В опак свят живеем ние, господа! Днеска изнасилиха старица, вчера пък дете невръстно, ами да! Онзи ден пак нечия душица е предала богу дух на бадева. В опак свят живеем ние, вижте на! Снощи бе кръвчицата пролята на невинна жертва – някоя жена. Къща нечия пък за разплата в полунощ подир гръмната била. Във объркан свят живеем, ето на! Идва празник, весело не става, атакуват ни с цените, господа, спекуланти и в лъжа и в кражба днес за жалост поменува се света. Веригата на омагьосан кръговрат, във сферата на духовете гладни, от дето няма път за връщане назад, в един объркан, враждебно грозен свят безмилостно притисната ни дави. *** Самсареното колело, търкулнато от съдбата коварна и жестока, във вечни болки, мъки и тревоги то върти се непрестанно и не спиращо все между двата бряга на живота... Природата и грозна е пустотата и във страданието безконечно, там дето всичките мечти безплодни са, върти Самсара колелото вечно. Ще дойде ден и най – подир веригата ще сме я ний разкъсали задружно. От жилавите лапи на старицата ефирната нирвана ще отнемем.... *** Тез от сферата на боговете, де прогонили са младостта във чужбина, там по върховете тънат в разкош и суета. Те не знаят що зове се криза, недоимък, глад и голота, че потрита е последна риза на нещастна нечия душа. Те царуват – век ли ще царуват във охолство, лукс и суета?! Как навеки ли ще мизеруват мойте братя клети, господа?! И родината ни на последно място вечно ли ще тя стои – злата участ черна безконечно ще я души, трови и топи... *** Във опак свят живеем, господа, де безнадеждността е вечна – духът скован за вечни времена угасва в мъка безутешна.... Ще дойде ден, очакваният ден ще дойде слънчев – лъчезарен и над тоз свят вече разгромен ще съградим нов по – приятен....

...В опак свят живеем ние, господа! Днеска изнасилиха старица, вчера пък дете невръстно, ами да! Онзи ден пак нечия душица е предала богу дух на бадева ... ...Природата и грозна е пустотата и във страданието безконечно, там дето всичките мечти безплодни са, върти Самсара колелото вечно. *** И родината ни на последно място вечно ли ще тя стои – злата участ черна безконечно ще я души, трови и топи... *** Във опак свят живеем, господа, де безнадеждността е вечна – духът скован за вечни времена угасва в мъка безутешна... ... Браво ...Прекрасна поезия ... Отлично е отразена трагедията на днешния ден ...! Благодаря за удоволствието да чета твоята поезия...!!!

...В опак свят живеем ние, господа!

Днеска изнасилиха старица,

вчера пък дете невръстно, ами да!

Онзи ден пак нечия душица

е предала богу дух на бадева

...

...Природата и грозна е пустотата

и във страданието безконечно,

там дето всичките мечти безплодни са,

върти Самсара колелото вечно.

***

И родината ни на последно

място вечно ли ще тя стои –

злата участ черна безконечно

ще я души, трови и топи...

***

Във опак свят живеем, господа,

де безнадеждността е вечна –

духът скован за вечни времена

угасва в мъка безутешна...

...

Браво ...Прекрасна поезия ...

Отлично е отразена трагедията на днешния ден ...!

Благодаря за удоволствието да чета твоята поезия...!!!

"Нека пламне земята за пир непознат,

нека гръм да трещи, да руши!

Барикаден пожар върху робския свят!

Ураган, ураган от души!"...

Редактирано 20 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)

В опак свят живеем ние, господа!

Днеска изнасилиха старица,

вчера пък дете невръстно, ами да!

Онзи ден пак нечия душица

е предала богу дух на бадева.

В опак свят живеем ние, вижте на!

Снощи бе кръвчицата пролята

на невинна жертва – някоя жена.

Къща нечия пък за разплата

в полунощ подир гръмната била.

Във объркан свят живеем, ето на!

Идва празник, весело не става,

атакуват ни с цените, господа,

спекуланти и в лъжа и в кражба

днес за жалост поменува се света.

Веригата на омагьосан кръговрат,

във сферата на духовете гладни,

от дето няма път за връщане назад,

в един объркан, враждебно грозен свят

безмилостно притисната ни дави.

***

Самсареното колело, търкулнато

от съдбата коварна и жестока,

във вечни болки, мъки и тревоги то

върти се непрестанно и не спиращо

все между двата бряга на живота...

Природата и грозна е пустотата

и във страданието безконечно,

там дето всичките мечти безплодни са,

върти Самсара колелото вечно.

Ще дойде ден и най – подир веригата

ще сме я ний разкъсали задружно.

От жилавите лапи на старицата

ефирната нирвана ще отнемем....

***

Тез от сферата на боговете,

де прогонили са младостта

във чужбина, там по върховете

тънат в разкош и суета.

Те не знаят що зове се криза,

недоимък, глад и голота,

че потрита е последна риза

на нещастна нечия душа.

Те царуват – век ли ще царуват

във охолство, лукс и суета?!

Как навеки ли ще мизеруват

мойте братя клети, господа?!

И родината ни на последно

място вечно ли ще тя стои –

злата участ черна безконечно

ще я души, трови и топи...

***

Във опак свят живеем, господа,

де безнадеждността е вечна –

духът скован за вечни времена

угасва в мъка безутешна....

Ще дойде ден, очакваният ден

ще дойде слънчев – лъчезарен

и над тоз свят вече разгромен

ще съградим нов по – приятен....

"Завод. Над него облаци от дим.

Народът прост,

животът - тежък, скучен. -

Живот без маска и без грим -

озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,

и трябва да си страшно упорит,

за да изтръгнеш от зъбите

на туй настръхнало, вбесено псе

парченце хлеб".

Редактирано 20 май 201115 г. от maiors (преглед на промените)