Премини към съдържанието
15 години Kaldata.com – време е да почерпим! Прочети още... ×

Препоръчан отговор


Жената е вълшебно цвете,
донасящо безкрайна радост,
създадено от боговете
да ни дарява страст и младост.

Жената е омайно биле,
амброзия от свят далечен,
от устните и щом отпиеш,
завинаги ще си обречен.

Жената е и Рай и Ад,
Ангел, Демон и Фурия,
Обятията и са - благодат,
в минути тежки там се крием.

Жената е опора вечна,
по силна даже от мъжете.
Любов - даряваща ни вечност,
а в същност виж я...
Нежно цвете!

 

Найден Найденов

 

Публикувано изображение

  • Харесва ми 8

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ СЪМ ЖЕНА!Как тревожно е да си Жена...Красота и усмивка да бъдешсред всекидневния сив кръговрат,вярност – срещу изменчивия вятър,нежност – в загрубелия свят.От безбройните пътища земнинай-рискования да избереш –безразсъдния път на сърцето,и до край да го извървиш.Твоя единствена радост да бъдерадост да даваш... Да бъдеш в нощтасветло прозорче, което чакапърва стъпка разбудила утрото.Ти, слаборъката, да подкрепишсилата на ръката корава.И непростимото да простиш,и да градиш живот от отломки.Отговорно е да си Жена!Бъдещето да носиш в утроба,да продължиш в един детски викдългата мълчалива целувка.Вечност да сториш от краткия миг.Твоите прострени ръце за прегръдкалюлка да станат за нов живот.Нощем над него безсънна да тръпнеш,светла като звездоокия свод.Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиши в косите със скреж.Сълза по сълза на новото стръкчесвоята хубост да предадеш.Нищо за себе си да не оставиш...Саможертва е да си Жена!И до ранена, разбита гръдчистите извори да защитаваш -просто за да съществува светът.Горда съм,че съм родена Жена!Блага Димитрова

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

 

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така.

 

 

Димчо Дебелянов

Редактирано от Aumi (преглед на промените)
  • Харесва ми 6

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ВЕЗНИТази вечер ще си легнеш рано,но до късно няма да заспиш.Дълго ще разчиташ по таванатуй, което трябва да решиш.Ще се ровиш в спомени и дати,ще възкръсваш трепети и днии ще трупаш мълком във блюдатана сърдечните везни:радостта - и първото страдание,верността - и нейните въжа,ласките - и първата досада,клетвите - и първата лъжа.Ще претегляш, ще сравняваш скритомустните ми с нечия уста,нечии очи - с очите ми,силата - със нежността...После ще объркаш всичко и наслукище запълваш слепите блюда:ще поставиш любовта при скуката,навика - при любовта...Страшно ще ти е да се събудиш -по-добре е да не спиш:да си идеш - ще ти бъде трудно,да се върнеш - ще се унижиш.

Стефан Цанев

  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бъди жена! – ще кажа нежно аз.
Защо със друго пак да те сравнявам.
На твоя поглед и на твоя глас
не се научих как да устоявам.

Преследвана и търсена бъди.
Мишена за очите на мъжете.
Да бъдеш друга просто не върви -
така са те създали боговете.

Пали пожар във мъжките сърца
със тайнството, което притежаваш.
Накратко казано – бъди жена,
загадки продължавай да създаваш.

Загадка даже ти си остани,
така ще бъдеш по-недостижима.
Дори животът да се измени -
теб просто трябва, трябва да те има!

 

Валентин Йорданов


  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Синдромът „лошо момче”В живота ни поне веднъжСе срещаме с фатален мъж.Летиме в друго измерение,А после идват, без съмнение,Бездънна дупка и тъга.Кълнем проклетата съдба:Защо ли с него ни събрала,Защо така ни изиграла ?Опитваме се да забравимИ с липсата му да се справим.Но все не ни се получава –В сърцето ни печат оставаОт него – лошото момче –Кръстоска на мръсник с дете.„Защо – се питаме тогава –Единствен той не се забравя ?”Защото горната породаОтключва женската природа.И чувстваме се заслепени,Опитомени, укротени.Открили сме, че едновременно/за жалост обаче е временно!/Сме цялостни, завършени/макар и понявга прекършени!/...Защото лошото момче-Универсалното ключе-Отключва всички лица на жената-Детето, майката, сестрата,Любовницата дива.Открива я цялостна, жива !По нея тъга ни залива.Защото, тръгвайки си, я убива !

 

Мадлен Алгафари

Редактирано от pa-pa (преглед на промените)
  • Харесва ми 5

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Фея
 

Нощта облече роклята от вятър
постави колието от звезди
лек грим нанесе - като за театър
с вълшебство среса лунните коси,

 

потрепна с мигли - мило и чаровно
огледа се във звездното небе
парфюма взе от времето дъждовно
и тръгна смело с босите нозе,

 

премина над душите ни събрани
погали нежно мислите с ръка
докосна леко струните заспали
изпрати гълъб в нашите сърца...

 

Ч. Райчев

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не искам…Не искам аз да бъда все самав дълги нощи,в дълги дни.Омръзна ми да ближа рани до зорида слушам пак оправдания,лъжи.Не искам вечер да се взирам във лунатада посрещам все сама зората.Омръзна ми да навеждам все главаза да не види никой в очите ми сълза.Не искам…Чуй и разбериомръзна ми от интриги,от лъжи.Искам живота си да продължа,но с усмивка,с песен на уста.Затова ще сложа точка…край.Напред сама ще продължа…но знай.Ще ходя с високо вдигната глава!Защо ли?...Защото съм създадена жена!Жена съм аз за да съм обичана!Жена…за да дарявам аз любов!Създадена съм… само за това:Да бъда аз…Обичана жена!11.03.2014гРади Василева-limurana

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Опитвам да те нарисувам с думи
по бялото платно на лист самотен
и сякаш цветни мисли от ума ми,
разбягват се в нощта със полет нотен.

В очите ти долавям тишината
на хиляди изгаснали вулкани,
покрите с рани, с пепел от Земята,
разбити с нежност бивши великани.

В косите ти е нощната прохлада
от залеза над плачещо кокиче,
пожар изгаснал - върху лунна клада,
сълза от спомен в поглед на момиче.

По устните ти мрака е накапал
най-нежното и сладострастно вино,
а вятърът навярно мен е чакал
да пием с него сладко от смокини.

По дланите ти с четката нанасям
на лятото най-топлите милувки
и сякаш във съня им се отнасям...
докоснат в миг... от нечии целувки...

 

Ч. Василев

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

 

Христо Фотев

 

Публикувано изображение

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пак си влизала в моята нощ.
Във съня си открих отпечатъци
и следи от забравен разкош...
... и от мъничко нежност - остатъци...

Пак била си до мен, като грях,
като вятър, раздиращ усоите,
като нощни капчуци от смях,
разсъблекли в ума ми - пороите.

Пак си влизала в мойта душа
и в сърцето ми, в моите спомени,
за да търсиш онази следа
от най-свидното в нея - отронена.

За да търсиш - онези мечти,
от които се раждахме в бурите,
за да стигнем до края - почти...
... във парченцата обич - изгубени.

Пак си влизала в моята нощ.
Във душата ми някой е плакал
за онази частица любов,
за която... с години съм чакал...

 

 

Ч. Василев

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ПОСЛЕДНИЯТ ДРАКОН

На моста те чаках
в надежда облечен ...
Почаках, поплаках,
и тъжно обречен
крилете размахах! 

Ти ме намери
в гората без сили ...
Открехна ми двери
в сърцата родили,
любови и вери!

Погледнах в очите,
уплашено смели ...
Погалих косите,
ръцете ти бели.
Обикнах звездите!!!

Коя си не знаех,
но вкусих дъха ти ...
Преди те мечтаех 
сред куп непознати
и образи ваех!

Погали ме нежно,
лекува ме с устни ...
С ухание снежно,
милувки изкусни - 
почти безметежно!

А после изчезна,
разстла тъмнината ...
С тъга безполезна
и болка позната,
отвори се бездна!

На моста те чаках,
унил и безличен ...
Зората разплаках - 
триглав и различен
и плаках ли, плаках!!! 

Върбан Димитров

Това си харесвам аз :D

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Научи ли се да живееш без любов?Публикувано изображение

Защото аз ... не се научих!

Посрещам будна всеки изгрев нов

и скитам се като бездомно куче.

Душата ми жадува твойта ласка.

Сърцето ми - от теб е наранено.

и всяка нощ гласът ти мек ме стряска,

а няма те до мен...И е студено.

Научи ли се да живееш без любов?

А казваше, че без любов не можеш,

че любовта е божи благослов -

светъл лъч във тоя свят тревожен.

Обичат ли те повече от мен-

по-пламенно, по-нежно, страстно?...

Или сърцето ти е наранено

и като моето сърце - нещастно?

Какво да сгрее моя тъжен ден?

Какво от мъките да ме лекува?

Когато ти си само спомен в мен

и вече безвъзвратно отпътува...

Посрещам будна всеки изгрев нов-

И споменът за тебе ме измъчи...

Научи ли се да живееш без любов?

Защото аз...не се научих!

 

 

Г.Северов

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Цветност

В света си срещнах и тъга и болка,
но никога не сведох аз глава,
защото слънцето измести облака
и ме обгърна в светлина.
 
Не знам защо така реши съдбата,
За да ме срещне с любовта,
но всяко пъзелче в живота
има място в цветната дъга.
 
За туй заспивам със усмивка
във шарени чаршафи със крила
и сънувам в топлата завивка
огромни пъстри хвърчила!
 
Ева Георгиева
 
Публикувано изображение

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това е живота 

 

 

 

Бяхме само аз и ти седящи под синьото небе и мислех си аз живота е прекрасен,но живота си тече дори и под синьото небе.Но не мога аз да те прегърна аз да те целуна защото ти живота ми прекъсна и сърцето ми разби, друг ли е човекът които мислите ти взе сърцето ти плени  и душата ти обзе,а аз заемах ли частица от твоето сърце или бил съм поредното момче с играчката 'сърце' Кажи ми ти? можеш ли да вярваш можеш ли да чувстваш,от любов разбираш а сърца разбиваш любовната игра за теб ли е това обичам те на думи а чувствата студени като зимни водоеми изливат се студени през твоята уста в моята душа, любовта е тя това което живота на лента превъртя а теб те няма тук сега и мислите за теб безкрай затрупаха ме май но само с тях ще си остана с тях защото любовта е тя за двама а теб до мен те няма.

 

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тя и Той

Тя вечно скиташе в полето

с коси разрошени от светлина.

Той следваше я с колелото,

за да я срещне на върха.

Тя пак прегръщаше небето

с усмивка пъстра на уста.

Той все след нея до селцето,

докосвайки реалността.

Тя плачеше като дете голямо,

за всяка малка живинка.

Той свеждаше момчешко рамо,

за да утихне нейната тъга.

И тичат пак в далечината,

преследвайки големите мечти.

За тях е чужда самотата,

защото заедно са до зори...

 

Ева Георгиева

Публикувано изображение

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.