На Ефи ( :

На любовта понякога и е ужасно трудно

задушава се от тъмнината на телата ни. На тясно.

Изпада в паника с опасност да се пръсне

на хиляди парченца с дестинация неясна..

 

На любовта понякога и е ужасно трудно,

получава пристъпи,задъхва се дори в сърцето на дете,

от уплахата като балон се разширява, иска и се да избяга и да гръмне.

Да залее цялото небе.

 

На любовта наистина понякога и е ужасно трудно

да живее в очернанията на глупавите ни сърца,

затова и пожелавам по-често грандиозно да избухва,

от светлината и да става светло, като ден в нощта.

Благодаря

Защо се счупи корабът ми

точно на тази измислена планета,

с тримерни пространства

и време нанизано на ос..?

По мене няма вградени

часовници, да не говорим

за компаси…Дойдох така,

абсолютно неподготвена

без всякакъв запас...

Получих разни дарове

от тукашните хора,

очи, ръце, сърце, което

не спира да бумти,

получих също огромен

списък с правила,чертежи,

стрелки и рамки, догми/от които

и до днес нищо не разбирам/.

Вместо уютен дом получих

обърнат свят, един безкраен

бетонен лабиринт.Стени.

И аз като онзи Малък принц

с розата и със овцата,

все повече се чувствам

не на място някак

на тяхната побъркана Земя.

А според писаните норми

отдавна трябваше да съм пораснала..

Сложиха ми номер - ЕГН и пол,

наричат ме жена.

Уморих се от техните абсурди,

искам вече вкъщи да си ходя

на моята звезда. Безкрайно

ми омръзна да изпитвам

тяхното срамуване...

Голотата дадена е за това ли?

- Чувате ли ме?

О-м-р-ъ-з-н-а ми !

От върволицата на грешките,

от тази тяхна вечна мъка

и от безграничната им самота.

От човешкото сърце

безапелационно зачислено ми.

-Чувате ли ме? Омръзна ми!

Как веднъж не спря

за малко да боли и то?

Редактирано 3 март 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Дойдох така,

абсолютно неподготвена

без всякакъв запас...;

Поздрави за прекрасния стих !

Без думи...

Love hurts, Love scars, Love wounds' and mars
Any heart not tough or strong enough
To take a lot of pain, take a lot of pain
Love is like a cloud, it holds a lot of rain
Love hurts…

Когато си изгубя приказките

очите си затварям и силно жомя.

100,99... започвам наобратно да броя.

На глас изричам имената

на всички сини птици…

И те долитат. А с тях долита

и вълшебството оцветяващо деня ми.

Не зная как се случва, просто става.

Небето захвърля дрипите си,

от раменете свлича сивите мъгли

и всяко намръщено и грозно очертание

на неизбежно прозаичните неща

на момента се разтваря...

Като захарен памук бързо се топи.

Когато си изгубя приказките

очите си затварям, и силно, силно жомя.

Започвам наобратно да броя.

Не зная как се случва, просто става.

 

/...издадох тайната си, подадох ти ключа /

 

Това е дарба, Уиши. Не е тайна. Да превърнеш вътре в себе си сивото в цветна дъга е дарба. А е известно, че всички хора я имат, но някои просто не я развиват. А някои дори се присмиват... хора всякакви. Знаеш ли какво направи току що? пак ме подсети за вчерашната песен, с която се събудих и заспах 18 часа по-късно... на това му викам упорито парче

А за всяка Гретел има и Хензел... и зла вещица, разбира се

Е, надяваме се, че тук влизат само Питър Пан-овците... и че ключа ще остане в добри ръце... И да сложа и моята асоциация... да се видим колко различни можем да сме и в еднаквостите...

Аз пък се надявам да влизат и НеПитър Пан-овците... иначе за какво съм минирала наоколо в нетърпеливки? Тук си заключвам сериозните думи след Нел и нищо няма да кажа.

Deniz Senyesil

Редактирано 14 март 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

Есенно момиче За любова сезони няма...

Много приказвам и все глупости. На това му се вика пролетна умора.

Редактирано 14 март 201214 г. от Уиш... (преглед на промените)

...да не обърка темите, Уиши?

Да пейстнеш стихчето веднагически, че ме ядоса тоя път сериозно!

Ако хората говореха само, когато имат да кажат нещо умно, щеше да настане зловеща нищо незначеща тишина...

А и какво по-глупаво може да каже човек от едно обичам те… ;-)

П.П. Помисли и за това какво означава, когато двама приятели едновременно са мислели за теб... /докато се изпиша и си намеря картинката, видях, че и Ефи е тук/... :-)

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=u6bOCUOPN0w

Днес ми е ноемврийско
по посока към зимата,
за последно разсипвам
натежали шепи огън в небето,
жарта между пръстите
все още страстно свисти.
По прозорците разпръсквам

последни капки есенен дъжд,

/пак за последно/ по паветата тичат
есенно дъждовни реки.
С поглед изпращам ятата -
поредното за последно..
обявявам началото
на тихата церемония
по падане на листа.
Днес есента ми е гостенка.
Посрещнах я като дълго чакан приятел,
в нейна чест отключих царството на Мъглата
и небрежно през рамо хвърлих ключа.
...
При мен сезоните кога ли са въртели
еднопосочно стрелките ..?!
Май за пореден път приспах пролетта.



Благодаря за топличкото, Мерил,
не е до казването на умни неща, то в такъв случай аз не трябваше никога нищо да казвам.
Имаш също едно глупаво и от мен....... ( ;

ПП Просто понякога думите ми ме дразнят, затова ги трия.

Вълшебницата, която изпълнява всички желания

Аз го имах, стихчето де, но исках и други да му се радват

Не мога всичките...върни си думите назад,Ефи,  да не заблудим някой.

..

Топла и мека глина е мъката,

уморена ръка е...

Стъпили боси нозе

в пепелта на безпътицата

изгубили дирята

сред нацъфтели поля от нега е.

Неродена, изтръгната песен

на няма птица от гърлото,

мечтаният полет на неполетяли крила е.

Стаена в тъмницата на незрящи зеници

неналюбили жадно света .

Изживей я и я остави да отмине мъката. Ако потънеш в нея, тя се превръща в тъга, примамливо уютна...

На най- усмихнатият цвят

Най- усмихнатият цвят е жълтият,

смее се в мехурчетата на чаша лимонада,

в капка фон дьо тен от слънцето,

в кора от портокал, в кофичка лимонов сладолед.

Уж изгубва се , а всъщност си играе

на кукли със пчелите, обличайки ги в рокли

с редуващи се жълто /черно, жълто / черно на райе.

Не спира да се смее сред море-плантация

от цъфнали глухарчета…

с тичинки нацапало луничаво носле,

а после дълго –дълго се гледа в специално огледало

от прозрачно кехлибарен мед.

Най- усмихнатият цвят е жълтото.

Не спира да намига с усмивката си

от аромата на узрели круши- любим парфюм

с нотка на нектар от залези и щипка сол от лятното море.

От свенлив букет, вързани с конец два- три минзухара...

 

Прекрасно, Уиши, топло, усмихнато...

Как успяваш да ми нарисуваш всички усещания?

Обичам всичкото жълто, слънчево и златно по света!!!

Ако знаеш , Ефи още колко жълти неща ми никнат по главата, обаче се спирам, че ще заприлича на ода.

Момент, да не забравя и ретро жълтото

в усмивките на старото ми карирано перде.

От жълтите ми, весели тавани,

усмивки жълти-слънчеви лъчи,

а по стените(в портокал обляни)

намигват хиляда и едно очи...

Много е заразно, нали? Между другото сигурна бях ,че ще драснеш нещо. Аз пък се сетих сега за лимонови резенки,ония захаросаните. Що така покрай тая поезия напоследък все на бонбони налитам?

Усмивките са заразни. Направо пандемия. Днес видях толкова много усмихнати лица. От слънцето е. Затова и моят дом е боядисан изцяло в слънчеви тонове, да ме топлят и през зимата. А бонбоните... Ех, всички деца обичат бонбони, Уиши

Затворя ли очи под клепачите ми започва да вали,

отворя ли ги - спира. Затварям ги отново,

признавам си, искам да вали,

миризмата на озон постепенно в мислите пропива.

Улиците се събуждат и блестят,

разговарят с отраженията на уличните лампи,

пробуждат се и камъчетата в канавките

по средата на съня,

събудени на капките от хилядите барабани..

Без моливи и четки, на тъмно със затворени очи

рисувам една дъждовно - акварелна градска приказка.

Черните ми пеперуди ще почакат и тази нощ , нали

сега рисувам дъжд... много бавен дъжд

от тия дето с дни не спират.