Настръхнала беше нощта.

Звездите, като в елха набодени свещи.

Настръхнала беше и вълчата Луна,

щом в пътеките си сянката ти среща.

Хиляди пъти настръхваше моето небе,

когато от болка сърцето се цепи.

И вятър сълзите не иска да спре

от очите, без тебе безпомощно слепи...

А днес... то беше ли днес въобще...

Още утрото настръхнало беше,

че тази нощ люлях звездите в ръце,

защото Луната в сърцето ми спеше...

...

А когато ме няма край теб в полунощ

и Луната е настръхнала и бодлива,

извад? от сърцето ми своя сребърен нож,

за да остана в съня ти – самодива...

Редактирано 5 август 201214 г. от Fingli
размер на шрифта :) (преглед на промените)

?

Добре е

Но ме заболяха очите докато го прочета... Защо най-дребния шрифт

Опсссс - съжалявам, не знам как да редактирам Ще го пусна като коментар

За да остана в съня ти

...

Редактирано 3 август 201214 г. от capnemo
редактирано в следващия пост (преглед на промените)

Настръхнала беше нощта. Звездите, като в елха набодени свещи. Настръхнала беше и вълчата Луна, щом в пътеките си сянката ти среща. Хиляди пъти настръхваше моето небе, когато от болка сърцето се цепи. И вятър сълзите не иска да спре от очите, без тебе безпомощно слепи... А днес... то беше ли днес въобще... Още утрото настръхнало беше, че тази нощ люлях звездите в ръце, защото Луната в сърцето ми спеше... ... А когато ме няма край теб в полунощ и Луната е настръхнала и бодлива, извад? от сърцето ми своя сребърен нож, за да остана в съня ти – самодива...

Сърдечната ми благодарност

Още по любовната тема...)

НЕ ПУСКАЙ ХАЛИТЕ

За един съм, може би света,

събран в зеничово малка вселена.

Но аз, със тебе искам да летя,

дори и дяволите после да ме вземат.

Не трий сълзите ми с горещи,

изтръпнали от спомените ни ръце.

Не пращай ми вятъра насреща,

да пали пожари в смръзнало сърце.

За една си, може би света,

в уютния кът на топлото огнище.

За нея щастие е, една искра....

и всичко друго е просто тъмно нищо.

Не пускай хали, от страстни сили,

да гасят искрата ?, сълзите ми да спрат.

Любов се дава. И се взема, мили...

Така устроила съм, сърдечния си свят.

Не трий сълзите ми, огнени свещи.

Без тях тъй пуст е, тъй тих е мракът.

В студеният свят, е малко горещо,

щом някой, с любов за тебе е плакал.....

Забелязали ли сте, че любовта във вас действа като допълнително смирение, което разнежва сърцето и живота ви и отношенията ви стават по-добри? Появяват се благородни чувства, които ви подтикват към добро. Когато комбинираме вяра, вярност и любов, ние наистина ще бъдем и щастливи и плодоносни. Океанът на любовта е голям и там спокойно може да се плува Въпросът е дали ще се хвърлим да плуваме в него? Ще намерим ли пътя към този океан? Без любов животът е застояла вода, която плесенясва. Тогава животът е театър, зад кулисите на който се крият мръсни неща.

С.Радев

"Животът е твърде кратък, за да се събуждаме с тъга. Обичайте хората, които ви обичат, не съдете тези, които ви мразят и вярвайте, че всяко нещо си има причина. Ако получите шанс, грабнете го с двете си ръце. Ако това може да промени живота ви, направете го! Никой не е казал, че ще бъде лесно, просто си струва..." (неизвестен

Редактирано 28 август 201214 г. от Magia (преглед на промените)

Чудесни мисли - точно на место!