Здравейте!

След дълго обсъждане в чата, май се налага тук да пускам темата. Този въпрос ме тресе от чисто любопитство, та, ето го и него...

Има ли начин, да се направи функция, в която колкото и да е Х, винаги Y да е 42 (или който и да е друг номер)?

Ето какво имам предвид :

По-точно, Y винаги да е = на 42, без значение, дали X e 0.00000001 или 328797423094823904 .

Възможно ли е?

И ако да, как би изглеждала тази функция?

Благодаря от сега.

Например f(х) = 42x⁰ или f(x)= 43 - x⁰

Хммм, да това е идея! Аз трябва да съм много тъп, за да не съм се сетил да ги степенувам.

Но f(х) = 42x⁰ Няма ли да изважда 0? Имам предвид:

f(10) = 42 x 10⁰ = 42 х 0 = 0 ?

Ако изважда 0, то функцията би трябвало да изглежда така: f(х) = 42 + x⁰, нали?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Например f(х) = 42x⁰ или f(x)= 43 - x⁰

Всяко число, повдигнато на нулева степен, е равно на 1.

Редактирано 8 март 201214 г. от ivkosbg (преглед на промените)

Уики за 42!

Но f(х) = 42x⁰ Няма ли да изважда 0? Имам предвид:

f(10) = 42 x 10⁰ = 42 х 0 = 0 ?

Ако изважда 0, то функцията би трябвало да изглежда така: f(х) = 42 + x⁰, нали?

ivkosbg, Ви отговори на въпроса. Доколко x⁰ може да се приеме за функции от x при положение, че реално не зависи изобщо от него, е въпрос на дефиниция, но според мен щом x^a е функция на x за всяко а, значи е и за a = 0.

Редактирано 9 март 201214 г. от flare (преглед на промените)

Хммм, да това е идея! Аз трябва да съм много тъп, за да не съм се сетил да ги степенувам.

Но f(х) = 42x⁰ Няма ли да изважда 0? Имам предвид:

f(10) = 42 x 10⁰ = 42 х 0 = 0 ?

Ако изважда 0, то функцията би трябвало да изглежда така: f(х) = 42 + x⁰, нали?

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

не е задължително да е степенуване, може да е нещо от рода на f(x)=42*x/x или f(x)=42+x-x

Всяко число, повдигнато на нулева степен, е равно на 1.

а как звучи нула на степен нула?

П.П. Ако някой се интересува: http://www.askamathe...chers-disagree/

И един цитат:

There are some further reasons why using 0^0=1 is preferable, but they boil down to that choice being more useful than the alternative choices, leading to simpler theorems, or feeling more “natural” to mathematicians. The choice is not “right”, it is merely nice.

Редактирано 9 март 201214 г. от capnemo (преглед на промените)

Може да се дефинира просто като f(x) = 42. В какви излишни неща навлязохте...

Може да се дефинира просто като f(x) = 42. В какви излишни неща навлязохте...

вярно, но тогава правилния запис ще е f()=42, защото променливата на функцията не се изполва никъде във функцията

вярно, но тогава правилния запис ще е f()=42, защото променливата на функцията не се изполва никъде във функцията

Напротив. Функциите винаги са на поне един аргумент. Не е необходимо аргументът да присъства във формулата, с която са дефинирани. Мога да имам дори функция на няколко аргумента, която е f(x₁, x₂, x₃, x₄, x₅) = 42. Освен това формулите са само един начин за дефиниране на функции.

По дефиниция функцията е релация на две множества А и B, да я означим с f, такава че ∀ (a, b) ∈ f ∄ b' ∈ B, такова че b' ≠ b и (a, b') ∈ f. Тоест за всеки елемент a от A имаме най-много един елемент от B, за който a е в релация с него. Тоест винаги имаме съответствие един елемент на друг, дори когато другият елемент винаги е един и същ. Записът f(a) се дефинира като онова b ∈ B, за което (a, b) ∈ f. Дефиницията на функция гарантира, че то е единствено. Когато функция f се дефинира с формула, това означава, че за всяко x от домейна на f, наредената двойка (x, (формулата, изчислена за това x, тоест f(x))) ∈ f (забележете, че f е релация). В нашия случай A и B са множеството на реалните числа ℝ.

ПП. Декартово произведение на две множества A и B означаваме като AxB и дефинираме като AxB = {(a, b) | a ∈ A, b ∈ B}, тоест множеството от всички възможни наредени двойки, при които първият елемент е от A, а вторият от B.

Релация на две множества A и B се нарича всяко подмножество на AxB.

Редактирано 10 март 201214 г. от Test42 (преглед на промените)

Напротив. Функциите винаги са на поне един аргумент. ...

Това е грешно, не е задължително функцията да има аргумент

Това е грешно, не е задължително функцията да има аргумент

Говорим математически. По-горе дадох дефиниция, която показва, че винаги имаме съответствие между два елемента, изображение на един елемент върху друг. Когато имаме нещо, което няма аргументи, то се нарича константа, а не функция.

Функциите при програмирането са различни от функциите в математиката. При функциите в програмирането вече може да нямаме аргументи.

Говорим математически. По-горе дадох дефиниция, която показва, че винаги имаме съответствие между два елемента, изображение на един елемент върху друг. Когато имаме нещо, което няма аргументи, то се нарича константа, а не функция.

Функциите при програмирането са различни от функциите в математиката. При функциите в програмирането вече може да нямаме аргументи.

единичната функция е математическа. И какви аргументи иска? Константата в абстрактен математически смисъл е функция!

И вие го доказвате, изхождайки от презумпция че имате вече някакви аргументи на функцията

единичната функция е математическа. И какви аргументи иска? Константата в абстрактен математически смисъл е функция!

И вие го доказвате, изхождайки от презумпция че имате вече някакви аргументи на функцията

Разбира се, всичко е въпрос на дефиниция. В някои области може да е удобно да се дефинира функция на нула аргумента. Обикновено, обаче, се използва дефиницията, която дадох по-горе, при която винаги имаме съответствие между два елемента. Може да се види и на http://mathworld.wol...m/Function.html. Дайте вашата дефиниция за функция и тогава може да говорим по нея. Не сте дали дефиниция на единичната функция за да ви кажа какви аргументи иска. Обикновено единичните функции се дефинират така, че за всеки елемент от домейна им дават единица, тоест аргументът продължава да присъства. А това, което казах за константата, беше чисто неформално и неточно казано, с цел наподобяване на нещо, и затова не може да се използва за някакви изводи от него.

А авторът на темата очевидно пита за стандартно дефинирана функция на един аргумент, иначе нямаше да чертае двумерна координатна система, а едномерна.

Редактирано 9 март 201214 г. от Test42 (преглед на промените)