Ау, с това парче каква беля направи на сърцето ми,ако знаеш ....

Натиках уморените си мисли под леглото, защото.... защото не знам защо. Не съм чак такава ексхибиционистка явно.

И да, мисля ,че се възползвах от факта, че Ефи я няма.. но мнението ти, защото го уважавам, ме кара да имам все пак своите малки угризения.

А за бутона, ако ме уредиш с постоянен такъв, вероятността нещата да се намират по местата си е всъщност е много по- голяма.

А аз така и не ги прочетох... Не е честно. Пък!

Къде отиват думичките,

когато от умора много им спи

и нищичко не им се значи…?

Дали си имат невидими пижами,

които да обличат, и безцелно с дни

по улиците да се шляят и да крачат...

докато умората не ги надвие

и не заспят, свити на кравай

като бездомни кучета на пътя..?!

А може и да се крият на хората

в бурканите със захарта

за да броят кристалчета,

докато свят им се завие…

От сладкото да си изгубват

постепенно паметта, а после бавно

всяка / буква по буква /да си спомня

наобратно свойто име..?!

Къде отиват думичките,

когато от умора много им се спи..?

Дали не се превръщат в капчици, в конденз

от бивши вече, минали мъгли...?!

В празноглави безделници,

рисуващи с пръсти в утрините

по стъклата на сънените къщи

мънички, криволичещи реки,

без просто нищо, нищичко да значат…

Редактирано 18 април 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Думичките понякога трябва и да помълчат.

Трещи ми се,

като след бурна, невъзможна любов.

Писък съм на скъсана струна…

 

Вали ми се,

дъжд завалял съм

в тишината след буря…

 

Ръми ми се,

извън пределите на очите.

Отвъд зида на долмена

човешки живот…

 

Роси ми се,

ситно

Целувки по камъните съм...

Немите сълзи на пеперуда.

харесва ми това утихване на болката в началото разкъсва, а по-късно умиротворява

Типично дъждовно...

В дъжовете няма самота,

безброй са капките ранени,

едно са... като любовта,

забързани, задъхани и малко тленни.

Но всяка капка нов живот дарява,

незабелязан сякаш в тази суета.

А споменът по него винаги остава

и расте, расте, безязан с тишина.

Дълбоките сенки Пътя поглъщат…

Светът съблича формите си една по една.

Изчезна ти,след теб ароматът ти,

силуетът ти, гласът ти

си тръгнаха…

В обратна посока

се разтварям и аз.

Изпробвана магия -

протрит цилиндър, жест...

старо наметало.

Непрогледно е в сърцето ми,

като в душата на нощта.

 

Харесва ми начина, по който виждаш света.

Ами... да. Те всъщност Нетърпеливките не са и тема.

Получи се в случая малко като Тройка на разсъмване.

Няколко уморени мисли на фона на хубавата музика.

Музиката е която си заслужава.

В живота не всичко е поезия. Отказа ми клавиатурата. Рестартирах 2 пъти ... Ма, това е някаква досадна проза и , може би, простотия някаква ....

По раменете ми спят зографисани свитъци,

запечатани ,апокрифни дамги.

Мигът преди да се превърна в птица разпуква печатите…

Избухват шумно тишините ми.

Събуждат се спомени- хали.

Дълбоки реки.

Танцуват по ръцете огньове с люти езици,

изкусни килимари разстилат жарави с парливи очи..

пулсират с див свисък сърцата им..

Жарта тъче крилата ми..

Нощта не е за сън.

По лицето и ще оставя огнени дири,

въглени ще събира с шепи зората - черни, хладни роси.

Грим с пепелта на земята

ще рисувам по уморените си очи…

...най-плодородната почва - след пепелта от лава... Горещо е в нетърпеливките ти.

Жегата тъче крилата ми..

Бих казала "огънят"... но и така е много силно изречение.

Близко ми е! Много!

с твоите... камъчета(дет'се вика)

Редактирано 13 май 201214 г. от Нел (преглед на промените)

Усещаш ме ти... точно в тая дума сякаш се спънах.. ( ;

с твоите... камъчета(дет'се вика)

пп Ееее, точно Буйка слушам в момента...

Редактирано 13 май 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Стар вещерник съм аз...

за теб,

Мощна и страстна, разгневена и изпепеляваща природа...

Уплаших се мъничко...повече се преклоних

И тази нощ на рамото ти

без да знаеш се унасям и заспивам,

на възглавницата ти

ще оставя невидима следа,

инициали изтъкани с топлината си

с най- тънки нишки ще бродирам..

По- бяла никога не съм била!

Ще оцветя сънищата ни

в млечно виолетови сияния,

ще нарисувам диптих

с безкрайни теменужени поля,

в които да пожелаеш с мен да се изгубиш...

Да ни обземе онази лудост,

безпаметната, страшната,

спомените, всичко, всичко с теб да заличим,

да изчезнем от света за по-малко от 60 секунди...

Миналото, като броеница,

зрънце по зрънце да изнижем,

ритуално нишката му да изпепелим...

Да заживеем будни във съня си,

нови хоризонти да открием;

в друга реалност с теб да се родим.

Тишина, белота и... повече надежда, отколкото мечта. Шепот... /с нещо любимо/ [media=]

Днес пием с тебе ябълково вино

на детството под старото дърво

допрели мълчаливо гърбовете си.

В короната си от слънчеви листа

приютило спомените ни с уюта на легло

на младите филизи чак до върховете .

Под ризите ни, зад най- тънката стена

сърцата ни туптят с горещи длани..

Запазили в ъгълчето на усмивката, невинността,

не спират да танцуват, да мечтаят,

с джобна ножка добавяйки поредната резка...

Пулсирайки на жоменка не спират да играят.

Редактирано 9 юни 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

[media=]http://youtu.be/aYiHg-a87hk Възхищавам се на начина по който усещаш света.

Редактирано 9 юни 201214 г. от Efe (преглед на промените)

Ах, Ефи...

Възлите смугли на дългите плитки

ще разпусна в потоци от буйни коси,

ръцете страстно дайрето целуват

душата циганска трепти ли, трепти.

глаголно- заклинателно

будувай ме

сънувай ме

бленувай ме

тупти ме,

преследвай ме

откривай ме

жадувай ме

гони ме,

търси ме

измолвай ме

откупвай ме

кради ме,

презирай ме

заплювай ме

охулвай ме

мрази ме

влудявай ме

взривявай ме

изгаряй ме

боли ме,

дрогирай ме

жигосвай ме

татуирай ме

опияни ме,

сричай ме

прошепвай ме

рисувай ме

крещи ме,

вричай ме

обичай ме

укротявай ме

смири ме,

разболявай ме

лекувай ме

преплувай ме

лети ме,

вдишвай ме

издишвай ме

изгубвай ме

и намери ме!