всички сме равни и не годините са тези, които определят дали си малък или голям

всички сме равни

и не годините са тези,

които определят дали си малък или голям

не сме равни

защото всеки е на различно ниво в еволюцията на Душата си

всички сме равни

и не годините са тези,

които определят дали си малък или голям

тук мога да се подърля яко, като разделя всяка една твоя дума и .....направя един дълъг монолог за отделната семантика, за общата .......и т.н. Няма да го направя, само ще кажа, че всяка възраст има СВОЯ мъдрост, само да я открием навреме!

тук мога да се подърля яко, като разделя всяка една твоя дума и .....направя един дълъг монолог за отделната семантика, за общата .......и т.н. Няма да го направя, само ще кажа, че всяка възраст има СВОЯ мъдрост, само да я открием навреме!

готин човек си

haidukpikaso, права си, но не го написах в този смисъл

и не годините са тези,

които определят дали си малък или голям

Да, не годините определят дали си малък или голям.

Твърде често именно малките хора предизвикват "падане на големи пердета".

Лекар преби с юмруци своя колежка

Истински екшън се разигра в болницата в Благоевград. Лекар нападна и преби с юмруци своя колежка, тъй като го извикала през нощта да консултира пациент.

Побоят станал в Спешно-приемното отделение на болницата, където по-рано дежурният лекар д-р Димка Стоянова приела пациент с извадена раменна става. Тъй като той се нуждаел от предлед от специалист, а дежурен тази нощ бил д-р Олег Сатиев, колежката му се обадила и го извикала по спешност.

Дежурният лекар тръвди, че когато пристигнал, пециентът не бил в отделението, тъй като прегледът му се проточил повече от очакваното. Причината – през нощта в лечебното заведение няма дежурен рентгенолог.

Тогава д-р Сатиев се ядосал, че е принуден да чака и се обадил по телефона на колежката си, крещейки й. Според дежурния тази нощ персонал обаче разгневеният специалист-консултант въобще не е бил в отделението по ортопедия и травматология и не е ясно откъде се е обадил.

След като д-р Сатиев все пак пристигнал в болницата, той предложил на д-р Стоянова да влязат в стаята на лекарите. Когато останали насаме, докторът й се нахвърлил с юмруци, а след това си тръгнал. Потършевшата е заявила пред местни репортери, че вероятно колегата й щял да я удуши, ако в този момент при тях не влязъл случайно полицай, пристигнал заради пътно-транспортно произшествие.

btv.bg

На този лекар му е "паднало пердето"

Барабар с корниза...

Треньорка по плуване е ритала, скубала и заплашвала с киселина своя колежка в Бургас, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Бургас. Вчера около 11.00 ч. в Първо Районно управление "Полиция" - Бургас е получено съобщение от 48-годишна треньорка по плуване към Младежкия дом за възникнал скандал с нейна 37-годишна колежка. В офис помещенията същата й скубала косата, ритала я по цялото тяло и заплашвала със саморазправа нея и сина й, чрез заливане с киселина. По случая е образувано досъдебно производство. Работата по случая продължава от служители на Първо Районно управление "Полиция" - Бургас.

focus-news.net

Ето още един случай на "паднало перде" барабар с корниза...

Редактирано 23 февруари 201214 г. от Мойра (преглед на промените)

Гнева е отрицателна емоция, толкова силно свързана с болката и депресията, че понякога е трудно да се определи къде едно от тези емоционални състояния започва и къде завършва друго. Болката никога не засяга само тялото - тя си има емоционални и физически страни. Емоциите ни са силно свързани с това колко болка усещаме, а самата болка е тясно свързана с депресията. Физическата болка на депресията захранва гневни чувства, така както гнева и яда пораждат депресия.

Гнева е много силна емоция и често моментното усещане от него е добро. Гнева има мотивиращата сила да кара хората да действат. Но на лице са добри и лоши действия. Важно е да се опитаме да ги различаваме.

Гнева има ефекти, които никак не са безвредни. Психологическото му въздействие е много силно. Когато сме ядосани чувстваме как гнева изпълва гръдния ни кош, главата ни, и как преминава през цялото ни тяло. Но ефектите от това състояние са коварни. Гнева служи за постигането на моментна цел. Той е пряк път към мотивацията. Лошото е, че той създава кръг на ярост и в последствие чувство за пораженство.

Когато сте гневни изпитвате нуждата да предадете собствената си болка на другите.

Но в крайна сметка гнева може да доведе до самосъжаление, защото дори и да използвате околните за буфер, не можете да премахнете болката, която е в самите вас.

Гнева е начин да накарате другите да платят за вашия собствен емоционален дисбаланс. Той води до депресии и в крайна сметка намаля силно удоволствието от живота.

Психолозите препоръчват няколко начина, които помагат да се предотврати възможността гнева да руши емоционалния ни живот и този на другите около нас:

• Първо, разбира се, трябва да приемем собствения си гняв. Някой хора отричат гневното си поведение или просто не го възприемат като гневно, не зависимо от това, че в крайна сметка им причинява дискомфорт.
• Гледайте на гнева си като на сигнал - той не е нещо, което трябва да се избягва или поддтиска. Той е сигнал за това, че е възникнал някакъв дразнител, на който трябва да обърните внимание.
• Опитайте се да си отговорите какви са целите, на които служи гнева ви. Шефа ви се е развикал на работното място и вие се чувствате унижени. След това вие самите израрявате негативните си емоции като прехвърляте ядя си на други хора. За да намерите мотивацията на гнева си, винаги търсете вътре в самите вас.
• Вслушайте се в диалога, който водите със себе си. Често гнева се базира на вътрешното вярване, че са се държали несправедливо с нас или, че сте били онеправдани по някакъв начин. В този случай просто се опитайте да се оттърсите от мисълта за това, че сте били наранени или пренебрегнати. Също приемете факта, че в живота не винаги нещата се подреждат по-най справедливия начин.

Редактирано 12 април 201214 г. от Джесика (преглед на промените)

Медитацията му е майката, ама ако сте откачени няма спасение