Днес ми е прозирно,

пеперудена съм цялата,

лунен блясък от очите ми струи,

влюбените струни

на класически китари ме пренасят

на светлинни разстояния,

венец от страстни макове заплитат

на цигулкова изгора в дългите коси.

А тя изгубила се с времето

в очите на любим поет, мелодия ми пее,

за тъй свиден на сърцето и

недокоснат силует.

По ръцете и с къна са изтъкани,

притчи на тъга, копнеж...

И литва като кърпа на жътварка

в океана от простори

след нея малкото ми

лястовиче сърчице.

Някак ми е тихо, но не самотно,

въпреки нейната тъга...

Нали днес ми е прозирно,

пеперудено... Цялата съм

просто свобода.

Пей, пей сърце! И в песента си заключвай тъгата, нека по-лек е вековния гнет с песента за звездата... Чувам гласа на китарата вечер и очите притварям. Обречена съм да извървя докрай горчивия път разсъблечена...

Долита майчината песен

милувка ,нежен повей

от отронено перо,

като люлка стара-

забравен спомен вързан

за дъските на тавана

вместо бебешко легло...

Сладки сънища ,мило мое ,

с воал от пух съня ти

дошла е да обгърне,

с топлината на гръдта си

дошла е да те напои...

Сладки сънища,мило мое,

тази нежност от дълбините й извира

и тя не знае колко от далеч,

паметта й в споменът не се побира,

прегорял е в болката родилна с векове.

Сладки сънища , мило мое,

затвори очета, в скута и се отпусни,

гласът й колкото е нежен, толкова и мощен

над теб ще бди докато спиш...

 

........

Редактирано 29 август 201114 г. от Уиш... (преглед на промените)

Тъпани препускащи в сърцето

разбиват каменни реки,

вой на зурли раздиращи небето

с ехидни змееви глави,

глутница хиени са

пронизват с жълтото в очите си.

Коренища сухи-

кости побелели,

спъват ме,

разголват слабостта,

под наметалото на призрак

силует съм...

Няма съм.

Мълчанието

тихо се промъква,

като влечуго

пълзи нагоре

по извития гръбнак,

след себе си

оставящ лепкавото чувство

за празен кладенец

излъчващ хлад...

Днес съм гола,

свлече дрехите ми

с пошли пръсти,

безцеремонно

за кой ли път Светът,

тялото ми

в бездна се превръща,

адски му се иска

само да се взриви,

на стената е

разпятие на птица,

заковано

притиснато

лежи.

 

...Тъпани препускащи в сърцето

разбиват каменни реки

гайда писнала в полето

жаждата дали ще утоли ?

Поздрави -много е хубаво !

Благодаря!

В тишината приглушено

едва пулсиращо трепти лиричие,

небрежно вятърът тактува

на отдавна задрямало пианопо клавишите,

оставя след себе си невидима следа.

прашинките, неканените гости в празна къща

ефирни танцьори са на самотата...

Някой някога под прозореца е свирил

,с музиката пускал е цветни хвърчила насън,

сърцето му вероятно е летяло

след нотите в простора

волно, като птица...

В стаята е тихо,

само вятърът все така

прокрадва прозирните си пръсти,

иска му се мелодията

по застиналите устни

на клавишите да съживи,

полепналата тишина,

мазилка от мълчание

по мрачните стени

дано разкърти,вграждайки

частица от волния дух,

искра-живот повторен

на старото пиано да дари.

Защо винаги ме връщаш във началото,

разкъсваш най-нехайно уюта на познатия ми кръговрат,

спираш времето, реките ми потичат нагоре и навътре...

Наопаки обръщаш малкия ми свят.

Започнах да пиша с лявата ръка

трудно ми е сама да се позная,

смених почерка си, трите имена

сякаш блудна ,скитаща душа

подслон намери в тялото ми.

Какво толкова ти прави кеф

да влизаш с взлом в предверието ми,

в тихата ми къща,

безпардонно с обувките да лягаш

в неоправения ми креват,

да рисуваш посоките ми,

да ги триеш с лекота,

отрязвайки пътищата ми за връщане.

****

Хайде, качвай се при мен на въртележката,

пазачът в Лунапарка сладко си похърква,дреме,

градът и той притихнал отдавна облече си пижамата и спи.

ела, ще го накараме в съня да полудее,

на света посоките да завъртим.

Като чаша шейк да го разбъркаме,

да стане шарено петно от разсипани бои,

уличните лампи под нас ще затанцуват,

ще разпилеем саждите на не един комин.

Къщи ,облаци, дървета ще се залюлеят

всичко ще изчезне, ще има само кръгове от цветни светлини...

Послушай Уиш,в четири след полунощ

за лудуване е време, време само за бели!

Мъничките сиви хора

нека да се чудят на разсъмване

хала ли е минала по улиците - що ли,

тия пакости от къде ли са дошли,

уж примерен и кротък град,

а наопаки са всичките табели,

с различно име ще е всеки булевард...

Хайде, качвай се при мен на въртележката,

пазачът на Лунапарка отдавна вече спи,

някой му е сипал валериан /двойна доза "по погрешка"/

така че смело, идвай с мен

и ръчката дръпни.

Събудих се и гледам... вместо река пъстрота тече-дъгата, а горе-дето бяха небесата извила синя снага водата Ощипах се веднъж... и пак, и казах си: Ти спиш още... няма как... Освен едно... Трябва да Тя била- приказната палавница-Любовта

Пакостливка!!!

Невероятно красива инвенция, Уиш.

Благодаря ,Ефи!

Ти остави, ами до вчера се правих на послушна, а с това сега как се издъних.

 

Септември ми носи тишина,

дяволито скрита в шепите на петолиние,

след себе си оставя капчици тъга

с целувка на лятото намига за довиждане..

 

Септември ми мирише на въздишки, на море,

на любовна песен рисуваща клепачите ми в златна охра,

ухае ми на чаша чай с канела

в сутрините сгряваща ръцете ми...

 

Септември ми носи топлина

със залезите си леко уморени,

не развява жарко-ярки ветрила

по свой си начин в себе си вглъбен е.

 

autumn leaves

В покоя тих чух тропот и стих се отрони, полетяха думите, след тях и аз... и ги догоних!

Отстрани е красиво... не отричам, но на седлото е величествено, като да правиш любов е... и е силно, малко страшно, огнено и страстно... и до сладост лирично... Марк днес даже танцува. Досега не го е правил с мен, знам че го може, все пак е кон за обездка... Беше неочаквано и дори ми се доплака. Мъничко.

Чуден ден е бил, щом и танци е имало.Това се казва джентълмен от класа. (:

Писмо в бутилка

Нали съм най-обикновена скитница,

тази зима вероятно ще осъмвам

в изоставената къщичкана двойка отпътуващи на топло жерави.

По роклята ми все още кацат и отлитат

ята засмени слънчогледи...

Така искам да се видим,а живеем

зад дувари от далечни паралели...

Иначе съм си все същата. Усмихната.

А моят свят е все тъй малък, побира се

в черупка на градински охлюв.

Знам, понякога е трудно, точно там да ме намериш...

Обичам също да се крия в приказките,

по ръцете ми да връзват люлки чучулигите,

да се губя в цветни лабиринти,

от които с дни не искам да излизам.

Понякога гостувам на разсъмване

на чаша чай при Мартенския заек и при Алиса...

Толкова жокери ти дадох,

надявам се все някой ден да ме намериш,

не слагай помежду ни бариери,

в сънищата си поне за малко се опитай

безкрайни разстояния да не чертаеш....

 

P.S. ...просто остани във тихото, ще видиш,

камъчета като Гретел по пътя съм оставила.

Красиво послание... Бих искала да намеря такова... подпечатано с... роса!

Малко дървено и недоизказано ,но...

Понякога сънувам, че се превръщам във звезда,

тогава съм щастлива- лъчите ми сияят,

вместо сърцето ми от лявата страна

с ярка светлина тупти пулсар.

Усмихнато ми е. Ей така, в съня си се усмихвам,

а усмивката ми се разтваря на хиляди прашинки звезден прах.

Събирам ги във шепи, после тайно ги наричам.

Разпръсквам ги над покривите, над сънените улици, над цялата земя...

А те кънтят. Плиснал се внезапен дъжд,

като порой от стъклени камбанки.

Песента им ме отнася в прегръдките на люлка

изкована от сръчните ръце на по-големия ми звезден брат.

Уютно ми е, завивам се с безвремие и отново се потапям...

Нещо като сън в съня.

Тази нощ звезда съм.

/на най- добрият дядо на света/

 

Някои неща ме правят малка,

много малка, почти с размера

на синапено зрънце, светът

в очите ми става толкова огромен-

едно безкрайно шарено море.

Тогава виждам нещата другояче

не съм момиче, не съм дори жена

един сън, един спомен за обичане

разлял пред мен картините си в топла гама.

Късче минало целува ми челото, прегръща ме,

след себе си заключва вратата на съня.

Оставя ме на прага и тихо си отива…

Приисква ми се дълго да мълча.

.................................................

един сън, един спомен за обичане

разлял пред мен картините си в топла гама.

Късче минало целува ми челото, прегръща ме

.................................................................

... попивам нежност и преминавам през деня...

Тази нощ ще нарисувам

по прозорците в стаята си

една камара блещукащи звезди,

че ми е мъчно за небето...

Заради навъсената есен

едно такова сиво, омърлушено ме гледа.

Затова реших! -

ще му върна поне едно квадратче

усмихнати очи,

пък нека е мъгливо и студено,

ще посрещна зимата дори

с добре дошла,

нали от прозорците ми

дяволито ще намигат

и Плеядите, и Орион, и двете Мечки...

...И така чак до пролетта.