Здравейте драги читатели! Искам да споделя с Вас моят въпрос. 

Та така, значи от тази година съм в ново училище и в съседния клас открих едно момче, което бих казала, че изглежда доста добре. Отношенията ни бяха доста добри, той винаги ме поздравяваше. Аз него не, защото съм прекалено притеснителна и не мога да разговарям с момчета.

Въпроса е там, че напоследък каквото и да ми каже, аз започвах да му се сопвам и даже понякога му крещях. Той нищо не беше направил, но мен започна да ме дразни самото му присъствие. Въпреки това искам да го виждам, колкото е възможно по често. Започнах да се чудя какво по дяволите ми става. Това просто не съм аз. Но един ден една приятелка ми каза "Ама ти май си падаш по него, а ?". Тогава и на нея се ядосах "Ти луда ли си, как може да ти хрумне подобно нещо?!". 

Обаче след като се замислих, може би наистина изпитвам някакви симпатии. Тези дни сме във ваканция, не съм го виждала от няколко дни и страшно много ми липсва. Но не мога да разбера поведението ми, защо се държа с него по този начин? Дали наистина го харесвам? Моля за Вашето мнение!

Редактирано 6 февруари 201610 г. от ExaFlop (преглед на промените)

Е ти ако не знаеш, та ние ли да знаем....

Влюбена си до уши май ама още не го осъзнаваш , да предположа ли че си на 13-14 години ? Но само ти можеш да кажеш дали го харесваш.

Защо се държиш така с него ли, защото си човек. Всеки човек изпитва чувства и всеки човек по различен начин се опитва да прикрие притеснението си и тн... и ти като мен в напрегнати ситуации реагираш импулсивно. Трудно е но това е най доброто което можеш да направиш а именно да му кажеш какво изпитваш. Разбира се не да му скочиш на гърба и тн а примерно опитай да се доближиш до него, до неговата компания, днес приятен разговор в обща компания, утре кафенце с приятели, в други ден кафенце само вие двамата и така  знам че в главата ти се въртят хиляди сценарий как ще протече това но нали знаеш, "Doubts kills more dreams than failure ever will". 

Боже ако можех да се върна две години назад докато бях в училище... бях в подобна ситуация но съм малко п*тка в това отношение и просто си замълчах и не направих нищо по въпроса
 

Редактирано 6 февруари 201610 г. от Oscar D. Santana (преглед на промените)

Току що, Oscar D. Santana написа:

Защо се държиш така с него ли, защото си човек. Всеки човек изпитва чувства и всеки човек по различен начин се опитва да прикрие притеснението си и тн... и ти като мен в напрегнати ситуации реагираш импулсивно. Трудно е но това е най доброто което можеш да направиш а именно да му кажеш какво изпитваш. Разбира се не да му скочиш на гърба и тн а примерно опитай да се доближиш до него, до неговата компания, днес приятел разговор в обща компания, утре кафенце с приятели, в други ден кафенце само вие двамата и така  знам че в главата ти се въртят хиляди сценарий как ще протече това но нали знаеш, "Doubts kills more dreams than failure ever will". 

Боже ако можех да се върна две години назад докато бях в училище... бях в подобна ситуация но съм малко п*тка в това отношение и просто си замълчах и не направих нищо по въпроса
 

Doubts kills more dreams than failure ever will

 

Колко добър цитат. Чий е ако мога да знам ? 

Току що, Azhen написа:

Doubts kills more dreams than failure ever will

 

Колко добър цитат. Чий е ако мога да знам ? 

Suzy Kassem

преди 15 минути, Маргарита С. написа:

Въпроса е там, че напоследък каквото и да ми каже, аз започвах да му се сопвам и даже понякога му крещях. Той нищо не беше направил, но мен започна да ме дразни самото му присъствие. Въпреки това искам да го виждам, колкото е възможно по често. Започнах да се чудя какво по дяволите ми става.

Да, наистина, какво, по дяволите, ти става? Ако аз съм на мястото на това момче, при подобно отношение, дори не бих те погледнал!

 

преди 19 минути, Agentpat™ написа:

Да, наистина, какво, по дяволите, ти става? Ако аз съм на мястото на това момче, при подобно отношение, дори не бих те погледнал!

 

На това му се викат бушуващи хормони. Много неща не се обясняват с елементарната логика.

преди 1 час, Agentpat™ написа:

Да, наистина, какво, по дяволите, ти става? Ако аз съм на мястото на това момче, при подобно отношение, дори не бих те погледнал!

 

Попринцип не съм такава. Аз съм супер срамежлива и не говоря с никой. Всъщност всичко започна след като той веднъж ме попита "Ти защо не говориш?". Не знам какво ми стана, но от тогава винаги когато го видя паля

Палиш, 'щот' не ти е безразличен.

Да харесваш го, аномалиите са причинени от липсата на опит.

На колко години си ако не е тайна?

Някои хора са прекалили с амфетамините. И понеже не знаят на кой свят са, затова и разпитват по най-просташкия начин публично.

Навярно подсъзнателно се страхуваш да не бъдеш отхвърлена от момчето в случай, че разбере за чувствата ти.

Всъщност, това се случва понякога, особено в тийнейджърска възраст, на каквато сте с това момче

преди 1 час, Zealar написа:

На колко години си ако не е тайна?

На 15

преди 50 минути, Мойра написа:

Навярно подсъзнателно се страхуваш да не бъдеш отхвърлена от момчето в случай, че разбере за чувствата ти.

Та дори самата аз не мога да осъзная тези чувства

преди 19 часа, Маргарита С. написа:

На 15

Та дори самата аз не мога да осъзная тези чувства

Никак не е лесно човек на 15 години да осъзнае чувствата, които изпитва, дори само заради това, че му липсва житейски опит.

 

Редактирано 7 февруари 201610 г. от Мойра (преглед на промените)

преди 19 часа, Маргарита С. написа:

Та дори самата аз не мога да осъзная тези чувства

Какви чувства !!! Та вие жените нямате сърца. Тоест имате но само като анатомичен орган иначе нищо не чувствате с него. Та за това и питате.

преди 1 минута, BMW Маниак написа:

Какви чувства !!! Та вие жените нямате сърца. Тоест имате но само като анатомичен орган иначе нищо не чувствате с него. Та за това и питате.

Ех, човече, ако знаеш колко пъти съм си мислел точно същото това.

Остана момчето да е мазохист,да обича да му викат и кряскат,и тогава и той ще ти вдене на чувствата.

преди 52 минути, BMW Маниак написа:

Какви чувства !!! Та вие жените нямате сърца. Тоест имате но само като анатомичен орган иначе нищо не чувствате с него. Та за това и питате.

Дрън, дрън...

Редактирано 7 февруари 201610 г. от Мойра (преглед на промените)

преди 19 минути, Мойра написа:

Дрън-Дрън

..........та пляс!!!.........

преди 1 час, _nib_ написа:

Остана момчето да е мазохист,да обича да му викат и кряскат,и тогава и той ще ти вдене на чувствата.

На него му е някак забавно това, че му се дразня. И в последно време взе да ми се мярка по-често

Току що, Маргарита С. написа:

На него му е някак забавно това, че му се дразня. И в последно време взе да ми се мярка по-често

Вече ви виждам как сте се усамотили и се мляскате.

 

преди 1 час, 121212 написа:

..........та пляс!!!.........

Дрън, дрън Ярино а не та пляс!!!

преди 7 часа, BMW Маниак написа:

Вече ви виждам как сте се усамотили и се мляскате.

Аз пък не се виждам в такава ситуация.

на 6.02.2016 г. at 14:27, Маргарита С. написа:

Здравейте драги читатели! Искам да споделя с Вас моят въпрос. 

Та така, значи от тази година съм в ново училище и в съседния клас открих едно момче, което бих казала, че изглежда доста добре. Отношенията ни бяха доста добри, той винаги ме поздравяваше. Аз него не, защото съм прекалено притеснителна и не мога да разговарям с момчета.

Въпроса е там, че напоследък каквото и да ми каже, аз започвах да му се сопвам и даже понякога му крещях. Той нищо не беше направил, но мен започна да ме дразни самото му присъствие. Въпреки това искам да го виждам, колкото е възможно по често. Започнах да се чудя какво по дяволите ми става. Това просто не съм аз. Но един ден една приятелка ми каза "Ама ти май си падаш по него, а ?". Тогава и на нея се ядосах "Ти луда ли си, как може да ти хрумне подобно нещо?!". 

Обаче след като се замислих, може би наистина изпитвам някакви симпатии. Тези дни сме във ваканция, не съм го виждала от няколко дни и страшно много ми липсва. Но не мога да разбера поведението ми, защо се държа с него по този начин? Дали наистина го харесвам? Моля за Вашето мнение!

Ко речи ?

И аз съм изпитвала това чувство и мога само да ти кажа че го харесваш и то много но в момента не го осъзнаваш до такава степен но с времето и това ще стане

Редактирано 30 август 201610 г. от Лорито (преглед на промените)