Позволявам си да пусна още една статийка по темата. Отново с идеята да бъда малко полезен някому. Искам да вметна и, че имам двама мои познати, които от около 3 до 4 години си имат тройни пакети прозорци в апартаментите и разликата се усеща. И аз и те най-общо казано сме наясно с теорията и практиката. Зная и за положителния ефект при поставяне на специални стъкла с отраително покритие, както и запълнени не с атмосферен въздух. Но все още са прекалено скъпи тези неща за нас българите. Условно казано. Но поне тройните пакети според мен си заслужават. Отново с уговорките за цена, нашата бедност и т.н.

******************

Кое различава пасивните къщи от обикновените?

Това са няколко основни белега: съществена дебелина на топлоизолацията и високата въздухоплътност на обвивката, които в крайна сметка постигат изключително ниската нужда от енергия за отопление, често десетократно по-ниска в сравнение с една обикновена сграда. Толкова нищожна консумация на енергия, че в много мразовит, но слънчев зимен ден пасивната къща няма нужда от никаква допълнителна енергия, за да е топла. Няма инсталирани печки и радиатори. Прозорците са така ориентирани и оразмерени, че се превръщат в комфортния радиатор на пасивната къща.

Простите концепции често са най-ефективни и затова са предпочитани. Така е и при пасивните къщи. Във всички сгради най-големи са загубите на топлина през прозорците, тъй като те са най-слабо изолираният елемент от външната повърхнина. Ако си представим обаче къща изобщо без прозорци, но с изключително добра топлоизолация, то тя не би била с по-малка нужда от енергия за отопление от пасивната къща. Причината е, че при такава плътна обвивка слънчевата енергия остава неизползвана. От друга страна не можем да си представим сграда без прозорци, заради необходимостта на човека от светлина и визуална връзка с околния свят. Ето тук изключително важна функция имат прозорците на пасивната къща. Те трябва да са проектирани по такъв начин, че загубите на енергия през тях да бъдат нетно по-малки от пасивните слънчеви печалби. Това е нелека задача, която изисква доста калкулации за конкретния обект, с конкретна му ориентация, конкретния му процент на остъкляване и вид на прозорците. Балансът на топлинните загуби и печалби през прозорците, с търсен превес на печалбите е ключов при пасивните къщи.

Изследвайки потенциала за висока ефективност се оказва, че пасивните слънчеви печалби през прозорците, които са оразмерени да осигурят достатъчно дневна светлина на помещенията, покриват около една трета от вече минимизираната нужда на пасивната къща от енергия за отопление. В пасивната къща прозорците трябва да позволяват нетни слънчеви топлинни печалби доста над тяхната нормална функция да осветяват помещенията, а през лятото да осъществяват и вентилацията.

Предпоставките за това са много ниските топлинни загуби през прозорците с подходящо остъкляване и ако е възможно южната им ориентация, както и малка степен на засенчване през зимата. Още повече, че пасивните къщи не са възможни само в парцели, които изобилстват на слънчево греене.

В обикновените сгради с обикновени прозорци с двоен стъклопакет, винаги намираме радиатор под прозореца. Той е необходим, за да компенсира охлаждането на въздуха в непосредствена близост до стъклото, който охладен веднага се спуска към пода и създава топлинен дискомфорт в цялото помещение. Тъй като пасивната къща не се нуждае повече от отделна отоплителна система, по-нататъшно изискване е да бъде осигурен топлинния комфорт директно пред прозореца, въпреки, че там вече няма радиатор. Ето защо, необходимо е цялостна U – стойност на прозореца да е по-малка от 0.8 W/(m2K). Това е валидно за централна и източна Европа при териториите с континентален климат с ясно изразени зимни условия. Тази стойност може да бъде постигната само с троен (двукамерен) стъклопакет с нискоемисийни стъкла, напълнен с тежки благородни газове. Такъв стъклопакет постига, в зависимост от вида на газа и покритията на стъклата, U – стойности до 0.5 W/(m2K) и обща проводимост на топлина (g – стойност) от 50 до 60%. Така дори през сравнително краткия за пасивната къща отоплителен сезон, енергийният баланс на такова остъкляване е положителен. За разлика от тройния, двойният стъклопакет с нискоемисийно стъкло отчита категорично нетни загуби през отоплителния сезон.

PVC прозорец за пасивна сграда с троен стъклопакет Дървен прозорец за пасивна сграда с троен стъклопакет

Прозорците в пасивните сгради са създадени с добра топлоизолация. Топлинният мост при контура на стъклопакета трябва да бъде минимизиран, чрез използването на стоманени или пластмасови дистанционери и чрез увеличаването на дълбочината, до която стъклопакета е вложен в рамката на прозореца. Днес множество производители, главно в Германия и Австрия, но напоследък и в множество други европейски държави, произвеждат топлинно оптимизирани профили с U – стойности под 0.8 W/ (m2K).

Коректен детайл и монтаж от опитна фирма изпълнител е задължителна предпоставка за успех. Ако прозорецът е инсталиран в равнината на топлинната изолация на сградата и изолацията покрива рамката на прозореца до колкото повече е възможно, термомостът на инсталацията може да бъде нулев. В противен случай, при лош детайл и/или монтаж, общата U – стойност на прозореца може да се покачи с до 50%, ето защо е нужно внимание в детайлите.

Прозорците за пасивни къщи, в сравнение с масовите на пазара, не са евтини, въпреки че индустрията за производството им напредва и цената им става все по-достъпна с годините. Възможно е такива прозорци със специални тройни стъклопакети, със сертификат от Passivhaus Institut, да са в пъти по-скъпи от обикновените. Но инвестицията в качествени оптимизирани прозорци си заслужава, защото най-съществени загуби на енергия и комфорт отчитаме именно през прозорците и защото без такива прозорци пасивната къща е невъзможна.

Вижте списък на сертифицирани от PHI прозорци, подходящи за пасивни сгради на: www.passiv.de >> Zertifizierung >> Zertifizierung von PH geeigneten Komponenten >> Fensterrahmen

Няколко снимчици, че ме мързи да ги качвам на отделен сървър- http://new.sliven.net/sys/news/index.php?id=46340

Източник: http://www.passive.bg/

аз нещо не разбрах, ако имам пвц прозорец с двоен стъклопакет 24мм трябва да сменя стъклопакета с троен, или челия прозорец

Вероятно няма да се намери само стъклопакет... И работата става дебела, за съжаление

Вероятно няма да се намери само стъклопакет... И работата става дебела, за съжаление

благодаря

Полезна статия, но има няколко неточности в нея.

Ето защо, необходимо е цялостна U – стойност на прозореца да е по-малка от 0.8 W/(m2K). Това е валидно за централна и източна Европа при териториите с континентален климат с ясно изразени зимни условия. Тази стойност може да бъде постигната само с троен (двукамерен) стъклопакет с нискоемисийни стъкла, напълнен с тежки благородни газове. Такъв стъклопакет постига, в зависимост от вида на газа и покритията на стъклата, U – стойности до 0.5 W/(m2K) и обща проводимост на топлина (g – стойност) от 50 до 60%.

За прозорец с габарит 150/250 cm. с троен стъклопакет 5х3х5 mm. изпълнен с вътрешно ниско емисионно стъкло и запълване на въздушните междини 2х6,5=13mm с Криптон (само Ксенона има по-добри показатели, но с много малко) се получава:

За PVC – U=1,461;[W/m².°K] при фактор на засенчване g=0,65.

За AL с прекъснат термомост U=2,045;[W/m².°K] при фактор на засенчване g=0,698

Изчислени са със софтуера на Carrier – Hourly Analysis Program v.4.5 Методиката за изчисляване е EN ISO 15099.

Ако и 3-те стъкла са нискоемисионни (никой не прави такива пакети) и рамката е PVC, запълването пак с криптон коефициента намалява до U=1,279;[W/m².°K] при g=0,577.

Т.е. описните по-горе стойности на коефициенти на топлопреминаване U са меко казани измислени. От голямо значение е габарита на прозореца! При по-малки прозорци се получават по-лоши показатели (за това избрах сравнително голям прозорец).

Днес множество производители, главно в Германия и Австрия, но напоследък и в множество други европейски държави, произвеждат топлинно оптимизирани профили с U – стойности под 0.8 W/ (m2K).

Става въпрос за профила крепящ стъклопакета, а не за цялостното изделие – прозорец с рамка. Стандартно рамката има U=2,1 (за прекъснат термомост), PVC рамките имат по-добро U, като то зависи от броя на камерите и дебелината на профила и нищо чусно някой профил да има стойност на U=0,8, но това не е от много голямо значение. Рамката е малка част от целия прозорец.

Източник: http://www.passive.bg/

Явно проблема не е в теб, а в източника.

Не се заяждам. Просто, често смятам прозорци и ме смутиха тези нереално ниски стойности на U, които ти цитираш.

Явно проблема не е в теб, а в източника.

Не се заяждам. Просто, често смятам прозорци и ме смутиха тези нереално ниски стойности на U, които ти цитираш.

С копи и пейст съм я писал

Цитираните стойности се рекламират от всички батета в бранша, ето едно примерче Няма смисъл да пускам останалите. Имам съм удоволствието да пипна подобни или поне близки до тези дограми на живо и наистина през измата вътрешното стъкло е почти топло... Не смея да твърдя дали са верни тези цифрички, поначало всичко около единица и под нея ми се струва леко симнително но хората го рекламират. Нямам възможност да го поставя на проверка. Идеята ми беше да обърна внимание на съфорумниците за идеята за т.н. "пасивна къща" и най-важните компоненти в нея. А ако са наистина грешни тия неща - моля да бъда извинен http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Погледни какво дават в проспекта на REHAU: http://www.rehau.bg/files/Termo70_923700_BG.pdf Малко се различава от това, което е на твоя линк. Там е даден Uf=1,3 за рамките, като има опция той да спадне максимум до 1,2 [W/m².°K] за някакъв тип с термично разделена армировка. Проблема е, че и този каталог е превеждан и натъкмяван за Българският пазар... Ние сме прости и те не се притесняват да ни баламосват! Там е дадена една стойност на Uw=1,3 и е обозначена с ** - по долу поясняват, че е по стандарт DIN EN 10077-1, но не казват какъв тип стъклопакет са ползвали (хубаво, че са се стетили, поне габарит да сложат). По-горе съм описал по кой стандарт се изчисляват стойностите на Uw и ти гарантирам, че никъде в България няма кой да ти сложи 3 ниско емисионни стъкла и да пълни криптон в тях, за да докара такъв коефициент (и забележи той пак е 2-пъти по-лош от това, което е дадено в първия ти пост). А линка „примерче” е още по-нагъл. Там говорят за Uw=0,8 – постижим е само с 4 стъкла, ксенон и т.н... С аргон нещата са по-зле от криптона, а той сега е „връхта на сладоледа”, които се предлага у нас. На практика ако успееш да намериш дограма докарваща сега действащите нормативи по Наредба 7 от 2009 г. (U=1,7 W/m².°K), значи си намерил един много качествен прозорец. По-вероятно е обаче дограмата ти да е стандартен PVC в най-добрия случай с К-стъкло и пълна с нормален въздух тя има средно U=2,6 W/m².°K. Във фирмата от която си закупил обаче тази твоя дограма ще твърдят и ще се кръстят, че тя е с U=1,95, без да обясняват как се получава тази стойност...

По-вероятно е обаче дограмата ти да е стандартен PVC в най-добрия случай с К-стъкло и пълна с нормален въздух тя има средно U=2,6 W/m².°K. Във фирмата от която си закупил обаче тази твоя дограма ще твърдят и ще се кръстят, че тя е с U=1,95, без да обясняват как се получава тази стойност...

Съласен съм, тъжен факт е как ни премятат у нас. И със стъклата и със цифрите и изобщо. С механизмите също е голяма далавера, по думите на хора от бранша, с лекота се "спестяват" за фонда и аз съм човек по 20 до 80 лева на прозорец с елементарна подмяна на качеството и произхода на чарковете. Клиента нищо не разбира и усеща, но му се вземат паричките с лекота. Абе тъжна история както е навсякъде другаде.

Така е, правят ни на идиоти... Тъжното е, че много мои колеги (аз съм проектант) им вярват и залагат в изчисленията си тези измислени стойности. Така се получава в техните изчисления, че сградата може да се затопли с по-малко топлина от реално необходимата. Резултатът е трудно забележим, понеже в крайна сметка всеки проектант си слага запас на мощност и е напълно възможно той да е достатъчен, за да се покрие тази грешка в изчисленията. Пък и грешката е видима само при екстремално ниски външни температури. При по-високи външни температури инсталацията си има мощност... Колкото до пасивните къщи, погледнах сайта им. Малко съм разочарован. Очаквах по-грамотни мнения там. Явно на хората, които са правили сайта ОВК-то не е силната страна. Има много неща, които са обяснени много неточно и подвеждащо. Не мисля, че е нарочно, по-вероятно е да е от недоразбиране. Там говорят за КПД на рекуператори от порядъка на 90% и нагоре... В случая КПД не е точно понятие, по вярно е да со говори за коефициент на енергийна ефективност и тя при стандартните рекуператори не надвишава 0,6. За по-висока екефтивност се правят по-сложни системи - 2, 3 или 4 кръга на загряване, но това е друга тема.

Не знам защо термина "пасивна къща" в България се налага само за къща спестяваща топлина през зимата. Пасивната къща е жилище почти или изцяло независимо от енерго снабдяване, топлофикации, ВиК и др подобни монополисти през всички сезони. Процента за "Пасивност" не се измерва само за през зимата. Ако стъклопакета с прословутото Ка-стъкло пуска слънчевата топлина през зимата, то лятото трябва да го разглабяме и обръщаме ли ?!?!?!? Санирането и смяната на дограмата в една къща освен мухъл и алергии не водят до нищо друго. Антон споменава ОВК. За съжаление, това е наука, която никоя фирма за топлоизолация (алпинисти и др.) не може да разясни, а всяка такава предлага голям процент енергийна независимост. За рекуператорите пък знаят само професионалистите, а и за жилище до 120 квадрата и четиричленно семейство идва малко скъпичко такава система. В България все още не съм видял пасивна сграда. Ще съм благодарен ако някой ми покаже такава, защото ще имам пример когото говоря по тези теми.

Редактирано 13 юни 201115 г. от rulom (преглед на промените)

Терминът „Пасивна къща” в България още не е въведен нормативно. Няма, Закон, Наредба, Правилник или друг нормативен акт, в който тя да е регламентирана. За това частни организации (които са се заели с този въпрос) ползват нормите за определяне това дали една къща е пасивна на други страни – най-добре това е развито в Германия. Все пак там нещата са правени за техните климатични условия. В България нещата стоят малко по-различно. Много правилно rulom казва, че тази пасивна къща не трябва да се разглежда като система за спестяване на топлина през зимата. За да е пасивна, тази къща трябва да има ниски нужди и от енергия за охлаждане през лятото, БГВ, вентилация и най-вече на вътрешните уреди, които се ползват в тази къща.

В България първи в Европа въведохме към критериите за оценка на консумацията на енергия на жилищата и енергията необходима за охлаждане през лятото. Понеже се изсилихме да сме първи, не го направихме много добре. Има проблеми в методиката за оценка на тази енергия – получават се не много точни резултати, понеже в изчисленията се ползват среднодневни температури. По-вярно беше да се ползват часови стойности на дневните температури за различните месеци, но това много ще усложни изчисляването. Все пак от това, че ние първи се заехме да смятаме тази енергия, първи видяхме какво се случва в къщите с добра топлоизолация през лятото.

За много от вас може би е изненада, но резултата е, че добре изолираните къщи (пасивните се водят върха в тази насока) имат по-големи нужди от охлаждане от тези с по-слаба топлоизолация. Причината е, че по-голямата част от топлината, която трябва да се вади от къщата, за да се поддържа нормативната температура се получава НЕ чрез топлообмен през стени и прозорци, а от вътрешните топлинни източници и светлината проникнала през прозорците. Много често външната температура е по-ниска от тази, която се получава вътре в къщата и тогава топлообмена през стените и прозорците е полезен, защото е в „правилната” посока. Топлоизолацията обаче тогава пречи. Вентилацията може да помогне, но тя трябва да е проектирана с възможност да се изключват рекуператорите на пасивната къща (байпасиране на дебита), понеже в този случай и те вредят. Има още много тънкости, но се отклоняваме от темата.

За пасивните сгради в България трябва да се ползват стъклопакети, които включват в себе си нискоемисионни стъкла, които не само запазват топлината, но и задържат студа в помещенията. В тази насока, производителите на стъкла работят отдавна и има много нови продукти, които имат такива функции. Също така трябва да се мисли за външно засенчване на остъкляването на къщата. През зимата е полезно да прониква светлина в къщата, но през лятото тя е причината за най-големите проблеми с охлаждането.

Моето мнение е, че архитект сам не може да проектира пасивна къща. Възможно е да се справи с голяма част от проблемите и чисто интуитивно, но за да направи една наистина пасивна сграда, ще трябва да се довери на своя ОВК колега, а той трябва да е наистина добре подготвен, за да може да постигнат добър резултат.

Аз често съм проектирал къщи на хора с „възможности”, които в началото мислехме да ги докараме до пасивни, но най-често Инвеститора сам се е отказвал от идеята. Просто, за да се постигне пасивност на сградата, често се налага да се приложат мерки, които не винаги водят до комфорт, а хората с възможности, не искат да се ограничава комфорта им. Как да направим пасивна една къща в която собственика иска да има по 15-20 лампи на стая (за ефектно осветление), във всяка стая сложи по един 40” телевизор, има джакузи (консумира много енергия), а прозорците са ориентирани към фасада която не е най-добре според него?

Редактирано 14 юни 201115 г. от AntonBM (преглед на промените)

1.2 Форумът да се ползва по предназначение. Той не е място за явна и скрита реклама, политическа агитация и други подобни.

Редактирано 2 юни 201214 г. от Trichocephalus (преглед на промените)