изразяват основните характеристики на човешкото съществувана (напр., "грижа", "страх", "смърт" и др.) ЕМПАТИЯ (англ. empathy – съпреживяване) – англиския еквивалент на немския термин Einfühlung, употребяван от Т.Липс и Хусерл за обозначаване на тези актове на съзнанието, чрез които възниква възможността посредством възприемането на тялото да се съди за съзнанието и душевния живот на друг човек. Осъществява се чрез идентификация и съпреживяване на другия Аз (alter Ego). EПОХЕ (гр. epoche – въздържане, самообладание) – въздържане от съждения в процеса на феноменологичната редукция. АЗ – персоналното ядро на човека, центъра на интенционалния поток на съзнанието. Бива: - абсолютно Аз – последният фундамент на всичко съществуващо, до който може да се достигне чрез абсолютната редукция; - пра-Аз (Ur-Ich) – изначалното Аз (Хусерл); - полюс-Аз (Ich-Pol) – термин, с който Хусерл характеризира субективните аспекти на дейността на съзнанието за разлика от обективния полюс-свят. ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Мисля че това е достатъчно за начало. Моля, имайте предвид, че всички дефиниции са само ориентировъчни и нито са точни, нито са изчерпателни.

Изпреварил си ме, не видях П.П.-то ти, извинявай ... ами, като имам време ще допълня, но не мисля, че ще има кой знае какво за допълване, ти винаги си изряден!!! П.П. Щом си имаме във форума Хусерлианска тема, мисля, че може другата да мине само към Хайдегер!?

Добре, но ти водиш, щото аз си падам по Хусерл.