Ярило

 

Бог Ярило и яровселената си имат входове и трамплини по целия свят. Най-универсалният е навсякъде, когато посрещаме изгрева на слънцето с хора, които живеят според неговите импулси и принципи. Не случайно подготовката за това върховно Посвещение се извършва вечерта и през нощта на празника на Купала (Къпало) – бога на празненствата, любовта, страстта и веселието, бог-покровител на лятното слънцестоене, наречено с неговото име. Къпало е възмъжалият, съзрелият Ярило. Ярило идва в човешкия свят Яв всяка пролет, за да донесе нов живот, плодородие и добра реколта. След края на пролетта, в първия ден от лятото - 23 юни, - Ярило се превръща в Къпало. Животът му на Земята достига апогея си и се обръща към своя край. Той свършва работата си тук и се отправя към Земята на мъртвите Нав, за да се върне отново следващата пролет. Затова и празникът Къпало, отбелязващ лятното слънцестоене, е всъщност прощаване с остарелия Ярило, подготовка за неговото ритуално погребване. По време на празненствата, за последно се изразява радостта на хората от гостуването на Ярило, щастието което той им носи. Произнасят се заклинания и молби богът на плодородието да дойде и следващата година. Веднага след празника Къпало започва жалеенето по бога Къпало. Годината е преполовена, предстоят последните плодоносни месеци, след което идва зимата - времето на богинята на смъртта Морена, време на мрак, студ, нищета, болести и смърт. В античната митология това е Мойра; със същото име Елма кръщава и планетата Сатурн. Той обаче обяснява, че Сатурн не наказва: просото създава условия да падат в смъртта и ада всички, които се съпротивляват на любовта.

 

 

Леонид Шилов

"След къпане в реката по време на празника Къпàло"

 

            В българо-слявянската митология има всичко, което е типично за философията и учението на Бялото Братство през вековете. БЕЛОБОГ, БЯЛБОГ, БЕЛУН е едно от архаичните божества. Това е богът на светлината, носителят на доброто, на щастието и късмета, на плодородието и изобилието.

 

 

Белобог е абсолютен противовес на мрака, на злото, на нещастията, на всички отрицателни явления и емоции. Вероятно в началото той е божество от особена важност, свързвано с древната славянска космогония. Той е един от световните демиурзи и изначален противник на бога на злото – Чернобог. Просто Черният Бог и Черната ложа се занимават изскъсо със съществата, които не желаят да проявяват любов. Затова някои учени не ги противопоставят, не приемат дуализма и считат, че те се уравновесяват и допълват в световната драма. В късния славянски култ, Белобог е един от спътниците на слънчевия бог Даждбог. Белобог е персонификация на слънчевата светлина, топлината и живота като цяло. Селяните вярват, че Белобог (Бял Бог, Белун) тайно следи за житата им, и ако го почитат, дори им помагал в земеделската работа, особено при жътва. А Даждбог е друг велик паралел на Слънцето, изразяващ всемирната жажда да даваме и да се отдаваме. Тук не е мястото да се разглежда цялата славянска митология, но е впечатляващо да обърнем внимание и на бог Волос, Велес, Влас – имаме тези имена и като селища. А в практиката на Бялата Ложа влиза и познанието за местата и селищата-трамплини към определени светове. Както Витошкото село Ярлово има вход към яровселената, така и всички селища и географски обекти като Белово, Бяла, Белица, Бели искър и пр. са входове към царството на Бели Бог. Ето Го още веднъж:

 

 

Така и селища като Влас, река Велека, Велинград или гр. Велес, са входове към прераждането, отвъдния свят и рая, които са владения на бог Велес. Бог Деть води в хипервселената или Христовото царство, понеже там се влиза само ако станем като децата и не се съпротивляваме да даваме живот на деца с искра Божия. Богиня Додола, съпругата на Перун, ни дарява с дъжд, влага, свежест, красота, здраве, младост и безсмъртие, ако имаме разбирането да слезем в долините на живота додолу (тя владее празника “Додоле”) – т.е., когато развиваме долните, природните си центрове, и се обменяме и там без съпротива. Съвършено очевидно е как най-древните Посветени са вложили абсолютно всичко в народните ни обичаи, митове и легенди не само като идеи, но и като имена и думи! Нека не караме сега читателя да се връща на някои от приложените портрети, ако вече не са ги побили тръпки на кого приличат те! Художниците с искра от Бога стигат до невероятни паралели изключително по вътрешен път. Съвсем случайно ли Богиня Додола (Дудула, Дидиля) я наричат и Пеперуна? Съпротивлява ли се Божественото насекомо с име, най-близко до това, да каца по цветята?

Следващата славянска богиня е тъй “очевадна” като символика с имената и функциите си, че човек наистина трябва да се замисли сериозно накъде отива, ако не може да направи връзката. Това е богинята с подобно име на Додола, а именно “Доля”. Тази дума значи “съдба”, “участ”. Другото име на Доля е “Среча” – “Среща”. Искат да ни кажат докъде ще стигнем, ако не обърнем внимание на срещите си в живота, и докъде – ако се отнасяме към тях с цялото си внимание. ДОЛЯ, СРЕТЯ, СРЕЧА.... Тук влиза и глаголът “срещам” – “да срещна”, “да се срещна”. Откъде произлиза рядката народна дума “несрета” – “нещастна съдба”? Може ли да имаме друга съдба, ако редовно пропускаме срещите си с душите, определени ни от Бога, а се въртим в омагьосан кръг с хора без душа или с доста занемарена душа? Ако не пропускаме истинските срещи, Доля е богиня на щастливата съдба и късмета, приносителка на радост и щастие, помощница на богинята на домашното добруване - Макош.

 

 

 Представяна е като златокоса девойка, която, също като Макош, често преде златна прежда и в нея вплита съдбите на хората, т.е. щастливите моменти в съдбите им. Често Доля пътува по Земята и може да се яви на всеки – веднъж като момиче, веднъж като момче. Помолва за малка услуга, подпитва това-онова и ако човекът е добър, отзивчив, почтителен, тя го дарява с късмет. Ако човек е сприхав, неуслужлив или каже лоша дума за някого, Доля се отвръща от него и щастието никога не идва при такъв човек. Доля очевидно е източнославянският вариант на южнославянската богиня Сретя.

Учените и досега не могат да се споразумеят за произхода на името “Макош” – изкарват какви ли не хипотези. В духа на евристичната етимология на Учителите, ние можем да предположим, че това име произлиза от руското “мяг-кость” – мекота. Не случайно Макош е богиня на преденето, а къде предене без мекота? Нали къделята (душата) трябва да е мека, за да се преде лесно нишката на съдбата? Нали един Мъдрец казва, че единственото богатство, с което пускат човека в Новата Вселена, е мекотата на неговия дух, мекотата на неговата душа, мекотата на неговия ум и мекотата на неговото сърце? А това, че богиня “Мекост” преде златна къделя, отнася мисията й към паралелния символ на Златното Руно и Колхида - царството на истинския брак, на сродните души.

 

 

В славянската митология има и персонаж-антитеза на богиня Среча - отвратителната вещица Несреча (Невстреча, Несреща). Ясно като бял ден! Несреча също е предачка, но е със замътен физически и душевен взор, затова преде много хилави нишки, които често се късат. Естествено, нежеланието да се срещаме със съществата, определени ни от Бога, идва от ниска еволюция, лош вкус и душевна слепота, поради което нишките на съдбата и живота ни постоянно се късат.

Но нека погледнем сега една илюстрация от още един гениален мистик и художник. Тук думите са излишни. Кажете само: колко човешки души, изрисувани в полата на Доля-Среча, копнеят да бъдат приети? Защо точно в полата? Колко неродени монади очакват да се родят, ако тя склони? Монадите приличат на Божествените мъжки същества, с които Бог създава живота в свещеното светилище на тази, която е поискала да се срещне, да приеме! Именно затова Мъдрецът казва, че Майката си остава винаги светица и девствена. Точно затова, именно Среча е тази, която преде здравата нишка на съдбата и на живота ни, а не Несреча.

 

           

Какво е казано в осиянието повече от 13 години преди да узнаем всичко това? – “Фонът на опита е разкошен: Истината и Любовта се радват в момента на Мъдростта, а Природата се жени за тях - тръгва насреща! “Насреща” или На среща” – това е все едно: задействала се е богинята “Среща”... Изгряло е ярко Слънце!

 

Хората от Ярлово не знаят какво слънце свети над тях в друго измерение, ала някои се досещат...

 

            И така, повечето славяни също не познават удивителната си митология и не знаят, че богинята им Жива ги води в живовселената; богините Зора-Зорница и Зора-Вечерница ги вдъхновяват да се влюбват и да пристават; че богиня Лада кара всичко и всички и особено жените да се съгласяват и да не ревнуват, за да бъдат вечно щастливи и хубави; че нейният спътник Ладуно настройва мъжете за създателство на същества с искра Божия и за миролюбие. Те си имат и една ко-смическа Леля (за нас това е Лейла – безгрешната Първа Жена, която не спира Любовта и затова е безсмъртна). Но най-вече си имат една единствена, свята Майчица на име “Земя”; имат и бог Погода, който прави всичко възможно да се спогаждаме; както и бог Поревит, който се грижи за свежестта и силата на поривите ни, за да сме плодовити. Не знаят мнозина и за един от най-прекрасните и мощни наши богове Радигост, който раздава младост и безсмъртие, само когато приемаме гости с душа и ходим по такива гости неуморно. Като че ли само специалистите знаят за най-върховния ни Бог Род, който ражда всичко и всички и ни кара и ние да раждаме, ако сме от Неговия род; но той е и най-дивият от всички и затова го наричат и Див. Казват му и Дий, защото ни дърпа юздите да препускаме лудо към вечната младост и щастие. – Той е Изначалният, Първичният Бог - прародител на божествата, творец на Вселената и неин уредник. Род е върховният вселенски принцип, който установява Божествения закон Правда. Той е покровител на родовите връзки, на родството и съюза вътре в рода на децата му с искра от Него. В дълбока древност, в самото Космично Начало, съществува само Бог Род, и освен Него няма нищо друго. По-късно Той създава Вселената и трите свята Прав, Нав и Яв и урежда всичко в тях, като залага върховния принцип на баланс между елементите и установява висшия закон Правда, на който трябва да се подчиняват всички същества - телесни и безтелесни, всяка материя и енергия. В първия свят, прав е само този, който балансира противоположностите и свързва сродните души; във втория – който се навежда пред Любовта, иначе пада в ада; в третия – който я проявява. В славянското езичество, Див (Род) е едно от най-старите божества. Доскоро се мислеше, че То е унаследено от древната индоевропейска религия, а всъщност тя го е онаследила от нас.... Богът-прародител и съзидател Дивос (Дйевос) наистина е почитан от праиндоевропейците и Неговия образ откриваме у всички индоевропейски народи: у славяните - Див, у протогърците - Дйевс (по-късно Зевс), у италийците - Дяус Питер (по-късно Юпитер), у иранците и индийците - Дева, у балтите – Дива; и т.н. Имаме си и Рожденици или Роженици - дъщери на бог Род и богиня Жива, богини на съзиданието и рождението. През пролетта Рождениците съпровождат майка си Жива и й помагат в събуждането на природата за нов живот, разнасят зеленина и цвят по света, бдят над раждането на хора и животни (да си припомним уникалния филм “Жар Птица” на студия Дисни по музиката на Стравински). Древните славяни вярват, че при раждане, рождениците се явяват невидими над огнището, помагат със заклинания на родилката и закрилят новороденото. Всичко това – ако момата или невестата с душа е заченала от човек с душа. Наш е и богът на опиянението от любовта и доброто Руевит, който ни подтиква да се леем като руйно Божествено вино за всички и който се грижи и за календара. Имаме си и бог Сварог, който ни вдъхва страстно желание да свàрим да влезем в Новата Вселена и да населим Новата Земя, докато не е станало късно. Той е Върховен небесен бог, господар и родител на боговете, господар на Божествения свят Прав, творец и приносител на огъня. Сварог е едно от първите божества, създадени от великия творец Род. Съпруга на бог Сварог е богинята на Земята и живота Мати-Земля, а от тяхната съпружеска връзка се раждат по-младите богове като Даждбог, Перун, Лада и т.н. Първоначално Сварог е върховен господар, но с времето синът му, гръмовержецът Перун, поема функциите му и започва да властва над Земята и хората. Оттогава Сварог следи за спазването на вселенския закон - Правда на небесата сред боговете - и се интересува само от небесните дела. Не иска да останем сурови: гори ни отвътре и отвън търпеливо, за да се сварим, да уврим най-после за Доброто и Любовта, в което му помага и синът му Сварожич. Ако не сме всеотдайни и пламенни, Сварожич е готов да отвори и война. Имаме си и бог Световит, Святовид - четворно мъжко божество, световен повелител, господар на световните посоки, носител на топлина, светлина и плодородие. Вероятно, името му означава "свят, свещен, обладан от святост" и не е свързано със светлината, а със света. Той управлява четирите космични стихии или четирите вида взаимодействие във вселената: ядрени, гравитационни, електромагнитни и слаби. Световит е висш бог - у западните славяни е почитан наравно или по-скоро вместо Перун и Сварог, а характеристиките му на войнстващо слънчево божество го сближават с Даждбог. Даждбог не побеждава света и смъртта с насилие, а чрез самораздаване: той именно ликвидира търговските вселени и им прави дъмпинг чрез тотално подаряване на всичко. Със сигурност, Световит е смятан за господар на справедливостта, носител на светлината, воюващ с мрака и злото именно по този начин. В дясната си ръка държи огромен рог от бик, пълен с вино, а в лявата - меч, т.е. с едната дарява изобилие, а с другата наказва и брани - все храктеристики, специфични за върховните богове. Те всъщност не наказват, а ни оставят да се самонаказваме, когато не се самоотдаваме докрай където трябва и комуто трябва. Световит има четири брадати глави на отделни шии, гледащи в четирите посоки на света, т.е. вижда всичко, за да въздава всекиму заслуженото и да охранява хората от зли сили. Имаме и Снигна, Крачун - зимно божество, повелител на снеговете и студовете. Името “Крачун” вероятно идва от “кратък”, защото през зимата (когато Крачун властва над Земята) денят е кратък. У някои славяни “Крачун” се нарича зимното слънцестоене - именно най-краткият ден в годината. Едното му име е “Стигна” – той ни учи да крачим бодро и през най-лютите зими на безлюбието, докато стигнем до идеята и необходимостта да се раздаваме без замисляне на всички и изцяло. Ако забавим ход или заспим в мисълта за себе си, длъжен е да ни накаже с бяла смърт (оттам и втория вариант на името му – от “сняг”). Естествено, стремежът към триединство също си има у славяните свой Бог – той именно праща и регулира тройновселенските токове и Трите Вселени; той ни събужда да очакваме Третия, за да се превърне галактиката ни във вселена: Трòян, Триглав, Тжиглов. Думата "трòян" означава "троен", т.е. с три части (три глави), както потвърждава и другото му име – Триглав. Това е троичният бог - блюстител на световния ред и пазител на божествения закон Правда. С трите си глави, Троян гледа към всеки един от световете на Световното дърво - Прав (небесата), Яв (земята) и Нав (преизподнята). Той наблюдава богове, хора и "нави", вижда и знае всичко, което те правят, и е техен съдник. Когато бъдат нарушени Редът и Правдата, Троян не се колебае да въздаде наказание всекиму, който иска да живее и управлява сам или да се свре с някого да живеят по двама без разрешение от Бога. Идолът му има три глави, а очите и устите му са завързани със златоткан воал, което е израз на стремежа на хората да го умилостивят - те символично прикриват погледа му, за да не вижда всичките им грехове, а устата - за да не са твърде сурови присъдите, които изрича... Според други, това е символ, подобен на едната от трите маймунки на изток: дава ни пример как трябва да мълчим и да не говорим лошо. Имаме си и бог Хърс, Хорс, бог на зимното слънце - старото слънце, което се сма-лява (денят се скъсява) и на 22 декември “умира”, “победено” от мрака, от злите сили на Чернобог. Но на 23 декември Хърс възкръсва, прераждайки се в новото слънце Коледа. Във връзка с това, Хърс се почита и като бог на оздравяването, лечителството, оцеляването, победата над болестта, господар на билките, майстор-баяч, а оттам и бог-мъдрец. В тази си роля, Хърс се асоциира с древногръцкия Ескулап, римския Асклепий, египетския Апис, скандинавския Балдер. Малцина знаят, че той е и египтянинът Хорус, любимият ученик на Бог Хермес, и че наскоро беше в България. Той е не само психохирург, но и учи хората да пееят и живеят хорово и да играят хорà и ръченици с голям хъс. Това не са само асоциации, не е игра на думи: трябва да се възстанови мисълта на древните Учители и Посветени, които са създавали митологията – и да се хвърли мост към днешната мъдрост. Разбира се, че си имаме и Черен бог – вече казахме с кого, как и защо се занимава той. Имаме си даже и бог на звездобройците, математиците и астролозите – наместник на ясновселената:

 

 

 Дотук направихме екскурзия само в пантеона на славянските богове, а имаме и два забравени, и прабългарски, йопски, тракийски, мизийски, рупски, македонски и пр. Затова е казал някога богомилският жрец, че Бог не ни е дал звезда, а ни е дал целия Млечен път – да има къде да се поместим и къде да живеем и обичаме с размаха, на който сме способни.

            Като говорим за портрети на богове и за уникалната интуиция на славянските художници, защо не се върнем на Перун и не си зададем и тук въпроса на кого прилича той, когато пронизва с поглед пространствата?:

 

 

            Познимахме се с боговете и богините, но щяхме да забравим за един от най-силните апостоли на славянобългарската литература, който оре надълбоко в произхода и мисията ни, не изпуска нито една нишка:

 

http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/09/96319970123.html

"Малцина знаят, че той е и египтянинът Хорус, любимият ученик на Бог Хермес, и че наскоро беше в България."

Е тук вече съм безпомощен! Благодаря от сърце за безплатната доза смях!