Премини към съдържанието
От 1-ви септември 2021 г., вход във форумите ще е възможен само с имейл адрес вместо потребителско име. Ако не помните имейла с който сте се регистрирали, вижте го в настройките на профила си. ×
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

необъркана тийнейджърка


yani98

Препоръчан отговор


Тази тема е продължение на темата "объркана тийнейджърка". Сега ще подразня много хора, други ще решат, че се самоунижавам, че пиша отново тук, но продължава да ми се струва най-подходящо, защото тук моят разказ е на най-неподходящото място, а искам да го разкажа именно на напълно непознати хора, които грам не им пука за мен. Този път ще разкажа нещата по-студено, че да не вземе пак някой да реши, че се готвя за Пулицър (само да го светна, че наградата "Пулицър" се дава журналистика). В училище съм отличничка и винаги се старая, независимо дали си пиша домашното по БЕЛ или изливам чувствата си в интернет.

 

Ще започна най-важната поправка, че когато съм писала първата тема, наистина си мислех, или по-точно мислихме, че съм бременна. Оказа се, че всъщност сме пълна паника и сме повярвали в най-големия ми страх, защото сме объркали резултата от теста, без да се замислим кое е правилно. Не съм бременна. Престраших се да отида на гинеколог сама и докторката се разсмя от сърце, щеше направо да припадне, като ме чу. Колко срам си брах, но после осъзнах, че е нормално да примра от страх и да се филмирам, че съм бременна. Нито съм първото такова момиче, нито ще съм последното. Добре, че не го изтърсих на нашите, защото те щяха да се стреснат повече и от мен. Както и да е, пред мен стояха нерешени проблеми. Не преодолях страха си да кажа на нашите, че ходя с циганин и им казах само, че искам да отида на море с една приятелка. След това говорих с Мери за морето и това й послужи за извинение да се отскубне от техните и да отидем заедно. Обаче понеже не може да сме само двете и тя взе брат си, негов приятел, а аз - братовчед ми, с когото съм при баба и дядо "да ме пази" (той е 8 клас) и още една съученичка, която ми е много добра приятелка и й разказах всичко по скайп. Естествено покрай всички трябваше да бъде прокаран Кевин, когото Мери не беше представила на родителите си.

 

Всичко вървеше по вода, когато два дне преди да тръгнем се завърнал Джъстин, разбрал ми адреса от Кевин (той откъде разполага в себе си с точен адрес за мен си остана мистерия, чак по-късно се запитах) и начаса пристигна при мен в провинцията, още не си бях прочела съобщенията. Баба и дядо бяха излезнали, аз слушах музика на слушалките и позвънява на вратата и отваря братовчед ми Пешо (така ще го наричам). Така той помисли, че ходя с Джъстин и аз се направих пред него, че сме гаджета, за да не разпитва повече. Джъстин ми каза, че съм разбрала, че той е наркодилър и въобще няма такова нещо, останал бил излъган и прецакан. Каза ми, че е строителен работник с висока квалификация, но получава много повече на черно, а парите си ги пилее, така че оставам с грешно впечатление. Помоли ме да му дам още един шанс. Аз го питах защо харесва момиче като мен, все пак съм само на 15, а той ми отговори, че тук си има само мен. Това "тук" ме изуми и го питах има ли си друга някъде другаде по света. Той каза, че е избягал от годеницата си, защото не е искал да се жени, бил в Турция, а после и в България, но имал само мен и понеже съм малка, няма и как да ме излъже да се женим, така че да не си въобразявам, че е с мен по сметка. Наистина ми се стори много честен, а и така и се оказа, но аз първо го отрязах и му казах да си ходи и че вече ми е създал проблем като се е изтърсил без покана у дома. Той ми остави новия си телефон и ми каза, че ще ходи да си търси работа и че пак ще ме потърси.

 

После обаче Пешо поиска да излезем с Джъстин, аз естествено го отрязах и той веднага обаче ми остоумничи: "Знам, че ще ходиш с него на морето. Баба и дядо ми казаха, че трябва да те пазя и ако не не ни запознаеш сега, ще кажа на баба и дядо." Това хлапе ме ядоса адски много, но нямаше как и звъннах на Джъстин. Вечерта излязохме на кафе и те си говориха някакви глупости за рапъри, обаче на Пешката му направи впечатление, че не се прегръщаме, не се целуваме, въобще не интимничим. И веднага стреля с въпрос: "Ти да не прикриваш някого? Кажи Джъстин на кого е гадже, виждам че не сте заедно." Джъстин измънка нещо, с което Пешо се убеди още повече, че е прав и реши, че Джъстин и съученичката ми Вероника ходят, а аз ги прикривам. След това ми заяви, че съм много смотана, а Джъстин е много як и че трябва да си хвана негър, с което вече много ни изнерви това малко детективче. Така вече се намери оправдание Джъстин да дойде на морето, което аз вече бях безпомощна да откажа, понеже Джъстин го искаше, а Пешо очакваше, а все пак аз продължавах да крия, че отиваме при Иван.

 

Добре, че на никого родителите не провериха дали сме си купили билети за автобуса, защото Кевин кара бус, в който се набутахме всичките 8 човека с багажа. Настанихме се в Слънчев бряг и вече тръпнех как ще се видя с Иван, веднага изтичах да проверя сергията на плажа. Цялото ми идване го пазих в тайна от Иван и исках да го изненадам. Отидох точно там, където ми беше обяснил, че ще е. Никъде го нямаше и питах другите продавачи къде е той, те посочиха някакъв магазин, където бил до вчера. Сега там бяха двамата му братя и някакви момичета. Аз тръгнах да излизам, но те ме познаха и почнаха да свирят и да ме викат. Аз се върнах и те почнаха да говорят и крещят адски много, а дума не обелват за Иван. Представиха ми момичетата: едното момиче е от Варна - гаджето на най-малкия, много красива и интелигентна българка, на една възраст сме (този брат на Иван учи в някаква гимназия във Варна и е на 16); а другите две момичета - рускини, които се мотаят около по-големия (той е на 18). Казаха ми, че Иван е в Созопол и ще дойде чак в понеделник (това се случваше в петък) и ако искам вечерта да отида с тях на дискотека. Аз небрежно отказах и реших да остана с приятелите си, като им обещах че пак ще се видим. Като се прибрах в хотела му звънях, но телефонът му беше изключен и така и си остана при всичките ми опити нататък да се свържа с него.

 

Бях предупредила Вероника и Джъстин да се правят пред Пешо, че ходят. Те наистина направиха всичко възможно да го заблудят - държаха се за ръце, стояха прегърнати на масата, абе малкият детектив реши, че е разбрал всичко и притъпи сетивата си. Тръгна да ходи на плаж с момчетата, за да ходят на някакво си място, а ние момичетата - с гаджетата си, е това вече е много смешно. Аз се опитвах да държа Джъстин настрана и колкото повече го държа настрана, той повече се изнервя, а това започна да го сближава с Вероника. Още първия ден с Мери решихме, че те неминуемо ще тръгнат, но какво се получи. Вечерта отиваме на дискотека -  момчетата се напиха, Пешо заспа и после изчезнаха по стаите, а ние си взехме трева, Вероника се заби с едно момче, Мери отидоха с Кевин да правят секс на плажа, а аз не знам как стана се озовах отново в обятията на Джъстин.

 

Ако сега кажете, че не съм тъпа... добре тъпа съм, но добре, че така стана! Не правихме секс, но прекарах много романтична нощ с Джъстин. На следващия ден отново се чувствах като престъпник, но усещах приятно устните на Джъстин по своите, още усещах кадифената му кожа по дланите си. Реших да не се правя на тъпа и първото нещо беше да отида до стаята на момчетата и да кажа на Пешо, че ходя с Джъстин и Вероника ме е прикривала и повече да не се прави на умен, защото ще му обърша шамарите, които заслужава. Той остана потресен и вече не се обади, а и вече имаше какво да крия от техните. Благодарение на Вероника компанията ни нарасна още повече, защото момчето от снощи се оказа, че е от групичка от 4 холандци, които са отседнали в нашя хотел. Вероника отиде в стаята на холандеца, а в моята дойде Джъстин, който се махна от стаята на Мери и Кевин. С нас бяха и още две момичета от Украйна, с които сега си пишем много, много готини, едната и сега ходи с един от холандците. Вероника също много харесва новото си гадже, но за съжаление в момента само се чуват по скайп и им стискам палци да се съберат, защото са много красива двойка.

 

Сега нещата изглеждат ясни, но всъщност стават много по-абсурдни, защото аз продължих да търся Иван и благодарих на Джъстин за разбирането, за това че уважава личното ми пространство и не ме притеснява, въпреки че сме в една стая. Ходихме на плаж цялата компания и беше много весело, все още не усещах никакви притеснения и чаках момента, в който ще се появи Иван. Вечерта пак излезохме да се разбием, аз обаче скучаех и се сетих да пратя смс на приятелката на брата на Иван (нея ще наричам Софи). Софи и Ицо (братът на Иван) дойдоха при нас и се запознаха с всички. Тогава Мери обяви, че аз ходя с брат му и всъщност затова съм дошла с тях и всички останаха като гръмнати. Защо ще се крия и притеснявам толкова да го покажа, почнаха да се смеят, но най-неловко се почувства Джъстин, той се ядоса и гневно излезе. Всъщност никой не разбра, че Ицо е циганин, не го бяха забелязали, затова са ми се учудили и не са разбрали какъв ми е проблемът. Накрая всички търгнахме да спим. Джъстин така и не се прибра, а багажът му си седеше. Аз цяла нощ размишлявах. Разбрах, че се притеснявам само за глупости и както сама съм влезла във филма за бремеността и съм се оплела в лъжи, така и сега в неистовото си желание да не покажа Иван, пак се оплитам в лъжи и най-вече наранявам невинни хора - най-вече Джъстин.

Така на следващия ден отново звъннах на Иван, телефонът му беше изключен, подозирах, че си го е сменил, само не разбрах защо не ми се обажда той. Отидох до магазина, а там беше само Ицо, който ми каза, че Иван е в Созопол и ми даде новия му номер. Звъннах и на телефона отговори брат му Веско и след това ми даде да говори Иван. Той ми обеща да дойде още тази вечер да се видим.

Аз бях извънредно щастлива и изкарах целия ден на плажа. Цял ден изкарах с Мери и Кевин, които събираха очите на целия плаж и това извънредно много ме кефеше. Така събирах сили и аз да се почувствам щастлива в любовта, без вече да се крия и страдам. Късно следобед, някъде привечер звъннах на Софи да се видим. Дойде много запъхтяна, аз я попитах закъде бърза и тя ми отговори, че Иван и братята му са ходили с двете рускини до летището и тя трябвало да ходи до стаята им да вземе някакъв багаж, който били забравили. Попитах я защо Иван ще ходи при тези рускини, а защо няма да дойде при мен. Тя се изчерви и ми каза истината - Иван и Веско ходели с тези рускини цяла седмица и сега им свършвала почивката. Тя не трябвало да ми казва, защото Иван не искал да оставя неговото момиче заради брат си. "Да," каза, "наистина е много гадно, но аз какво мога да направя. И без това сега ми е гадно, че ги издадох и Ицо ще ми се вкисне здравата." Аз реших да не вдигам на Иван, нито на братята му, но поисках от Софи да ме държи в течение. Тя ми обеща и се разделихме.

 

Всичко се обърна на 180 градуса. Следващите два дни бях много самотна. Всички се чудехме дали да не пуснем Джъстин за издирване, защото и Кевин не знаеше къде е той. Той обаче беше сигурен, че е жив и здрав, защото това вече го е правил неведнъж, да вземем пример със заминаването за Германия. Тогава, това стана във вторник, срещнах случайно моя приятел от фейсбук за кого споменах в предишната тема. Той беше с двама негови приятели и това им беше първа вечер. Той беше ходил като доброволец в Италия по една програма и тези двама пнегови приятели бяха оттам и той им показваше страната. Единият, когото ще наричам Паоло, много ме хареса, но се срамуваше да ме сваля. Моят приятел Венци обаче му помогна, като ме покани с тях на плаж на следващия ден, а тази същата вечер бяхме на бар. Паоло така и не се осмели цяла вечер и цял ден да ме сваля, само ме гледаше прехласнато. Трябва да кажа, че не е някакъв смотаняк, напротив - много висок и красив, с доста стегнато тяло и типичната италианска гъста брада. Просто се стесняваше от чуждата обстановка, но иначе е с много приятен характер и чувство за хумор. Аз обаче не бях в настроение да си търся ново гадже, всъщност вече ми беше дошло до гуша от любовни проблеми. Просто исках да сменя за малко осбстановката, компанията и да се отърся от проблемите. Тук ми помогна Вероника, на която и казах за новите приятели. Тя ме посъветва да се отпусна с това момче и да не мисля повече за другите. Затова тя направи следното. Уговори Венци и другият италианец да отидат някъде заедно и да оставят Паоло сам. Тогава ми се обади и поиска да дойде с нас.

 

Всичко се получи както Вероника беше планирала, но тя не беше планирала Иван да се появи ненадейно точно преди да дойде Паоло и да ме помоли да го изслушам. Тогава бях тъкмо с трите момчета от нашата компания, които решиха, че това е Паоло. Те бяха малко настрана и не слушаха за какво си говорим. Аз казах на Иван, че е много нагъл, той ми се извини и ми падна на колене, за да му простя. Каза, че е искал само да се забавлява с момичето като за последно, защото иска да се ожени за мен. Аз му повярвах, но това за мен значеше само едно, че и в бъдеще ще му е все за последно. Той ме остави да си помисля и ми обеща, че пак ще ме намери и благодари на случайността, че ме е видял. Точно след това пристигна Паоло, аз бях много смутена и това го смути още повече и него. Не знаеше какво да каже. Всичко това става докато на 20 м от нас бяха момчетата и те се шашнаха. Докато се обърнат и мъжете се сменят. Тогава дойдоха при нас и Пешо изтърси на Паоло някаква тъпа шега, че бързо си променя лицето. Той не я схвана и му обясних, че току-що съм се видяла с един приятел. Той още повече се стесни, а момчетата почнаха да ме разпитват защо съм разкарала онзи, защо искам този да остане и т.н. Говореха и на английски, така че Паоло разбра, което го успокои и седна до мен. Всъщност те го отпуснаха и го обявиха за новото ми гадже. Всъщност така се получи между нас. Стояхме на морето още една седмица, за мен изключително романтична, която прекарах с Паоло. Кевин също изнесе багажа на Джъстин, така че прекарахме с Паоло доста време в стаята. Дойде обаче време да си тръгваме от Слънчев бряг, а Паоло имаше още 10 дни в България и дойде с мен у нас. Запозна се с нашите и те много го харесаха. Даже остана да спи при наши съседи, които са ни роднини. След това на 10 август си замина за Италия, но с него си заминаха и чувствата ми. Отново ми беше скучно, вече не тръпнех никого да видя. Предстояха ми три тъпи седмици в София и после още две при баба и дядо докато дойде време за даскало. Излизах с приятели, по цял ден бях навън, но пак ми беше тъпо. И така, докато не се появи Иван. Каза ми, че е тръгнал от морето, за да си ме върне, че ме обича лудо и че не може без мен. Наистина беше оставил братята си. Аз звъннах на Софи и тя ми каза, че Иван се е изнервил адски много, почнал е да се напива и че не може да работи. Оставил магазина и дошъл само заради мен и откакто е оставил рускинята не е погледнал друга жена. Но въпреки всичко ме посъветва, точно това и което ме опасяваше: че може би ще ми изневерява и занапред.

 

В крайна сметка се сдобрихме с Иван. Ходихме две седмици и два дена преди да замина пак в провинцията го запознах с нашите. Казах им, че не харесвам Паоло, а само Иван и те се съгласиха. Поискаха да се запознаят с роделите му и вчера им ходиха на гости. Както и очаквах харесаха повече Иван отколкото семейството му и ме помолиха "да не се женя там" и "да не ходя там". В крайна сметка сега съм при баба и дядо, Иван окончателно се върна от морето, а аз очаквам учебната година и най-накрая нормален живот. Най-накрая ще ходя спокойно с Иван, но този път с човъркащата мисъл доколко ще издържим и няма ли пак нещо да ни провали.

 

Благодаря на всички, които провиха интерес да прочетат докрай. Ще се радвам да прочета някой смислен коментар, но ще чета и псувните, те все пак са индикатор за ненормалниците, които дебнат в обществото. И все пак ако първо четете края, то приятно четене по-нататък :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Същинска майсторка на късия разказ си. Направо сложи Елин Пелин в малкия си джоб. Обаче аз не можах да го прочета докрай.

Браво и поздравления продължавай да ни радваш със разказите си. Определено ти се отдава.

Имам лека забележка. Разнообразявай малко картината че става скучно. Лесно предсказуемо е. Вкарвай и малко мистерия и повече загадки.

Смени малко тоя банален сюжет добър ден булка дай п.у.т.к.а сложи и някакви препятствия за участниците.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Този разказ го имаше преди няколко месеца. Темата не знам дали е и заключена. Ако това е истина просто мога да кажа, че всеки си пати от главата.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Преди да правите нещо не мислите ли бе хора?!?  :angry:

виж че се пробва кат писателка ли кат артистка ли все тая


Линк към коментара
Сподели в други сайтове

виж че се пробва кат писателка ли кат артистка ли все тая

Има художествен поглед върху нещата, не може да се отрече. Объркана, не объркана работи и художествената измислица на макс.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Започнах да чета разказчето, но ми се стори тромаво и скучно и не го дочетох.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване