Черешата…

 

Питаш ме дъще - защо плачеш бе  тати ?

Нали аз съм те  учил,че не трябва да плачеш.

Питаш ме дъще - защо ти  казвам  да бягаш от тука?

Нали пак аз съм ти  казвал,че не трябва да бягаш.

Че тук… в тази земя са нашите корени.

 

Да дъще прости ми сега !

Но без да искам  аз съм те лъгал,защото живота

този стар измамник и мене  излъга…

 

Нали аз съм ти казвал,че тази череша,

твоят дядо е посадил  когато аз съм се родил.

На кого пречеше тя…?

Те дори не я отрязаха….Днес я извадиха с корени.

 

Ти дъще от мен  запомни !

Дърво без корен лесно се отсича..

Пречупва се и  после  се гори…

И много трудно него, някой ,някога ...обича,

щом то на корен не се държи…

 

Знам ще боли ,знам  ще гори…Но бягай от тука !

Там където има дървета…НО С КОРЕНИ…!

Ще гледаш чуждо небе.

Ще заспиваш под чужди звезди.

Ще сънуваш белия сняг и дървета с череши …

 

Тръгвай дъще ... Напред и късмет и нека Бог да е с теб !

Това вече не е твоята родина,а държава без корени .!

Тръгвай върви ,че  сърце ми  измръзна  от болка

И моля  те, не ми гледай очите,не ми гледай сълзите !

  Тръгвай час по скоро от тука !

 

 

Редактирано 21 януари 201313 г. от gelert (преглед на промените)

Много мъка Гелерте! Дълбоко режеш... Из корени... Само да знаеш, че така израстват еничари, а не нови череши...

 

Гелям Даде, Буддуресте...

 

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=ww5mj5VQBkQ

 */специално за  -darkterminal /

 

Аз три пъти ти казвах да бягаш от тука

 А сега 300 пъти те моля да се върнеш -  при мене….

 

Звездице зорнице…

Зорнице звездице -  моя сестрице,

ти будна бъди ,ярко свети ,

показвай им пътя на отлетелите наши деца,

към техни родни гнезда…

 

Да дъще  виновен съм !

Защото те  карах да бягаш от тука ,

от моята ,твоя и наша  родина .

 

А сега всяка вечер те чакам на пътя,

пред порутения вратник на двора

и се моля на бога да чуя твоите стъпки.

Знам ,че ще се върнеш ,ще бързаш ,ще тичаш дори…

Само гледай да не загубиш светлината,

на онази пътеводна звезда,

която аз съм ти казвал,че е на крачка от пътя  ,

  към твоята родна  земя…

Дори и в замък да живееш ти

и в злато да ти плащат там,..

Твоята детелина дъще е тука -при голямата вечна река.

 

Ела си ,ела си  моя  звездичке !

 

После донеси ми  само една шепа студена  вода.

И дай ми да пия ,че в мене всичко пресъхна,умря ,изгоря !

Ти  тръгваш отново - отнася те вихъра

 на дъжда от звезди към твоите мечти…

 Ще поплача аз скришом до старата наша асма,

за да има напролет по нея  нова реса….

Звездице зорнице моя сестрице,ти будна бъди, ярко свети.

Води я  по пътя...

 

Дано само час по скоро,се върне  при мене.

Тя моя зорничка … Тя моя малка звездичка…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   

Редактирано 23 януари 201313 г. от gelert (преглед на промените)

Дъжд

В море от синя синева-

самотен облак приближава…

Защо се плашим от дъжда?

Та той ни запозна тогава.

 

Дъждът  превърнахме в дъга.

Целувка първа в дъжда !

Смутени ли сме?

Тъмен дъжд на своя кораб бял ни гони.

И идва все един и същ,

дъждът през всичките сезони.

Ах ,защо са тези дъждове?

 

 

 

 

ДЪЖД

"Мамо,мамо, ще вали” -

викаше хлапето от съседната пейка.

За миг погледнах  жената… 
И теб разпознах...Просто замрях….

Запалих цигара …

 

Сърцето ми биеше лудо.

След миг и ти ме видя.
Ти стоеше насреща - навела глава…

Изведнъж заръмя...

 

"Здравей" -почти едновременно казахме ние!
Защо ли пак да  търсим вина ?

Живота ни и  така отлетя !

Ето само една малка  искра и
огъня в мене пак загоря.

Заваля…

 "Мамо,мамо, да побързаме” –викаше синът ти

"Хайде, тате, заваля”– теглеше ме за ръката ,

моята малка  дъщеря !

Какво е това по нашите лица ?

Навярно малки капки  от дъжда...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 28 януари 201313 г. от gelert (преглед на промените)