Криза е , ти казваш ми, приятел, и аз туй ти казвам, криза е! И наивен бил съм и мечтател - ексцентричен съм едва ли не. Кризата, човече, е във всичко, в нравите, морала, в какво ли не. Тя е зло обществено и лично и не е това, което е… Тя, госпожицата е развратна, развращава всичко за пари, повсеместна е и е глобална – шири се по всичките страни. Казваш – съвест, истина – достойнство се котират като глупост днес. С няк`во тъпо – глупаво упорство злобно тъпчем вяра, правда – чест. Да обичаш род, родина днеска меко казано е демоде. и щом вярвам още на човека – съм нещастно, глупаво момче. Казваш, брат, брата си продава и едва ли не човека е скот лишен от разум – мисъл здрава – дето знае само да краде. За пари баща си ще убие, за робиня бяла ще даде и сестра си, младост ще затрие, във нерадост ще я обрече. Но прощавай, моля те, приятел, в грешка си! Шегуваш се, нали? За човека като за предател със омраза ти не говори! Пък, нали, самия ти човек си, мигар не си ти от кръв и плът? Или само тъй на самотек си пускаш приказките да текат? Не звучи ли името му гордо и прекрасно, хубаво и днес? Ти носи го истински достойно, устоявай неговата чест! Криза е, ти казваш ми, приятел, и аз туй ти казвам, криза е! Но не пречи да си ти мечтател, ако не – бъди човек поне!….

Добро се е получило.

като прочетох заглавието и си спомних за това, което често пишехме в лексиконите си

Бъди човек, а не човече,

гори, и никога не тлей...