Със шумни дебати и приказки празни в кошарата стара безплодни овни` достигаха вяло до изводи странни – парцали съшили със бели конци.

Отвънка зловещо пак вият чакали вещаещи ужас от дебнещо зло, озъбени страшно протягат муцуни в неясна закана за кръв и месо.

А стадото гладно, безправно и жадно се гърчи, трепери и рони сълзи` и скупчено нейде пробляло е жално в проклятие вечно на гнет и лъжи.

В кошарата родна коват се закони, де - агнето цяло и сит е вълкът. Пирон до пирона, безбройни пирони нахалост се хвърлят – нахалост коват.

Пак гарван на гарван окото не вади, засмукали жадно пак пият кръвта прикритите смоци, юнаци с калпаци – на стадото наше труда и потта...

 

 

тъжно, като живота ни тук