Истинските мъже работят под Windows

1. Истинският мъж не се бои от неизвестното. Лесно е да не се боиш от Unix - всичко там е пределно просто и ясно. Къде по-трудно е да не се боиш от Windows, знаейки, че всеки момент може да ти поднесе нещо неочаквано. Затова истинските мъже си инсталират Windows даже и на най-критичните сървъри. Те не познават чувството за страх.

2. Истинските мъже не са мързеливи. Почти всички Unix-оиди са мързеливи - за тях няма нищо по-просто от това за десет минути да напишат скрипт, автоматизиращ цялата им работа. Истинските мъже под Windows, с лекота губят няколко часа за да направят същото, но ръчно. Те не са лениви.

3. Истинските мъже не се занимават със спорове. Unix-оидите са омръзнали на всички със своите обсъждания и спорове, за това коя дистрибуция кога се инсталира, и кое е по-добре за някоя задача - Solaris или Linux. Windows е като генералната линия на компартията - една, нищо че е с няколко лица. И се развива така, както е решила една организация. На истинските мъже това им харесва, защото е като в армията. Те са привърженици на здравата командна система.

4. Истинските мъже нямат нужда от удобства. Те с усмивка слушат споровете на Unix-оидите за това, какви са проблемите на уиндоуския графичен интерфейс, защо той не удоволетворява нито едно изискване за интерфейс и колко лишен от функционалност е жалкия команден ред. Всичко това и те го знаят, просто те считат, че не е достойно мъжът толкова да обръща внимание на удобствата. Истинските мъже могат да спят на голия под, какво остава за цветни, копринени завивки, ако ще даже леглото да е поставено вертикално.

5. Истинските мъже не мислят за пари. Те с лека ръка ще платят хиляди долари за необходимия софтуер за своя компютър, знаейки, че могат да получат същата функционалност абсолютно безплатно. Те не са им нужни, защото парите - това са дребнавости недостойни за истинския мъж.

6. Истинските мъже нямат нужда от отдалечен достъп. Ако се налага, те и през нощта могат да идат до сървърното, за да пуснат нужния софтуер или погледнат какво става. В края на краищата, нали все пак са истински мъже.

7. Истинските мъже твърдо понасят изпитанията. Те знаят, че различните версии на MS Office са несъвместими помежду си, но това не ги плаши, ако трябва, ще конвертират петстотинстраничен документ. Или ако стария софтуер не иска да работи след прехода към новата ОС. Това всъщност за тях не е важно. Те няма да се вайкат, просто ще загубят няколко денонощия за конвертиране на документите или ще пренапишат софтуера - и това е. Те са истински мъже.

8. Истинските мъже проявяват разбиране. За тях е ясна необходимостта от рестартиране на системата след инсталирането на всяка програма, и даже за истинския мъж не е никакъв проблем веднъж на един-два-три дни да рестартира машината просто така. За него не представлява трудност периодично да почиства диска и регистъра, и няма да започне ненужно да ругае в Мрежата, когато при инсталиране на едно нещо, друго се скапва. Това той не го намира за ненормално и неестествено. Той просто стиска зъби и решава проблема.

9. Истинският мъж не се отчайва, когато става ясно, че новата версия на ОС изисква три пъти повече памет и работи два пъти по-бавно. Той просто с радост взема парите отделени за почивка, отива и купува новия компютър. Истинският мъж не се нуждае от почивка.

10. Истинският мъж не се нуждае нито от лекота, нито от удобства, нито от надеждност. Той се нуждае от постоянна борба.

И извода от всичко това е само един. Само слабаците и ленивците са с Unix. Истинските мъже, работещи по Windows, тях за това ги презират ...

Епа минал съм през Windows 3.1, 3.11, 95, 98, ME, XP и като бонус съм работил с 2000 и 2003!

Е сега кой е мъж, а?!

Епа минал съм през Windows 3.1, 3.11, 95, 98, ME, XP и като бонус съм работил с 2000 и 2003!

Е сега кой е мъж, а?!

Оооо, аз съм започнал с версиа 2.13 :-)

Та какво беше за истинския мъж?

Мъже сме всички- и Патетата и Пингвините,важното е да има с какво да се занимаваме

на 30.05.2006 г. в 13:54, cecov написа:

Истинските мъже работят под Windows

 

1. Истинският мъж не се бои от неизвестното. Лесно е да не се боиш от Unix - всичко там е пределно просто и ясно. Къде по-трудно е да не се боиш от Windows, знаейки, че всеки момент може да ти поднесе нещо неочаквано. Затова истинските мъже си инсталират Windows даже и на най-критичните сървъри. Те не познават чувството за страх.

 

2. Истинските мъже не са мързеливи. Почти всички Unix-оиди са мързеливи - за тях няма нищо по-просто от това за десет минути да напишат скрипт, автоматизиращ цялата им работа. Истинските мъже под Windows, с лекота губят няколко часа за да направят същото, но ръчно. Те не са лениви.

 

3. Истинските мъже не се занимават със спорове. Unix-оидите са омръзнали на всички със своите обсъждания и спорове, за това коя дистрибуция кога се инсталира, и кое е по-добре за някоя задача - Solaris или Linux. Windows е като генералната линия на компартията - една, нищо че е с няколко лица. И се развива така, както е решила една организация. На истинските мъже това им харесва, защото е като в армията. Те са привърженици на здравата командна система.

 

4. Истинските мъже нямат нужда от удобства. Те с усмивка слушат споровете на Unix-оидите за това, какви са проблемите на уиндоуския графичен интерфейс, защо той не удоволетворява нито едно изискване за интерфейс и колко лишен от функционалност е жалкия команден ред. Всичко това и те го знаят, просто те считат, че не е достойно мъжът толкова да обръща внимание на удобствата. Истинските мъже могат да спят на голия под, какво остава за цветни, копринени завивки, ако ще даже леглото да е поставено вертикално.

 

5. Истинските мъже не мислят за пари. Те с лека ръка ще платят хиляди долари за необходимия софтуер за своя компютър, знаейки, че могат да получат същата функционалност абсолютно безплатно. Те не са им нужни, защото парите - това са дребнавости недостойни за истинския мъж.

 

6. Истинските мъже нямат нужда от отдалечен достъп. Ако се налага, те и през нощта могат да идат до сървърното, за да пуснат нужния софтуер или погледнат какво става. В края на краищата, нали все пак са истински мъже.

 

7. Истинските мъже твърдо понасят изпитанията. Те знаят, че различните версии на MS Office са несъвместими помежду си, но това не ги плаши, ако трябва, ще конвертират петстотинстраничен документ. Или ако стария софтуер не иска да работи след прехода към новата ОС. Това всъщност за тях не е важно. Те няма да се вайкат, просто ще загубят няколко денонощия за конвертиране на документите или ще пренапишат софтуера - и това е. Те са истински мъже.

 

8. Истинските мъже проявяват разбиране. За тях е ясна необходимостта от рестартиране на системата след инсталирането на всяка програма, и даже за истинския мъж не е никакъв проблем веднъж на един-два-три дни да рестартира машината просто така. За него не представлява трудност периодично да почиства диска и регистъра, и няма да започне ненужно да ругае в Мрежата, когато при инсталиране на едно нещо, друго се скапва. Това той не го намира за ненормално и неестествено. Той просто стиска зъби и решава проблема.

 

9. Истинският мъж не се отчайва, когато става ясно, че новата версия на ОС изисква три пъти повече памет и работи два пъти по-бавно. Той просто с радост взема парите отделени за почивка, отива и купува новия компютър. Истинският мъж не се нуждае от почивка.

 

10. Истинският мъж не се нуждае нито от лекота, нито от удобства, нито от надеждност. Той се нуждае от постоянна борба.

 

И извода от всичко това е само един. Само слабаците и ленивците са с Unix. Истинските мъже, работещи по Windows, тях за това ги презират ...

преди 2 часа, upper@D написа:

Представяш ли си, колко истински мъже са се нароили, а горките женици... освен да им плеснат едно: Истинската жена работи/готви...само с печка Ряховец/ или Zanussi, за да е релевантно на 2006

преди 2 минути, Maleficient написа:

Представяш ли си, колко истински мъже са се нароили, а горките женици... освен да им плеснат едно: Истинската жена работи/готви...само с печка Ряховец/ или Zanussi, за да е релевантно на 2006

Големи забавления са падали 2006

Рових си одеве, но на това не се сдържах

преди 7 минути, upper@D написа:

Големи забавления са падали 2006

Да но през 2006г. пингвините не ставаха за отглеждане в домашна обстановка от обикновен простосмъртен мераклия, щото беше майка плаче. Аз съм пробвал по онова време и набързо съм се отказал от Линукс с КДЕ беше.
Но сега вече благодарение на Боза 10 нещата се промениха.
Щеш не щеш търсиш спасение на някой пингвински остров и искаш там политическо убежище, щото микромеките ти трепат прокисналата боза със специални апдейти убийци. 
Като го хванеш някой пингвин и му посвикнеш на скоростите, после бозата си я пазиш за нова като не я пускаш да се показва в интернет, ами само вкъщи си я потаковаш от време на време да не я забравиш съвсем.

преди 5 минути, Белгиеца написа:

Да но през 2006г. пингвините не ставаха за отглеждане в домашна обстановка от обикновен простосмъртен мераклия, щото беше майка плаче. Аз съм пробвал по онова време и набързо съм се отказал от Линукс с КДЕ беше.
Но сега вече благодарение на Боза 10 нещата се промениха.
Щеш не щеш търсиш спасение на някой пингвински остров и искаш там политическо убежище, щото микромеките ти трепат прокисналата боза със специални апдейти убийци. 
Като го хванеш някой пингвин и му посвикнеш на скоростите, после бозата си я пазиш за нова като не я пускаш да се показва в интернет, ами само вкъщи си я потаковаш от време на време да не я забравиш съвсем.

Знам аз и за пингвините и бозите и андроид на лаптопа си качих

Забавно е...

Който на  прозорец отворен спи, него все главата го боли.

 

На пингвинен остров пък отидеш ли,

 

от скука ще погинеш ти.

 

На диета ябълкова ти мини, работата си свърши, през Калдата мини, в тубата се забавлявай ти, два три филма си свали и със здраве остани.