Имах съученичка, която рядко казваше истината. Когато я питахме защо лъже, тя отговаряше, че не лъже, а си фантазира. Какво кара хората да лъжат и да фантазират? Каква е разликата между лъжа и фантазия?

Редактирано 4 юни 201115 г. от Moira (преглед на промените)

...

Едното го представяш за истина, докато другото-обикновено не.

Какво му е лошото да развиваш въображението си?

Редно ли е фантазията да се представя за истина? Фантазия, която е представена за истина, според мен е лъжа.

Редактирано 4 юни 201115 г. от Moira (преглед на промените)

Редно ли е фантазията да се представя за истина?

Фантазия, която е представена за истина, според мен е лъжа.

Oбикновено хората правят разлика между истина и фантазия и не се опитват да представят фантазиите за истина. Ако е правено, може би е било някакъв защитен механизъм, не знам.

Според мен,повечето от тези, които се смятат за ясновидци са си повярвали на фантазиите, които представят за истина.

Според мен,повечето от тези, които се смятат за ясновидци са си повярвали на фантазиите, които представят за истина.

Ама тя на врачка ли се прави ?

Иначе положението е следното, ясновидството не съществува по доказуем начин, но пък хората представящи се за ясновидци си съществуват реално. Едните са си просто тарикати забелязали че има пазар за подобни услуги и ги предлагат срещу заплащане. Другите обаче си имат проблеми с мозъка им , който им играе номера чрез разни халюцинации и като им липсва критичност на съжденията си мислят че са ясновидци. Обикновено болните мозъци се самоуспокояват, че халюцинациите са им дадени да ги преживяват от някаква свръхестествена сила, която за удобство наричат бог или богородица или свети Куртев и т.н.

Парадокса е, че болен мозък може спокойно да помогне на дама страдаща от сантиментална душевна "болка", като й се представи за ясноведец или врачка. Ще я изслуша клиентката, ще я поуспокои с някое и друго предсказание за щастие и така. Има много житейски ситуации в които да ходиш на психоложка не върви, на доктор ( невролог ) пак не става да си излееш мъката и да си изкажеш силното желане за магическо разрешение на проблема ти. Тогава съседката ти дава адреса на някоя врачка и там получаваш жадуваното обещание за завръщането на любимия съпруг , който е забягнал с 15 години по-млада от него кучка. Няма кой друг да ти го обещае подобно нещо, това психолози, психиатри, невролози и др. учили не доучили, не ти вършат никаква работа. Щото се опитват да те принудят да разсъждаваш логично, а пък на теб ти трябва да стане чудо. И попа не ще да обещае нищо, въпреки всичките редовни дарове пред иконите. Та остава само врачката. Тогава разбираш че има полза и от фантазьорките, които са съгласни да ти приберат парите. Без тях, току виж си се самоубила, не виждайки никакъв смисъл да живееш без любимия човек.

п.п.

на теб не ти трябва врачка, но го написах така текста за да влезе по прекия път, директно в подсъзнанието на тези които ще прочетат темата и които имат желание да вярват който каквото е съгласен да ги будалка, щото си нямат глава на раменете да си взимат сами решенията в живота. 

Не, не се правеше на врачка. Просто си лъжеше постоянно, но не мога да си обясня защо. Навярно е имала някакъв проблем.

Може би си прав - щом нещо може да помогне,защо да не се използва? Познавам жени, на които лъжите на разни псевдоясновидци много им помагат. Тези жени искат да бъдат лъгани, за да преодолеят проблемите си - поне за малко. Те се страхуват от истината, и отдалечават момента, в който ще трябва да застанат очи в очи с нея.

Излезе, че лъжата понякога помага?!

В крайна сметка всеки има право на избор - някои хора желаят да бъдат лъгани и не трябва да им се отнема това право.

ми то май си имаше име това - митоман(ка)

И все пак сред тези, които са повярвали на фантазиите си,има и опасни. Тези хора са си внушили, че могат да лекуват всички болести (всеки по своя си начин!) и го правят.

Много страдащи хора, изпаднали в безизходица им се доверяват, и когато се осъзнаят, разбират че е станало твърде късно... http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Хората лъжат с някаква цел, а фантазират за удоволствие, обикновено нямат намерение да вредят.

Имах съученичка, която рядко казваше истината. Когато я питахме защо лъже, тя отговаряше, че не лъже, а си фантазира.

Какво кара хората да лъжат и да фантазират?

Каква е разликата между лъжа и фантазия?

Разликата е голяма, тъй като те не са пряко свързани. Ако човек казва умишлено неверни неща, това е лъжа, но ако казва неверни неща без да знае, че са такива, той се заблуждава. Фантазията може да се свърже със заблудата.

Фантазията е сложен и комплексен феномен, докато лъжата не е, но лъжата може понякога да е продиктувана и от сложна ситуация. Фантазията е много съществен елемент от човешката психика, но е важно да е правилно функционализирана и да се прави разлика между фантазия и реалност. При много от психотичните разстройства се заличава разликата между фантазия и реалност - този ефект може да се наблюдава и при употребата на някои наркотици.

А иначе на въпросната съученичка не трябва да се взима предвид нейното обяснение при положение, че тя обича да лъже.

...Фантазията е много съществен елемент от човешката психика, но е важно да е правилно функционализирана и да се прави разлика между фантазия и реалност.

Фантазията е ценна способност, която всички притежаваме като деца. По-късно, поради липса на време или неправилното ни отношение към нея (пренебрегване, недооценяване, грешно категоризиране...), я "изоставяме". Тя е, най-малкото релакс, мечта, а, би могла да се превърне и в цел, намерение.

А, ако границата между реалност и фантазия е заличена в отделната личност, как човек "правилно да я функционализира"?

Фантазията е ценна способност, която всички притежаваме като деца. По-късно, поради липса на време или неправилното ни отношение към нея (пренебрегване, недооценяване, грешно категоризиране...), я "изоставяме". Тя е, най-малкото релакс, мечта, а, би могла да се превърне и в цел, намерение.

Ние и като зрели хора си я притежаваме - просто тя е в по-голямата си степен социално функционализирана. Например, когато човек обмисля какво ще прави вечерта, това пак е вид фантазия, защото си представя неща, които в момента не са налични, но тук фантазията има по-голяма реалистичност и прагматичност.

А, ако границата между реалност и фантазия е заличена в отделната личност, как човек "правилно да я функционализира"?

Това е много сложен въпрос. Различните психологически школи го разглеждат по различен начин. А и при един човек могат да помогнат едни неща, при друг - други, при трети може да се стигне само до известно подобрение - разбира се, говорим за хора със сериозни проблеми в това отношение. Просто това е системен процес, който е зависим от цялостната работа на мозъка/психиката. Но, например, е доказано, че когато един човек възприема даден обект и след това си го представи, се активизират сходни участъци в мозъка, но процесът по разграничаване зависи от цялостната работа на мозъка.

Редактирано 26 ноември 201114 г. от gothicrock (преглед на промените)

Ние и като зрели хора си я притежаваме - просто тя е в по-голямата си степен социално функционализирана. Например, когато човек обмисля какво ще прави вечерта, това пак е вид фантазия, защото си представя неща, които в момента не са налични, но тук фантазията има по-голяма реалистичност и прагматичност.

Когато обмислям какво ще правя вечерта, това е план, намерение, желание.

Обикновено рухва. , ама не, защото е фантазия, а защото приоритет са ми задълженията. Това ще се промени много скоро!

Когато се "виждам" в мечтите си и си представям как значимите ми планове са осъществени, ето това е фантазия. Която, обаче, ЩЕ материализирам!

Мойра, като твоята съученичка имам няколко познати. Предпочитам компанията им, когато разпускам. Интересно ми е до къде могат да стигнат.

Когато обмислям какво ще правя вечерта, това е план, намерение, желание.

Обикновено рухва. , ама не, защото е фантазия, а защото приоритет са ми задълженията. Това ще се промени много скоро!

Това обмисляне има същата структура като тази на фантазията - ти си представяш нещо, което не е налично в реалността в този момент.

Разбира се, за един зрял човек да обмисля какво ще прави вечерта и да си фантазира ей така, са доста различни неща.

Добре де, всичко ли, "което не е в реалността", е фантазия?!

Мойра, като твоята съученичка имам няколко познати. Предпочитам компанията им, когато разпускам. Интересно ми е до къде могат да стигнат.

Доколкото разбрах от наши общи познати, стигнала е да психиатрия...

Дано преразказват нечии фантазии!

Добре де, всичко ли, "което не е в реалността", е фантазия?!

Много хубав въпрос.

Това, което ти казваш, напълно се припокрива с общоприетото значение на 'фантазия'. Но от гледна точка на психологията и някои други дисциплини, нещата са леко по-сложни. Сега, трябва да се уточни, че има няколко свързани понятия като "фантазия", "въображение", "символно мислене", "представа", чрез които се описва разглежданият феномен.

Нека да обясня за какво става въпрос. Една от характеристиките на човешкото мислене, която го отличава от животните (ако приемем, че те могат да мислят по начин близък до човешкия), е, че даден предмет при животното е просто стимул, който може да предизвика определена реакция - без присъствието на предмета (стимула) няма и реакция. При човекът обаче се създава определена представа за предмета (или явлението) в психиката, чрез която човекът може да мисли и да я свързва с други представи и да изгражда определени връзки (асоциации) между тях. Човекът чрез представата може да мисли за предмета, без предметът да е наличен в момента на мисленето. По този начин може да се обмислят и правят планове, но също така може и да се фантазират безцелно различни неща. От тази гледна точка, много неща могат да се свържат със способността за фантазиране. Но е важно човек да може да прави ясна разлика между това, което фантазира, и неговото евентуално реализиране в действителност, както и да прави разлика между фантазия и реалност.

Малките деца, които се чувстват самотни започват да фантазират, че имат невидимо приятелче (сега е модерно приятелчето да е извънземно ), с което разговарят и играят. Понякога толкова се вживяват, че започват да разказват на близките си неща, които им е казало приятелчето. Тези деца лъжат ли или фантазират? Една част от родителите са обезпокоени и водят детето си на преглед при психиатър, но друга част от родителите са във възторг от способността на детето си да контактува с извънземен разум ( извънземно същество, духче или нещо друго) и го насърчават да продължи тези "контакти", внушавайки му че има паранормални способности. Доколкото знам, не е неестествено едно малко дете да има въображаемо приятелче, което изчезва когато се появят реалните приятели. Но при някои хора това приятелче остава за цял живот, независимо от наличието на реални приятели. Означава ли това, че човекът който контактува с невидимо за другите "същество" и разказва за тези разговори на други хора лъже?

Редактирано 27 ноември 201114 г. от Мойра (преглед на промените)

Малките деца, които се чувстват самотни започват да фантазират, че имат невидимо приятелче (сега е модерно приятелчето да е извънземно ), с което разговарят и играят.

Понякога толкова се вживяват, че започват да разказват на близките си неща, които им е казало приятелчето.

Тези деца лъжат ли или фантазират?

Фантазират. За малките деца е нормално да имат по-развинтена фантазия, но тя с течение на времето се функционализира под влиянието на социалната среда и нормите в поведението, които се налагат на детето. А и този процес е свързан с цялостното развитие на психиката и неща като мисленето, вниманието, езиковото развитие, емоционалното поведение.

Една част от родителите са обезпокоени и водят детето си на преглед при психиатър, но друга част от родителите са във възторг от способността на детето си да контактува с извънземен разум ( извънземно същество, духче или нещо друго) и го насърчават да продължи тези "контакти", внушавайки му че има паранормални способности.

И в двата случая се вреди на детето. Родителите просто трябва да стимулират детето да проявява умствените си способности в по-практични неща.

Доколкото знам, не е неестествено едно малко дете да има въображаемо приятелче, което изчезва когато се появят реалните приятели.

Но при някои хора това приятелче остава за цял живот, независимо от наличието на реални приятели.

Означава ли това, че човекът който контактува с невидимо за другите "същество" и разказва за тези разговори на други хора лъже?

Ако казва истината, много е възможно да има определени психически проблеми.

Съученичката ми, която стана повод за тази тема, разказваше за някакво духче, което било постоянно с нея. Дали пък дълбоката причина за нейното състояние не се крие в това, че майка и умира по време на раждане?

Съученичката ми, която стана повод за тази тема, разказваше за някакво духче, което било постоянно с нея.

Дали пък дълбоката причина за нейното състояние не се крие в това, че майка и умира по време на раждане?

Не може да се каже, без да се познава конкретният човек. Но има психоаналитични теории, според които психотичното поведение може да се дължи на нарушени връзки с майката в най-ранните години от живота на детето. Така че е важно и как се отглежда едно дете още от първите месеци на неговия живот.

Много болезнено изживяваше това, че майка и е мъртва... Кой знае колко е страдала и от това, че я бяхме обявили за лъжкиня. Децата понякога са много жестоки...

Много болезнено изживяваше това, че майка и е мъртва...

Кой знае колко е страдала и от това, че я бяхме обявили за лъжкиня.

Децата понякога са много жестоки...

....

Редактирано 27 ноември 201114 г. от capnemo (преглед на промените)

Много болезнено изживяваше това, че майка и е мъртва...

Кой знае колко е страдала и от това, че я бяхме обявили за лъжкиня.

Децата понякога са много жестоки...

Понякога при загубата на близък човек в психиката се създава компенсаторен механизъм, който има фантазмен характер, за да се намали психическото напрежение. Но при намаляване на болката от загубата, човек започва да се съвзема. Не е случайно, че в много вярвания се твърди, че духът на мъртвеца известно време все още е сред нас, преди окончателно да си отиде от този свят - това се дължи именно на този психологически механизъм. Ако травмата обаче е много силна, това може да доведе до проблеми с нейното преодоляване.