От известно време ме мъчи един малко филосовски проблем който като че ли няма отговор. Искам да чуя и вашето мнение. Става въпрос за това как оцелявате в житейските бури които без съмнение са част от живота на всеки от нас. Дали сте като тревата и се огъвате при най-малкия порив на вятъра, но затова пък винаги оцелявате дори и след най-силната буря и пак се изправяте или сте като силния могъщ дъб, който никога не се прекляня пред никоя буря, но в края на краищата рано или късно идва най-силната буря която може да понесе и той се прекършва на две. И след години на същото място пак си има трева, но дъба го няма вече и едва ли някой ще си спомня за него.

Дали сте като водата която няма форма и заема формата на съда в който я налееш и изобщо е най-безформеното и меко нещо на земята или сте като непоклатимия гранитен камък в буйна планиска реката, който препречва пътя на водата, но рано или късно след хиляди години дори, водата пак го пробива и си намира път през него.

Та кажете - какви сте в живота - като тревата, и водата се огъвате и нямате собствена форма но винаги оцелявате или като дъба или гранита които са твърди и непоклатими, но рано или късно някоя достатъчно силна буря ги прекършва.

Благодаря ви за вниманието.

Интересна тема и дано има развитие.

Наистина ме караш да се замисля.

Ако кажа, че съм непоклатим като дъба или гранита ще излъжа, защото има моменти, когато правилният начин е да отстъпиш крачка назад за да можеш да продължиш пътя напред. Така живота става по-труден и по-скучен, макар че се превръщаш в силен човек, който знае какво и как иска и постига своето на всяка цена. Това мога да взема като характеристика от тях - упоритост и непреклонност. Лошото наистина е да паднеш от трона си, но това става чак когато неусетно си се променил с възгордяване от постигането на всичко или със загубата на вяра и постоянните неуспехи.

Ако кажа, че съм като водата пак няма да бъда точен. Животът е труден и човек трябва да може да се променя и приспособява, защото иначе ще стане слаб в тази постоянно променяща се среда - живота и пътят му ще бъде много труден, дори невъзможен. Силните винаги са били онези, които могат да бъдат различни, които могат да си пробият път през всичките по-"твърди" и по-силни от тях хора, но същевременно са склонни и да ги заобиколят. Има неща, които не можеш да победиш независимо колко силен си, тогава трябва да бъдеш хитър и да можеш да намериш нов път, да не се отказваш и да виждаш надежда в края на тунела, защото такава винаги има. Бих взел "спускането по течението", гъвкавостта и сбособността за приспособяване. Лошото тук е да нямаш късмет и колкото и да търсиш винаги да намираш само нова и нова стена, която да трябва да разбиваш или си толкова непостоянен и свободолюбив, че бягайки от всичко забравяш накъде отиваш и се луташ без посока. Следва да се предадеш и да се надяваш някой да те вдигне отново на крака, защото просто "не можеш сам"...

Ако пък реша да се представя като тревата, която винаги се прекланя пред по-силните ще се отдалеча много от същността си. Да цениш толкова много всичко свое, че да си готов всеки ден да бъдеш тъпкан и да признаваш чужди грешки - това е живот за страхливци, чийто мечти никога няма да станат реалност. Бих искал тяхното търпение и способност да приемат всички удари спокойно и хладнокръвно.

Е разгледахме трите възможности, не мога да кажа, че спадам към някоя от тях, защото аз като всички аз съм уникален и единствен и го знам. Не трябва да се чувстваме длъжни да сме част от група (не говорим за колектив, а така мисли само тревата), а да знаем, че можем всичко, стига да го поискаме и да гледаме напред. Ето мнението на един хибрид. Съжалявам, че излизам от темата и не отговарям на прекият въпрос, просто го няма моят отговор!

Всеки е бил гранит, дъб, река и трева....Човек се приспособява към средата, а тя постоянно се мени. Хората не са константи, те се променят живота ги променя. И не всеки дъб може да гарантира, че никога няма да стане трева. Не очаквай точен отговор, защото такъв няма....Ако имаше всичко щеше да е просто и безинтересно.....

Знам че няма точен отговор затова и кръстих темата "малко философия". Пуснах я защото днес ми се наложи да направя поредния избор за това дали да се опитам да пробивам стена с главата или да се превия, да изчакам малко да отмине бурята и после да се изправя и да опитам да направя нещата така както аз ги виждам. Понякога това да отстъпиш се смята за слабост и малодушие. Обвиняват такъв човек че е безхарактерен и без принципи. Има и хора които никога не отстъпват. Те са героите. С голи гърди пострещат всяка трудност. Те са смели.

В края на краищата искам да ви попитам да кажете за вас кое е по-важното в живота - да се превиваш, да отстъпваш понякога но да оцеляваш, или да бъдеш твърд и безкомпромисен, да си в постоянна борба с неправдата в живота, постоянно да разбиваш стени с глава и в края на краищата да стигнеш до стена която ще счупи твоята глава и ще си отидеш от този свят но с гордо вдигната глава че никога не си отсъпил от принципите си.

Аз според зависи. Живеем в общество и колкото и да не ни се иска понякога трябва да се съобразяваме с него и да си подвиваме опашката. Много хора биха протестирали, че никога и за нищо не биха си подвили опашката, но те или лъжат или пак лъжат. Човек ако се запъне, наистина може да постигне победа на всяка цена... в повечето случаи, но не винаги. Съвсем умишлено използвам думата "запъне", защото имам в предвид запъване, като магаре на мост. Понякога е за предпочитане да отстъпиш и да загубиш, защото победата е сладко нещо, но като всичко друго и тя си има цена. Ако цената е "Пирова победа" и после нямаш сили да й се радваш, то аз лично предпочитам да не побеждавам така

..да бъдеш твърд и безкомпромисен, да си в постоянна борба с неправдата в живота, постоянно да разбиваш стени с глава и в края на краищата да стигнеш до стена която ще счупи твоята глава и ще си отидеш от този свят но с гордо вдигната глава че никога не си отсъпил от принципите си.

Аз съм за това поведение,въпреки че с него нараняваш много хора...Защо?Защото,когато накрая си разбиеш главата в стената,ще знае6,4е си направил вси4ко по силите си,било то за да отстоява6 някакви принципи или да се бори6 за ме4тите си.Това да те ма4кат цял живот и да се огъваш от лекия бриз си е 4исто съ6тествуване,а не живеене.Животът е борба и който ре6и да играе ролята на предпазните въжета на ринга,а не да се бие вътре с юмруци,за мен никога няма да живее истински и най-малкото ще има с какво да се гордее накрая.

Аз съм за това поведение,въпреки че с него нараняваш много хора...Защо?Защото,когато накрая си разбиеш главата в стената,ще знае6,4е си направил вси4ко по силите си,било то за да отстоява6 някакви принципи или да се бори6 за ме4тите си.Това да те ма4кат цял живот и да се огъваш от лекия бриз си е 4исто съ6тествуване,а не живеене.Животът е борба и който ре6и да играе ролята на предпазните въжета на ринга,а не да се бие вътре с юмруци,за мен никога няма да живее истински и най-малкото ще има с какво да се гордее накрая.

Не би трябвало да има точен модел на поведение. Нещата винаги са субективни какво значи да бъдеш твърд, безкомпромисен и тинтириминтири в определен смисъл хората биха те взели за коровосърдечен и чепат. Въобще хора недейте да идеализирате. Героите ги има само по филмите и книгите. А човекът е проста съвкупност от грешки.

Разликата между това, което искаш да бъдеш и това, което в действителност си е понякога е огромна! Въпрос на воля е да промениш нещата....

По принцип съм човек, който страшно държи на принципите си- за добро или за зло...

но съм съглсна с това, че всеки се променя... и всичко около него му влияе... хората, нещата които му се случват, все пак голяма част от нас като личности е изградена от живота и всичко онова което ни се е случило и по някакъв начин ни е променило...

всеки може да се промени, всеки може да отстъпи от позицията си, но разликата е че някои хора отстъпват по-лесно, а други по-трудно... това е според мен...

и все пак ако ме питате ще кажа, че съм избрала пътя на гранита... избрала съм го и то с цялото си същество, но не ми се вярва, че съществува някъде някого, който да няма свойството промяна... както казаха и други в тази тема, иначе едва ли щеше да е интересно...

В живота винаги има по-силни и по-слаби бури, които малко или много прекършват части от нас, осъзнато или не, ние се променяме и развиваме. Мога да кажа за мен самата, че оцелявам в зависимост от бурята която ме връхлита, може би най-точното определение от посочените е като тревата, но не се спирам пред леките бури, напротив просто изчаквам малко по-подходящ момент, за да продължа напред. Мисля че колкото и да е тежко човек винаги трябва да намира в себе си сили, за да продължи.

"Животът е като улица,покрита сЪс сняг.По нея има следи на минали преди теб хора,но има и места,по които никой още не е стЪпил.Понякога стЪпваш в нечия следа,а друг пЪт сам оставяш такава."

[CrazY_CorpsE]

Оцеляването винаги е свързано с някакъв компромис, понякога голям, понякога по-малък. А и с възрастта всеки човек променя становището си за света, при някои това е много видно, при други не толкова, но това е неизбежен процес и затова не бива да се дават категорични отговори.

Всеки човек си има своите трудни моменти, които изживява по различен начин. Всеки си има свой собствен и уникален начин да се справи с бурите, да премине през трудностите, които му предоставя живота, и всяка от тях оставя своята диря върху човешката душа. Така че както и да реагираме на бурите, винаги ще остане някакъв спомен за това какво сме преживели, как сме се чувствали, къде сме сгрешили дори. И ако някога изпаднем в подобна ситуация, ще знаем още по-добре как трябва да постъпим и ще преживеем по-лесно всичко.

Лично аз по-рано бях като тревата - огъвах се много лесно, но постепенно се промених. И дори сега пак съм изправена пред буря, но понасям всичко много по-лесно, отколкото бих го понесла преди 2-3 години да кажем. Израстнах и станах по-силна и сега се оприличавам повече на дъба, въпреки че никой не е точно такъв и, още повече, не трябва да е точно такъв.

Има си една поговорка: "Има ли желание има и начин-няма ли желание, то има извинение". Ако някой търси грешка в поведението на другия, обяснява дадена загуба заради другия и т.н. , вместо да погледне в себе си- ми той не е от силния тип хора или 'дъбовете' както се наричат в тази тема, а е рекичка. Но тук не се е засегнала една есенциална общоважаща гледна точка- тази на... нека го кажа 'океаните'- това са хора с ниска морална ценност, слаба физическа поносимост, за умствена да не говорим, но въпреки всичко те са властващите в нашата държава, те се изживяват за дъбовете на родината ни..защо? Защото имат паритееее.... тук няма свободен избор, тук има пари- парите са и водата и тревата (особено тревата) и дъбът и камъкът! Всичко се върти около тях! И най-големият дъб става трева заради пари, както и обратното! Затова и самата тема щеше да е по-релевантна към настоящето ни положение ако звучеше така: Философски Зелени разсъждения за живота.....

Май-май и аз като повечето се променям или по точно нагаждам и свиквам с обстоятелствата.Но това неозначава че трябва да вървя назад.Някак си ми е неприятно.Затова си имам един лаф че съм като Български войник/а аз май наистина съм бе хи хи/,вървя само напред и никога назад-крагом и пак напред.В действителност неможеш да бъдеш един и същ в толкова цветни ситуации които ни поднася живота но все пак е добре да се стараем да се въртим в някакъв кръг около нас и да запазваме съштността си а не като се наложи да се променяме заради дадена ситуация и в един момент като се замислим ние да сме просто некъф хамелеон който дори си няма основи.

1. Който иска значи може.

2. Усмихвай се на живота за да ти се усмихва и той.

3. След всеки залез пак изгрява слънце.

4. Живота е такъв, какъвто си го направиш.

5. Всичко в живота е временно.

6. В живота няма грешни неща, всичко служи като критерии за по - доброто.

7. Добро или лошо един ден всичко ще е само спомен.

8. Не взимай живота толкова на сериозно - никой не е оцелял.

Това са нещата, който ме водят напред.Ще се радвам ако някои ги вземе в предвид и му помогнат да бъде по - щастлив.