Кучето ми е само с един кучешки/вълчи зъб. От ония по-дългите където са. Единият му падна, пробва се да блъсне един скутер като се връщахме от реката, ама то малко беше тогава и само си играеше. където го изкъпах с шампуан против бълхи и кърлежи ама го напече него жегата повече от мен и реши да спира скутер. Скутера и кучето ми се сблъскаха и за радост и двамата са добре ама му падна един зъб. И скутера е добре. От тогава не го пускам навън даже и с каишка почва да се пени и да ме дърпа като говедо. И сега седи и пази двора.

90-годишна костенурка, с изядени от плъхове крака, днес е по-бърза от всякога

 

Когато плъхове изяждат предните крака на 90-годишната костенурка на име г-жа Пембрук от Уелс, нейната собственичка, Джуд Райдър, се бои от най-лошото.

Ветеринарите не успяват да направят почти нищо, за да подобрят положението й. Тогава синът на Джуд, който е машинен инженер, решава да се заеме със случая. Той прикача колела върху черупката на костенурката. Това прави г-жа Пембрук по-бърза от всякога.

„Тя изглежда като свързана към зарядно за турбо. Г-жа Пембрук все още е доста млада за костенурка. Тя може да продължи да се движи по този начин още 50 години – всичко, от което ще се нуждае, е нов набор от гуми.

actualno.com

 

 

https://www.facebook.com/govinsfarm/videos/10153363703668239/?pnref=story

 

 

Редактирано 15 май 201610 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

 

 

Много ми хареса, извинявам се, ако някой преди това го е показал. Признавам си, че не всичко в тая тема прочетох.

ОБСЛУЖВАНЕ С УСМИВКА  

Един мъж написал писмо до малък хотел, намиращ се в едно градче на Средния изток, където смятал да отседне по време на почивката си. Той писал:

Много бих желал да доведа кучето си. То е чисто и се държи много добре. Бихте ли позволили то да остане в моята стая през нощта?

Собственикът на хотела изпратил отговор незабавно, в който се казвало:

От много години поддържам този хотел. Никога не съм имал случай куче да открадне хавлии, завивки за легло, сребърни прибори или картини от стените.

Никога не ми се е налагало да гоня куче през нощта за това, че се е напило и нарушава реда. Никога не се е случвало куче да избяга, без да си плати сметката.

Така че вашето куче е добре дошло в хотела ми. И ако то може да гарантира за вас, вие също сте добре дошъл.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Руснаци осиновяват осиротяло мече преди 23 години, което остава с тях до днес

Запознайте се със Степан, една опитомена мечка, която живее със своите стопани Светлана и Юрий Пантелеенко в Москва, Русия. Двойката осиновява мечето, когато то е само на 3 месеца. То е намерено от ловци в гората, само и в много лошо здравословно състояние. Тогава Светлана и Юрий решават да му осигурят дом.

23 години по - късно Степан се е превърнал в един любящ мечок, който помага с поливането на растенията в градината и обича да гледа телевизия със своите стопани.

"Той наистина обича хората и е абсолютно общителна мечка, въпреки това, което хората си мислят, че би могъл да е агресивен. Ние никога не сме били ухапвани от Степан", казва г-жа Пантелеенко.

Добродушният мечок изяжда по 25 кг риба, зеленчуци и яйца всеки ден! Но все пак успява да останете във форма благодарение на любовта си към топката, с която играе на двора заедно със своите стопани.

още снимки http://zoomedia.baubau.bg/любопитно/руснаци-осиновяват-осиротяло-мече-преди-23-години-остава-тях-днес

 

 

Най-благодарният бухал на света!

Млад южноафриканец спасил един наранен бухал, от благодарност животното му носи умрели мишки, пише brightside.me, цитирани от "Труд". След като била спасена, птицата се възстановила за няколко месеца, свикнала да живее в къщата на мъжа, който й е помагал и дори се сприятелила с домашната му котка. Една вечер, докато мъжът седял на компютъра си, бухалът влетял през прозореца и му донесъл умряла мишка.

Оттогава птицата започнала да „предлага” своята плячка на всеки от обитателите на къщата.  Всеки път щом бухалът се завръщал от своите нощни ловувания, винаги носел „подарък” за своето приемно семейство.

 

 

 

 

Полидактилните котки на Хемингуей продължават да изумяват света

Ърнест Хемингуей остава в историята като един от най-значимите американски писатели благодарение на творби като Старецът и морето, Да имаш и да нямаш, Слънцето изгрява, Райската градина и др. Не можем да не отбележим обаче, че освен като бележит литератор Хемингуей се слави и като запален почитател на така наречените котки полидактили, имащи шест или дори седем пръста.

Полидактилията представлява вродена аномалия, която се среща както при животните, така и при хората. При котките тя е най-разпространена при породата Мейн куун.

Дълго време много от любителите на писани в САЩ са смятали родените с шест пръстчета котки за дефектни, но собствениците на такива домашни любимци не намират тяхната особеност за порок, а даже за преимущество. Те са на мнение, че писаните с полидактилия могат да оцеляват при по-тежки климатични условия и са по-интелигентни.

Именно в едно такова котенце се влюбва и Хемингуей. Говори се, че първата котка с полидактилия той получил през 1935 година от свой приятел, който бил капитан на кораб. Хемингуей с радост приел мъничето и го нарекъл Сноубел.

За кратко време той се превърнал в запален привърженик на породата и в дома му се появили още котета с шест пръстчета, които наследили полидактилните си гени от Сноубел.

След смъртта на писателя през 1961 година някогашният му дом в Кий Уест, Флорида, се превръща в музей, но продължава да бъде убежище за близо петдесет писани, явяващи се наследници на любимите питомци на Ърнест. Почти половината от тях имат полидактилия, като някои притежават дори повече от шест пръста.

Дълго време музейните експерти се чудели как да процедират с котките, които били свикнали да живеят в къщата и нямали никакво намерение да я напуснат. В крайна сметка получили разрешение от властите да ги оставят там, като писаните дори били признати за историческо наследство.

Днес музейните служители не се свенят да признаят, че голяма част от туристите посвещават къщата-музей на писателя не толкова от интерес към личността му, колкото заради любопитството, което пробуждат у тях неговите котки с полидактилия.

http://miau.bg/

Котешкият град в Тайван

Тайванският град Хоутонг е известен в цял свят като котешкия град. Благодарение на мъркащите създания преди време градът е бил спасен и днес процъфтява, а туристи от различни кътчета на света пристигат, за да видят с очите си това чудо.

Град Хоутонг бил прочут с това, че населението му е предимно от миньори, които си изкарвали прехраната в местната мина за въглища. През 70-те години на миналия век добивът на въглища постепенно западнал и повечето от хората останали без работа.

Започнало масово преселване в други места, тъй като хората изнемогвали от безработица. От 6000 човека население градът останал с няколко стотин души. Но тъй като всички семейства, които заминали в съседни градове, изоставили котките си, по улиците било пълно с бездомни писани.

Местните любители на бездомни животни ги хранели, но средствата им били толкова оскъдни поради липса на работа, че те изнемогвали. През 2008 година няколко човека от града решили да потърсят подкрепа чрез Интернет и публикували снимки на улици, препълнени с котки, и без нито един човек.

Така Хоутонг станал известен като градът на котките. Туристите веднага решили да проучат какво е станало с града и стотици хора потеглили към Тайван. Станало модерно туристите да си правят снимки, заобиколени от десетки котки на безлюдни улици.

Това се превърнало в спасение за местните жители, които се оказали доста умни и веднага открили няколко хотела и ресторанта с котешка тематика. В местните сладкарници започнали да произвеждат сладкиши с ушички, а в сувенирните магазини могат да се видят само аксесоари с котки.

Отскоро е факт и специален мост за котки, който съединява железопътната гара с града, за да може пухкавите обитатели на Хоутонг да посрещат гостите си още щом слязат от влака. Жителите на града обожават уличните котки - те ги хранят и при нужда ги лекуват.

Навсякъде из града има специални къщички, където котките могат да си починат или да поспят, като се уморят да обикалят улиците. На практика нито една от котките, заради които идват туристите, няма стопанин, и всеки от жителите на града смята за свой дълг да се грижи за всяка една от тях.

http://miau.bg/