Nicoletta Tomas Caravia

Редактирано 2 октомври 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

..

Редактирано 7 октомври 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

Amore..

ръцете ти..

(чакат ме)

отдалече

носят ми

усещане за дом.

 

и тихо е 

и тихо е 

и тихо е..

в карминено червено

тече забавено

октомври.

 

спомени 

 

за нощи

за стъпки

керемидени

за макове

и пръсти

за устни огнени..

 

amore..
 

ръцете ти

две порти 

нарочно забравени

отворени..

(чакат ме)

отдалече

носят ми 

усещане за дом ..

 

дори мъглите

заобикалят 

двора им..

 

amore..

 

моя стряха 

за дъждовете 

през октомври,

мой подслон..

..

сливане. без граници

вода и слънце приспиват времето

в люлка от листа и светлина

от песен по пръстите на клоните..  

 

в шепите на океана

две перли.. аз и ти..

 

https://www.youtube.com/watch?v=Vx5C0oPEtcg

като котка мърка

в краката ми легнала нощта,

а  пръстите на клавишите неволно

събуждат все по - дълбоко 

и по - дълбоко тишина.. 

 

и е тихо. и е тихо. тихо е

на мястото където е сърцето,

сякаш сънена магията се е скрила в шепите ми

и тича залудо между капките в дъжда

да ми носи огънче.. и ме кара да не спя.

да съм лоша, непослушна, непокорна

същинска Малечка с непораснала душа.

..

Редактирано 11 ноември 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

 

и пак и пак и пак потъвам,

захвърлям кърпата си

разпиляват се в косите ми

семената на цветята й ..

 

светът е шеметен

светът е кръг

светът е точка

светът е дансинг под краката ми.

 

и хуква огънят по вените ми

целува с дяволските си езици

всеки маркер, всеки ген 

със статут на свобода,

 

смее се. с ръцете на палаво дете

подпалва всяко  стреме..

пулсът  ми подскача до сърдечен взрив
със силата на придошла река...

 

и пак и пак и пак потъвам,

захвърлям кърпата си

разпиляват се в косите ми

семената на цветята и..

 

танцувам боса. танцувам шумно

заплела шарени синци по китките,
нанизала  рояк звънчета

по глезените на  душата си..

..

Shoot me down
in flames..

 

   ..докато нощна навлиза в стаята ми

и целува  с черните си устни тишината

умората на залеза се стича от ръцете му
(а аз съм по средата между тях )
 и чувам гаснещата топлина 
как ляга кротко на земята... 

... I can feel your breath against my ear..

 

докато звездите още са невидими 
и шепнат сънищата си една на друга..
небето цяло е в краката ми, понеже
 все още светят клепачите на къщите,
като море от хиляди съзвездия 
навдигнало се ранобудно...

и единствено за мен

Stand back baby, stand back and let me breathe
 
I think I must be falling'..   

... докато сенките едва забележимите

крилете на контурите си
по стените зад гърба ми не разтворят....

 

..

Редактирано 29 декември 201312 г. от Уиш... (преглед на промените)

 

в

http://www.youtube.com/watch?v=zcOKwr9xrYQ

втори ден.. (недокоснато)

 

 

ръцете ми сънуват

разлюляни жита.

 

сънуват бягащи облаци

по време на буря.. 

 

по земята разхвърляни струни,

масово гробище за тънки стебла.

 

монохромно небе. стръмно,
като душа на Монарх пеперуда..

Редактирано 11 февруари 201412 г. от Уиш... (преглед на промените)

 

 

сребърните пръсти на дъжда
бродират с нишка, калена от стихията.
в полето - виолетови треви звънят,
в следата на сърна,  дълбоко спи магия...

изплуват легенди в нощния мираж
танцуват сенките със тъмнината.
тайни думи - дузина моряци екипаж
нашепват крадена история в далечината.

..стар вещер броди и с напевен глас
изписва с  нокът знаци по гърбовете
на дърветата. звезда полита в нулев час,
като стрела към сърцето на земята

/от колчана на небето.../

 

въздухът мирише на море

на солени спомени. на детство... 

под клепачите му в люлка от юмруци -

възли на въже, ляга с цвят  на уморено

виолетово небето, преливащо в танинено.

 

въздухът мирише на море,

на миди печени на ламарина..

и още нещичко, като щурчово краче

нежно дращещо невръстните ръце

на спомени от минали години.

 

въздухът мирише на...на толкова неща.

на дървета разлюляни от внезапен, буреносен вятър.

на хлопащи кепенци с олющена от слънцето боя

в избеляло синьо, с дупки- сърчица в средата...

на счупен ветропоказател!

 

 

на първо зъбче паднало в нощта

( шестгодишна тайна, хвърлена през рамо

на покрива , в комина.) на милувка,
топъл дъх със заешка душа
свита в скута мамин в рокля от травира..

桜

 

тихи стъпчици излизат от съня ми. сърцето сънено  бушува:

- а клончето с вишневия цвят?? ами пеперудата...??

пръстите ми, някой  да дойде да им каже да не  се страхуват...

въздухът трепти от току що започналия цветопад..

 

 

....

Редактирано 20 април 201412 г. от Уиш... (преглед на промените)

 

 

Много е хубаво.

 

Превод: "Човек има право да гледа някой отгоре само, когато му помага да се изправи."

Редактирано 18 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Редактирано 20 май 201412 г. от Уиш... (преглед на промените)

... we were made to love..

Редактирано 22 юни 201411 г. от Уиш... (преглед на промените)

 

ще запаля златна свещ

по нишката от светлина

в най- тъмен час

в сърцето ми  да дойдеш.

да бележиш камъните 

по пътеката ми

с бялото на  мъдростта,

безкрайност беловласа

колкото пендар

в шепата ми да оставиш.

а азе тиха, мека, пролетна трева

да легна в скута ти...

ръката да ми водиш.

Редактирано 8 юли 201411 г. от Уиш... (преглед на промените)

като бонбон

разтапя се нощта след дъжд

с вкус на теменужки са минутите.

аз слизам на земята 

да разсипя тишина на прах

по лъковете на щурците.,

да побъбря с  пеперудите..

 

 

светулките окъпани приспах

в джоба си, в кибритена кутийка.

навън е още малко юли! - чува се отнякъде.

отнякъде  ли?!- не разбрах.

няма никой, едно квартално  куче

сънува и  потрепва с лапи.

 

 

разтапя се нощта, след дъжд

е някак по - различно тихо

и чувам сънищата как валят,

валят отвсякъде, а аз съм без чадър

и събирам сини приказки
в извезана торба на макове.

     ***

Spoiler

 

грешките спят
притихнали на времето в шепите..
песъчинки безброй, на рояци жужат
боцкат по устните на ветровете.

 

висока, стройна, бяла бреза
над извор тихо танцува. и свети..
неканен гост с шапка - навита на фуния дъга
подръпва на прага ми връвта на звънче...

 

нагазвам дълбоко в някакъв сън.
топла, шарена сянка стъпва на пръсти в нозете ми.
навън капят липи.. рони се цвят
в косите на петгодишно, сламено лято..

 

ръцете ми черни.

по тях - имена
на мъже, на жени, на деца.
непознати... вероятно забравени...

 

от небето  ефирно падат пера...
всяко в различна тоналност..
....по устните разпознавам соната
с кобалтово синя, птича душа...

 

сестра съм на онази бяла бреза,
дето над извора тихо танцува .и свети.

 

 

***

Spoiler

 

безкраят бащински събира шепи

в огромна раковина.

подръпва струна на цигулка

на пътя на сърцето ми..

тъгата  е мъгла. 

просто мъгла. красива и ефирна..

наниз капчици по ресниците на сънено дете.

 

..пулсира огънят в небето разпръснат от зефира...

 

безкраят

потъва 

зрънце

по зрънце

под нозете ми.