Извинявам се, че ви занимавам с моя проблем, но имам усещането, че ако не споделя всичките ми вътрешности ще експлодират. Ето моята история:

Преди 20 години имах приятелка от Плевен в която бях много влюбен, но преди да получа отговор на предложението ми за брак тя ми писа, че вече си имала друг и вече да не я търся. Сегашната ми съпруга е имала годеник с който точно преди сватбата се сбиват и в последсвие разделят. Когато са минали 5 години от завършването и в Горски техникум в моя град Тетевен тази жена при която тя е била на квартира ни запознава. След това ме заведе в Русе (от където е жена ми) за да видя къде живее. Това става Май месец, а отиването ми в Русе е Юни. През Юли пък тя дойде да види аз къде живея. Тази жена която ни запозна взе решението вместо нас да се оженим, а ние афектирани от това, че сме били изоставени се съгласихме да се оженим без да се познаваме и най-вече без да се обичаме. Точно на 15-ти септември направихме годежа, а на 24-ти ноември сватбата. След сватбата отидохме в Русе и там разбрах, че тя е бременна. За съжаление тя не се зарадва а изпъшка и каза, че не вярва. Не и обърнах внимание защото се зарадвах, че ще имам дете. Роди се дъщеря ни, а аз обичам да съм точен и коректен, и въпреки че усетих, че няма шанс жена ми да ме заобича и останах верен до сега, когато вече дъщеря ни навърши пълнолетие. През цялото време, дори и в най-добрите ни моменти жена ми се е заканвала да си събере багажа и да си отиде в Русе. Правих компромиса и търпях заради дъщеря ни. Сега когато вече е пълнолетна и трябваше да празнуваме като всички хора годишнината от сватбата... е не празнувахме, но думите, които жена ми ми каза се забиха като нож в сърцето ми, все едно парен чук смачка и малкото огънче т.е. малкото чувства които придобих с годините към нея (а думите и бяха с въздишка: 19 години се търпяхме). Това ме смачка, унищожи ме и почти си бях отишъл от този свят. Вече цял месец не си виждаме очите с жена ми. Спим в отделни стаи и го правя нарочно, за да я изпитам за последно дали все пак има нещо в сърцето и към мен, но уви на нея не и пука. Да не говорим пък за секс.. това вече не го помня. Дъщеря ми и родителите ми ме подкрепиха и тяхната любов ме закрепи да не си отида без време. На всичкото отгоре преди осем години се влюбих в една колежка, а чак сега и признах чувстава си. Излезе наистина точен, коректен и разбран човек. Имахме само един единствен кратък разговор (нищо друго не се е случвало). Тя прие чувствата ми, но ми каза "Не се занимавай, защото не искам да тръгнат приказки" и е права, защото не е редно да я сочат после нея с пръст за това, че и без това се е разпаднал брака ми. Жена ми обаче нито иска да ме обича, нито иска да ме напусне (въпреки, че вече е вън от сърцето и душата ми). Знае, че съм мек по душа и сърце и продължава да се възползва от това. Иска аз да и кажа да си отиде завинаги, за да може после пак да ме клевети (както винаги е правила и пред приятели и колеги/колежки) и обвинява за всичко, и да ме сочи с пръст, че аз съм пак виновния и съм я изгонил. Е не съм толкова жесток човек, нито съм без съвест или с каменно сърце за да го направя това. Аз съм вярващ и знам правилата. Вече не виждам изход от тази ситуация! 

Споделих с вас, защото може някой да се сблъсквал с подобен проблем или преценявайки ситуацията да даде правилен съвет. Благодаря на всеки, който си направи труда да прочете моято изповед, както и на този, който реши да дискутира проблема ми.

Редактирано 2 януари 201610 г. от bmvtooo (преглед на промените)

преди 22 минути, bmvtooo написа:

Тази жена която ни запозна взе решението вместо нас да се оженим,

Тя взе решение? Решението е много важна част и винаги носи след себе си последствия. Пораснала е дъщерята! Явно са минали доста годинки. Човек има един живот и от нас зависи как ще протече и дали ще останем доволни поглеждайки на зад. Всъщност, поглеждайки на зад се оценява какъв път сме изминали, дали ни харесва и ако не - то се прави опит за корекция. Поглеждайки на зад си направим сметката, искаме ли да продължим на пред по същият начин или не. Тя е взела едно решение преди време вместо теб.  Сега е време ти да си вземаш решенията сам, за да си си виновен ти за последствията, защото човек от главата си страта, без значение той сам ли е взел решението или някой друг го е направил вместо него.

Редактирано 2 януари 201610 г. от nikolela (преглед на промените)

Изход разбира се че има и той е в твоите ръце. Ние тук не можем да избираме вместо теб - ти трябва да го направиш.

След толкова години не мислиш ли че имаш право да бъдеш щастлив най-после ? Казваш че не си жесток - а да ти играят хоро на главата не бие ли на мазохизъм ? И това че ще й кажеш да си върви ни най-малко не те прави лош човек, а напротив.

Затвори я най-после тази врата, от личен опит ти казвам че ще се родиш отново, и света ще стане хубав и за теб.

Редактирано 2 януари 201610 г. от haidukpikaso (преглед на промените)

Да точно тази жена, при която е била на квартира взе решението за женитбата ни вместо нас. И не, не искам да продължавам по този път. Дъщеря ми също не иска. Даже изплака пред мен и ми каза детето, че е по-съгласна да сме разведени отколкото да ме вижда как страдам. Заведе ме на дискотека (след 18 години отидох за първи път) с думите: Ела с мен защото вече не мога да я понасям мама, не мога вече да я търпя. Как е възможно да е с теб и да продължава да не иска да те обича.

Даже ми каза пак със сълзи на очи, че се замисля дали въобще да се омъжи след време, а аз не искам това за дъщеря си. Все пак сърцето ми не е от камък, за да и кажа да си отиде! За това и пуснах темата.

преди 1 минута, bmvtooo написа:

Да точно тази жена, при която е била на квартира взе решението за женитбата ни вместо нас. И не, не искам да продължавам по този път. Дъщеря ми също не иска. Даже изплака пред мен и ми каза детето, че е по-съгласна да сме разведени отколкото да ме вижда как страдам. Заведе ме на дискотека (след 18 години отидох за първи път) с думите: Ела с мен защото вече не мога да я понасям мама, не мога вече да я търпя. Как е възможно да е с теб и да продължава да не иска да те обича.

Даже ми каза пак със сълзи на очи, че се замисля дали въобще да се омъжи след време, а аз не искам това за дъщеря си. Все пак сърцето ми не е от камък, за да и кажа да си отиде! За това и пуснах темата.

няма обич насила на тоя свят, няма

кажи й го, не че тя отдавна не го знае, прекрати това мъчение най-после, време е да започнеш да живееш и за себе си, не само за останалите

това че се измъчваш и страдаш няма да те направи светец

преди 41 минути, bmvtooo написа:

 Все пак сърцето ми не е от камък, за да и кажа да си отиде! За това и пуснах темата.

Ясно, после потребителите в калдата ще са виновните. (както оная жена де ви е запознала и "оженила")

От нас искаш морална подкрепа да напуснеш жена си и да ходиш с дъщеря си по дискотеки ли ?

А сега да ти кажа аз какво ще направя ако някоя ми каже че сме се търпели 5 дена, 2 месеца, 3, 5, 19 години. Ще и събера багажа и ще и го изхвърля на улицата заедно с нея. Както и че вече съм го правил между другото, за подобен сорт изказване. Но аз никога не направих тая грешка да се оженя.

Съдът отсъжда винаги когато изслуша и двете страни и се запознае с доказателствата.

Каквото и решение да вземеш прави си добре сметка на стари години да не живееш само с котки ами и да има кой да ти пере и чисти.

преди 1 час, BMW Маниак написа:

Ясно, после потребителите в калдата ще са виновните. (както оная жена де ви е запознала и "оженила")

От нас искаш морална подкрепа да напуснеш жена си и да ходиш с дъщеря си по дискотеки ли ?

Не съм имал това в предвид! Съжалявам, че сте ме разбрали погрешно. Не знам дали ще се стигне до съда, но има много хора и от семейството ми, и от приятелите ми, които ще потвърдят думите ми, а жена ми го знае това. За последното, което си написал не бери грижа, то и сега аз си правя всички тия неща пак сам. Просто съм прекалено объркан и не знам как точно да постъпя правилно.

преди 41 минути, bmvtooo написа:

Не съм имал това в предвид! Съжалявам, че сте ме разбрали погрешно. Не знам дали ще се стигне до съда, но има много хора и от семейството ми, и от приятелите ми, които ще потвърдят думите ми, а жена ми го знае това. За последното, което си написал не бери грижа, то и сега аз си правя всички тия неща пак сам. Просто съм прекалено объркан и не знам как точно да постъпя правилно.

това е най-правилното - скъсай вече с нелюбовието и го остави зад гърба си, махни всичко, което те прави нещастен

ще видиш живота, света и хората по съвсем различен начин, който със сигурност ще ти хареса, убедена съм

Щом има хора, които да те подкрепят и то за твоето щастие няма смисъл да се бавиш и да живееш по начин, който не искаш

Задействахме нещата при адвокат. Беше голям цирк обаче. Адвоката е длъжен по закон първо да се опита да ни събере чрез въпросите си, но след кратък кръстосан разпит установи, че проблема идва от жена ми и задейства делото. Това стана сега в понеделник. Написал е в иска, че се развеждаме по взаимно съгласие, без подялба на имущество или имот; дъщеря ни е пълнолетна; като най-важното което е написал е "Без да се издирват мотивите ни за това наше решение за развод по взаимно съгласие". Което означава предполагам, че съдията не трябва да ни разпитва защо се равеждаме? Длъжен е до колкото знам все пак да поиска устно пред него да потвърдим избора си. Още в понеделник вечерта получихме призовките и делото е насрочено за 8.2.2016г. Надявам се да не се налага второ дело и т.н., а още сега да потвърди съдията избора ни!

Редактирано 30 януари 201610 г. от bmvtooo (преглед на промените)

Делото мина за точно три минути. До края на месеца трябва да пристигне и решението от съда. Тя вече си замина и сега съм сам, но не мисля за напред да си остана така. Благодаря ви за подкрепата.

преди 6 минути, bmvtooo написа:

Делото мина за точно три минути. До края на месеца трябва да пристигне и решението от съда. Тя вече си замина и сега съм сам, но не мисля за напред да си остана така. Благодаря ви за подкрепата.

Разбира се че не е редно да оставяш сам! Почвай да излизаш с дъщерята по дискотеки и все нещо ще се закачи.

на 17 Февруари 2016 г. в 17:41, bmvtooo написа:

Делото мина за точно три минути. До края на месеца трябва да пристигне и решението от съда. Тя вече си замина и сега съм сам, но не мисля за напред да си остана така. Благодаря ви за подкрепата.

и после какво стана