Премини към съдържанието
От 1-ви септември 2021 г., вход във форумите ще е възможен само с имейл адрес вместо потребителско име. Ако не помните имейла с който сте се регистрирали, вижте го в настройките на профила си. ×
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Какво ново при мен?


Препоръчан отговор


 Мисля да си продължа дневника, започнал с темите "объркана тийнейджърка" и "необъркана тийнейджърка", превърнал се в нещо като двумесечник...

 Новите ми "художествени" и "научнофантастични" приключения вече се случват без мое участие. Аз кротко си уча уроците и се забавлявам с гаджето и приятелите си. Хората около мен обаче се побъркаха напълно. Ще вървя отново по хронологичен ред, че да не се объркам.

 Като се събрахме класа след като почнахме училище започна клюкарницата и излезе материал за три броя на вестник "Шок". Две момчета от класа са станали гейове и ходят заедно, а трети ги разкрил и ги пребил и двамата. Защо? Не стана ясно, въпросът е, че много мразел гейовете. После се жалвали от него, обаче всичко минало за сбиване. Този конфликт раздели класа и започнаха дълги скандали кой бил крив и кой прав, кой трябва да се извини и т.н. Естествено, що се отнася до момето мнение, не виждал нищо лошо в това да си хомосексуален, но лично според мен не се потвърди версията, че от ужасна ксенофобия съученикът Сашо ги е пребил. Като започнат да се обиждат едни други момчетата се самозабравят и накрая стигат все до бой. Въпросът излезе принципен и понеже съм принципна в позицията си минах за "много толерантна" и попаднах в този лагер. Още повече, че ми имат зъб от лятото, когато двамата мухльовци Сашо и Цецо ядоха бой пред дискотеката. Двата лагера почнаха да си правят едни на други гадни номера, като ни провалиха пътуването на целия клас до Сърбия за Деня на будителите. Веднъж на даскало дойде Иван, но никой не се осмели да ни се заяде, така че проблемът засега го отписвам. Единствената разлика е, че едно от момичетата, което преди злобееше срещу мен си хвана гадже арменец и почнаха да й се заяждат и сега вече ми симпатизира, дори ми призна, че се е държала незаслужено лошо с мен.

 Миналият месец ходихме при семейството на Иван. Той има освен двамата си братя и две сестри, една е най-голямата от всички деца в семейството, а другата - най-малка. Най-голямата се омъжи са годеника си, като празненствата не бяха само в махалата, а и в българската част на града, в дома на младоженеца. В семейството на Иван се стремят да се отскубнат от гетото и искат да се интегрират в българското общество. Младженецът е наполовина българин, защото неговият баща също е циганин, който се е оженил за българка от града и е заживял при нея. Така че сестрата на Иван ще бъда приета като обикновена снаха както в семейството, така и в града. На сватбата се видяхме със София, приятелката на Ицо, с която поддържаме непрекъснат контакт в нета. С нея се уговорихме да намерим българско момиче и за Веско, за да могат и тримата братя да излязат от гетото. Веско е 12 клас в местната гимназия и не знаехме, че той харесва най-красивото и най-популярното момиче в града. Ей така уж на шега му подметнахме, че искаме да му намерим момиче и той веднага ни разказа за любовта си. Той я свалял миналата година, тя също го харесвала, ходили ден-два. Приятелите й обаче я нападнали и за да не я издадат на техните и за да не лъсне в местните клюки я принудили да скаса с Веско и така и никой нищо не разбрал. Ето това ни мотивира със Софи да направим нещо по въпроса. Единствената в момента и всъщност непреодолима засега пречка е разстоянието. И все пак има надежда. Понеже и тя е абитуриентка, ако запише да следва в университет в София или Варна тогава вичи няма да имаме географска пречка за нас, ако отиде в чужбина, Веско ще я последва и там няма да има никакви "клюкарски" пречки. Затова остава като проблем времето, което има силата да угаси чувствата в душите и на двамата. Като оставим настрана любовта и погледнем прагматично на нещата, това, което е най-важно поне за нас е цялото им семейство да се интегрира, и да напусне скапаното гето, в което е настанено. Наистина, ако хората гледаха свободно на нещата, нямаше да има гета, нито прегради между любовта между българка и циганин или българка и африканец. Този въпрос го повдигнах от трибуната на Народното събрание (моят скандалджийски клас) и веднага ме застреляха с опровержение: циганите са били номади-катунари и са вършели престъпления навсякъде по света, след което напускали местопроизшествието. За да ги поставят пок контрол властите са им наредили да уседнат и така са се създали гетата, които са мръсни и отвратителни само по вина на собствените им обитатели. Тук аз ще се съглася с този аргумент, макар да имах неблагоразумието да го оспоря при обсъждането, и все пак вярвам в успеха на цивилизационната акция, наречена кой знае защо "интеграция", и смятам че като се откъсне всеки един човек от закостенялата среда, която обитава, може да се превърне в пълноценен модерен човек. Затова със Софи искаме цялото семейство на Иван и Ицо да приеме този модел и да се откъсне напълно от заобкръжаваща ги среда, така че да няма какво да ги върне назад. Българите също са били номадски народ преди векове, но са се цивилизовали. Така и Иван пак ще си бъде циганин, ще слуша чалга и ще си бъде мургав, но все повече ще променя модела си на поведение. Той е прекрасен човек, изпълнен с чиста любов към мен и това е най-важното. Борбата ми да го откъсна от всичко гразно и отблъскващо обаче ще пъродължи, защото не съм мазохистка и не искам вечно да бъдем сочени с пръст като някакви престъпници, неизвършили престъпление.

Споделих тези си мисли с Мери, която също изпитва на гърба си омразата и расизма, макар че Кевин е напълно откъснат от африканската среда и е нъпълно възприел западната култура, въобще съвременен човек. Мери правилно забеляза, че за човека съдят по цвета на кожата и колкото по-тъмна е тя, толкова повече агресия привлича върху себе си. Ако Иван се интегрира напълно в българска среда, заедно с цялото си семейство, има повече шансове да бъде приет като равен в сравнение с Кевин, защото изглежда по-близо до общоприетия идеал за българин. Ако слуша народна музика Иван няма да буди присмех, но ако един негър слуша народна музика, какво ще кажат хората... Наскоро видях предизборен плакат-колаж с африканско семейство с български носии, който будеше присмех в хората, преминаващи по улицата. Има и цигани, които са с доста по-бяла кожа, като Ицо, който по принцип никой не разбира, че е циганин. Най-високо в йерархията са хората, по-бели от обикновения българин, като англичани, руснаци, германци и холандци, които са и по-ценени от българите от самите българи. Така например всички "ксенофоби" в класа се кефят на гаджето на Вероника, която между другото е добре приета в техния лагер, защото мрази двамата гейове (те наистина са много противни личности), и Цецо и Злати чакат зимната ваканция в Холандия, за да отидат  да карат сноуборд на Банско. Злати също има приятелка рускиня, която въобще не знае български, но като цяло той чака само да завърши и да се "махне от тая гадна страна". А Цецо е националист и здравата нагазил в лайната, съпътстващи тази идея. Сашо, освен че бие гейовете, е прехласнат по Щатите и ненавижда всичко българско. Според него е типично българско да ходя с циганин и българското въобще е цигания. На въпроса ми какво е цигания, той отговори, че цигания е българската образователна система, която създава тъпаци като нас и превръща цялата страна в гето. Тогава се подлъгах да му обяснявам как много цигани излизат от гетото, което той вендага обори с това, че гетото се разширява всеобхватно и че всички ще заживеем в мизерно гето, ако останем в България. Ето това е положението в класа ми. То до голяма степ изпълва личния ми живот, защото когато излезем с Вероника, Мери или някоя друга винаги стигаме до това да заговорим за тия глупости.

 

 Най-вълнуващото нещо, което ми се случи е, че родителите ми се развеждат. Майка ми от лятото има връзка с иракчанин и сега ще заминават за Германия. Тя го съобщила на баща ми и му поискала развод. Затова у нас е лудница. Баща ми живее при баба и дядо и в момента съм при него. Майка пък ще отведе сестра ми в Германия, за да продължи в германско училище. Аз обаче не искам да ходя в Германия, поне засега. Баща ми пък иска да ме отведе при баба и дядо в провинцията, където освен Пешо имам още две приятелки и една братовчедка. Ще бъде за мен също така нова среда като в Германия. Мислех да заживея с Иван, но още съм непълнолетна и нашите няма да ме пуснат. Сигурна съм, че няма да одобрят идеята, а и ще ни се вдигнат много разходите, защо Иван живее с още трима в един апартамент и плаща само 100 лева наем. Освен това ще се разделя с Иван, защото той в момента печели добри пари в София. Майка ми пък иска да отведе в града, в който живее Джъстин, а там няма да се стърпя и ще го потърся, сигурна съм. Освен това не знам немски, въобще няма да се оправя там, нямам представа как бих издържала. От нерви пропуших и сега давам пари и за цигари. У нас е пълна лудница, майка и Ели се карат с баща ми, баба и дядо се карат с баща ми, иракчанинът и адвокатката му зъвнят за някакви административни простотии, само аз съжалявам тате и не му държа сметка. Той го разбира това и каза, че ще ме остави да си живея сама в София, за да порасна и ще идва често да ме наглежда. Съгласих се, засега ще живеем така. Чудя се да поискам ли Иван да заживее у нас или много бързам. Баща ми е категоричен, че се маха от София и иска да продаде апартамента или да го даде под наем. Майка пък иска да остана в София да живея, за де се връща от време на време. Това ме вълнува тези дни, не ми се иска да сменям средата или да напускам училище. Не искам и да се разделяме с Иван и да живея като Вероника, която непрекъснато чати с гаджето.

Идва Коледа, може би най-тъжната Коледа за мен. Само чудо ще ми оправи настроението и дано по-бързо да се случва!

Редактирано от yani98 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не ми е ясно какво се цели с тези разкази. Аз нямам нищо против циганите или така наречените роми, но докато не си променят начина на мислене и начина на живот в обществото винаги всеки ще се държи така с тях. Не говоря само в България, но и в другите страни. Просто самите цигани си правят този проблем. Едно 90% от тях крадат, мамят, лъжат, не искат да учат и да се образоват, не искат и да работят. Случаи има много и примери мога да дам много.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

...

Продължава...

С какво? Пак ли с:

 

...се побъркаха напълно. .. клюкарницата ....  ги пребил... ... мразел гейовете. .. ... сбиване.... конфликт ... раздели ... скандали ... ужасна ксенофобия ...е пребил...да се обиждат ...се самозабравят ... до бой.  ...имат зъб от лятото, .... мухльовци ... ядоха бой .... ...гадни номера....провалиха пътуването на целия клас ...злобееше ...да й се заяждат ...я нападнали ...

Няма ли нещо позитивно или съзнателно се превръщате в диви зверове?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

С какво? Пак ли с:

 

Няма ли нещо позитивно или съзнателно се превръщате в диви зверове?

Слава богу поне спряхме да се бием, само съскаме като змии. Зависи от твоята възраст как го усещаш, но като погледна отстрани на обкръжаващата ме среда, ми се струва, че се случва не само с моя клас, а с цялото ни поколение.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Слава богу поне спряхме да се бием, само съскаме като змии. Зависи от твоята възраст как го усещаш, но като погледна отстрани на обкръжаващата ме среда, ми се струва, че се случва не само с моя клас, а с цялото ни поколение.

Ами замислете се какво правите и така ли трябва да живеете.


Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не е шега работата. Поколенията след 95' са страшна работа, не го проумявам наистина. Аз също съм толерантен човек и няма да коментирам темата за расизма. Всеки има равни права с другия, стига да си изпълнява задълженията.

Направо си мисля,че са е момента да върнат казармата! Толкова бойно настроени деца и толкова малоумни, толкова наивни! 

Хора тея технологии ни раздалечиха страшно много последните 15 години - вече почти не останаха хора да кажат какво е тръпка, емоция...ама истинската. 

Те вече не могат да изразяват тея емоции(камо ли друго) с устата си , освен с ръцете си - и то под всякакъв вид. Всеки си е personal Jesus за себе си "и коли, и беси." Страшно стана, страшноооо..... И лошото е, че хората дето мислят и разсъждават се губят в тълпата все повече и повече.

То освен за пари, воини, расизъм и дискриминация, себелюбие и егоизъм остана ли друго да се говори? 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Слава богу поне спряхме да се бием, само съскаме като змии. Зависи от твоята възраст как го усещаш, но като погледна отстрани на обкръжаващата ме среда, ми се струва, че се случва не само с моя клас, а с цялото ни поколение.

Какво значение има моята възраст?! Ти смяташ ли, че тая омраза е нормална? Кога успяхте да натрупате толкова злоба? И не ми казвайте, че такава е средата, това са абсолютно несъстоятелни дрънканици - хората при далеч по-критични ситуации от днешната са запазвали човещината си, а вие воювате още от захвърляне на бибероните си...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Лесно е на всеки да се отрече, че не участва във всеобщата агресия и да вини този или онзи. Най-много ме боли, че всичко това се отразява в семейството ми, което вече не е семейство. Защото аз наистина съчувствам на баща ми и наистина кротките хора си патят най-много. Той преглътна обидата и иска просто да се ликвидира всичко общо, за да не го боли повече и само за да съм щастлива е готов и да търпи подвизите на майка ми и в бъдеще. Колкото и да ме боли това е просто пример как и иначе спокоен и уравновесен човек може да бъде смазан от чужда агресия. И тук не виновно младото поколение, мисля че е по-добре сами да прецените кой е виновен за това. Как може казармата да възпита у хората почтеност и зачитания на равния след като би трябвало да създава само сляпо подчинение и още повече агресия и воинствен дух. Според мен добре е при нашето поколение, че все пак проблемите се споделят и публично се разрешават конфликтите, което е напълно противоположно на миналото, в което е имало повече забрани, отколкото позволено. Мисля, че повечето хора не са расисти, просто е модерно да говориш по такъв начин и да се държиш като горила или мутра. Само не мога да разбера, защо включително и вие, хората, които уж сте против омразата, търсите кривия и виновния.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

 Само не мога да разбера, защо включително и вие, хората, които уж сте против омразата, търсите кривия и виновния.

Не търсим виновни и невинни, аз ти споделих предпоставките за държанието на младото поколение. Прекалено многото избор обърква главите ни и в крайна сметка се стига до идолопоклонничество и незавършена ценностна система. Затова е хубаво всеки сам за себе си да опита да разбере до някаква степен защо се държи така, за да може да ограничи изборите до минимум и да направи правилният. Отсяване. Няма как родителите да ни научат на всичко, вярно е... 

Човек цял живот се учи, никога не е късно, разбира се. Оптимист съм за теб, че поне се замисляш за тези неща. Точно по този начин се стига до правилното решение. 

Редактирано от aMoPe (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Лесно е на всеки да се отрече, че не участва във всеобщата агресия...

Нищо не ми пречи, защото агресията ми е напълно чужда - ако с думи не можеш да изложиш доводите си, то тогава всеки да грабва автомата, така ли?

... Как може казармата да възпита у хората почтеност и зачитания на равния след като би трябвало да създава само сляпо подчинение и още повече агресия и воинствен дух. ..

Тук мисълта ти работи точно на 1800 от действителността - обърни изречението, достатъчно ще е. Но не казармата е причина и предпоставка за побоите между съученици.

...Според мен добре е при нашето поколение, че все пак проблемите се споделят ...

Съгласен!

..Според мен добре е при нашето поколение, че все пак проблемите се споделят и публично се разрешават конфликтите, което е напълно противоположно на миналото, в което е имало повече забрани, отколкото позволено...

Значи те кефят побоищата, защото това описваш като разрешаване на конфликтите в първия си коментар. Срам нямаш ли? Че и питаш защо се търси виновния и кривия. Не се ли сещаш, че стимулираш непрекъснатото нарастване на насилието?

...Мисля, че повечето хора не са расисти, просто е модерно да говориш по такъв начин и да се държиш като горила или мутра. Само не мога да разбера, защо включително и вие, хората, които уж сте против омразата, търсите кривия и виновния.

Не съм расист, но и не виждам никакъв смисъл в тезата ти - против омразата съм, но защо да не търся виновния? Ако се допусне безнаказаността да вземе връх, "накрая ще остане само един".

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 седмици по-късно...

Не е шега работата. Поколенията след 95' са страшна работа, не го проумявам наистина. Аз също съм толерантен човек и няма да коментирам темата за расизма. Всеки има равни права с другия, стига да си изпълнява задълженията.

Направо си мисля,че са е момента да върнат казармата! Толкова бойно настроени деца и толкова малоумни, толкова наивни! 

Хора тея технологии ни раздалечиха страшно много последните 15 години - вече почти не останаха хора да кажат какво е тръпка, емоция...ама истинската. 

Те вече не могат да изразяват тея емоции(камо ли друго) с устата си , освен с ръцете си - и то под всякакъв вид. Всеки си е personal Jesus за себе си "и коли, и беси." Страшно стана, страшноооо..... И лошото е, че хората дето мислят и разсъждават се губят в тълпата все повече и повече.

То освен за пари, воини, расизъм и дискриминация, себелюбие и егоизъм остана ли друго да се говори? 

Този проблем от една страна го направи и развитието на самите технологии. Не казвам, че развитието е лошо нещо, но в интернет пространството има толкоз информация, а младите не могат да я отсяват. Едно 80% е фантазия и измислица, или пък умишлено промиване на мозъка.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Наистина мога много да си фантазирам и наистина го правя. Представям си как всичко ще е наредено както на мен ми харесва и как животът ще бъде радоста и птичките ще пеят в хор. Никога не съм си представяла колко гадно майка ми ще затрие семейството ни и как ще рева свита на улицата и ще ме приютят двама напълно непознати, които ще преобърнат живота ми. Фантазирах си как ще имам хубави оценки, как ще продължа да участвам в дискусионните клубови, в които участвах по-рано и и че някой ден ще стана известен жураналист. Не съм си фантазирала, че ще сведа извънкласните си занимания до писане на домашни.

Това което ме радва днес са само успехите на моите близки и любими хора. Сестра ми се записа в много престижно училище в Германия, а майка ми (все пак това една щастлива новина въпреки всичко) е бременна и около 5 юни трябва да имам братче или сестричка. Предпочитам да избягвам темата, защото бих казала неща, които не бива да казвам. Затова предпочитам да коментирам някои по далечни от от мен неща. Аз си пиша с момичето, което харесва Веско и я окуражих да тръгнат отново. Тя имаше приятел българин, но по мой съвет скъса с него и от седмица ходят вече с Веселин и ни поканиха да идем пак да видим как спокойно излизат заедно в града и в училище. Въпреки че можете да ме упрекнете, че й завиждам, признавам че е наистина много красива и заслужава да се яви на някой конкурс или да работи като модел. Затова се опитвам да я окуража като завърши да напусне родното си място и да замине в някоя от модните столици, където би си пробила път. Естествено с брата на моя приятел :)

В класа ни дойде ново момче, което съвсем наскоро е пристигнало в България. Родителите му са в Сирия и той е тук с чичо си и братовчедите си. Много е симпатичен и бързо учи български. Съжалявам, че от началото на учебната година ни напусна една от най-добрите и като успех, и като човек, съученички. Тя е една година по-голяма от нас, защото беше живяла-рано в Гърция и учи само една година с нас, защото се бяха завърнали в България. Родителите й я пуснаха да се остане при приятеля за по-дълго там и там си и остана. Само за този човек съжалявам, че не мога да се виждам, но все пак най-важното е да е със своя любим. За нещастие един грък трудно би се навил да живее в България и трябва да свиквам, че рано или късно пътищата ми с качествените хора се разделят. След като физически загубих тази приятелка кпечелих Мери и се опасявам, че някой ден и тя може да ми избяга.

Редактирано от yani98 (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 месеца по-късно...

Не съм писала тук повече от 3 месеца. А ми се случиха доста неща... С нетърпение очаквам да се роди братчето ми. Дали наистина е братче ще разберем като се роди, но засега се очертава да е такова. Бях при майка и мъжа й за коледната ваканция. Да не пропускам, че там живее и сестра ми, така че се видях с половината си семейство. Те са щастливи в новия си дом и Ахмад е свестен и се грижи добре за тях. Няма какво повече да кажа - семейни събирания и т.н. Понеже бившият ми (Джъстин) живее в съседния град не се сдържах и се срещнах с него. Сега се благодаря какво чудо избегнах като скъсах с него. Там има някакво момиче (показа ми тяхна снимка, тя е русокоса германка и много си подхождат), което забременяло и бяха решили да се оженят. Аз много се зарадвах, понеже всичко ми звучеше добре. Пожелах му късмет и да му се роди здраво дете и да имат още много деца. Когато се прибрах продължихме да си пишем по скайп. Месец по-късно някъде ме помоли да му помогна. В желанието си да остане в Германия е решил да се ожени за германка и за да стане по-бързо решил да забременява бройките си. Още две момичета го потърсили, за да му кажат, че чакат дете. Едната направила аборт, като разбрала, че той не иска детето. Другата обаче е от вярващо християнско семейство, което й забранява да прави аборт. В същото време искат или да го оженят, или да го осъдят. Той обаче има годеница, която вече не може да направи аборт и не му остава друго освен едната да го осъди за издръжка. Аз обаче не мога да му помогна и това му и отговорих. Колко ли още момичета са направили аборт без да го потърсят?.. Оттогава ми пише много рядко, аз пък не съм го и потърсила. Този човек успя да ме отблъсне със своята несериозност и детинщина. Въобще не съжалявам, че го отхвърлих, въпреки че ме привлича като мъж и имам много хубави спомени с него.

Любовният ми живот е в застой. Не съм скъсала с Иван, но не се виждаме. Той много се изложи, но това е дълга история и не ми се говори на тази тема... Ще коментирам малко клюките около хората край мен. Сестра ми дойде за седмица в България заедно с гаджето си и двама негови приятели. Нашите ми наредиха да ходя навсякъде с тях, за да не направят някоя беля. Каква беля, като и трите момчета са по-големи от мен и ако искат да направят няма да ме питат. Още отначалото ме почнаха - къде има парапланеризъм, хайде на сноуборд, хайде на бънджи, абе луди хора. Аз реших да организирам някаква по-кротка програма, без опасност за живота. Направихме един домашен купон, за който се постарах адски много, а се отзоваха едва три момичета от 11 клас, които по принцип са доста скучни. Всичките ми страхове от скука и провал се провалиха на свой ред. Хората се забавляваха, което пък забавлява мен. По някое време се появиха Мери и Кевин, които бяха леко пийнали някъде и започнаха да дърпат дявола за опашката. Предложиха всички да играем да играем на бутилка, а тук имаше две двойки, а аз самата съм обвързана. Аз се опитах да протестирам, напълно без резултат. Щом народът няма проблем - управляващите също не трябва да имат проблем! Първият път се паднаха сестра ми и нейният Абди и те се отказоха да участват по нататък и останаха само да гледат влюбено отстрани. После се оформи двойка от Биляна и Макс, те се отказаха да въртят и дадоха правото на Кевин, и за нещастие се паднах аз. Добре че ме снимаха, та да види Иван какво правя аз на купона. После уцелих другото момче Мустафа, който имаше късмет с другите две момичета, приятелки на Билето. Той обаче е доста свит и започнахме да го навиваме да му търсим момиче. Това правихме и следващите дни - дискотеки, барове и то с много мъка, че повечето сме непълнолетни. Накрая бяхме за 3 дни на Банско, защото бяха резервирали предварително хотел, но Макс не дойде, защото остана на гости у Биляна. Не си мислете, че и петимцата карахме сноуборд по пистите и лавините. Аз само като се качих на борда застанах като замръзнала и така цял ден. Страх ме беше да се помръдна, камо ли да се спускам по равното.На втория ден се отпуснах, но все още не карам... а падам. Мустафата взе, че се залюби с гръцка туристка и сега доколкото разбирам, в момента пребивава в слънчева Гърция. Те обаче са над 18 и са свободни да пътуват по света. Биляна и Макс също са заедно и чакат лятото, за да се съберат. Макс е на 18, но Билето е на 17 и добре разбирам колко й е гадно да чака и да поддържа връзка от разстояние. Вероника също се опитваше да поддържа така в холандеца, но ваканцията като се видяха се разделиха. Дано поне Биляна успее да остане с Макс! При Вероника има друго обстоятелство, защото тя се влюби в друг. Толкова се загуби от любов, защото иска да го последва в Турция, където живее, и да си остави учението, семейството и приятелите. Иска ми се и аз да се влюбя, но мисля, че още не съм се научила да избягвам дълбоките течения и все попадам в разни капани.

Хората от класа ми са пълни г****е. Извинявам се за грубия език! Това си е самата истина - хейтърите саемо се перчат, но после се дънят жестоко и въпреки това продължават да се перчат. Сашо най-добре изпълва това описание: провали всички общи начинания на класа ни, а на всичкото отгоре трябва общо да плащаме за счупени чинове, който той сам строши с орангутанското си поведение. Той прогони от класа ни и момчето-бежанец като го заливаше с подигравки всеки ден до пълна нетърпимост. Злати пък е мъжка к***а и се перчи с бройките си, за да унижава момичетата, с които е спал Но повечето са на негото ниво, така че аз съм просто зрител и не участвам в никакви изцепки. За тези 3 месеца имам още едно добро дело - като истински агент на любовта заковах със стрелички едно момиче от блока с приятел на Иван, който отскоро е в града. Понеже и двамата бяха самотни, аз ги свързах. Тя отначало се дърпаше и не искаше да ходи на среща с циганин, а после въпреки, че се харесаха тя продължаваше да се дърпа и не можеше да си представи как ще тръгне с циганин. Всички бариери обаче паднаха за щастие и сега са заедно. Още едно добро дело на моя сметка :)))

Нека минат бурите около мен, за да мога да сопедя с открито сърце всички тревоги, които сега не искам да пусна воля и предпочитам да затая в душата си. Ще има и по-бели дни, в които усмивката все по-често ще краси лицето ми. Приключвам с поетичното говорене и ви пожелавам приятно четене на моя форумен "дневник на една полуобъркана тийнейдърка". Остават ми още 2-3 години от тийнейджърството, които искам да изпълня с много любов, добри дела и щастливи мигове с моите любими хора...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 месец по-късно...
  • 1 месец по-късно...

Нека и аз да се изкажа или да си почеша пръстите  :D Аз съм се убедил, че когато майката и бащата са разведени децата понасят всичко..На мен пък ми е чудно..Абе жена намерила си мъж, направила дете, вече след 15 години са сетила да се развежда.. Ех, този живот колко е странен не е истина просто..  :panic button:

П.П Ако аз ти бях баща и знаех тези неща не ми се мисли какво щеше да ти се случи  :angry:

Редактирано от Djani_Varna (преглед на промените)
Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 месец по-късно...

Здравейте отново!

Да си призная нещата при майка ми и баща ми не вървяха особено добре. Да кажем, че в последните 2-3 години не се виждаха, не излизаха заедно. Баща ми често работеше и през нощта, а майка ми само си лежеше в спалнята. Както и да е, не искам да мисля за миналото. Важното е, че сега се чувстват много по-добре и мога да кажа, че избраха правилното решение. Братчето ми се роди на 16 юни и е зодия Близнаци. От училище ме пуснаха при майка последната седмица преди края. В Германия нямах много време за ваканция, защото през повечето време помагах за устройването на новия живот с бебето. Имах време и за почивка и разбира се видях с Джъстин. Родиха се и двете му деца - сега има момиче и момче, като момчето е по-малко и е от съпругата му.Той изглежда променен и като че ли е готов да бъде баща. Сестра ми ме дразни през цялото време, защото много се е отпуснала. Тази година има лоши оценки, ходи с все по-лоши момчета и пуши твърде много. Абди не беше лош, но беше много несериозен. Сега има някакъв приятел, който само й взима пари - 5 евро днес, 5 евро утре, все тя плаща сметката. Пуши по два джойнта дневно и като че ли нищо друго не й е в главата. Майка разчита Ели да помага, но тя само й създава повече тревоги. С мен пътува и Биляна, вече ви разказах за нея предишния път. Тя много се моли да й оформят оценките и лъжеше учителите, че ще ходи при роднини и дори ми се наложи да кажа, че сме братовчедки. Биляна помогна много също, но най-много време прекара с Макс, което се и подразбира. Що се отнася до мен, аз съм си все така самотна. Тази година имам пълна шестица, а това не бях постигала от 6 клас. Отдавна скъсахме с Иван, но никой друг не може да запълни празнината. Пробвах връзки с двама, но те не се оказаха това, което очаквах. Първият много ме харесваше и искаше да се запознаем. Той е с 9 години по-голям от мен и има собствени пари, с които се перчи, а това не ми харесва. Предпочитам по-естествено поведение. В Германия имах среща от фейсбук, но той се оказа много отблъскващ тип, при това расист. Не знам какво въобще вижда в мен, след като не харесва произхода ми. Въпреки че съдействам на всички в любовта, на мен не ми върви и това е. Предпочитам да съм съпричастна с другите. Макар да скъсахме с Иван не съм прекратила взаимоотношенията. Преди два месеца бях на бала на брат му Веско. Вече ви разказах и за любовта му с най-хубавото момиче в града. Те бяха избрани за най-хубавата двойка в училището, а после той й предложи брак. Наистина малко е рано, но какво пък, любовта не чака! След като се оженят ще заминат в Германия и той ще работи, а тя ще учи. Разбира се ще имат и деца. Но за това нещо ще му дойде времето. Важното е, че и тази любов преодоля бариерите и се утвърди пред очите на целия град. Иван ми каза, че няма много други като тях. Циганите поне в техния град не смеят да си се представят с българка и се женят за циганки. Все още се смята, че циганите в социално положение са много по-ниско от българите, въпреки че циганите имат добри доходи и големи и чисти къщи. Другият брат на Иван също остана сам - Софи го заряза заради изневяра и по-точно серийни изневери. Той си го получи - поставяше връзката им непрекъснато на изпитания. Не се получи и с приятеля на Иван и моята съседка, която изкара едва 2 седмици с него. Тя много се притесняваше нейните родители да не разберат за новото й гадже и така и не разбраха. Иван... той се интересува от пари - прави ремонти, взима проклетите пари и купува стока за морето. Сега пак е там, има сергия с братята си и върти туристки. Както преди. Мери и Кевин продължават да са заедно, а те са наистина чудновата двойка.Тайната на разбирателството им е, че имат отворени отношения и излизат с други, въпреки че са заедно. Мери сменя бройки един след друг, но при Кевин е по-различно - и той има бройки, но често се запознава с богати дами и те му правят подаръци. Това е напълно законно, но и същевременно скандално. И все пак са все заедно... Не искам да разказвам за този или онзи само да се намирам на приказка. Описах най-важните за мен хора: майка, братчето, Ели, Иван, Мери и някои други още. Остана само баща ми - той ще вдига сватба. С 14 години по-млада от него жена, т.е. 1990 набор. Аз съм с 9 години по-малка от нея. Мисля, че е бременна, но не съм сигурна, не са ми казали все още, а вероятно това е причината за сватбата. Може да очаквам още братя и сестри :) Сега съм в България заедно със сестра ми, новото й гадже и още двама нейни приятели, както и Макс (разбира се). Ще ходим на море, очакват ни купони, пак купони и после пак ще ходим при майка. И така... Това е засега :)))

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 месец по-късно...

Здрасти, хора! Прибрах се в България след скитане навън... и то за какво? Баща ми се жени... Хах, какъв повод... Някак си ми е по-странно от случая с майка, по-неловко да кажа и всъщност напълно необяснима. Защо по-лесно приех майка ми да има друг мъж, че дори вече си имам братче, а сега не мога да възприема това да се случва с тате... Може би причината се крие в личните ми неволи или може би някакъв психологически проблем, който не осъзнавам. Сама себе си не мога да разгадая. Виж Ели всичко приема или по-скоро за нищо не й пука освен къде, кога и с кого ще се напуши. А пък аз само си се филмирам правилно ли се случват нещата около мен или не... имам ли място в събитията или не. Това е от мен. Весело изкарване на остатъка от лятото, хора! Радвайте му се, защото после ще е безвъзвратно отминало и ще трябва да чакате цели девет месеца до следващото лято.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Не ми е ясно какво се цели с тези разкази. Аз нямам нищо против циганите или така наречените роми, но докато не си променят начина на мислене и начина на живот в обществото винаги всеки ще се държи така с тях. Не говоря само в България, но и в другите страни. Просто самите цигани си правят този проблем. Едно 90% от тях крадат, мамят, лъжат, не искат да учат и да се образоват, не искат и да работят. Случаи има много и примери мога да дам много.

Не съм съгласен, че е във всяка страна циганите са еднакви. Аз смятам, че битието определя съзнанието. Иди да видиш в Германия как са циганите, как бачкат на по 2/3 места, иди във Великобритания пак е същото работя, децата са на училище и така. НИЕ българите така си ВЪЗПИТАВАМЕ циганите. Една малцинствена група се възпитава от мнозинството. Децата на циганите не са в училище, а защо българското общество не наказва това???! Не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава. Българите са виновни за състоянието на циганите и това може да се оправи с 2/3 елементарни закона!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 10 месеца по-късно...

Здравейте, хора! Мина почти една година, за мен много луда година. Надявам се и за вас да е било така. Дневничето ми, в което изливам душата си, когато ми е тегаво и съм объркана от живота, много ми липсваше. Оставих го, за да се науча да приемам предизвикателствата на живота, без да правя равносметки и анализи. Сега, когато отново съм при баба и дядо, където обстановката и времето ме предразполагат, ще излея емоциите си от отминалата година на един дъх. Или поне се надявам така да стане...

Миналото лято майка ми предложи да заживея с нейното семейство в Германия. Аз не се съгласих, защото пък ще обидя баща ми, който нека припомня си има вече друго семейство и в края на краищата приехме компромисен вариант да замина далеч... в Италия. Да, учих цяла година година в Италия, където и живях и т.н. Къде живях ли? Ами близо до училището, в един скромен двустаен апартамент, първоначално с момиче от Сърбия - дъщеря на мамина приятелка, а после и с момиче от България. Но за това по-късно.

Това момиче, за което започнах да говоря е прието в елитен италиански университет и майка й звъни на моята майка да я пита има предложения за съквартиранти. Мама отсякла - да, моята дъщеря. И хоп - аз се озовах в ново училище с език, който знам само от извънкласни курсове. Трудно беше - да, но аз не обичам да говоря за такива сухи материи като учене, как съм издържала, какви предмети съм изучавала, с какви оценки съм завършила - това го пише в CV-то ми. Но що за съквартирантка имам - тя непрекъснато организира купони, през скромното ни апартаментче мина половината китайски народ! Не, аз не съм такава купонджийка и без нейната помощ не бих успяха да постигна такива резулатати. Що се отнася до постиженията й в университета - не е ученолюбива като мен и това и дава време и енергиен ресурс, за да се справи с тежката задача по организирането на толкова всеобхватен социален живот. В крайна сметка тя се гаджоса с един симпатичен италиански младеж, който най-нахално се нанесе в апартаменчето ни и опикаваше тоалетната. Аз реших да не оставам по-назад и привиках подкрепление и това беше сестрата на София - всичките сещате коя е тя - 3 курс в тукашен университет. Свикнахме с пренаселеността и сега се чувствам отлично, оградена от много хора, при това шумно викащи на своите си езици.

Дойде Коледната ваканция (всъщност времето минава бавно, щом за три месеца и малко са се случили толкова много неща) и аз заминах за Германия. Видях се с мама, Ели, братчето, цялата голяма рода, разбира се приготвих и по някое друго подаръче за децата на Джъстин (надявам се наистина да са стигнали до получателите...). А за Нова година пак стегнах куфара и бях при тате, пак семейни празници. Тук се появи Иван - поиска ми прошка за всичко. Бях готова да се съберем и му дадох ултиматум - никакви връзки от разстояние. Да се хваща и в Италия да живеем близо! Чаках, но не ми се чакаше, а той така и не се реши... Всъщност осъзнах как не ми липсва родината и всичко, което остана в нея. А какво ли остана? Баща ми също ще заминава скоро (жена му е работила в Дубай и сега си е намерила работа пак някъде там - при бащата на детето си... изненада! Тя има дете от тамошен мъж, а е само 1990 набор. Той отглежда детето и й плаща, за да го държи при себе си... луда работа!), а в 12 клас ще учим в едно училище с Мери и се надявам да ни приемат в един и същ университет. Тя залягаше цяла година над езика, за де се съберем и това вече почти стана.

Като се върнах в новия си дом вече не исках повече да обръщам поглед назад. Уж чаках Иван, който и без нищо не обещаваше, а всъщност сърцето ми искаше напълно да затвори тази страница от живота ми. Започнах да посещавам различни курсове, уроци, аеробика, фитнес и т.н. Партита почти всяка вечер, нови компании, но никъде не срещах някой, който да запълни празнината в сърцето ми. Реших накрая да зарежа компаниите и една вечер се оставих сама да ме духне някъде вятърът. Прочетох обявление за неформална ММА вечер, т.е. не турнир, а нещо като разширен спаринг. Влязох в клуба и просто гледах. Просто се влюбих в едно от момчетата! Когато приключиха, вече бях излязла навън, когато Той ме хвана за ръката и ме помоли да спра. Помоли ме на немски, което беше шокиращо за човек в Италия, но всъщност съдбата ни е накарала да се разберем на немски. Той е германец (за статистиката на 24 години) и проговори на родния си език, когато ме видя...Всичко стана много бързо. Непрекъсното си пишехме, чувахме се по 10 пъти на ден, прекарвахме толкова много време заедно. И понеже няма перфектна любов пак много бързо се объркаха нещата. В неговия клуб тренира и момче от Косово (албанец), който искаше много да ме спечели. И без да знам двамата се срещнали на дуел, в който победил този вторият. И така моят Той ме предаде като разменна монета срещу честта си! Затова и не заслужава дори и да му дам псевдоним. Мустафа, нека така се казва моят настоящ приятел, ме спечели на честен двубой и дава всичко от себе си, за да се доказва непрекъснато пред мен. Той е на 19, висок, с прекрасно тяло и буен характер, направо си е лудак - има татуировки на албанския герб, националстически надписи, плетеници, бил се е със сърби, бил се е за най-дребни обиди, бил се е за момиче (надявам се да не е имало други подобни двубои), хваща се на басове, които печели почти винаги (!), спори винаги за каквото и да е, а рядко е прав, но той си настоява на неговото и често се бие, за да докаже правотата си. Един ужасен навик му е, че много често ходи гол до кръста (за да му се виждат татусите) и се ужасявам, че може да се разболее. Доста е първичен и неопитомен, но е ужасно красив и умен. Да, няма перфектна любов!

След като ме загуби на ММА дуел бившият просто ми писа съобщение, че не може повече да бъде с мен. Точка. Всичко стана изневиделица и плаках много. Тогава се появи Мустафа, когото вече познавах и образно, и физически плаках на рамото му. Той има огромни рамена, на които могат да плачат няколко момичета едновременно. Но плаках само аз и тогава ми призна какво се е случило. Аз бях бясна, прибрах се в квартирата и пак плаках. После споделих на приятелките си, които останаха трогнати от жеста на Мустафа да си признае, и ми дадоха ценния съвет да му дам шанс. И така, както казах, той и досега не спира да ми се доказва. Как? Нека има какво да се каже и по-късно.

В квартирата живеехме 4 човека, а за да ни намалее наема и за да има повече пари за повече партита, взехме мароканец (в Италия ги има много), който да спи в кухнята. Той не просто се нави на такова неустоимо предложение, защото и без това е живял по-рано в мазе с още 5 човека и е спял на матрак без легло (а работи хубава работа в магазин), а въсщност той самият го предложи, а другите се навиха. Вече бяхме картинка и половина. Мустафа живее в апартамент с двамата си братя и още 4 момчета и нямаше как да се изнеса при него. Реших, че и така е добре, живеехме на 10 минути един от друг с автобуса и не беше проблем да се виждаме в залата или вкъщи, въпреки всичките хора. А и да се усамотиш сред множеството не е трудно, просто трябва да издебнеш момента и да го хванеш, когато знаеш, че ще дойде.

Ходехме не повече от две седмици с Мустафа и дойде великденската ваканция. Колкото и да е кратка, реших да се върна в България, при това нямаше места в самолета и ползвах автобус. Трябваше да помогна Мери с италианския, защото от дистанция не мога да бъда пълноценна, а и да говоря с родителите й за плановете ни. Тогава се реши от новата учебна година да си наемем по-голям апартамент и да имаме място както за нас, така и за приятелите ни, така и да има хол и малко повече общи помещения. Ще има по-малко купони, но ще има условия за учене, каквито сегашното ми жилище не съществуват. След тази изключително важна година предстои следване в университета и тогава вече ще трябва да се оправяме сами.

Когато се върнах в Италия беше вече пълна лудница. Сръбкинята беше изгонила гаджето си и мароканеца и беше си довела 3 сънародници, които живееха в нейната стая, а тя спеше в кухнята. Тотално преуснови купоните и непрекъснато ни крънкаше за пари - тя не даваше стотинка за нищо, дори за храна, само прибираше от нас вноските и плащаше наема, който явно беше предоговорила и сега живееше от наема. Всъщност много често я нямаше, защото ходеше по други партита и поддържаше две връзки паралелно (поне за толкова ни сподели), от които също взимаше по някое евро. Истината е, че майка й спря да й праща пари и даже искаше да й праща (това го научих от мама), а тя е супер мързелива и не иска да работи, а само да купонясва. Сестрата на Софи е много скромна и непрекъснато учи, но и двете напуснахме стаята си, за да бъде заета от по-голяма цифра нови наематели. Тя отказа да живее с нас с Мери, защото точно преди да заминем приятелят й предложи да се оженят и тя ще заживее с него близо до Рим в къщата на родителите му. Така за новото жилище оставаме само четиримата, но ще запазим една стая в случай, че Софи или сестра й решат да живеят с нас, а и ще ни е по-широко.

Какво ще бъда да живея с мъж, животът ще покаже, но някак си не съм още готова за това. Не слагам ли каруцата пред коня и няма ли съжителството да ни развали отношенията? Всъщност в момента милият ми много ми липсва, той издивява без мен, защото непрекъснато ме залива със съобщения. Но още една седмица и ще заминем на море, а после ще видя Косово...

Ако си спомняте Веско, за когото ви разказах по-рано... роди му се дете, обаче се разведе и се юрна по жени. А неговата красива съпруга се върна със синчето в България напълно съкрушена. Наистина това ме притеснява. Не искам да се обвързвам твърде много и това може да попречи на кандидатстването и следването ми. Повече истории ще пиша след известно време. Пращам целувки на всички мои читатели и нека си повярвате, че можете!...

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 година по-късно...

Имам да споделя с това нещо, което не дневник, а по-скоро годишник, но както и да е... Имах нужда да се откъсна от средата, в която живеех, от хората, с които бях. Сега съм в първи курс в един университет в София, имам нови приятели, ново жилище, нови дрехи ако щете. Започнах работа, с която успявам да си покрия повечето разходи. Въпреки непрекъснато си спомням човека, когото оставих и му разбих сърцето и който преди това ми разбиваше сърцето. Имам си "ухо", което ме държи в течение с хората, които оставих, и знам всичко - добро и лошо, което става там. Дали съжалявам - не, по-скоро това е само носталгия, която ще преболедувам.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване