Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

Как да различа падежите?

Последователи

13 април 201115 г.

Как да различа падежите?

13 април 201115 г.

по окончанието

13 април 201115 г.

А когато окончанията съвпадат? Например за неодушевени предмети, окончанията за винителен и именителен съвпадат (с изключения), като съвпадат (с изключения) окончанията за одушевени предмети за винителен и родителен падеж. Значи, отговора на въпроса на младежа е, да си седне на благородното продължение на гърба и да учи. В учебниците, всичко е добре описано!

13 април 201115 г.

А когато окончанията съвпадат? Например за неодушевени предмети, окончанията за винителен и именителен съвпадат (с изключения), като съвпадат (с изключения) окончанията за одушевени предмети за винителен и родителен падеж. Значи, отговора на въпроса на младежа е, да си седне на благородното продължение на гърба и да учи. В учебниците, всичко е добре описано!

е, то се подразбира :handshake:

плюс това, явно точно сега учи по БЕЛ за падежите и си търси лесен начин

13 април 201115 г.

Как да различа падежите?

На кой език? :ph34r:

13 април 201115 г.

е, то се подразбира

плюс това, явно точно сега учи по БЕЛ за падежите и си търси лесен начин

В Българския език незнам да има падежи Док.

13 април 201115 г.

В Българския език незнам да има падежи Док.

Има остатъци от падежи в местоименията. Има и звателен падеж, предимно за традиционни български имена, но принципно има спорове дали е звателен падеж или звателна форма.

13 април 201115 г.

Има остатъци от падежи в местоименията. Има и звателен падеж, предимно за традиционни български имена, но принципно има спорове дали е звателен падеж или звателна форма.

Примерно?

13 април 201115 г.

Примерно?

местоимения

звателен падеж

14 април 201115 г.

Примерно: 1. На въпроса - Къде отиваш? - ние смело отговаряме - У дома. - това е типична действаща употреба на винителния падеж в българския език. С окончанието "а" на съществителното нарицателно "дом", ние указваме направлението на нашето движение, което е едно от предназначението на винителния падеж. 2. Масово българските фамилии завършват с окончанията "ов" или "ова", това е типичен пример за употребата на родителния падеж в съвременния български език. В случая окончанието дава представа, че индивида Иван Драганов Петров има принадлежност към рода на Петър и семейството на Драган. Изразяването на притежание е едно предназначенията на родителния падеж. 3. Всички съществителни имена - нарицателни или собствени, изказани на български език, се намират в именителен падеж пер се. Както разбираме от името му, това му е и предназначението. 4. При обръщение към индивид от мъжки пол с традиционно име, завършващо на съгласна буква, ние слагаме окончание "е" (Иване, Петре) и окончание "о" или "е" за индивиди от женски пол (Иванке, Магдалено). Нетрадиционните имена, в днешно време не се спрягат (Том, Кейт). Този падеж е нетпичен за славянските езици, но лесно може да бъде видян в латинския, примерно в традиционното обръщение към народа във вокативна форма "Popole" (при номинативна форма Popolus). Нашият език е "заразен" и с други, нетипични падежни форми, но там, остатъците са добре "замазани" и трудни за демонстрация в днешния език...

14 април 201115 г.

darkterminal, това, което си написал, не е вярно.

Падежът зависи от синтактичната употреба на думата и се използва в синтетичните езици. Българският език е аналитичен и синтактичните отношения между думите се изразяват чрез словореда.

Ще дам пример принципно как падежите се припокриват със синтактичните позиции:

Иван даде книга на момчето.

"Иван" е подлог и отговаря на имeнителен падеж

"книга" е пряко допълнение и отговаря на винителен падеж

"на момчето" е непряко допълнение и отговаря на дателен падеж.

Пример за определение, което отговаря на родителен падеж: книгата на Иван - "на Иван" е несъгласувано определение и изразява притежание (Ивановата книга - съгласувано определение).

Подлогът (отговарящ на именителен падеж) в м.р., ед.ч. се членува с пълен член, всички други позиции се членуват с кратък член:

Мъжът седна на стола

В съвременния български език няма падежи, с изключение на остатъците, за които писах по-горе. :ph34r:

Редактирано 14 април 201115 г. от gothicrock (преглед на промените)

14 април 201115 г.

Фамилията/бащиното име е явен начин за да се изрази принадлежност към род/семейство или прозиход. Разглеждаме първия случай с името Иван Драганов Петров. Тук суфикса "ов" иде да ни покаже, чий (този въпрос е еднозначен признак, че използването на Р.П. е наложително) син е Иван. Иван е син на Драган. На лице е образуването на притежателно прилагателно Драганов - идентифицирана стара форма за спрягане в Р.П., запазена в доста диалекти, както в русинския и украинския езици. Отличен пример за активно ползуван остатък от Р.П. в нашия мил език.

Друг пример от близкото минало, беше името на популярно софийско кино - "Кино Влайкова", предполагам всички се досещат, кой е този Влайков и защо името е явно спрегнато в Р.П.

В съвременната литература адресираща верски въпроси, често се срещаме изрази, като Царството на Иисуса. Отново Р.П.

Примера с В.П. не беше особено удачен, но е нужно само лекичко да бъде променен в стила на типичния югозападен-диалект. - Къде си пошел? - Дома - за да стане отново валиден.

Друг пример, в народната песни се пее - Мама Ивану думаше... - това, макар и архаизъм си е чисто ползуване на В.П.

Разбира се това са остатъци, а не типични конструкции, но наличието е явно!

Именителният падеж както рекохме е във всяко съществително. Когато именуваме, изброяваме, изреждаме (без обръщение), падежът е Именителен - поради факта, че нямаме други, този мълчаливо се подминава.

Редактирано 15 април 201115 г. от darkterminal (преглед на промените)

14 април 201115 г.

Явно пренасяш почвата от руски език.

Редактирано 14 април 201115 г. от Alex&Ramesses_B.H.Л (преглед на промените)

14 април 201115 г.

Явно пренасяш почвата от руски език.

Нищо не пренасям. Просто обяснявам коя синтактична позиция на кой падеж отговаря. В старобългарския е имало падежна система, която с течение на времето е отпаднала. Синтактичните позиции в аналитичните езици (български, английски) се изразяват чрез словореда и определени връзки между думите, а в синтетичните езици (руски, немски) - чрез падежната форма. Това са основни граматически правила. Проблемът в нашето преподаване на чужди езици е, че се учат окончанията, без да се разбира какво представляват падежите. А за да се разберат падежите, трябва да се разбират позициите и отношенията в синтаксиса - нещата са взаимосвързани.

Фамилията/бащиното име е явен начин за да се изрази принадлежност към род/семейство или прозиход. Разглеждаме първия случай с името Иван Драганов Петров. Тук суфикса "ов" иде да ни покаже, чий (този въпрос е еднозначен признак, че използването на Р.П. е наложително) син е Иван. Иван е син на Драган. На лице е образуването на притежателно прилагателно Драганов - идентифицирана стара форма за спрягане в Р.П., запазена в доста диалекти, както в русинския и украинския езици. Отличен пример за активно ползуван остатък от Р.П. в нашия мил език.

Това в случая е форма, която може да е произлязла от падеж, но след като се утвърди като окончание, тя става самостоятелна. Когато това окончание придобие самостоятелен статут, ако езикът има падежна система, то преминава във форма за именителен падеж (най-вероятно с нулево окончание), но в другите падежи получава различно окончание, според склонението.

Пример:

Пенчо Славейков => на гроба на Пенча Славейкова (има такъв текст за него)

Редактирано 16 април 201115 г. от gothicrock (преглед на промените)