Извинявай, но ме навява някакво дежа ву. Имам някакво особено чувство, че променяш позицията си с всеки следващ пост.

Не виждам смисъл да те убеждавам в противното.

Въпросът е не как да се контролира, а как да направим така, че да не допускаме на стигнем неоснователно до състояние н гняв.

За гнева винаги има основание.

Поне при психично здравите хора...

Редактирано 28 януари 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

...

Въпросът е не как да се контролира, а как да направим така, че да не допускаме на стигнем неоснователно до състояние н гняв.

Въпросът е по-скоро как да живеем така че да не случва да изпадаме в подобно състояние

А гнева може да се подтисне със самоконтрол, но колко хора имат желанието и силите да го постигнат?

Въпросът е по-скоро как да живеем така че да не случва да изпадаме в подобно състояние

А гнева може да се подтисне със самоконтрол, но колко хора имат желанието и силите да го постигнат?

Неоснователен да се тълкува като "за пределно малки неща, дребни, незначителни причини".

Не е хубаво да се подтиска нещо, защото в един или друг аспект в някои случаи се изразява като негативи, особено ако се получи натрупване във времето и се стигне до момента Х, където дори и дебелата язовирна стена се пука.

Въпросът, философски погледнато е как да се направи така, че да не се стигне до сериозен пристъп на гняв.

Не виждам смисъл да те убеждавам в противното.

Но това не ми харесва, защото не знам на каква точно позиция седи човека и въобще способен ли е да има собствена позиция или само да приглася. Нищо лично, не искам да те обидя.

Редактирано 28 януари 201214 г. от Гост (преглед на промените)

Неоснователен да се тълкува като "за пределно малки неща, дребни, незначителни причини".

Не е хубаво да се подтиска нещо, защото в един или друг аспект в някои случаи се изразява като негативи, особено ако се получи натрупване във времето и се стигне до момента Х, където дори и дебелата язовирна стена се пука.

Въпросът, философски погледнато е как да се направи така, че да не се стигне до сериозен пристъп на гняв.

На философския въпрос отговорих - като се научиш да живееш така

А за натрупването - всеки има свои начини да "компенсиране", "изпукане на парата" за именно тези дребни проблеми. Но всеки трябва сам да го открие, защото това е уникално както е уникален всеки човек. Така че рецепти има, но те рядко работят

....

Но това не ми харесва, защото не знам на каква точно позиция седи човека и въобще способен ли е да има собствена позиция или само да приглася. Нищо лично, не искам да те обидя.

А защо някой е длъжен да те убеждава в своята правота, мнение и т.н.? Казва го, ако ти не го приемаш ОК, просто живота продължава нататък

Но това не ми харесва, защото не знам на каква точно позиция седи човека и въобще способен ли е да има собствена позиция или само да приглася. Нищо лично, не искам да те обидя.

Може пък човекът (не е задължително това да съм аз), да не желае да огласява позицията си пред много хора, а това във форумите е неизбежно?...

Нима мислиш, че хората са длъжни да бъдат откровени навсякъде и при всички обстоятелства?

Ако е така, ще останеш разочарован.

Знаеш ли, аз се обиждам само тогава, когато човекът който ми нанася обидата е мой обичан близък или приятел, и въпреки че ме познава отлично, ми приписва качества или действия, които не ми принадлежат.

Може пък човекът (не е задължително това да съм аз), да не желае да огласява позицията си пред много хора, ....

В този ред на мисли срещнах един израз:

Личното мнение е като задника: всеки го има, но не всеки държи да го показва (публично)

П.П. допълнението в скобите е мое

На философския въпрос отговорих - като се научиш да живееш така

А за натрупването - всеки има свои начини да "компенсиране", "изпукане на парата" за именно тези дребни проблеми. Но всеки трябва сам да го открие, защото това е уникално както е уникален всеки човек. Така че рецепти има, но те рядко работят

А защо някой е длъжен да те убеждава в своята правота, мнение и т.н.? Казва го, ако ти не го приемаш ОК, просто живота продължава нататък

Философски, нефилософски гледни точки и прочие и прочие..Много и далеко, и близо, и в ляво, и в дясно... Но винаги това не променя факта, че тихите хора са най-опасни, принципно...

Може пък човекът (не е задължително това да съм аз), да не желае да огласява позицията си пред много хора, а това във форумите е неизбежно?...

Нима мислиш, че хората са длъжни да бъдат откровени навсякъде и при всички обстоятелства?

Ако е така, ще останеш разочарован.

Знаеш ли, аз се обиждам само тогава, когато човекът който ми нанася обидата е мой обичан близък или приятел, и въпреки че ме познава отлично, ми приписва качества или действия, които не ми принадлежат.

В този ред на мисли срещнах един израз:

Личното мнение е като задника: всеки го има, но не всеки държи да го показва (публично)

П.П. допълнението в скобите е мое

Човек, който не застава зад определена позиция и приглася на всички му викат по български "фурнаджийска лопата", от друга страна. Всички знаем пределно ясно какво означава израза и нищо положително, конформизъм и пригласяне на всеки, на всяко мнение, на всяка позиция, безличност. Това и обезсмисля самото говорене, защото то не означава нищо, не носи много информация, не изразява почти нищо. Именно за това между другото попитах и това.

Срещу такъв човек не може да се води аргументиран спор, а спорът и обмяната на позиции понякога е един полезен начин за достигане до истини. Т.е и тази част се губи. Излиза, че нещо се прави, "колкото да се отбие номера".

Редактирано 28 януари 201214 г. от Гост (преглед на промените)

Философски, нефилософски гледни точки и прочие и прочие..Много и далеко, и близо, и в ляво, и в дясно... Но винаги това не променя факта, че тихите хора са най-опасни, принципно...

Май хич не е опитваш да вникнеш в това, което написах. Аз се опитвам да обясня корена, основата на нещата! А това за тихте хора има по-различен смисъл. И той е че те бидейки тихи и спокойни разсъждават и за това успяват да направят нещата така, както те искат

Човек, който не застава зад определена позиция и приглася на всички му викат по български "фурнаджийска лопата", от друга страна. Всички знаем пределно ясно какво означава израза и нищо положително, конформизъм и пригласяне на всеки, на всяко мнение, на всяка позиция, безличност. Това и обезсмисля самото говорене, защото то не означава нищо, не носи много информация, не изразява почти нищо. Именно за това между другото попитах и това.

Трябва ли да показваме на широката публика какво мислим по всеки въпрос? И къде е времето за да чуеш другия и да осмислиш казаното от него, къде е времето да помислиш, да огледаш нещата. А и ти не правиш разлика между това човек да не казва своето мнение и това да анализира мнението на другите.

По повод съгласяването с мнението на другите - във всяко мнение има частица истина, лична, собствена. Но няма единна, голяма, абсолютна истина!

Master Chief, имам чувството, че за теб нещата от живота са или черни или бели...

Моето мнение е, че те са във всички нюанси на сивото.

Май хич не е опитваш да вникнеш в това, което написах. Аз се опитвам да обясня корена, основата на нещата! А това за тихте хора има по-различен смисъл. И той е че те бидейки тихи и спокойни разсъждават и за това успяват да направят нещата така, както те искат

Трябва ли да показваме на широката публика какво мислим по всеки въпрос? И къде е времето за да чуеш другия и да осмислиш казаното от него, къде е времето да помислиш, да огледаш нещата. А и ти не правиш разлика между това човек да не казва своето мнение и това да анализира мнението на другите.

По повод съгласяването с мнението на другите - във всяко мнение има частица истина, лична, собствена. Но няма единна, голяма, абсолютна истина!

Въпросът като че ли седи да се промени мисленето в известна степен, защото причините може да са най-различни, но подобни промени ги могат немного хора. Истината е, че в хората има някаква частица природна агресивност, която така или иначе си се таи там някъде...

Що иде реч за тихите хора-друго имах предвид. Такива хора в смисъла, който влагам, търпят и търпят, не се гневят явно, но от друга страна не знаеш кога ще забият ножа дълбоко. Ако се вгледаме в историята, на много пъти може да се открият хора, било то млади, учащи, по-стари и работещи, които в момента Х просто откачат и вършат много лоши неща. Това, че си тих отвън, никак не значи че вътрешно не бушуваш.

Що иде реч до показването-Ами какво точно трябва да направим и какъв е смисълът да пишем нещо, с което не казваме нищо?

Това да чуеш другият не пречи на това да изразиш и своето мислене.

Какво правя и не правя разлика е без значение.

Но няма как да отговориш на човек, чието мнение не знаеш, що иде реч до адекватен диалог. Истината от друга страна е само една, дори и раздробена на парченца и през призмата на субективността, това не пречи да има заблуди и неистини.

Master Chief, имам чувството, че за теб нещата от живота са или черни или бели...

Моето мнение е, че те са във всички нюанси на сивото.

Много добре виждам всички нюанси на сивото, но виждам и как някои ми твърдят, че черното е бяло.

Не знам, в определена степен понякога не ми допадат безлични постове, които реално не казват нищо ново, а са я тълкувание на старото, я пригласяне. Просто ми се губи на моменти "новата", "полезна" информация, която се "внася", нито се разбира нещо конкретно за личността на човека.

Редактирано 28 януари 201214 г. от Гост (преглед на промените)

Много добре виждам всички нюанси на сивото, но виждам и как някои ми твърдят, че черното е бяло.

Ами така го виждат.

Ами така го виждат.

Toва не го прави истина. А когато се появи и някой друг, който твърди хем че е черно, хем че е бяло става объркващо, но и не научаваш неговата лична позиция...

Редактирано 28 януари 201214 г. от Гост (преглед на промените)

Toва не го прави истина. А когато се появи и някой друг, който твърди хем че е черно, хем че е бяло става объркващо, но и не научаваш неговата лична позиция...

И какво от това, че няма да научиш каква е позицията на някой ник?

И какво от това, че няма да научиш каква е позицията на някой ник?

Oбезсмисля общуването. Идеята е да се обогатиш с чужди идеи, а след като човекът отсреща никакви нови и чужди идеи не изказва, нито свое лично мислене, то момента с обогатяването на мнения, гледни точки и т.н се губи.

Oбезсмисля общуването. Идеята е да се обогатиш с чужди идеи, а след като човекът отсреща никакви нови и чужди идеи не изказва, нито свое лично мислене, то момента с обогатяването на мнения, гледни точки и т.н се губи.

Когато усетя липса на обогатяване с чужди идеи си грабвам шапката и отивам в някой голям магазин - пред щандовете и на опашките пред касите човек може да чуе толкова много...

Въпросът като че ли седи да се промени мисленето в известна степен, защото причините може да са най-различни, но подобни промени ги могат немного хора. Истината е, че в хората има някаква частица природна агресивност, която така или иначе си се таи там някъде...

Що иде реч за тихите хора-друго имах предвид. Такива хора в смисъла, който влагам, търпят и търпят, не се гневят явно, но от друга страна не знаеш кога ще забият ножа дълбоко. Ако се вгледаме в историята, на много пъти може да се открият хора, било то млади, учащи, по-стари и работещи, които в момента Х просто откачат и вършат много лоши неща. Това, че си тих отвън, никак не значи че вътрешно не бушуваш.

Що иде реч до показването-Ами какво точно трябва да направим и какъв е смисълът да пишем нещо, с което не казваме нищо?

Това да чуеш другият не пречи на това да изразиш и своето мислене.

Какво правя и не правя разлика е без значение.

Но няма как да отговориш на човек, чието мнение не знаеш, що иде реч до адекватен диалог. Истината от друга страна е само една, дори и раздробена на парченца и през призмата на субективността, това не пречи да има заблуди и неистини.

...

За говоренето и слушането - ако всички говорят ще стане парламент (виж значението на френски), всеки ще говори и от шума нищо няма да се разбира

за промяната - някой да е казал че ще е лесно? Всеки може, не всеки има желание

за тихите хора - да, именно защото са тихи имат време на размислят, анализират

за показването - а не си ли се замислил че може двама души да дискутират и анализират дадена тема без да изявяват личното си мнение? Това се нарича изкуството на диспута, спора

Когато усетя липса на обогатяване с чужди идеи си грабвам шапката и отивам в някой голям магазин - пред щандовете и на опашките пред касите човек може да чуе толкова много...

Те това не е забавно вече...

За говоренето и слушането - ако всички говорят ще стане парламент (виж значението на френски), всеки ще говори и от шума нищо няма да се разбира

за промяната - някой да е казал че ще е лесно? Всеки може, не всеки има желание

за тихите хора - да, именно защото са тихи имат време на размислят, анализират

за показването - а не си ли се замислил че може двама души да дискутират и анализират дадена тема без да изявяват личното си мнение? Това се нарича изкуството на диспута, спора

Това, че някой говори, не му пречи да замлъкне и да изслуша събеседника. Не е задължително само да говориш или само да случаш, комуникацията се базира както на говорене, така и на слушане на събеседника.

За промяната-не е въпрос просто на едното добро желание. Ти го поставяш така, че едва ли не всеки, който не е успял, трябва да се чувства виновен че е слабоволево мекотело.

За тихите хора-Тихи отвън, бушуват отвътре, а отмъщението е зловещо-Като дете, влязло с пушка в училището и убило 9-10други деца, някои от които го тормозели, а други-напълно случайни.

За показването-Да, определено могат да изявяват дадена тема безпристрастно. Във всеки случай обаче, ако всеки твърди, че другият е прав, дискусия НЯМА как да се състои.

Те това не е забавно вече...

Това, че някой говори, не му пречи да замлъкне и да изслуша събеседника. Не е задължително само да говориш или само да случаш, комуникацията се базира както на говорене, така и на слушане на събеседника.

За промяната-не е въпрос просто на едното добро желание. Ти го поставяш така, че едва ли не всеки, който не е успял, трябва да се чувства виновен че е слабоволево мекотело.

За тихите хора-Тихи отвън, бушуват отвътре, а отмъщението е зловещо-Като дете, влязло с пушка в училището и убило 9-10други деца, някои от които го тормозели, а други-напълно случайни.

За показването-Да, определено могат да изявяват дадена тема безпристрастно. Във всеки случай обаче, ако всеки твърди, че другият е прав, дискусия НЯМА как да се състои.

Да, но не е задължително само да говориш, можеш просто да слушаш и да изразяваш отношението си към чуждото мнение. Но твоята идея вички да акламират на висок глас своето мнение ще доведе то именно тази говорилня

Може би да, трябва, защото се свежда до собствената воля. Ето аз се чувствам виновен че нямам волята да откажа цигарите

При децата положението е доста по-различно, там виновника са родителите и възпитанието

Писах ти по-горе за гледната точка и личната истина. И за това че всеки може да е прав за себе си и/или по своему

За тихите хора-Тихи отвън, бушуват отвътре, а отмъщението е зловещо-Като дете, влязло с пушка в училището и убило 9-10други деца, някои от които го тормозели, а други-напълно случайни.

Май се върнахме към темата, макар и не съвсем.

За тихите хора -

Често пъти деца с ниско самочувствие започват да трупат гняв в себе си до момента, в който им "пада пердето" и вършат неописуемо жестоки престъпления.

(Това по-скоро би се вписало в темата за детската агресия.)

При възрастните също се получава натрупване на гняв, но се предполага, че колкото по-зрял е един човек, толкова по-добре умее да се справя с гнева си.

В тази или в друга тема за гнева, бяхме писали кой как се справя - някои чистят, други се разхождат, трети слушат музика и т.н.

През времето, когато човек се занимава с някаква друга дейност, вместо да подклажда с мрачни мисли гнева си, той има възможност да успокои съзнанието си, насочвайки мисълта си към нещо друго, което предотвратява "падането на пердето".

Да, но не е задължително само да говориш, можеш просто да слушаш и да изразяваш отношението си към чуждото мнение. Но твоята идея вички да акламират на висок глас своето мнение ще доведе то именно тази говорилня

Може би да, трябва, защото се свежда до собствената воля. Ето аз се чувствам виновен че нямам волята да откажа цигарите

При децата положението е доста по-различно, там виновника са родителите и възпитанието

Писах ти по-горе за гледната точка и личната истина. И за това че всеки може да е прав за себе си и/или по своему

Навярно не ме убеждаваш, че дете, върху което е упражняван психичен тормоз с години е виновно, но не и хората, които са упражнявали този тормоз над него? Само това ме интересува. Защото ето как тихите са най-опасни, един ден както не предполагаш и влиза с пушката и почва да стреля, омръзнал му е постоянният психичен тормоз.

Защото положението при децата не е различно във всеки аспект, ако върху теб в работата някой години наред упражнява тормоз и се гаври с теб, ще ти бъде неприятно, нали? Но някои хора един ден биха реагирали, хващайки пушката и застрелвайки шефа си.

Не е нужно да се аргументирам, примери има много, за жалост...в новините е достатъчно да се погледне

Относно волята при правенето на нещата, има относителности обаче...:

Лично аз се радвам, че сподели мнението си.

Навярно не ме убеждаваш, че дете, върху което е упражняван психичен тормоз с години е виновно, но не и хората, които са упражнявали този тормоз над него? Само това ме интересува. Защото ето как тихите са най-опасни, един ден както не предполагаш и влиза с пушката и почва да стреля, омръзнал му е постоянният психичен тормоз.

Защото положението при децата не е различно във всеки аспект, ако върху теб в работата някой години наред упражнява тормоз и се гаври с теб, ще ти бъде неприятно, нали? Но някои хора един ден биха реагирали, хващайки пушката и застрелвайки шефа си.

Не е нужно да се аргументирам, примери има много, за жалост...в новините е достатъчно да се погледне

Относно волята при правенето на нещата, има относителности обаче...:

Лично аз се радвам, че сподели мнението си.

Четеш като дявол библията. Или помниш по три минути, защото:

...

При децата положението е доста по-различно, там виновника са родителите и възпитанието

....

Четеш като дявол библията. Или помниш по три минути, защото:

Прочетох много внимателно, просто исках да разсея вероятността да се изтълкуват погрешно от някого твоите думи, защото не беше описано ясно за какво точно са виновни родителите-за детето, което влиза с пушката в училището, за децата които са тормозили детето или и за двете. Просто исках да разсея възможността за грешно тълкуване

Лично според мен и децата, които са тормозили детето-жертва са виновни, защото не всичко е въпрос на възпитание. Понякога децата правят неща въпреки опитите за възпитание на родителите.

Редактирано 28 януари 201214 г. от Гост (преглед на промените)

Прочетох много внимателно, просто исках да разсея вероятността да се изтълкуват погрешно от някого твоите думи, защото не беше описано ясно за какво точно са виновни родителите-за детето, което влиза с пушката в училището, за децата които са тормозили детето или и за двете. Просто исках да разсея възможността за грешно тълкуване

Лично според мен и децата, които са тормозили детето-жертва са виновни, защото не всичко е въпрос на възпитание. Понякога децата правят неща въпреки опитите за възпитание на родителите.

Това е грешка във възпитанието. И единиците изключение не влияят на това

обичай

обичай

не е необходимо да казвам , колко си права! Но ще кажа, колко си малка , а го можеш!?