"...понякога с пердето пада и корниза."

Бе като ми падне и корниза - гледай изобщо да те няма

Просто се вглеждаш в една от двете длани на ръцете за около 1,5мин.-3мин. и олеква,ако не става.................тогава е много лошо за твоята личност.

Гневът е по-вреден за този, който го изпитва, но все пак не е зле човек да стои на разстояние от гневливи хора.

Просто се вглеждаш в една от двете длани на ръцете за около 1,5мин.-3мин. и олеква,ако не става.................тогава е много лошо за твоята личност.

Е това трябва да се пробва, но защо ще е лошо за личността ми това не можах да разбера.

Е това трябва да се пробва, но защо ще е лошо за личността ми това не можах да разбера.

В основата на гнева стои страх.Колкото повече се гневи един човек,толкова повече страховете му се набиват в очите на хората ,които са около него.Всеки се старае да стои далеч от страхливците.Гневните хора са самотни.Самотата пречи на една личност да се развива,за да постигне потенциала си.

В основата на гнева стои страх.

Основата на гнева е, че човек се ядосва, когато това, което иска, се разминава с това, което в реалност му се случва; или пък когато се случи нещо неприятно или неочаквано - т.е. когато представите/очакванията се разминават с реалността. Тази реакция я има у всеки човек, но някои могат да я владеят по-добре от други.

Основата на гнева е, че човек се ядосва, когато това, което иска, се разминава с това, което в реалност му се случва; или пък когато се случи нещо неприятно или неочаквано - т.е. когато представите/очакванията се разминават с реалността. Тази реакция я има у всеки човек, но някои могат да я владеят по-добре от други.

:) " когато това, което иска, се разминава с това, което в реалност му се случва" е едно много добра дефиниция на страх.

:) " когато това, което иска, се разминава с това, което в реалност му се случва" е едно много добра дефиниция на страх.

Страхът е непосредствена реакция, докато гневът е свързан с характера и поведението на човека. Плюс това, страхът е реакция на непосредствен стимул, докато гневът е по-сложна реакция.

Страхът е непосредствена реакция, докато гневът е свързан с характера и поведението на човека. Плюс това, страхът е реакция на непосредствен стимул, докато гневът е по-сложна реакция.

Гневът е израз на страх в определена ситуация.Няма как човек да не се страхува(тоест да се случи това ,което очаква) и и да се разгневи.

Гневът е израз на страх в определена ситуация.Няма как човек да не се страхува(тоест да се случи това ,което очаква) и и да се разгневи.

Ако се чувствам гневен, че гаджето ми е разхвърляла стаята, къде е страхът?

Или те е страх че не познаваш добре гаджето си,или те е страх да и направиш забележка(обикновенно е второто),защото не знаеш как,ще реагира или очакваш реакция от която се страхуваш.

Или те е страх че не познаваш добре гаджето си,или те е страх да и направиш забележка(обикновенно е второто),защото не знаеш как,ще реагира или очакваш реакция от която се страхуваш.

По-скоро очаквам да не ме дразни с това, обаче очакването ми се разминава с реалността. А ако продължава да го прави системно, може и да се разлюбим - знае ли човек.

Между другото, междуличностните отношения често се развалят заради дребни неща.

За междуличностните отношения винаги има много гледни точки.Ако държиш на приятелката си ,най-добре е да обсъдиш ситуацията с нея.(да и обясниш,че това те дразни).Ако тя държи на вашата връзка,ще се съобрази с твоето желание.Много по-трудно е да се поддържа една връзка,от това да се преключи.

Основата на гнева е, че човек се ядосва, когато това, което иска, се разминава с това, което в реалност му се случва; или пък когато се случи нещо неприятно или неочаквано - т.е. когато представите/очакванията се разминават с реалността. Тази реакция я има у всеки човек, но някои могат да я владеят по-добре от други.

Точно това е.

Все едно да кажете че не изпитвате гняв - да бе да.

Все едно да кажете че не изпитвате гняв - да бе да.

То всеки го изпитва, но въпросът е да може да го овладява, защото когато човек е афектиран, може да направи неща, за които после да съжалява.

Бе като ми падне и корниза - гледай изобщо да те няма

Ау, че си страшна... С черна магия ли кълнеш?

То всеки го изпитва, но въпросът е да може да го овладява, защото когато човек е афектиран, може да направи неща, за които после да съжалява.

Тук, с последното съм съгласен. Афектираният човек реално може да направи много сериозни неща, за които след това дълбоко да съжалява.

Ау, че си страшна... С черна магия ли кълнеш?

грешен отговор -

не кълна никога

има много по-позитивни начини да се освободиш от негативизма

грешен отговор -

не кълна никога

има много по-позитивни начини да се освободиш от негативизма

Знам един!!!! Кроше!

Знам един!!!! Кроше!

Това показва, че не можеш да си контролираш гнева, а ние тук разсъждаваме как можеш да си го контролираш.

Това показва, че не можеш да си контролираш гнева, а ние тук разсъждаваме как можеш да си го контролираш.

Понякога не трябва да го контролираш, а да го канализираш срещу определен обект

Понякога не трябва да го контролираш, а да го канализираш срещу определен обект

Той Господ ще го канализира обжекта

Това е излишна моя грижа

Той Господ ще го канализира обжекта

Това е излишна моя грижа

Права си.

Гневът дори да не е насочен към конкретен обект, винаги се връща точно там, откъдето е бил предизвикан, само че с по-голяма сила.

Не е нужно човек да губи време и енергия, търсейки причинителя на гнева, който изпитва.

Ако този причинител е известен ( примерно някой познат ), то тогава има две възможности - да излеем гнева си върху виновника или да оставим нещата така, както са.

При всички случаи този, който е предизвикал гнева ни ще си получи заслуженото.

Аз предпочитам втория начин.

След като "пердето е паднало" вече е късно. Самоконтролът е преди това.

След като "пердето е паднало" вече е късно. Самоконтролът е преди това.

Така е.

Човек трябва да се научи да овладява гнева си и да не допуска да му "падне пердето".

В случай, че "пердето е паднало" човек се ръководи единствено от емоцията, която не е успял да овладее.

Съответно отговора на въпроса, който е заглавие на темата е - никак.

Когато емоцията вземе връх над разума, нещата излизат извън контрол.

Така е.

Човек трябва да се научи да овладява гнева си и да не допуска да му "падне пердето".

В случай, че "пердето е паднало" човек се ръководи единствено от емоцията, която не е успял да овладее.

Съответно отговора на въпроса, който е заглавие на темата е - никак.

Когато емоцията вземе връх над разума, нещата излизат извън контрол.

Извинявай, но ме навява някакво дежа ву. Имам някакво особено чувство, че променяш позицията си с всеки следващ пост.

Гневът е по-горната степен на раздразнението. В някои случаи той може да бъде причинен от вътрешни фактори, в друг от чисто външни фактори или комплексно-и от 2-те групи фактори.

Няма смисъл да конкретизираме ситуациите, реално гневът, особено скритият и този, които овладяваме и крием вътре в себе си е по-опасен, защото се получава момента на натрупването и резултатно да се получи нещо още по-брутално.

Въпросът е не как да се контролира, а как да направим така, че да не допускаме на стигнем неоснователно до състояние н гняв.